Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         11.10.2018г.                                       Гр. Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 19.09.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Таня Арнаудова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №577 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.318 и сл. от ТЗ за дължими суми по фактури в общ размер на 24101,92лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, и с правно основание чл.294 от ТЗ за мораторна лихва върху сумите по фактурите в общ размер на 7359,10лв. за периода на забавата.

Исковете са предявени от „В.Ц.” АД гр.Д. срещу „Б.” ЕАД, гр.Г.. С исковата молба се твърди, че ищецът е продал на ответника смлян варовик /микронизиран/, за което са били издадени Фактура №**********/31.08.2012г. с остатък 1331,20лв., Фактура №**********/31.08.2012г. на стойност 1689,12лв., Фактура №**********/31.08.2012г. на стойност 1452,96лв., Фактура №**********/11.09.2012г. на стойност 7133,76лв., Фактура №**********/11.09.2012г. на стойност 9012,96лв. и Фактура №**********/17.09.2012г. на стойност 3481,92лв.  При издаването на фактурите били издадени и подписани от представител на ответника съответните товарителници и кантарни бележки. Страните предвидили 30-дневен срок за плащане на сумите по фактурите. Стойността на фактурите не била заплатена въпреки изпратената покана до ответното дружество. За общо дължимата сума по фактурите – 24101,92лв. и за мораторната лихва в общ размер от 7359,10лв. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №375/2017г. по описа на РС-Г.. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК. 

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер 24101,92лв. - главница, представляваща задължение по фактури, както следва: по фактура №**********/31.08.2012г. - 1331,20лв., по фактура №**********/31.08.2012г. - 1689,12лв., по фактура №**********/31.08.2012г. - 1452,96лв., по фактура №**********/11.09.2012г. - 7133,76лв., по фактура №**********/11.09.2012г. - 9012,96лв. и по фактура №**********/17.09.2012г. - 3481,92лв., лихва за забава в общ размер: 7359,10лв., от които: 406,46лв. – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по фактура №**********/31.08.2012г., 515,74лв. – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по фактура №**********/31.08.2012г., 443,64лв. – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по фактура №**********/31.08.2012г., 2178,17лв. – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по фактура №**********/11.09.2012г., 2751,94лв. – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по фактура №**********/11.09.2012г., 1063,15лв. – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по фактура №**********/17.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски.  

Ответникът в срока за писмен отговор прави възражение по отношение на родовата подсъдност на делото. В случай, че съдът приеме иска за допустим, изразява становище, че е частично основателен. По отношение на размера на лихвата за забава, счита че не е доказан. Изразява съгласие за постигане на споразумение с ищеца. Претендира разноски по делото.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.375/2017г. по описа на РС-Г. е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 24101,92лв. - главница, представляваща задължение по фактури, 406,46лв. – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по Фактура №**********/31.08.2012г., 515,74лв. – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по Фактура №**********/31.08.2012г., 443,64лв. – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по Фактура №**********/31.08.2012г., 2178,17лв. – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по Фактура №**********/11.09.2012г., 2751,94лв. – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по Фактура №**********/11.09.2012г., 1063,15лв. – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по Фактура №**********/17.09.2012г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №277/20.06.2017г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

От приетите като писмени доказателства по делото копия на: фактура №**********/31.08.2012г.; Кантарна бележка №80558005-30.08.2012г.; Товарителница №64930; фактура №**********/31.08.2012г.; Кантарна бележка №80558166-31.08.2012г.; Товарителница №64782; фактура №**********/31.08.2012г.; Кантарна бележка №80558413-31.08.2012г.; Товарителница №64777; фактура №**********/11.09.2012г.; Кантарна бележка №80558262-01.09.2012г.; Кантарна бележка №80558304-02.09.2012г.; Товарителница №64933; Товарителница №64784; Кантарна бележка №80558675-05.09.2012г.; Кантарна бележка №80558472-04.09.2012г.; Товарителница №64938; Товарителница №64936; фактура №**********/11.09.2012г.; Кантарна бележка №80558796-06.09.2012г.; Кантарна бележка №80558979-08.09.2012г.; Товарителница №65118; Товарителница №65323; Кантарна бележка №80558901-07.09.2012г.; Кантарна бележка №80559116-10.09.2012г.; Товарителница №64943; Товарителница №65123; Кантарна бележка №80558995-08.09.2012г.; Товарителница №64945; фактура №**********/17.09.2012г.; Кантарна бележка №80559420-12.09.2012г.; Кантарна бележка №80559244-11.09.2012г.; Товарителница №62626; Товарителница №65361; Разпечатка от базата данни на „В.Ц.” АД гр.Д. за задълженията на „Б.” ЕАД, гр.Г.; Покана с изх.№471/02.12.2016г. с обратна разписка; справка за изчисляване на законна лихва, извлечение от Търговския регистър за актуалното състояние на страните се установява, че страните са имали договорни отношения за покупко-продажба на варовик, като ищецът е издал на ответника шест фактури, съответно Фактура №**********/31.08.2012г. с остатък след извършено частично плащане 1331,20лв., Фактура №**********/31.08.2012г. на стойност 1689,12лв., Фактура №**********/31.08.2012г. на стойност 1452,96лв., Фактура №**********/11.09.2012г. на стойност 7133,76лв., Фактура №**********/11.09.2012г. на стойност 9012,96лв. и Фактура №**********/17.09.2012г. на стойност 3481,92лв. Страните не спорят относно възникването на тези задължения, както и относно факта, че сумите по фактурите не били заплатени на падежа.

На фактурите не е отразена дата за плащане, но ищецът твърди, че страните били постигнали договореност ответникът да заплаща съответната сума в срок от 30 дни след издаване на фактурата. Ищецът претендира обезщетение за забава върху задължението по всяка от фактурите за период от три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, а именно за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. Съдът служебно изчисли размера на мораторната лихва за всяко от задълженията по фактурите за претендирания период, като размерът съвпада с претенциите по исковата молба.

По делото са представени и приети като писмени доказателства копия на Спогодба от 21.03.2018г. и на две преводни нареждания от 10.05.2018г. и от 21.05.2018г., от които се установява, че страните са се споразумели относно дължимостта на сумите, посочени в Заповед за изпълнение №277/20.06.2017г., издадена по ч.гр.д.374/2017г. по описа на РС-Г., включително за разноските по заповедното производство. В изпълнение на спогодбата ответникът е заплатил две вноски, като страните не спорят, че представените преводни нареждания касаят и другото висящо гр.дело между страните – 576/2017г. по писа на РС-Г.. С двете преводни нареждания по настоящото дело са погасени съответно сумите 6100,00лв. на 10.05.2018г. и 6100,00лв. на 21.05.2018г. Тъй като ответникът не е спазил ангажиментите си по спогодбата, ищецът претендира в пълен размер сумите за главница, лихви и разноски, като счита, че съдът следва да отчете направеното частично плащане съобразно разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД, като приеме за погасени първо разноските по делото, след това лихвите и накрая главницата. Страните нямат спор относно размера на дължимите суми и размера на частичните плащания, имат спор по отношение на поредността на погасяване на претенциите с направените частични плащания и съответно дължимостта на разноските.

По отношение приложението на разпоредбите на чл.76, ал.1 и ал.2 ЗЗД има задължителна съдебна практика. Съгласно ал.1 на чл.76 ЗЗД „Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.“, а съгласно ал.2 на същия член, „Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.“

Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД, установяващо поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските, предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е направил частично плащане. Нормата на чл.76, ал.1 ЗЗД урежда хипотезата на съществуване на две и повече еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие всичките. В случая са налице повече от едно еднородни задължения, като по всяко от тях са начислени и лихви, така че възниква въпроса от една страна за поредността на погасяване на еднородните задължения като главници, а от друга страна за поредността на погасяване на главниците, лихвите и разноските за всяко от задълженията по фактурите. В практиката на ВКС се приема, че терминът „лихви“, употребен в чл.76, ал.2 ЗЗД има предвид само възнаградителните лихви, предвидени в договора между страните, но не и мораторната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. Законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. При наличието на задължение, произтичащо от главница и договорни лихви, на падежа длъжникът следва да плати главницата и съответната лихва. Ако страните не са уговорили поредност при плащането им, а изпълнението не е достатъчно, то погасяването настъпва по силата на закона - първо лихвите и след това главницата. В този случай, приложение намира правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД. Задължението за плащане на определена парична сума, когато не съществува уговорка за договорна лихва, е платимо на падежа, без да се дължат лихви на кредитора. При неточно изпълнение за длъжника съществува риск кредиторът да претендира заплащане и на вреди, но липсва определеност на размера на това обезщетение, тъй като то е поставено в зависимост от периода на забавата. В този смисъл законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение, същата се дължи само при поискване и няма характер на лихва като възнаграждение за изпълнение на договорни задължения. Признатото вземане за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД е еднородно по своя характер с главницата и от момента на неговото определяне, то не се идентифицира със законната лихва, чрез която е изчислено.

Следователно погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение. Присъденото вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се квалифицира като лихва по чл.76, ал.2 ЗЗД. Поредността в погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, се определя по правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД. /Решение №111 от 27.10.2009г. на ВКС по т. д. №296/2009г., I т. о., ТК/.

Следва да се има предвид и това,че сумите за разноски, които страната е извършила в заповедното производство се присъждат отделно със заповедта за изпълнение и не представляват част от вземането, което е неин предмет. Същите не могат да бъдат предмет на погасяване в производството по установяване на вземането, тъй като дължимостта им ще бъде установена едва с решението по установителния иск.

Предвид изложеното и на основание чл.76, ал.1 ЗЗД съдът намира, че с извършените частични плащания следва да се погасят задълженията по фактурите, като първо се погасяват най-старите задължения, тъй като именно задълженията по фактурите са най-обременителни за ответника, тъй като върху тях се начислява и законна лихва. Поради тази причина с първото плащане от 6100,00лв. на 10.05.2018г. е погасено задължението по фактура №**********/31.08.2012г. в размер на 1331,20лв., по фактура №**********/31.08.2012г. в размер на 1689,12лв., по фактура №**********/31.08.2012г. в размер на 1452,96лв., и частично по фактура №**********/11.09.2012г. в размер на 1626,72лв., като по същата фактура е останал дълг от 5507,04лв. С второто плащане от 6100,00лв. на 21.05.2018г. е погасен остатъкът от 5507,04лв. по фактура №**********/11.09.2012г., и частично задължението по фактура №**********/11.09.2012г. в размер на 592,96лв., като по същата фактура е останал дълг от 8420,00лв. В останалата част, задължението по фактурите и мораторната лихва върху задълженията, претедирана в исковата молба не са погасени и са дължими. Исковете за главница следва да бъдат уважени до размера на 11901,92лв., като в останалата част до претендираните 24101,92лв. следва да бъдат отхвърлени. Исковете за мораторна лихва следва да бъдат уважени в пълен размер.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в пълен размер, съобразно практиката на ОС-Стара Загора, тъй като към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението е било дължимо от ответника и той е станал причина за водене на делото, независимо, че исковете са частично отхвърлени. Ищецът е платил държавна такса в размер на 731,29лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2340,00лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото съобразно размера на исковете минимално адвокатско възнаграждение възлиза на 1474,00лв. Претендираното възнаграждение е почти двойно, а делото не е с голяма фактическа и правна сложност. Поради тази причина съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1900,00лв.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №277/20.06.2017г. по ч.гр.д.375/2017г. по описа на РС-Г. в размер на 630,00лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1644,00лв.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Г., ж.к.“И.г.” , представлявано от Я.П.П., дължи на „В.Ц.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., ж.к.“В.“ , представляван от С.К.– Изпълнителен директор, сумата от 11901,92лв. /единадесет хиляди деветстотин и един лева и 92 стотинки/ - главница, представляваща задължение по фактури, както следва: по фактура №**********/11.09.2012г. - 8420,00лв. и по фактура №**********/17.09.2012г. - 3481,92лв.,  406,46лв. /четиристотин и шест лева и 46 стотинки/ – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по Фактура №**********/31.08.2012г., 515,74лв. /петстотин и петнадесет лева и 74 стотинки/ – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по Фактура №**********/31.08.2012г., 443,64лв. /четиристотин четиридесет и три лева и 64 стотинки/ – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по Фактура №**********/31.08.2012г., 2178,17лв. /две хиляди сто седемдесет и осем лева и 17 стотинки/ – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по Фактура №**********/11.09.2012г., 2751,94лв. /две хиляди седемстотин петдесет и един лева и 94 стотинки/ – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по Фактура №**********/11.09.2012г., 1063,15лв. /хиляда шестдесет и три лева и 15 стотинки/ – лихва за периода от 16.06.2014г. до 16.06.2017г. по Фактура №**********/17.09.2012г.,  ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за което задължение е издадена Заповед за изпълнение №277/20.06.2017г. по ч.гр.д.375/2017г. по описа на РС-Г., като отхвърля иска за главница над присъдените 11901,92лв. до претендираните 24101,92лв.

 

ОСЪЖДА „Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Г., ж.к.“И.г.” , представлявано от Я.П.П., да заплати на „В.Ц.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., ж.к.“В.“ , представляван от С.К.– Изпълнителен директор, направените разноски по делото в размер на 2631,29лв. /две хиляди шестстотин тридесет и един лева и 29 стотинки/ за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА „Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Г., ж.к.“И.г.” , представлявано от Я.П.П., да заплати на „В.Ц.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., ж.к.“В.“ , представляван от С.К.– Изпълнителен директор, направените разноски по заповедното производство за държавна такса в размер на 630,00лв. /шестстотин и тридесет лева/ и адвокатско възнаграждение в размер на 1644,00лв. /хиляда шестстотин четиридесет и четири лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №277/20.06.2017г. по ч.гр.д.375/2017г. по описа на РС гр.Г..

  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: