Решение по дело №2940/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 174
Дата: 6 март 2023 г.
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20222120202940
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГА. В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20222120202940 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „Т.“ ООД, ЕИК: ***, представлявано от
управителя П.К., срещу Наказателно постановление № 02- 2200128/22.07.2022 г., издадено
от директорa на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което за нарушение на чл. 153,
ал. 2 КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. Моли се и
за присъждане на разноските, направени в хода на делото пред настоящата инстанция.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Ж. М. от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
Николова, която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирА. в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. РазгледА. по
същество жалбата е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа стрА.:
На 12.04.2022 г. и на 17.05.2022 г., свидетелката Р.П., в качеството си на инспектор в
Дирекция „Инспекцията по труда“ - Бургас, извършила проверка по документи на търговско
1
дружество „Т.“ ООД. От проверката на документите - график за разпределение на работното
време през месец януари 2022, отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец
януари 2022 г., заповед за сумирано изчисляване на работното време от 04.01.2022 г., трудов
договор, установила, че работодателят „Т.“ ООД не е осигурил в календарната седмица от
24.01.2022 г. до 30.01.2022 г. не по-малко от 36 часа непрекъсната междуседмична почивка
на свидетелката Й.И.П.. Същата работила като продавач-консултант в магазин „Т.“, находящ
се в ***, при сумирано изчисляване на работното време. От посочените по-горе писмени
документи св. Р.П. приела, че св. Й.П. е полагала труд, за времето от 24.01.2022 г. до
28.01.2022 г., от 07:30 ч. до 13:00 ч. и от 15:00 до 17:00 ч., на 29.01.2022 г. - от 12:30 ч. до
21:00 ч., на 30.01.2022 г. почивала, а на 31.01.2022 г. - от 07:30 ч. до 13:00 ч. и от 15:00 ч. до
17:00 ч. С оглед на което заключила, че за времето от 21:00 ч. на 29.01.2022 г. до 07:30 ч. на
31.01.2022 г. непрекъснатата седмична почивка е по-малко от 36 часа.
На 17.05.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за нарушение на чл. 153, ал. 2 КТ, a
на 22.07.2022 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
НП е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това
лице, видно от приобщената към делото Заповед № З-0157/16.02.2022 г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на НП, тъй като не се
установява по безспорен начин извършването на твърдяното нарушение от стрА. на
жалбоподателя.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирА. за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ, за
това, че не е осигурил в календарната седмица от 24.01.2022 г. до 30.01.2022 г. не по-малко
от 36 часа непрекъсната междуседмична почивка на св. Й.П.. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установи, че този извод е направен само въз основа на
извършена проверка по документи. Именно само на база представените от жалбоподателя
„Т.“ ООД два документа - график за разпределение на работното време през месец януари
2022 г. /л. 26/ и присъствена форма за отчитане явяването и неявяването на работа за месец
януари 2022 г. /л. 27/, респ. на направеното отразяване върху тях от управителя на
дружеството, актосъставителят е приел, че за времето от 21:00 ч. на 29.01.2022 г. до 07:30 ч.
на 31.01.2022 г. непрекъснатата седмична почивка е била нарушена. Тези два документа
обаче не са достатъчни за установяване по един безспорен начин наличието на твърдяното
нарушение. Те по своята същност са частни документи и не се ползват с материална
доказателствена сила, а верността на изявленията, отразени в тях, следва да се преценяват от
2
съда наред с остА.лите доказателства по делото. В случая е налице именно такова
несъответствие с остА.лата доказателствена маса, а именно гласните доказателствени
средства, инкорпорирани в показанията на свидетели Й.П. и И. А.. От техните показания се
установява, че Й.П. не е работила през събота и неделя, включително и на въпросната дата -
29.01.2022 г. /събота/. В подкрепа на това са и представените от жалбоподателя писмени
документи на л. 4-12 от делото, като видно от фиша за работна заплата за месец януари 2022
г. /л. 4/ св. Й.П. е имала 20 работни дни, колкото са и работните дни през януари.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита /л. 13/, съгласно който
заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. В полза на жалбоподателя
следва да се присъди сумата от 300 лв., която да се заплати от АНО.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2200128/22.07.2022 г., издадено от
директорa на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което на жалбоподателя „Т.“ ООД,
ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати в полза
на „Т.“ ООД, ЕИК ***, разноските по делото в размер на 300 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3