№ 238
гр. Пазарджик , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220102695 по описа за 2020 година
В исковата си молба срещу В. З. Г. с ЕГН ********** от село Г., община
Пазарджик, ул.“Ш.“№19 ищцата Б. И. Г. с ЕГН ********** от село Г., община Пазарджик,
ул.“Ш.“№19 твърди, че приживе съпругът и С. З. Г. , починал на 28.04.2009г, и ответникът,
който е негов брат, по силата на договор за дарение, извършен с нотариален акт №36 от
16.06.1998г са придобили правото на собственост върху УПИ –III-282 в кв.26 по плана на
село Г. с площ от 880 кв.м. и право на собственост върху обособени обекти от построената
в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда както следва: първия жилищен етаж на
С. Г. , а втория жилищен етаж на В.Г.. Предвид, че сградата се състои от два редовни етажа,
избен етаж и тавански етаж/ обитаемо подпокривно пространство/ наследодателят на
ищцата освен правото на собственост върху първия етаж е придобил и ½ ид.част от правото
на собственост върху земята и ½ идеална част от избения и тавански етажи както и 1/2
ид.част от общите части на сградата.Ответникът е собственик на втория жилищен етаж и на
182 ид.част от земята, от избения етаж, от таванския етаж и ½ ид.част от общите части на
сградата. След смъртта на С. Г. по силата на наследствено правоприемство неговите права в
имота са преминали върху ищцата и двете им деца С. Г. и М. С. при съсобствени равни
части или по 1/6 идеална част за всеки от тях.Твърди се, че след смъртта на съпруга и
ищцата останала да живее в имота, но съществуващото дотогава нормално съжителство
между двамата братя и техните семейства приключило.Твърди се, че през 2015г без
съгласието на ищцата ответникът поставил в общата стълбищна клетка, обслужваща
етажите , дървена врата с размер и1.90/0.80 л.м., която заключил и по този начин ограничил
достъпа на ищцата до обитаемото подпокривно простраство. Твърди се, че през 2019г
ответникът без съгласие на ищцата е извършил фактическо преустройство на избения етаж,
1
който до този момент се е състоял от общ коридор и три отделни помещения като извършил
преграждане на коридора с паянтово –тухлена зидария с размери 2.90/2.20 л.м.с монтаж на
преградна дървена врата с размер и1.90/0.80л.м. като по този начин ограничил достъпа на
ищцата до останалата половина на коридора. Твърди се, че ответникът заковал с пирони
съществуващият в стълбището към избите двукрилен дървен прозорец и по този начин
прозорецът не боже да се отваря и избите не могат да се вентилират, което допълнително
затруднява ползването на избите по предназначение.Твърди се, че през 2017г без съгласието
на ищцата ответникът изградил откъм лицето на имота на уличната регулация паянтова
постройка с размер и6.00/2.80 л.м., изпълнена от дървена конструкция с ограждащи стени и
покрив от вълообразен ондулин с монтирана входна метална врата с отварящ се механизъм,
която използва за гараж. Освен, че постройката е изпълнена без строителни книжа и
разрешение по смисъла на ЗУТ същата ограничава правото на ищцата да ползва в пълен
обем правото си на собственост върху земята, отнемайки около 17 кв.м. площ. През лятото
на 2020г без съгласието на ищцата ответникът извършил преграждане на терена от лицето
към дъното на парцела с изграждане на ограда от метална мрежа , закрепена на 8 броя
метални колове с обща дължина 18.00л.м. и височина 1.20м. като в оградено от място
изпълни и 60.00 кв.м. бетонова настилка, издигаща се над нивото на терена с около 0.10 л.м.
С изграждането на металната ограда между нея и бетоновата настилка се образува пътека с
ширина около 0.60 м., която не позволява на ищцата да пренася отоплителни и други
материали и по този начин затруднява ползването на имота по предназначение в пълен
обем. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да отвори врат
ас размер и1.90/0.80 л.м., осигуряваща достъп до общата стълбищна клетка до
подпокривното пространство в дуетажната жилищна сграда или да предаде ключ от същата
на ищцата . В условията на евентуалност се иска да се приеме за установено, че ищцата е
собственик на 1/6 идеална част от подпокривното пространство и да се осъди ответника да
предаде владението върху тази 1/6 ид.част. Иска се да бъде осъден ответника да премахне
преграждащата общия коридор на избата стена от паянтово-тухлена зидария с размер и 2.90
/2.20 л.м., включително вградената в нея дървена врата с размер и1.90/0.80л.м. Да
възстанови отваряемостта на съществуващия в стълбището към избите дървен двукрилен
прозорец. Да бъде осъден ответника да премахне паянтовата постройка , изградена на
лицето на УПИ-III-282към уличната регулация с размер и6.00/2.80 л.м., изпълнена от
дървена конструкция с ограждащи стени и покрив от вълнооборазен ондулин с монтирана
входна врата с отварящ се механизъм. Да се осъди ответника да премахне оградата от
метална мрежа, закрепена на 8 броя метални колове с обща дължина 18.00 л.м. и височина
1.20 м. , изградена от лицето към дъното на УПИIII-282, както и бетоновата настилка,
издигаща се над нивото на терена около 0.10 л.м. на площ от 60.00кв.м. Претендират се
сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който не се
оспорва правата на собственост на ищцата досежно избения етаж, тавана и дворното
2
място.Не оспорва твърдението, че през 2015г е поставил дървена врата на входа на
подпокривното пространство, която по-късно заключил. Оспорва твърдението , че е
ограничил достъпа на ищцата до подпокривното простраство, тъй като съпругата му дала на
ищцата ключ от вратата, който ключ ищцата отказала да получи.Ответникът твърди, че
сложил вратата, тъй като през отворите на подпокривното пространство влизали много
птици, боклуци и вятър, което възпрепятствало там да се държи багаж.Твърди, че
първоначално вратата не била заключена, но тъй ответникът постоянно затварял вратата,а
ищцата я отваряла, това наложило през 2017г да заключи вратата. Ответникът заяви, че след
получаване на препис от исковата молба е отключил вратата за подпокривното простраство
и в момента вратата е отключена. Не оспорва твърдението, че през 2019г изградил в избения
етаж стена с врата и така обособил пространство от около 10 кв.м., където си държи
бурканите , бидоните с вино и други негови вещи.Оспорва твърдението, че е ограничил
достъпа на ищцата до другата половина на избата, тъй като от една страна ответникът
трябва да си държи някъде зимнината,а от друга страна ищцата е заключила една от трите
стаи, която е двойна стая/в стаята има две стаи с портал между тях от около 30 кв.м.- общо
за двете стаи, както и има неин багаж в другата стая от около 20 кв.м., която стая е отворена.
В избата има и още една стая около 10 кв.м., която е отворена и ищцата му казала, че е
нейна.От цялата квадратура на избата около 80 кв.м.ответникът ползва само 10 кв.м., а
останалото се ползва от ищцата.Ищцата ползва и е заключила двойната стая с около 30
кв.м. и има багаж и в другата стая от около 20 кв.м. като му е казала, че и другата празна
стая е нейна.Стаите около 10 кв.м. и 20 кв.м. са отворени. Ответникът заяви, че преди да
починат родителите му живеели в избения етаж и това което ищцата твърди, че е коридор ,
който е преградил, не е коридор, тъй като родителите му го ползвали за всекидневна. Това
преградено пространство е непосредствено след отваряне на вратата за избата в дясно ,
което е 10 кв.м. и ответникът не отрича ,че го ползва. Срещу това пространство има стая от
около 10 кв.м., която ищцата му казала , че е нейна. Тази стая е празна и отворена. Д отази
стая е двойната стая около 30 кв.м., която ищцата е заключила . Срещу входната врата на
избата е другата стая в дъното с площ около 20 кв.м., която е отворена и в която ищцата
също има багаж. Твърди, че не е преустроил избения етаж,а е изградил стена , с която е
обособил стая около 10 кв.м., която ползва за неговия багаж. Не оспорва твърдението, че
през 2019г завил с винт двукрилия прозорец, разположен в стълбището към избата, за да не
се отваря, но го е направил, за да предотврати влизането на котки в избения етаж. Твърди, че
с това си действие не е затруднил проветряването на избите , тъй като всяко избено
помещение има прозорец и може да се проветрява. Процесният прозорец е на стълбището .
Твърди, че след получаване на исковата молба отвил винта от прозореца и в момента
прозорецът се отваря и затваря. Не оспорва твърдението, че през 2017г на уличната
регулация изградил паянтова постройка с площ от около 17 кв.м. , изпълнена с дървена
конструкция, която постройка ползва за гараж и за която няма строителни книжа. Оспорва
твърдението, че с това свое действие препятства ищцата да упражнява правата си в пълен
обем, тъй като от двете страни на тази постройка има две празни пространства с площ от
около 9-10 кв.м., които ищцата може да ползва.Не оспорва твърдението, че през лятото на
3
2020г. поставил телена мрежа ,с която оградил площ, която ползвал от години като негова.
Тази мрежа отделя пътека за къщата. Върху тази площ има построена още от родителите му
лятна кухня, която той обновил и подобрил/ измазал я, поставил и алуминиева дограма,
оправил покрива/. Площта, която ползвал ,имала на земята , отдолу бетонови плочки , които
били стари, начупени , наклонени и създавали неудобство при стъпване върху тях. За да
създаде удобство върху тази площ и върху плочките ответникът сложил равна бетонова
настилка.Твърди, че телената мрежа, поставена на колове и отливане на бетонова настилка,
го е направил за да обособи площта, която ползва от години. Оспорва твърдението, че
ищцата не може да пренася отоплителни и други материали и че по този начин и се пречи да
упражнява правата си върху имота, тъй като има широка 2 метра пътека, през която може да
преминава.Твърди, че с поставянето на телената мрежа оградил своята площ. Моли се
предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски. Правят се
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания
чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от
ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спорно между страните,а и от приетите по делото писмени доказателства /
нотариален акт за дарение на недвижим имот №36, том V, дело №2659/1998г. по описа на
нотариус при РС-Пазарджик, удостоверение за наследници изх.№УН-1517/12.08.2020г. ,
издадено от община Пазарджик/ , че наследодателят на ищцата С. З. Г./ бивш жител на град
Пазарджик, починал на 28.04.2009г./ и ответника, с когото са братя по силата на договор за
дарение, обективиран в горевизирания нотариален акт са придобили при равни права / по
1/2 ид.част от УПИ –III-282 в кв.26 по плана на село Г. с площ от 880 кв.м. и право на
собственост върху обособени обекти в построената в този имот двуетажна масивна
жилищна сграда, като С. З. Г. придобива правото на собственост върху първи жилищен
етаж, а ответника В.Г. – правото на собственост на втори жилищен етаж. Двамата са
придобили право на собственост при равни права по ½ ид.част върху избения и таванския
етажи на жилищната сграда и ½ ид.части от общите части на сградата.След смъртта на С. Г.
по силата на наследствено правоприемство неговите права в имота / дворно място и
жилищна сграда/ са преминали върху ищцата / преживяла съпруга/ и двете му деца при
равни части – по 1/6 ид.част. Правата на ищцата са в размер на 1/6 ид.част.
4
В съдебно заседание като безспорни и ненуждаещи се от доказване бяха отделени
следните релевантни за спора факти, залегнали в обстоятелствената част на исковата молба,
а именно: през 2015г ответникът без съгласието на ищцата поставил в общата стълбищна
клетка, обслужваща етажите дървена врата с размер и1.90/0.80л.м., която заключил и по
този начин ограничил достъпа на ищцата до подпокривното пространство. Установи се
също така, че в хода на съдебното производство / след получаване на препис от исковата
молба/ ответникът отключил тази врата. През 2019г ответникът без съгласие на ищцата
извършил фактическо преустройство на избения етаж като преградил коридора с
паянтово-тухлена зидария с размери 2.90/1.10л.м. и монтирал преградна дървена врата с
размери 1.90/0.80м.л.През същата година ответникът заковал с пирони съществуващия в
стълбището към избите дървен двукрилен прозорец като в хода на съдебното производство
след получаване на исковата молба ответникът отковал пироните и към настоящия момент
прозорецът се отваря и затваря ръчно. През 2017г без съгласие на ищцата ответникът
изградил откъм лицето на имота на уличната регулация паянтова постройка с размери
6.00/2.80л.м., изпълнена от дървена конструкция с ограждащи стени и покрив от
вълнообразен одулин с монтирана входна врата с отварящ се механизъм, която постройка
ответникът използва за гараж.През 2020г без съгласие на ищцата ответникът извършил
преграждане на терена от лицето към дъното на парцела чрез изграждане на ограда от
метална мрежа, закрепена на 8 броя метални колове с дължина 18.00 и височина 1.20м. като
в ограденото място положил 60.00кв.м.бетонова настилка , издигаща не над нивото на
терена около 0.10л.м.и така между металната ограда и бетоновата настилка се образува
пътека с ширина около 0.60м.
От разпита на свидетелката Парашкева Г./ съпруга на ответника/ се установи, че
след като през 2017г. съпругът и монтирал дървена врата в общата стълбищна клетка към
таванския етаж/ представляващ подпокривно пространство/ и заключил тази врата
свидетелката лично предложила на ищцата да и даде ключ от тази врата, но ищцата
отказала.Ключ бил предложен само през 2017г.след това вратата останала заключена и след
получаване на препис от исковата молба съпругът на свидетелката отключил тази врата.
Свидетелката обясни, че заградили с телена ограда и бетонирали двора, защото и ищцата
преди 10 години заградила и заключила повече от половината двор.Ищцата обособила по-
голяма част от двора за себе си и затова ответникът налял бетон и сложил няколко железни
кола.Според свидетелката между бетоновата площадка и телената ограда съществува
пътека с ширина около 2 метра, по която пътека свободно може да се минава и тази година
по тази пътека ищцата прекарала 10 кубика пръст , както и въглища.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-
техническа експертиза,чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено и неоспорено от страните. След извършване на оглед на мястото вещото лице е
установило, че откъм лицето на имота на уличната регулация е изградена паянтова
постройка с размери 4.60/2.90м.л., изпълнена от дървена конструкция с ограждащи стени с
5
плоскости от дървени частици и покрив с вълнообразен ондолин. За обслужване е
монтирана входна метална врата с отварящ се механизъм. Вещото лице е установило, че тази
паянтова постройка се използва за гараж. Представлява постройка на допълващо
застрояване и отговоря на нормите за строеж съгласно пар.5,т.38 от ЗР на ЗУТ като за
извършените строителни дейности на вещото лице не са представени, респ. не са открити
строителни книжа и документи. Вещото лице заключава, че тази постройка заема площ от
13.34кв.м. от дворното място.
Констатирано е, че в северозападната част на двора извършено преграждане на
терена от лицето към дъното с материализирането на метална мрежа, закрепена на 11бр.
вертикални метални колове, забити в земята. Общата дължина на мрежата е 19.36 м.л. и
височина до 1.26м.л.В ограденото от металната мрежа място е изпълнена бетонова настилка
на терена с площ от 52.00кв.м. и е повдигнат терена с дебелина на бетона от 0.10 м.л. С
изграждането на преградата от метална мрежа към дъното на дворното място между
оградата и жилищната сграда се е образувала пътека откъм лицето от 1.55м.л. и към дъното
до 0.60м.л. Изпълнените строителни дейности представляват ограда със съоръжение/
изграждане на оградена бетонова площадка/ и отговарят на нормите на строеж по пар.5, т.38
от ЗР на ЗУТ като за извършените строителни дейности не са представени строителни книжа
и документи.По така образувалата се пътека с минимална ширина от 0.60м.л. не могат да се
пренасят отоплителни и други при минимална ширина за обслужване от 1.20м.л. Вещото
лице е констатирало, че на общото вътрешно стълбище, обслужващо самостоятелните
обекти в жилищната сграда на входа към обитаемото подпокривно пространство е поставена
дървена врата с размери 1.90/0.80м.л.В избените помещения на сградата и състоящи се от
коридор и три помещения е извършено преграждане на коридора като е изградена паянтова
зидария от единични тухли „итонг“ с дебелина от 0.05м.л. и е монтирана на преградата
дървена врата с размери 1.90/0.80м.л. Преградата е с размери 2.96/2.20м.л. и оградената част
от коридора е обособена в складово помещение.Според вещото лице е налице
преустройство на съществуващо помещение без промяна на предназначението като е
извършено с разделяне с обособяване на нов коридор и склад и отговаря на нормите на за
строеж съгласно пар.5т.38 от ЗР на ЗУТ. За извършените строителни дейности не са
представени, респ.открити строителни книжа и документи. Установено е, че в общото
стълбище към избените помещения на площадката срещу входа им съществува двукрилен
прозорец с размери 0.90/0.80м.л. като вещото лице е констатирало, че този прозорец се
отваря свободно с двете си крила и може да се ползва по предназначение. Така описаните
констатации вещото лице е онагледило в две скици , съдържащи се на лист 57 и 58 от делото
като първата скица се отнася до дворното място , а втората скица до преустройствата,
направени от ответника в избения етаж. В съдебно заседание вещото лице разясни, че на
първата скица защрихованото в червено е оградената бетонова площадка, в червено е
означена и металната ограда.вещото лице е обособило на скицата едно пространство,
оцветено в зелено, което пространство е разположено в западната част на жилищната сграда
, долепена до нея и представлява градинка, тоест пръст, земя огладена с бетонови
6
бордюрчета и в тази част са насадени розови насаждения, асми. Тези бордюрчета, с
оградата, която е направил ответника се ограничава една пътека с ширина
0.60м.л.Заградената бетонова площадка ограничава достъпа до дъното на двора с ширина на
пътеката от 60см. Ако се премахне градинката ширината на пътеката ще стане 1.55 линейни
метра, което е в нормите за проход за преминаване.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Негаторният иск е средство за правна защита на собственика на вещта срещу всяко
пряко и/ или косвено неоснователно въздействие/ създадено състояние, посегателство/,
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява
владението, но ограничава , смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на
вещта от собственика и според нейното предназначение.По реда на чл.109 от ЗС ищецът
може да иска преустановяване на определено действие само доколкото същото му пречи да
упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост, тъй като по този ред
не може да се навлиза в правната сфера на ответника и то по начин да се препятства
упражняването на неговите права. Съгласно т.3 от ТР№4/2015г на ОСГК на ВКС при
уважаване на предявения иск е необходимо ищецът не само да докаже, че е собственик на
имота, и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /
действие или бездействие/, но че и това действие или бездействие на ответника създава на
ищеца пречки за ползване на собствения му имот, по-големи от обикновените / чл.50 от
ЗС/.Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
недопустими е конкретна по всяко дело. Със защитата по чл.109 от ЗС разполага и
съсобственици, ако спрямо него са предприети неоснователни действия от страна на другите
съсобственици. Тези действия следва да са извършени без правно основание и реално да
възпрепятстват предявилото иска лице да упражнява правата си върху съсобствения имот в
съответствие с притежавания от него обем на правото на собственост.
В настоящия случай са предявени пет обективно съединени искове с правно
основание чл.109 от ЗС, които ще бъдат разгледани последователно с оглед различните
фактически и правни констатации по всеки от тях.При условията на евентуалност е предявен
иск по чл.108 от ЗС за приемана за установено, че ищцата е собственик на 1/6 ид.ч. от
подпокривно пространство и да бъде осъден ответника да и предаде владението
Безспорно се установи, че по силата на наследствено правоприемство ищцата е
собственик на 1/6 ид. части от процесното дворно място и на 1/6 ид.части от избен етаж и
тавански етаж / обитаемо подпокривно пространство/ от построената в това дворно място
двуетажна масивна жилищна сграда. Установи се, че ответникът е собственик на ½ ид.част
от дворното място и на ½ ид.части от избения и таванския етаж от жилищната сграда.
По исковете за отваряне на вратата с размери 1.90/08.м.л., осигуряваща достъп от
общата стълбищна клетка до подпокривното пространство и по иска за възстановяване
7
отваряемостта на съществуващия в стълбището към избите дървен двукрилен прозорец
съдът намира следното:
Ответникът призна факта, че без съгласието на ищцата е поставил в общата
стълбищна клетка, обслужваща етажите, дървена врата с размери 1.90/0.80 м.л., която
заключил и по този начин осуетил достъпа на ищцата до подпокривното пространство.
Призна факта, че е заковал с пирони съществуващия в стълбището към избения етаж дървен
двукрилен прозорец.Тези действие съдът квалифицира като неправомерни такива, които
подлежат на защита по реда на чл.109 от ЗС. Установи се от вещото лице, че вратата към
таванското пространство е отворена, както и че двукрилният дървен прозорец на
стълбището към избения етаж се отваря свободно.При това положение съдът намира, че е
налице хипотезата на чл.235 ал.3 от ГПК и следва да съобрази фактите , настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Към момента на устните
състезания ответникът е преустановил неоснователното въздействие като е отворил вратата
към таванското пространство и е възстановил отваряемостта на двукрилния дървен
прозорец в стълбището към избите, поради което тези два иска се явяват неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
По иска за премахване на преграждащата общия коридор на избена стана от паянтова
тухлена зидария с размери 2.90/2.20м.л., включително и вградената в нея дървена врата с
размери 1.90/0.80м.л. съдът намира следното:
Установи от заключението на вещото лице, а и този релевантен факт бе отделен като
безспорен между страните, че без съгласието на ищцата ответникът е извършил твърдяното
в исковата молба преграждане на част от коридора в избения етаж като по този начин тази
част от коридора е обособена в складово помещение. Ответникът е извършил фактическо
преустройство на избения етаж без съгласието на съсобственика. В случая е извършен
строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен, тъй като за него не са
налични строителни книжа и документи. Наличието на незаконен строеж обаче сам по себе
си не представлява действие на ответника, което във всички случаи пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост. Както се посочи по-горе във всеки конкретен случай
ищцата следва да докаже, че твърдяното от нея действие/ бездействие/ пречи на
пълноценното упражняване на собственическите и права. Съдът счита, че с оглед на
характеристиката на коридора като обща част, установеното преграждане на част от това
пространство лишава останалите съсобственици и в конкретния случай ищцата от
пълноценното му ползването му съобразно неговото предназначение като обща част.
Възраженията на ответника, че е извършил процесното преграждане поради факта ,че
ищцата ползва над правата си съществуващите три избени помещения, не би могло по
никакъв начин на повлияе на правния извод на съда за неоснователност на това действие,
извършено от ответника . Разногласията между съсобствениците досежно служене с общата
вещ се решават или доброволно между тях или по реда на чл.32 ал.2 от ЗС. В настоящия
случай не се противопоставиха възражения ,респективно доказателства страните да са
8
разпределили ползването на избения етаж чрез проведена съдебна администрация на
гражданските им отношения по повод служенето с общата вещ. Ето защо този иск като
основателен следва да се уважен.
По иска за премахване на паянтова постройка , изградена на лицето на УПИ III-282
към уличната регулация съдът намира следното:
Установи се от заключението на вещото лице,а и този релевантен факт бе отделен
като безспорен между страните, че без съгласието на ищцата ответникът е изградил на
откъм лицето на поземления имот, на уличната регулация паянтова постройка / гараж/ с
размер и 4.60/2.90м.л. и площ 13.34 кв.м., изпълнена от дървена конструкция с ограждащи
стени от дървени плоскости и покрив от вълнообразен ондолин с монтирана входна врата с
отварящ се механизъм . Установи се, че това е постройка от допълващо застрояване и
представлява строеж по смисъла на пар.5,т.38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен, тъй като за
него не са налични строителни книжа. Както се посочи по-горе изграждането на постройка
в съсобствен имот само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на
чл.109 от ЗС, тъй като всяко лице , което притежава право на собственост върху едно дворно
място разполага с правомощието и да го застроява още повече, че по правилото на чл.92 от
ЗС построеното принадлежи на всички лица, които притежават право на собственост върху
дворното място.Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна
административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за
извършване на определени действия/ строеж, реконструкция и т.н./, а от това дали
обективно създава пречки за нормалното ползване - в конкретния случай на съсобствения
имот съобразно правата на ищцата в тази съсобственост. Само ако построеното пречи на
останалите съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността последните могат да
искат премахване на постройката.В т.см. е решение №125 от 26.06.2013г по гр.д.№939/2012г
на ВКС, решение №324 от 21.06.2020г по гр.д.№1320/2009г на ВКС/. При условие, че
ответникът противопостави в писмения отговор възражение, че от двете страни на
процесния гараж има две свободни пространства с площ от по 9-10 кв.м. както и че между
двуетажната жилищна сграда и гаража има свободна площ от около 10 кв.м. в тежест на
ищцата бе да установи конкретното смущение на правата и, което не бе сторено. Като се
има предвид, че правата на ищцата в дворното място са в обем 1/6 ид.части, а тези на
ответника ½ ид.ч. същата не установи, че процесната паянтова постройка , използвана като
гараж от ответника и пречи да упражнява правото си на собственост върху притежаваните
от нея 1/6 ид.части. Не се установи тази постройка да е в такава близост до двуетажната
жилищна сграда и фактически да затруднява ползването на имота съобразно правата на
ищцата. В действителност правото на собственост в идеални части се разпростира върху
целия имот, но това не означава, че всеки от съсобствениците следва и има право да ползва
цялото дворно място, тъй като е фактически невъзможно. Точно обратното заради наличие
на съсобственост и конкуриращи се права всеки съсобственик следва да се съобразява с
правата на останалите и да не пречи и те да ползват имота. По делото не се ангажираха
9
доказателства, от които да се установи именно заетата от процесната паянтова постройка
площ от 13.34 кв.м. смущава правото на собственост на ищцата, което право се
разпростира в обем - 1/6 ид.ч. от дворното място .Липсват твърдения и доказателства
именно тази реална площ от 13.34кв.м.от дворното място , върху което ответникът през
2017г е изградил на уличната регулация процесната паянтова постройка , да се е ползвала
преди застрояването трайно от ищца за други цели. Не на последно място изграждането на
тази постройка не пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху
притежаваните от нея 1/ 6 ид.части и защото площта и / 13.34кв.м./ е много по-малка от 1/ 2
от общата площ на съсобственото дворно място / в този смисъл е и посочената по-горе
практика на ВКС/. Ето защо този иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По иска за премахване на оградата и бетонната настилка съдът намира следното:
Установи се от вещото лице, а и този релевантен факт бе отделен като безспорен
между страните по делото, че в северозападната част на двора ответникът е извършил
преграждане на терена от лицето му към дъното с материализирането на метална мрежа ,
закрепена на 11 броя вертикални метални колове, забити в земята като общата дължина на
мрежата е 19.36м.л. и височина до 1.25м.л. Установи се, че в ограденото място е изпълнена
бетонова настилка на терена с площ от 52 кв.м. и терена е повдигнат с дебелина на бетона от
0.10 м.л.Ответникът противопостави възражение, че с поставянето на телена мрежа е
оградил площта, която ползва от дълги години и върху която има разположена лятна
кухня, която също ползва като за удобство отлял и процесната бетонова настилка.Твърди,че
с поставянето на телената мрежа оградил неговата площ от 1/2 ид.части от дворното
място.Тези възражения биха били основателни ако съсобствениците бяха разпределили
ползването на съсобственото дворно място или по споразумение по чл.32 ал.1 от ЗС или
въз основа на влязло в сила решение по иск по чл.32, ал.2 от ЗС. По делото липсват
твърдения и доказателства това да е сторено от страните по делото.Ето защо при това
положение всяко действие от който и да е от съсобствениците –в конкретния случай това е
ответника, изразяващо се в поставяне на ограда от метална мрежа по протежението на
имота от лицето към дъното с цел фактическо обособяване на своята половина от дворното
място е едно неправомерно действие по смисъла на чл.109 от ЗС и следва да бъде
санкционирано.Неправомерно действие е и изграждането на бетонова площадка в
обособената от металната ограда част от дворното място.Друго би било положението ако
след наличие на надлежно разпределение на ползването на общата вещ/ по един от двата
посочени по-горе начина/ съсобственикът, в частност ответникът, постави ограда ,
отделяща ползваните части, отговарящи на правата му в съсобствеността. При това
положение оградата , макар и да е незаконна ще е изградена, за да материализира правата
по ползването, установени между страните и само при промяна на тези права биха били
налице предпоставките на чл.109 от ЗС.Настоящият случай не е такъв. Ето защо този
негагорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съдът констатира, че са предявени пет обективно съединени иска по чл.109 от ЗС/
10
два от които са неоценяеми и три –оценяеми/ , а е внесена държавна такса за един оценяем
иск. При това положение ищцата следва да бъде осъдена да довнесе ДТ в размер на 160 лв./
по 30 лв. за неоценяем иск и по 50лв.за оценяем иск/
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
По предявените от Б. И. Г. с ЕГН ********** от село Г., община Пазарджик,
ул.“Ш.“ №19 срещу В. З. Г. с ЕГН ********** от село Г., община Пазарджик, ул.“Ш.“ №19
искове с правно основание чл.109 от ЗС- ОСЪЖДА В. З. Г. с ЕГН ********** да
премахне преграждаща стена от тухлена зидария с размер и2.96/2.20 м.л.и вградената в нея
дървена врата с размери 1.90/0.80м.л., изградена в коридора на избения етаж на
двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ III-282 в кв.26 по плана на село Г., ОСЪЖДА
В. З. Г. с ЕГН ********** да премахне ограда от метална мрежа, закрепена на 11 броя
метални колове с дължина на оградата 19.36м.л. и височина 1.25м.л., изградена от лицето
към дъното на УПИ III-282 в кв.26 по плана на село Г. както и бетонова настилка с площ от
52 кв.м., повдигната над нивото на терена с дебелина на бетона до 0.10 м.л.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. И. Г. с ЕГН ********** от село Г., община
Пазарджик, ул.“Ш.“ №19 срещу В. З. Г. с ЕГН ********** от село Г., община Пазарджик,
ул.“Ш.“ №19 искове с правно основание чл.109 от ЗС да бъде осъден В. З. Г. с ЕГН
********** да преустанови неоснователните си действия като: отвори врата с размери
1.90/0.80 м.л., осигуряваща достъп от общата стълбищна клетка до подпокривното
пространство в двуетажната масивна жилищна сграда , построена в УПИ III-282 в кв.26 по
плана на село Г. както и да възстанови отваряемостта на дървен двукрилен прозорец,
намиращ се на стълбището към избения етаж на двуетажната масивна жилищна сграда.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. И. Г. с ЕГН ********** от село Г., община
Пазарджик, ул.“Ш.“ №19 срещу В. З. Г. с ЕГН ********** от село Г., община Пазарджик,
ул.“Ш.“ №19 иск с правно основание чл.109 от ЗС да бъде осъден В. З. Г. с ЕГН
********** да премахне паянтова постройка/ гараж/ , изпълнена от дървена конструкция, с
размери 4.60/290м.л., с площ от 13.34кв.м. с дървени ограждащи стени и покрив от
вълнеобразен ондулин, изградена откъм лицето на лицето УПИ III-282 в кв.26 по плана на
село Г. на уличната регулация.
ОСЪЖДА Б. И. Г. с ЕГН ********** от село Г., община Пазарджик, ул.“Ш.“ №1 да
внесе по сметка на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 160лв.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12