Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     №………/………….

 

Гр. София, 09.02.2016г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря Т.Д. като разгледа т.д. № 5011 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ.

Молителят „Главна дирекция „Г.В.А.“ претендира откриване на производство по несъстоятелност на ответника „С.“ ЕООД, като твърди, че последният е в неплатежоспособност. Активната си легитимация обуславя от вземане в размер на 18 215,21 лв., коeто включва сумата от 6 493,36 лв. – присъдено по съдебно решение обезщетение вместо изпълнение по договор за продажба и доставка на специализиран автомобил за почистване и поддържане на летателни площадки, ведно със законната лихва от 05.11.2002г. до окончателното изплащане на задължението и такси, начислени от ДСИ, като твърди, че за главницата му е издаден изпълнителен лист от 17.10.2008г. по т.д. № 1218/2002г. на VІ-7 състав на СРС и е образувано описаното изп. дело № 20091110400088 при ДСИ при РС – гр. София. Сочи, че към 27.08.2015г. дължимата сума е 16 730,02 лв. Поддържа претенцията си в хода на производството чрез процесуалния си представител – юриск. С., като претендира, че начална дата на неплатежоспособността е 17.10.2008г., от която дата счита и че ответникът е спрял плащанията. Претендира и разноски.

Ответникът „С.” ЕООД, ЕИК ********, призован при условията на чл. 619 от ТЗ във връзка с чл. 50, ал.2 и ал.4 от ГПК не изразява становище по молбата.

Съдът като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното от молителя решение от 29.03.2007г. на САС по гр.д. № 1720/2004г. след отмяна на решението на СГС, VІ-7 състав, и частично отхвърляне на исковата претенция на молителя за разликата над сумата от 6 493,36 лв., е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на ГД „ГВА“ – София на 17.10.2008г. за горепосочената сума, ведно със законната лихва. Видно от отбелязването на другата страна – „Б.-**“ ООД е издаден изпълнителен лист на 15.12.2009г. за сумата от 5257,64 лв. – разноски по въззивното производство. Това решение е потвърдено с представеното решение на ВКС № 328/25.04.2008г. по т.д.№ 1030/2007г., като по същото е осъден молителя да заплати разноски на другата страна в размер на 2000 лв., за които е издаден изпълнителен лист също на 15.12.2009г. Видно от мотивите на решенията, присъдената сума от 6 493,36 лв., представлява обезщетение за появил се скрит недостатък в почистващото устройство на машина по договор за продажба и доставка от 23.10.2000г. От представеното с молбата удостоверение от ДСИ от 25.05.2015г. се установява, че по процесния изпълнителен лист общата дължима сума е 18 215,21 лв., включваща горепосочената главница и лихва в размер на 9 762,15 лв. за периода от 05.11.2002г. до датата на удостоверението – 25.05.2015г. и 306,43 лв. – неолихвяема главница - разноски.

С писмо от 21.01.2016г. са представени ГДД и приложенията към тях, предоставени в НАП за ответното дружество за периода от 2008г. до 2012г. В баланса към 31.12.2008г. са отразени текущи активи на обща стойност 5лв., включващи парични средства в размер на 5лв., като касова наличност, а текущите задължения са 0. В пасива е отразен само 5 хил. собствен капитал. Абсолютно същите стойности на текущите активи и на пасива са отразени по баланса към 31.12.2009г., обявен и в Търговския регистър. Същите стойности са посочени и в баланса към 31.12.2010г., изготвен на 17.03.2011г. и обявен в Търговския регистър. Няма промяна и същите активи и пасиви, а именно собствен капитал 5 хил. лева и парични средства, налични по каса в размер на 5 хил. лева са отразени и по баланса към 31.12.2011г., съставен на 08.02.2012г. и също обявен в ТР. Същите стойности са отразени и в баланса към 31.12.2012г., съставен на 28.02.2013г. и също обявен в ТР, както и по ГФО към 31.12.2013г., обявен в ТР на 03.04.2015г.

По делото е постъпило писмо от СДВР – отдел Пътна полиция, че няма данни за регистрирани ППС на името на ответника, а от постъпилото писмо от НАП от 12.01.2016г. се установява, че срещу имуществото на дружеството няма наложени обезпечителни мерки и започнато принудително изпълнение.

От молителя са представени писмо от Алфа Банка, че ответното дружество е със закрити банкови сметки, както и писмо от Столична община, Дирекция ПАМДТ, че дружеството няма декларирани недвижими имоти на територията на Столична община.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Ако търговецът е спрял плащанията, неплатежоспособността му се предполага, като в тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ и това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост, което ответникът не е сторил по делото. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Съдът намира, макар по делото да са налице данни за обявените ГФО за периода от 2008г. до 2013г. и да е била допусната съдебно-икономическа експертиза със задачи да установи коефициентите и показателите, същата не е изслушана поради невнасяне на определения депозит от молителя и е заличена. От писмените данни по предоставените счетоводни баланси за целия изследван петгодишен период и отразените в тях като краткотрайни активи налични парични средства в размер на 5 хил. лв. и краткосрочни задължения в размер на 0 лв., съдът изчислява, че коефициентът на обща ликвидност на предприятието на ответника, който е съотношението между горните суми е 5, и същият показва добра платежоспособност. Същевременно видно от данните по удостоверението на ДСИ по издадения изпълнителен лист за присъдена главница в полза на молителя от 17.10.2008г. по т.д.№ 1218/2002г. на VІ-7 състав на СРС за олихвяема главница в размер на 6 493,36 лв., към 2015г. задължението вече възлиза на 18215,21 лв. Няма данни ответникът да е отразил задължението по този изпълнителен лист в счетоводството си, и макар да има данни за друго негово насрещно вземане за разноски в сходен размер, тъй като са му издадени два изпълнителни листа съответно за 5257 лв. и 2000 лв. или общо 7257 лв., която сума надхвърля претенцията на молителя, то няма данни ответникът да е упражнил правото си да заяви прихващане. Следователно макар към 15.12.2009г. да са издадени тези два изпълнителни листа на ответника и по тях той да има насрещно вземане, което да е аналогично по размер на вземането на молителя, доколкото не се твърди да е налице прихващане, а по изпълнителното дело е отразено, че няма погасяване на главницата и лихвите, съдът намира, че молителят се легитимира като кредитор с вземане за главница по изпълнителен лист от 17.10.2008г. по т.д.№ 1218/2002г. на VІ-7 състав на СРС в размер на 6 493,36 лв. и съответните лихви, които към 2015г. надхвърлят 9000 лв. Предвид горното това задължение, което не е погасено е следвало да бъде надлежно отразено в баланса на ответното дружество към 31.12.2008г. – края на финансовата година, в която е надлежно установено по издадения изпълнителен лист и при отчитане на същото следва да се изготви коригиран баланс по който като краткосрочни задължения се възприеме горната сума в размер на 6 хил. лв., а като краткотрайни активи се отчете сумата от 5 хил. лв., при което съотношението между същите е 5:6 и същото формира коефициент на обща ликвидност 0,83. Същевременно има данни по представените съдебни актове, че към този период – 31.12.2008г. ответникът има и насрещно вземане към молителя, което е в размер на 5257 лв. – разноски и което също следва да се отчете като текущ актив към 31.12.2008г. тъй като вече е присъдено по решението на САС и няма данни да е било погасено. С оглед горното корекцията на данните по счетоводния баланс следва да е двустранна – както с вземането на молителя като краткосрочно задължение в пасива, така и със вземането на ответника като краткосрочно вземане към актива, т.е. с оглед горното следва да се приеме, че по алтернативен вариант на баланс към 31.12.2008г. ответникът би имал краткосрочни задължения в размер на 6 хил. лв., но и краткотрайни активи в размер на 5 хил. лв.- налични парични средства по каса и 5 хил. лв. – въпросното вземане, т.е. общо 10 хил. лв. и очевидно формира коефициент на обща ликвидност при съотнасяне на горните суми 10:6 в размер на 1,66, който е над норматива от единица и по никакъв начин не обуславя извод за състояние на неплатежоспособност. Видно от данните по настоящото дело към 15.12.2009г. в резултат на изхода от спора пред ВКС, ответникът е придобил и вземане в размер на 2000 лв. срещу молителя, което също е изискуемо, тъй като е издаден изпълнителен лист, т.е. при изготвяне на алтернативен баланс към 31.12.2009г. следва към краткотрайните активи на ответника да бъде добавена и тази сума или същите ще възлизат общо на 12 хил. лв., а задължението към молителя ще е в размер на 6 хил. лв. и съответните лихви, които молителят не е установил надлежно, но съдът при служебна справка по компютърната система констатира, че към този период лихвата върху главницата за периода от 05.11.2002г. до 31.12.2009г. възлиза на 6 164,82 лв. или общо вземането на молителя също възлиза на 12 хил. лв., т.е. не надхвърлят значително главницата и съотношението на активите на ответника към пасивите е равно, т.е. не е налице състояние на неплатежоспособност. Към 31.12.2013г., към която дата има данни за последен съставен и обявен ГФО сумата по краткотрайните активи е същата, но задължението вече е нараснало с натрупаните лихви, които спрямо сумата към 25.05.2015г. са само с 921 лв. по-малко, т.е. към 31.12.2013г. задължението на ответника към молителя с лихвите трябва да намери отражение в счетоводния баланс като такова в размер на сумата от 16 хил.лв. Няма данни въпреки отчетените парични средства по каса ответникът да е погасил част или изцяло задължението си, като отражение в размер на 16 хил. лв., което съобразно коригираните данни сочи на съотношение на краткосрочните активи към пасивите в размер на 12:16 или на коефициент на обща ликвидност в размер на 0,75. Този коефициент на обща ликвидност сочи, че към 31.12.2013г. ответникът не е бил в състояние да покрива текущите си задължения с наличните си активи, поради което е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Предвид факта, че липсва каквото и да е погасяване по изпълнителното дело и с оглед гореизложените изводи, въпреки липсата на изслушана съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че може да се приеме, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, поради което молбата се явява основателна.

            По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни задължения от кръга на тези по чл. 608 от ТЗ, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. За определяне датата на неплатежоспособност следва да се отчита не падежа и погасяването на конкретно задължение към конкретен кредитор, а общото финансово състояние на ответника. Обстоятелството, че вземането е по въззивното решение и е издаден изпълнителен лист от 2008г., не води до извода, че е налице обективния факт на спиране на плащанията от длъжника, тъй като няма данни за действията му изцяло и спрямо другите съконтрахенти, а само спрямо молителя. Неплащането към конкретен кредитор, още повече, че както се установява от самите представени решения към 2008г. и 2009г. на ответника са били дължими насрещни вземания за разноски, чийто общ размер надхвърля присъдената главница, не води до извода, че е налице хипотезата на спиране на плащанията. Предвид горното съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността следва да е 31.12.2013. Към тази дата въз основа на горепосочения анализ от съда на база коригирани показатели по балансите, макар да не е изслушана съдебно икономическа експертиза, което се дължи на поведението на молителя, а именно невнасянето на депозит, ответникът не е бил в състояние да изпълни краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи, което се установява от тяхното съотношение по баланса и установения коефициент на обща ликвидност, който е под единица. Не може да се приеме, че горното ще е налице към предходни дати, тъй като липсва цялостен обективен анализ на финансовото състояние на ответника. Не са налице данни по отношение на задълженията към другите кредитори, тъй като молителят не е на обявения в Търговския регистър адрес и няма данни за същите. Съдът намира, че категорично не може да се възприеме като начална дата на неплатежоспособността сочената от молителя – 17.10.2008г., тъй като макар към тази дата да е издаден изпълнителен лист за задължението към молителя, то същото е безспорно към датата на произнасянето на ВКС и същевременно към този момент видно от същите съдебни актове освен главницата към молителя в размер на 6 934 лв., е налице и задължение на молителя към ответника в размер на 7257 лв. за разноски за отхвърления размер на предявените претенции, т.е. към този момент са налице насрещни задължения, като макар да няма изявление за прихващане, същите следва да се отразят по баланса и се формира съотношение, при което крактотрайните активи на ответника надхвърлят задълженията му. Съдът намира, че с оглед факта, че задължението за разноски е неолихвяемо, а задължения към молителя – да, едва няколко години по-късно в резултат на натрупаните лихви, счетоводно краткосрочните задължения на молителя надхвърлят краткотрайните му активи и обуславят неплатежоспособност. Предвид горното съдът намира, че началната дата на неплатежоспособност на ответника следва да е горепосочената – 31.12.2013г. с оглед подробно изложените по-горе мотиви.

 По делото няма данни длъжникът да разполага с налични парични средства, с които да покрие разноските по производството по несъстоятелност, а именно - налични парични средства, респ. друго бързоликвидно имущество. Обстоятелството, че притежава някакви активи по последния баланс, който е към 31.12.2013г., а именно, че са отчетени парични средства по каса в размер на 5 хил. лв., не води до извода, че има имущество за покриване на началните разноски, тъй като не е ясно дали те са налични към настоящия момент, не е правена проверка по каса. Данни по делото, че към момента на приключване на устните състезания ответното дружество разполага с налични парични средства в размер за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност не са налице. Предвид горното съдът намира, че няма данни ответникът да има средства за покриване на текущите начални разноски по производството по несъстоятелност, поради което и с оглед на факта, че въпреки изричното определяне на началните такива с определението по чл. 629б от ТЗ, което е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 29.01.2016г., такива не са привнесени нито от молителя, нито от някои от другите кредитори на ответника в дадения срок, съдът намира, че следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.

Воден от горното съдът

           

                                   Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2013г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „С.” ЕООД, ЕИК ********.

ОБЯВЯВА „С.” ЕООД, ЕИК ******** в несъстоятелност.

НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „С.” ЕООД, ЕИК ********.

            ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.

СПИРА производството по несъстоятелност.

            Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: