Решение по дело №177/2022 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ

към Решение № 51 от 29.04.2022г., постановено по НАХД № 177 по описа за 2022г.
на Районен съд – Харманли

РП-Хасково, ТО-Харманли е внесла постановление по реда на чл. 375 и следващите
от НПК, с което предлага С.И.В. да бъде освободен от наказателна отговорност като му
бъде наложено административно наказание по чл. 78а от НК за извършеното от него
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, а именно в периода от месец януари 2021г. до
14.04.2021г. включително в гр. Харманли, област Хасково, в частен дом на ***, като
пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол – Й.З.Д.,
ЕГН ********** – родена на ***г., ненавършило 16-годишна възраст.
В съдебно заседание РП-Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не се
представляват.
В хода на съдебните прения служебно назначеният защитник на обвиняемия –
адвокат Стаматова пледира за оправдаване на обвиняемия, тъй като били налице
предпоставките на чл, 9 от НК. В условията на евентуалност моли за налагане на минимално
наказание.
Обвиняемият С.И.В. се явява в съдебна зала, като се признава за виновен. В хода на
съдебното следствие завява, че не се налага събиране на допълнителни доказателства
относно случилото и ще се ползва изцяло и само от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Признава изцяло описаната в прокурорското постановление
фактическа обстановка. Моли за налагане на наказание в минимален размер.
Съдът като съобрази събрания в хода на досъдебното производство доказателствен
материал на основание чл. 378, ал. 2 от НПК намери за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият С.И.В. е роден на 01.12.2002г. в гр. Харманли, ром, български
гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, общ работник, с адрес гр.
Харманли, ***, ЕГН **********.
Видно от приложената по делото справка за съдимост , издадена от Районен съд –
Харманли обвиняемият С.И.В. не е осъждан. Не са налице данни да е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
От изготвената в хода на досъдебното производство характеристична справка се установява,
че за обвиняемия няма заведени заявителски материали, както и че не е нарушавал
обществения ред и няма актове по УБДХ. От събраните данни се установява, че
обвиняемият не употребява наркотични вещества и не е лице с криминален уклон.
Съгласно удостоверение за раждане дубликат, издадено на 02.02.2022г. от община
Харманли, въз основа на акт за раждане № 0093 от 18.04.2005г. на община Харманли
свидетелката Й.З.Д. е родена на ***г., като майка й е – свидетеля З.Д.К., а баща й -
неизвестен. Свидетелката Й.Д. живеела заедно с майка си свидетеля З.К. в гр. Харманли,
***.
През месец септември 2020г. свидетелката Й.Д. се запознала с обвиняемия С.В..
Двамата започнали да излизат заедно и станали „гаджета“.
През неустановен ден през месец януари 2021г. свидетелката Д. и обвиняемият В.
решили да се оженят според техните обичаи, поради което свидетелката Д. се преместила
доброволно да живее в дома на обвиняемия.
След преместването обвиняемият С.В. и свидетелката Й.Д. започнали да живеят като
съпрузи в дома на родителите на обвиняемия и да водят редовен полов живот. По време на
съвместното съжителство на свидетелката Й.Д. с обвиняемия свидетелката забременяла.
Поради обстоятелството, че свидетелката Й.Д. била непълнолетна бременна в отдел
„Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, бил постъпил
1

сигнал от наблюдаващия бременността лекар. По повод на сигнала свидетелката М.Н.
извършила домашно посещение на адреса, на който обвиняемият живеел със свидетелката
Д.. Било установено, че двамата живеят като съпрузи, а свидетелката Д. била бременна.
На 11.11.2021г. непълнолетната Й.Д. родила дъщеря Д.С.И., като съгласно
удостоверение за раждане дубликат, издадено от община Харманли, въз основан на акт за
раждане № 1135 от 18.11.2021г. на община Хасково детето било припознато от биологичния
му баща – обвиняемият С.И..
Съгласно писмо с изх. № ОХ-09-25-(1) от 03.02.2021г. на община Харманли
обвиняемият С.И.В. е със семейно положение – неженен.
От извършения на 16.02.2022г. разпит в хода на досъдебното производство на
свидетелката Й.Д. се установява, че и към момента на разпита тя съжителства на съпружески
начала с обвиняемия.
В съдебното производство обвиняемият В. признава всички обстоятелства изложени
в обвинителния акт, като уточнява, че все още живее със свидетелката Д. и заедно отглеждат
детето си Д.И..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на
събраните в хода на досъдебното производство – писмени доказателства и доказателствени
средства – доклад на ДСП-Харманли, писмо с изх. № ОХ-09-25-(1) от 03.02.2021г. на
община Харманли, удостоверение за раждане дубликат, издадено на 02.02.2022г. от община
Харманли, въз основа на акт за раждане № 0093 от 18.04.2005г. на община Харманли,
удостоверение за раждане дубликат, издадено от община Харманли, въз основа на акт за
раждане № 1135 от 18.11.2021г. на община Хасково, справка за съдимост, характеристична
справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, гласните
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Й.З.Д., З.Д.К.,
М.Ч.Н. и обясненията на обвиняемия С.И.В..
Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив, поради което съдът
му дава вяра изцяло. Същевременно съдът не констатира съществени противоречия между
показанията на разпитаните свидетели и между гласните и писмени доказателства по
делото.
Фактическите констатация относно време, място, начин на извършване на деянието и
неговото авторство, съдът извежда от събраните в хода на досъдебното производство
показания, като показанията на всички свидетелите са последователни и непротиворечиви.
Съдът даде вяра и възприе писмените доказателства по делото, които отговарят на
останалите събрани по делото доказателства.
Събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствен възможен извод
относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и авторството
му.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът приема, че с оглед на така установената фактическа обстановка, с деянието си
обвиняемият С.И.В. е реализирал обективните и субективни признаци на престъплението по
чл. 191, ал. 1 от НК.
Субект на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК може да бъде лице от мъжки пол,
което е пълнолетно и вменяемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 от НК, не е наказателноотговорно
лицето, което действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост
или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира
свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. По делото няма
данни, които да водят до поставяне по съмнение вменяемостта на обвиняемия В..
Същевременно безспорно се установява, че през инкриминирания период обвиняемият В. е
бил навършил 18-годишна възраст – роден е на 01.12.2002г.
2

От обективна страна, за да бъде извършено престъплението по чл. 191, ал.1 от НК е
необходимо обвиняемият да е заживял на съпружески начала с лице от женски пол
ненавършило 16-годишна възраст, без да е сключил брак.
Деянието по чл.191, ал. 1 от НК по своята същност спада към категорията на
продължените престъпления – не се осъществява чрез еднократно действие от страна на
дееца, а представлява поддържане от него на едно трайно престъпно състояние.
Престъплението по чл.191, ал.1 от НК е формално престъпление, на просто извършване,
предвид липсата на необходимост от настъпване на престъпен резултат за довършването му.
От доказателствената съвкупност по безспорен начин се установява, че от месец
януари 2021г. и до сега обвиняемият В. и свидетелката Й.Д. живеят заедно на съпружеска
начала, като съжителството им е доброволно. През инкриминирания период двамата са
живели в едно домакинство и са поддържали съпружески взаимоотношения.
За да бъде съставомерно това деяние, е необходимо лицето от женски пол да не е
навършило 16-годишна възраст. Видно от приетото по делото удостоверение за раждане на
лицето Й.З.Д. е родена на ***г., което означава, че на 15.04.2019г. е навършила 14 години. В
периода от месец януари 2021г. до 14.04.2021г. обвиняемият С.В. е живял на съпружески,
без да е сключил брак, с лице от женски пол ненавършило 16 години – свидетелката Й.З.Д. –
родена на ***г.
Съгласно писмо с изх. № ОХ-09-25-(1) от 03.02.2021г. на община Харманли
обвиняемият С.И.В. не е сключил граждански брак със свидетелката Й.Д.. Следва да се
отбележи, че изискването деецът да не е сключил брак е било свързано с разпоредбата на чл.
191, ал. 4 от НК, която с ДВ бр. 16 от 2019г. е отменена. Същата е предвиждала, че деецът по
ал. 1 на чл. 191 от НК не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до
привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.
От субективна страна обвиняемият В. е извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. С.В. е имал
представа за възрастта на свидетелката Й.Д. и е искал да заживеят съпружески, това се
извежда от обективните факти, а именно от целия събран доказателствен материал
включително обясненията на обвиняемия.
Съдът не споделя изложеното от служебния защитник досежно приложението на чл. 9,
ал. 2 от НК. Съгласно посочената разпоредба едно деяние не е престъпно, когато макар
формално и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Действително от събраната доказателствена съвкупност се установява, че
престъплението е продължило в сравнително кратък период от време – около 3 месеца и
половина. Престъплението е започнало в периода когато свидетелката Й.Д. почти е
навършила 16-годишна възраст, като обвиняемият и свидетелката продължават да живеят
заедно, а съжителството им протича в сговор и любов. Двамата заедно отглеждат общото си
дете и постъпват отговорно като родители. Тези обстоятелства обаче имат значение за
индивидуализацията на наказанието за извършеното престъпление, а не водят до отпадане
на обществената опасност на деянието.
Пострадалата е била на 15 години и съгласно ЗЗДет е била дете, тоест била е на
възраст, в която все още се развива както физически, така и психически. На тази възраст би
следвало да посещава училище, да се развива и израства, за да се изгради физически и
нравствено като пълноценна личност. От приобщените по делото социални доклади обаче се
установява, че това не е така, тъй като в резултат на бременността е прекъснала обучението
си. Забременяването на свидетелката Й.Д. е пряка последица от престъпното поведение на
обвиняемия. Вредните последици от семейното съжителство на тази възраст могат да
доведат до сериозни физически и емоционални последици върху личността на момичето. В
3

случая съжителството между обвиняемия и пострадалата не е било краткотрайно, като в
този период пострадалата дори е забременяла и родила дете на тази възраст, анагажирайки
се като родител по неговото обгрижване.
Описаните обществени последици от деянието на обвиняемия са типични за този род
престъпления и те са проявени и настъпили изцяло – свидетелката Й.Д. е пристъпила към
съжителство на семейни начала и раждане и отглеждане на деца, преди да е завършила
формирането на личността и натрупването на необходимите затова зрялост, житейски опит,
познания за живота и образование. Съответно в развитието на пострадалата в следствие на
деянието са допуснати и формирани дефицити, които ще дават отражение през целия й
живот. Тези неблагоприятни последици не могат да бъдат оправдани и да се приеме, че
обществено опасни последици липсват или са незначителни.
По изложените съображения съдът призна обвиняемия С.В. за виновен в извършването
на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
Предвиденото от закона наказание за извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от
НК е лишаване от свобода до две години, или пробация, както и обществено порицание.
Обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност и от
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не е налице някоя от
пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК. Поради това съдът освободи С.В. от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК и му наложи на административно наказание
„Глоба“.
При индивидуализацията на наказанието като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите характеристични
данни, както и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина. Съдът не
констатира наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. При определяне размера на
административното наказание съдът взе предвид и материалното състояние на обвиняемия.
Съгласно подписаната декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
обвиняемият не притежава движими и недвижимо имущество и не получава трудови
доходи. В хода на съдебните прения обвиняемият заявява, че обвиняемият се грижи за
издръжката на свидетелката Й.Д. и на детето им Дешка. Към момента заедно със
свидетелката Й.Д., която също не реализира доходи, сами отглеждат детето си.
Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства и наличието на множество
смекчаващи такива, обществената опасност на деянието и дееца намери, че
административното наказание следва да бъде определено в минимален размер от 1000 лева.
Така определеното наказание би постигнало целите по чл. 36 от НК.
В хода на наказателното производство не са сторени разноски, които на основание чл.
189, ал. 3 от НК да бъдат възложени в тежест на обвиняемия.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	51
Дата:	29 април 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия:	Мария Димчева Иванова-Георгиева

Дело:	20225630200177
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 април 2022 г.

Решение по дело №177/2022 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите