Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.02.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на десети
февруари две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно
гражданско дело №10804 по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10804/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.Б.С. ЕГН ********** от гр.Варна срещу решение №111028 от 10.05.2019 г по гр.дело
№33001/2018 г на СРС , 32 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.405 КЗ да се признае за установено , че З. “О.” АД *** ЕИК *******му дължи сумата от 740 лева застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор
за застраховка „Каско“ с валидност от 29.01.2016 г – 28.01.2017 г на л.а.Ауди А6 с рег.№*******от увреждания при
паркиране на 11.05.2016 г ; ведно със законната лихва от 13.03.2018 г до
окончателното заплащане на сумата ; за коята сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.03.2018 г по
ч.гр.д.№16845/18 г на СРС , 32 състав .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като според приетата от СРС САТЕ настъпилите
увреждания на автомобила са в причинна връзка с декларираното застрахователно
събитие и искът е доказан дори в по-висок размер от претендирания . Не следва
да се кредитира допълнителната СТЕ , защото вещото лице не е извършило оглед на
място и на паркинга има няколко вида колчета . Застрахователят не може да се
освободи от отговорност при всяко неизпълнение на задължения от застрахования ,
като е без значение дали вредата е настъпила от удар в едно или друго колче .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът не е доказал иска си по основание и размер ,
включително и не е доказал механизма на настъпване на уврежданията .
Допълнителната СТЕ е работила по данни от ищеца и е опровергала твърденията му
за начина , по който са настъпили вредите . Точното деклариране на
застрахователното събитие е от съществено значение дали да се заплати
обезщетение .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника
на 29.05.2019 г и е обжалвано в срок на 12.06.2019 г .
Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност
въззивният съд е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да
отхвърли иска СРС е приел , че безспорно
е налице застрахователен договор по „Каско“ между страните по делото . Основната
САТЕ се установява, че стойността на причинените вреди по л.а. „Ауди А6“ към
датата на настъпване на ПТП по средни пазарни цени - 640,46лв. Вещото лице посочва , че е възможно щетите да са настъпили по описания
от ищеца механизъм . Допълнителната САТЕ установява , че в района на ПТП са
монтирани квадратни метални колове, със синджири и неподвижна връзка между тях,
корозирали от атмосферните условия. Разстоянието между вътрешните страни между
първи и втори кол е 1820мм, а разстоянието между втори и трети кол е 2020мм.
Широчината на лекия автомобил е 1894мм. При навлизане на автомобила между първи
и втори кол, при положение, че няма наличие на синджир, по автомобила биха се
получили деформации , а не само нарушаване на лаковото покритие. При навлизане
на автомобила перпендикулярно между втори и трети кол, не би се получило
нарушаване на лаковото покритие едновременно от двете страни на автомобила, тъй
като разстоянието между коловете е по-голямо с 146мм. Увреждането на заден
десен панел е характерно за допир с бетонова стена или хоросанова мазилка, не
от приплъзване от метален кол. Според вещото лице ПТП е настъпило на друго място и при друг
механизъм.
При тези данни според СРС ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване, че причинените вреди са в
причинно-следствена връзка с настъпването на описаното в исковата молба ПТП.
Съгласно чл.18 ал.4 от Общите условия
към Застрахователна полица №0020090201600091 от 29.01.2016г.: „Застрахователят
не изплаща застрахователно обезщетение, в случай, че при извършената проверка
се установят различия между фактическата обстановка и декларираните
обстоятелства“. В случая са налице предпоставки за отказ да се изплати застрахователно
обезщетение.
Решението на
СРС е правилно . С определение от 23.08.2018 г СРС е указал на
ищеца , в съответствие с чл.154 ал.1 ГПК , че е в негова доказателствена тежест
да докаже настъпването на застрахователното събитие , включително на всички
обстоятелства по неговото настъпване . Ищецът е ангажирал единствено СТЕ и
допълнителна СТЕ , като с допълнителната СТЕ вещото лице е оттеглило
първоначалното си заключение си , че щетите съответстват на посочения от ищеца
механизъм на ПТП . При тези данни - дори да не се кредитира допълнителната СТЕ
– ищецът не е представил други
доказателства , с които да докаже механизма на ПТП . Не могат да се
възприемат твърденията на ищеца , че за ответника е без значение точния
механизъм на ПТП – както КЗ , така и ОУ на ответника съдържат различни
изключения и хипотези , в които не се дължи застрахователно обезщетение .
Като е отхвърлил иска СРС е постановил правилно
решение , което трябва да бъде потвърдено . Пред СГС разноски се дължат от
въззивника /юрисконсултско възнаграждение/ .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №111028 от 10.05.2019 г по гр.дело
№33001/2018 г на СРС , 32 състав .
ОСЪЖДА А.Б.С. ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на З. “О.” АД *** ЕИК *******сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване ; като постановено по търговско дело
с цена на иска под 20 000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.