МОТИВИ
към присъда по НОХД №1564/2019г. по описа на Районен съд – ***
Производството е
образувано въз основа на внесен от Районна
прокуратура – *** обвинителен акт срещу подсъдимия Р.И.Н. за това, че на
06.02.2019г. в гр. ***, с цел да набави за себе си и за неустановения по делото
извършител имотна облага, в съучастие като помагач на същото лице, умишлено го
улеснил в извършване на престъпление, като взел пакет сдържащ вещи, собственост
на Г.И. от с.гр. – сумата от 3080 лева, 1 бр. сребърна гривна и 51 бр. старинни
сребърни монети, хвърлени от нея през балкона, и у която предварително по
телефона било възбудено заблуждение от неустановено по делото лице в качеството
му на извършител, че същата ще бъде обект на измама и следва да приготви всички
пари и ценности с които разполага за да съдейства при провеждане на полицейска операция във връзка със залавянето
и задържането на лица извършили престъпления,
с което и причинили имотна вреда в размер на 3534.04 лева – престъпление по чл.
209 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.с ал.1 от НК
Представителят на Районна прокуратура в с.з.
поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид трансформиране
на производство по реда на Глава ХХVII от НПК пледира индивидуализация на наказанията при условията
на чл.58а от НК, като счита, че следва да се наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода към минималният размер на така предвиденото в
закона за това деяние, което да се редуцира по реда на чл.58а от НК, като бъде
отложено със съответен изпитателен срок.
Подсъдимият в съдебно заседание
заявява, че ще се възползва от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът като съобрази, че самопризнанието
на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и
доказателствени средства и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие не е извършван разпит на подсъдимия за деянията описани в
обвинителния акт.
Пострадалата Г.Г.И., редовно призована, не се
явява. Съдът е докладвал Молба от същата,в
която заявява, че поради влошено
здравословно състояние – затруднено движение, поради заболяване, не може,а и не желае да присъства в съдебно заседание,за което моли да бъде
освободена.
Производството е насрочено и започнато в
разпоредително заседание. Подсъдимият лично
и чрез защитника си – адв.Л.Ч. *** прави искане и дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК - “Съкратено съдебно следствие в производството пред първа
инстанция”, по реда на чл.371, т.2 от НПК, предвид самопризнанието, което е направил подсъдимият. На основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, ал.2
от НПК, Съдът прие и обяви, че направените в хода на съкратеното съдебно
следствие самопризнания на подсъдимия се подкрепят по несъмнен и категоричен
начин от всички останали доказателства по делото, поради което обяви, че ще
ползва същите при постановяване на присъдата, без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Служебният защитник на подсъдимия също счита, че
са налице всички предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие в производството пред първа инстанция, като пледират при
постановяване на присъдата, съдът да отчете доброто процесуално поведение на
подсъдимия, обстоятелството, че признава
вината си и му бъде наложено наказание
към минимума предвиден в закона за това деяние,което след редукцията на
чл. 58а НК бъде лишаване от свобода в размер
на осем месеца, отложено със съответен изпитателен срок съобразно
нормата на чл. 66 ал.1 НК.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в
разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, вр. чл.372, ал.4 НПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Р.И.Н. е роден на ***г*** обл.***, българин, български
гражданин, с основно образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Свидетелят
Г.И. обитавала недвижим жилищен имот, находящ се в гр.***,на ул. „***
Подсъдимият Р.Н. притежавал лек автомобил, който
обявил за продажба във виртуалното пространство, като предоставил номер на
мобилен телефонен телефон за контакт. През месец декември 2018г., същият провел
телефонен разговор с неустановено по делото лице, което се представило като „***“
и му обяснило,че е лихвар. Това лице в проведения разговор му предложило да
взема пари от различни места в страната, които са оставени на някакви места. Подсъдимият
заявил на това лице,че на този етап не би могъл да извършва тези
действия. След изминаването на период от около две седмици, през месец януари
2019г. същото лице прозвънило по телефона на подсъдимия Н., като го попитал
дали е взел решение по повод на отправеното му предложение. Подсъдимият
се съгласил,като неустановеното лице му заявило,че ще му дава по 350 лева на курс. След два дни, същото
лице потърсило Н. и му поръчало да отиде до с.***обл.***,от където подсъдимият
взел оставен до крайпътно дърво мобилен телефонен апарат и сумата
от 100 лева. Неустановеното лице заявило,че подсъдимият следва да
закупи от пазар, находящ се в гр.*** СИМ карта.След закупуването на СИМ карта, подсъдимият
се обадил на „***“ и му продиктувал номера на същата, като
двамата започнали да контактуват посредством телефонна връзка. При
осъществяването на тези контакти между двамата, двете лица съгласували
престъпните си намерения, поведението си и разпределили ролите си, във връзка с
извършването на измама спрямо конкретно лице. Подсъдимият е следвало да предприеме действия за улесняване
извършването на престъплението, като вземе от въведеното в заблуждение лице
дадената парична сума. Рано сутринта на 06.02.2019г. подсъдимият получил
обаждане по телефона от неустановеното лице, което му заявило да се отправи към
гр.***. Подсъдимият с управлявания от него лек автомобил
марка „***потеглил към града, като същият поддържал връзка с неустановения
извършител. След пристигането на Н. в гр.***, паркирал автомобила си и изчакал
получаването на обаждане. Получавайки
обаждане от неизвестния извършител, последния му дал
указания Н. да се отправи към конкретен
адрес в гр.*** и да вземе чанта,
оставена до едни гаражи . До пристигането си на посоченото място,
подсъдимият бил упътван по телефона от неизвестното
лице за точното място от където да вземе вещите. На
06.02.2016г. свидетелят Г.И. получила входящо обаждане по стационарен телефонен
пост с *** и провела разговор с лице, което и се представило за „прокурор ***“
и което и заявило, че „са засекли група, която разбива домове и ги ограбва“ и
„че в засечения списък е упоменат и нейния номер и тя също е набелязана, като е
установено, че лицата са се насочили към дома й и всеки момент може да и се
обадят“. Лицето представило се за „прокурор ***“ също така предоставило номер
на който да му се обади,след като „групата й звънне“. След приключването на
разговора, на телефона на свидетеля се получило ново входящо обаждане от лице,
което заявило на Г.И. „че е доктор и поради настъпила тежка катастрофа се
налага извършването на тежка операция, която струва много пари”. Свидетелят И.
потърсила неизвестният извършител по предоставения от него телефон и го
уведомила за проведения разговор и съдържанието му. Неизвестния извършител
решил да се възползва от това въвеждане в заблуждение спрямо свидетеля и по
този начин да набави за себе си и подсъдимия Н. парични средства, като и заявил
„да събере всички пари и ценности с които разполага и да ги сложи в плик и да
ги скрие в хладилника,тъй като групата разполага с уред, който ги откривал
много бързо“.След изминаването на кратък период от време свидетелят И. получила
ново прозвъняване по мобилния телефон и от неустановено по делото лице й било
заявено “че сега ще дойдат 6 човека, които ще я пребият и отрежат ушите“. Неизвестния
извършител се обадил отново на свидетеля И. по телефона, като се представил
отново за „прокурор ***” и и заявил, че „ще изпрати цивилен полицай да вземе
парите и че ще сформира група за залавянето на измамниците”. С оглед въздействие
на казаното и от неизвестния извършител у свидетеля Г.И. се формирала
неправилна представа, относно това, че в действителност първоначалното обаждане
е от прокурор, като същата взела решение да окаже съдействие при провеждането
на операция за задържането на лица, извършили престъпление. Свидетелят И., заблудена
от същото лице, че оказва съдействие в провеждаща се полицейска операция за
залавянето на „престъпници”, събрала сумата от 3080 лева в банкноти с различен
номинал, както и сребърна гривна и 51 бр. старинни сребърни монети и ги
поставила в черен полиетиленов плик. След
около 20 минути, неизвестния
извършител, представил се за „прокурор ***“ отново се обадил на свидетеля И. и й
заявил, да се появи на терасата и да хвърли плика през нея. Свидетелят
изпълнила „указанията“,като хвърлила през балкона на кухнята плика с намиращите
в него парична сума от 3080 лева, сребърна гривна и 51 бр. старинни сребърни
монети. Прибрала се в стаята, понеже получила
указание „да се скрие в тоалетната, тъй като при залавянето на групата може да
се наложи да се стреля”. След известно време И. получила ново обаждане от
неизвестния извършител, който отново й се представил за прокурор, като й заявил,
че са заловили лице от групата и дадените от нея вещи следва да се опишат, тъй
като ще послужат като доказателство. Заявил й още, че при това действие ще
присъства нейната внучка. В последствие се получило обаждане по телефона от
„следовател Г.“, който уведомил И., че към 17:00 часа ще й бъдат върнати парите
и вещите. След 17:00 часа се получило
ново позвъняване, при което „следовател Г.“ заявил, че парите и вещите ще бъдат
върнати на следващия ден. Свидетелят И. се поинтересувала какво се случва с
внучката й при което й било отговорено, че същата се е прибрала в дома
си. И. незабавно провела разговор с нея
от който разговор разбрала,че спрямо самата нея е извършена измама.
Неизвестният извършител се обадил по
телефона на подсъдимия Н. и му заявил да отиде
на конкретно място, което му било посочено, като неизвестният извършител
подробно обяснил на подсъдимия, че ще намери черен полиетиленов плик,
който трябва да вземе. Подсъдимият запомнил казаното му от неизвестния
извършител. Пристигнал на посоченото му място, където се намирал плика с парите
и вещите, собственост на свидетеля И.. Взел го в себе си и се отдалечил от
района. Подсъдимият Н. провел разговор с неизвестния извършител, като последния
му заявил „да си вземе 450 лева”,а останалата част от парите трябвало да занесе
и остави на конкретно посочено от него място, находящо се в с.***обл.*** –
мястото от където преди това е взел сумата от 100 лева и мобилния телефонен
апарат. Подсъдимият се отправил към посоченото му място и след пристигането му оставил
парите и вещите,като задържал за себе си паричната сума в размер на 450 лева, след
което се отправил към неговото населено място.
Свидетелят И. уведомила органите на
полицията,като посетила сградата на Първо РУ-гр.***. Там била проведена беседа
с нея и с нейната внучка. В хода на
проведеното разследване бил изготвен обстоен анализ на събраните трафични данни
и от съдържанието на същите бил установен подсъдимия Р.Н. като кореспондент на
проведените разговори с конкретен номер. Същите разговори били проведени в обхвата на клетка, обслужваща
район, в който се намира и жилището
на свидетеля Г.И..
По случая е проведено досъдебно
производство.
От субективна страна
престъплението е извършено виновно, при
форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, с наличието на користна
цел, подсъдимият Р.Н., в съучастие като помагач с неизвестен извършител,е
осъществил с деянието си състава на престъплението по смисъла на чл.209 ал.1 вр.
с чл.20 ал.4 вр. с ал.1 от НК.
От заключението на вещото лице по
назначената и извършена съдебно-икономическа експертиза се установява, че
стойността на 51бр. старинни сребърни монети е в размер на 379.04 лева, стойността
на 1бр. сребърна гривна е в размер на 75.00 лева, като общата стойност на
причинената имотна вреда на Г.И. е в размер на 3534.04 лева.
Подсъдимият, като обвиняем в хода на ДП
признава вината си и дава обяснения по
случая в присъствието на защитник, в които обяснения оказва съдействие за
разкриване на обективната истина. Обвинението се доказва от неговите обяснения,
показанията на разпитаните свидетели, заключението на вещото лице по
назначената и извършена съдебно-икономическа експертиза, както и от приложени
по делото писмени доказателства – справки от предприятията предоставящи
електронни съобщителни услуги, справка за съдимост, справка от ОД МВР-гр.***, 2бр.приемо
- предавателни протоколи.
Отегчаващи обстоятелства спрямо подсъдимия
не са налице.
Смекчаващи такива са оказаното от негова страна съдействие за разкриването
на обективната истина,чистото му съдебно минало към момента на извършването на
деянието му,както и младата му възраст.
Причина за извършване на престъплението е незачитане на установените в
страната обществени отношения по повод упражняване правото на собственост и
желанието на обвиняемия неправомерно да се обогати.
Измамата по основния състав на чл.209, ал.1 от НК е престъпление против собствеността. Непосредствен обект на посегателство са
обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване
правото на собственост върху движими и недвижими вещи, както и гарантираното от
закона право за разпореждане с имущество въз основа на свободно и съзнателно
взето решение. С това престъпление се въздейства пряко и непосредствено както
върху едно друго физическо лице, така и върху имуществото, върху което това
лице има фактическа власт. Изпълнителното деяние се изразява в противоправно
мотивиране на този, който има фактическа власт върху предмета на посегателство.
Измамата е резултатно престъпление, като увреждащия резултат се изразява в
причиняването на имотна вреда, т.е. в неблагоприятно изменение в чуждото
имущество. Тази имотна вреда е настъпила в следствие на това, че лицето, което
владее имуществения предмет на престъплението и което е противозаконно
мотивирано за това, върши с него акт на фактическо или юридическо разпореждане.
Този акт именно е пряката причина за настъпване на съставомерните последици.
Престъплението по чл.209,ал.1 НК включва два
предмета от обективна страна – измамено лице (което безспорно може да бъде
различно от собственика на вещта) и ощетено имущество, като имуществото
първоначално се намира у измамения и той има право да се разпорежда с него. В
настоящият казус се установи, че подсъдимият е създал неправилна представа у
пострадалата Г.И. за това, че ще участва в полицейска операция за залавянето
на престъпници и с това й причинил имотна вреда в общ
размер на 3534,04 лв.
При
индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на
чл.373, ал.2 от НПК, съдът намира, че наказанието следва да се определи, като
се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК - при условията на чл.36 и
чл.54 от НК, като намали така определеното наказание с една трета.
Съдът
обсъди наличието на смекчаващи вината обстоятелства – дадените обяснения и направеното самопризнание.
Отегчаващи
вината обстоятелства следва да се отчете, високата обществена опасност на извършеното инкриминирано деяние, фактът,
че подсъдимият е осъждан,
че не са възстановени щетите на пострадалата, както и това, че стойността на
отнетите вещи е сравнително висока.
Съдът
намира, че не са налице предпоставки наказанието да се определи при условията
на чл. 58а, ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1
от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. При така посоченото, съдът прие, че за реализиране целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК – за
осъществяване на индивидуалната и генералната превенция и възпиране подсъдимия да върши нови престъпления следва
да бъде наложено предвиденото наказание Лишаване от свобода, за срок от една година
и шест месеца, като след
редукцията на чл. 58а, ал.1 от НК – след намаляването му с една трета, то следва
да бъде Лишаване от свобода за срок от една година.
Налице са всички предпоставки спрямо подсъдимия
определеното наказание лишаване от свобода за срок от една година да бъде
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, предвид това, че подсъдимият не е осъждан.
Касае се за млад мъж, в трудоспособна възраст.По така изложените съображения
съдът отложи ефективното изтърпяване на наказанието ЛОС за изпитателен срок от три
години.
Относно
направените разноски за възнаграждение на вещо лице по
изготвената съдебно- стокова експертиза
размер на 84,00 лв., на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът постанови подсъдимият
Р.Н. да ги заплати по сметка на ОДМВР ***.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :