П Р О Т О К О Л
Гр.
София, 28 март 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 21 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и осми март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
АТАНАС Н. АТАНАСОВ |
|
|
Секретар |
Силва Абаджиева |
|
сложи за разглеждане докладваното от
съдия АТАНАСОВ
НЧД №
1231 по описа за 2019
г.
На именното повикване в 11.30
часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.В.А. редовно
уведомен се явява лично, доведен от органите на Съдебна охрана.
В съдебната зала се явява
определеният за служебен защитник от САК–
АДВ.Д.Н..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А.: Нямам упълномощен защитник.
Не възразявам адв.Н. да ме
представлява в настоящото производство.
АДВ.Н.: Запознат съм с
делото.
Готов съм да поема
защитата.
СЪДЪТ, като взе предвид становището
на жалбоподателя С.А. и процесуалното му положение, а именно, че към настоящия
момент е лишен от свобода, на основание чл.94, ал.1, т.6 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник
в настоящото производство на С.В.А. - АДВ.Д.Л.Н. от САК.
В съдебната зала се явява М.М.Г.-
главен инспектор, началник на сектор „Режимна дейност“ към ГД“ИН“, в качеството
й на процесуален представител на главния директор на ГД“ИН“ при Министерство на
правосъдието.
Представя се заповед, с
която същата е упълномощена да представлява главния директор.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед становищата
на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ се самоличността на жалбоподателя,
както следва
С.В.А. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, без образование, неженен, безработен, осъждан,
ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на страните
правата по чл.274 НПК и чл.275 НПК.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме
възражения и искания.
Няма да правим отводи.
СЪДЪТ докладва жалбата,
депозирана от лишения от свобода С.А..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А.: Поддържам
жалбата.
АДВ.Н.: Нямам
доказателствени искания.
ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР Г.: Представям
и моля да приемете, като доказателства по делото заповедите, с които са налагани дисциплинарни наказания, предложението
на началника на Затвора за прилагане на изолиращата мярка по чл.120 ЗИНЗС, протокол
от 08.02.2019 г. на Комисия чл. 35, който доказва спазването на законовата норма
за изслушване на лишения от свобода преди изготвяне на предложението, докладна
записка от инспектор „СДВР“ – ЗО „Кремиковци“, която е относима към изготвеното
предложение и копие от заповедта на главния директор, от която е видно, че лишеният
от свобода е запознат с нея, респ. с възможността да обжалва.
АДВ.Н.: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че така
представените писмени доказателства са относими към предмета на доказване,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА посочените по-горе
писмени доказателства.
СТРАНИТЕ (поотделно):
Нямаме други искания.
СЪДЪТ, с оглед липсата на
искания, счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА наличните
по делото писмени доказателства.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Н.: Моля да уважите жалбата
на С.А., тъй като налагането на наказание съгласно чл.120 от ЗИНЗС е в случаите,
когато с цел да се предотврати бягство, посегателство върху живота и здравето
на други лица, както и престъпления, които евентуално би могъл да извърши
осъдения.
От заповедта за налагане
на наказания е видно, че последното наказание, което е наложено, преди това
което в момента обжалваме, е със заповед №13/22.01.2019 г., след това лицето
няма извършени нови нарушения.
Единствените мотиви за прилагането
на това наказание е, че лишеният от свобода е настроен негативно и враждебно,
както към служителите, така и към останалите лишени от свобода, което води до
това, че останалите задържани се дистанцират от лицето и съществува реална опасност
за саморазправа с него.
Това обаче не е основание да
му се налага това тежко наказание той да бъде изолиран сам до два месеца, тъй
като целта на наказанието не е да се накърнява човешкото достойнство, както и
той да се чувства унизен.
Няма данни, че към настоящия
момент той ще извърши някакво престъпление и е правил опит за бягство, както и
че няма доказателства, че в настоящия момент той е създал опасност за живота и
здравето на други затворници или на персонала в затвора.
Ето защо, моля да отмените
наложеното наказание и да уважите жалбата от С.А..
СЪДЪТ предостави право на
лична защита на лишения от свобода.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А.: Придържам
се към казаното от моя защитник.
Аз отивам при доктора и му
казвам, че ми е зле, той започва да ме обижда и да ме гони навън, започна да ме
обижда на мангасар, аз как да се обърна към него. Ето за това ме наказват.
ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР Г.: Моля да
потвърдите заповед № Л-1195/13.03.2019 г. на главния директор на ГД“ИН“ като законосъобразна,
издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма.
Същата е подробно мотивирана
с множество наложени дисциплинарни санкции на лишения от свобода А., които
градират по своята тежест с оглед извършените от него нарушения.
Друг мотив в заповедта е
завишената оценка на риска от рецидив, която към момента е 99 точки и това
градира към високите стойности.
Също така, завишена оценка
на риска от вреди спрямо персонала, спрямо останалите лишени от свобода.
Предвид тази мотивировка,
главният директор на ГД“ИН“ е счел, че са налице две от предпоставките визирани
в нормата на чл.120, ал.1 от ЗИНЗС, а именно реална опасност от посегателство
върху живота и здравето на други лица и възможност за извършване на престъпление.
Предвид това е счел и е
приложил тази изолираща мярка по чл.120 ЗИНЗС.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА А..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А.: Ако
може да ми я свалите, няма да се повтори повече.
СЪДЪТ се оттегли на
съвещание.
СЪДЪТ след съвещание, като
се запозна с материалите по делото и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Производството е по реда
на чл.120, вр. чл.111 ЗИНЗС.
Инициирано е по жалба на лишения
от свобода С.А. срещу заповед № Л-1195/13.03.2019
г. на главния директор на ГД“ИН“ - главен комисар В. М..
Със същата тази заповед е
наложено наказание на лишения от свобода С.В.А., представляващо изолиране в единична
килия без право на участие в колективни мероприятия за срок от два месеца.
Съдът счита, че така
подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице
имащо правен интерес да я обжалва.
Разгледана по същество
обаче същата се явява неоснователна.
Видно от материалите по
делото, към настоящия момент лишеният от свобода А. изтърпява наказание
лишаване от свобода в СЦЗ, където се проявява като личност, която системно и
трайно нарушава и то по един груб и дързък начин установения там ред и
дисциплина.
В процесната заповед, а така
също в представените в днешното съдебно заседание доказателства, е отразено, че
същият често използва физическа сила и агресия, като последователно се е конфронтирал
с други лишени от свобода лица и служители на пенитенциарното заведение, като
по отношение на един от тях дори е била отправена заплаха за неговия живот и
здраве, става дума за д-р Аврамов, който е бил нееднократно обект на агресия от
страна на жалбоподателя.
Няма как да не бъде
отчетено в случая изключително негативното поведение от страна на лишения от
свобода, както и че същият вместо да се поправи и да намали риска от рецидив,
напротив показал е още по-негативно отношение. Констатирано е увеличение на
риска от рецидив от 87 точки на 99 такива, което е достатъчно показателно.
Очевидно е, че многократните
наказания, които са били налагани до настоящия момент на лишения от свобода не
са дали своя ефект и не са поправили и дисциплинирали същия към спазване на реда
в затвора.
С оглед на гореизложеното
и като съобрази действително наличието на две от законово предвидените хипотези
в разпоредбата на чл.120 ЗИНЗС, а именно наличието на реална опасност от посегателство
спрямо живота и здравето на други лица, както и наличието на реална опасност от
извършване на престъпление, съдът счете, че така издадената заповед на главния директор
следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Правилно е било индивидуализирано
и конкретното наказание и неговия срок – изолация в единична килия за срок до
два месеца.
Мотивиран от всичко
гореизложено СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА заповед № Л-1195/13.03.2019
г. на главен директор при ГД“ИН“ към Министерство на правосъдието.
РЕШЕНИЕТО на съда е
окончателно и не подлежи на обжалване.
След изготвянето на
протокола препис от същия да бъде предоставен на служебния защитник.
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 12.10 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: