МОТИВИ по НОХД № 1602/13г. на Окръжен съд - Пловдив

 

         Подсъдимият Ц.К.Л. е обвинен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 т.9 т.12 пр.1 вр. чл.115вр. чл. 29 ал.1 б.”А” и ”Б” от НК за това, че при условията на “опасен рецидив”, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на “лишаване от свобода” не по-малко от една година, като наказанието не е отлагано по чл.66 от НК /с присъда №48/10.06.1993г. по НОХД №43/93г. на Окръжен съд Пловдив, в сила от 25.06.1993г./ и след като е бил осъждан два пъти на “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер /с влезли в сила присъди - присъда №48/10.06.1993г. по НОХД №43/93г. на Окръжен съд Пловдив, в сила от 25.06.1993г. и  споразумение №1/15.05.2006г. по НОХД  №64/06г.  на  Районен  съд Чепеларе,  в  сила  от  15.05.2006г./,  като  изтърпяването  на  наказанията  не  е  отлагано  по  реда  на чл.66 от НК, на 19.06.2012г.,  около 15.00 часа, в местността “***”, община Н., в близост до километър ***. на републикански път ***, чрез нанасяне на удари с нож в лявата подребрена коремна област, ляво-странична повърхност на шията, задно-дясна повърхност на шията и в областта на дясната лопатка, умишлено с особена жестокост, е умъртвил В.Б. М. с ЕГН ********** ***, като деянието е извършено предумишлено. 

Подсъдимият Л. е обвинен още и в извършване на престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 вр.чл.346 ал.1 от НК, за това че на 19.06.2012г.,  около 15.00 часа, в местността “***”, община Н., в близост до километър ***м. на републикански път ***, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка “Деу”, модел “Ланос” с рег. № ***,  собственост на Г.Б.Т. с ЕГН ********** ***, на стойност 1500 лева, от владението на В.Б. М. с ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като превозното средство е изоставено без надзор на паркинг зад “Товарна гара”  в гр. П..

Делото се разгледа от настоящия съдебен състав по реда на гл.27 от НПК, като бе проведено предварително изслушване, при което подсъдимият Л. призна вината си по така повдигнатото му обвинение, като направи искане да не се събират доказателства за фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото съдът намери направеното самопризнание за подкрепено от събраните по делото доказателства, производството протече по реда, указан в горепосочената част от процесуалния закон.

         Прокурорът поддържа обвиненията в съдебното заседание изцяло. Счита че на  подсъдимия следва да се определи наказание „доживотен затвор без замяна” по първия пункт от обвинението , а за деянието по противозаконното отнемане на МПС да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в максималния допустим размер, при приложение на чл.23 от НК и при съблюдаване нормата на чл.58А от НК.

         Подсъдимият Л.  признава виновно поведение. Чрез защитника си моли  да му бъде наложено по-леко наказание „лишаване от свобода”, което да се определи при превес на смекчаващи вината му обстоятелства.

         Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

         Подсъдимият Ц.К.Л. е роден на ***г*** и понастоящем живее в същия град. Той е българин, български гражданин и не е семеен. Има основно образование, трудовоангажиран е и е осъждан.

  След поредното си пребиваване в затвора към м.юни 2011г. подс.Л. заживял при родителите си - свидетелите Д.Л. и К.Л. ***. Работил е като готвач в различни заведения в гр.П.. След престоя в затвора подсъдимият станал сприхав и невъздържан, като често предизвиквал  скандали с баща си и със сестра си по повод на това, че последната не работила и живеела от издръжката на родителите им. При това Ц.Л. напуснал жилището на родителите си в началото на 2012г. и заживял на квартира в гр.П., ул. “Г. И.”, №...

  В средата на м.март 2012г. подсъдимият се запознал с пострадалата В.Б. М., която към онзи момент била разведена със св.Д.Д., от брака си с който свидетел имала две дъщери, живеещи при баща си, предвид на възложени му родителските права от съда. Самата пострадала живеела на квартира в гр.П., на бул. ****, където извършвала масажи срещу заплащане в една от стаите на жилището, преустроена за такава дейност. Така прочитайки обява във вестника Ц.Л. се обадил на посочения телефонен номер, запазвайки си  час за масаж.  Отивайки на адреса постр. М. извършила масаж на подсъдимия  в продължение на около час, като през това време двамата си говорили на общи теми. След масажа Л. си тръгнал, като заплатил 40 лева за услугата.

  Една седмица след това подс.Ц.Л. отново посетил пострадалата за  масаж. Независимо, че в апартамента си пострадалата живеела заедно с приятеля си св.К.К., който знаел че тя прави освен класически масажи и такива специални на  “ръчно освобождаване” за клиентите си, М. и подсъдимият започнали да се сближават. Споделила му, че до осми клас е учила в село С., обл.П., а Л. ***, което било близо до село С. и че често го посещавал, гостувайки на дядо си св.Ц.К.. Така  подс.Л. продължил да посещава постр.М. и да поддържа приятелски отношения с нея,  назовавайки я “В.”.

Освен дейността и по правене на масажи В.М. извършвала и друга услуга - превози с личния си автомобил срещу заплащане. Тя ползвала лек автомобил марка “Деу”, модел “Ланос” с рег. № ***, който бил закупен от нея, но по документи бил регистриран на неин приятел – св.Г.Т. и по този начин М. се стремяла да скрие собствеността си върху автомобила от знанието на бившия й съпруг.

В края на месец март или началото на месец април 2012година, Ц.Л. и В.М. посетили пазара в гр.Д., като пътували с автомобила, който притежавал по това време подс.Л. - “Рено Клио”. Една седмица след това В.М. поканила Ц.Л. ***, където му споделила, че има финансови проблеми и не може да си плати наема. Помолила подсъдимия да и даде 1500 лева на заем, а той и заявил, че ще се опита да й помогне. Няколко дни по-късно Ц.Л. й се обадил по телефона, казвайки й че отива при нея за масаж. Когато  отишъл в дома на М., подсъдимият  й дал 2 500 лева на заем, а В.М., вземайки парите, му  споделила че никой не й е помагал така досега.

  Междувременно със сумата от около 4 000-5 000лв. подс.Л. се сдобил от продажбата на земи от дядо му св.Ц.К., като по заръка на последния половината от парите е трябвало да предаде на техен родственик. Въпреки настояването на дядо си подсъдимият задържал цялата сума за себе си.

   Няколко дни преди рождения ден на малката й дъщеря св.Е.Д. /***г./, пострадалата поискала 1 400лв., като втори заем от Ц.Л., заявявайки му че отново има нужда от пари, за да заплати наема за апартамента, а и за да купи подарък за детето си. Обещала, че ще му връща парите постепенно. Подсъдимият се съгласил и дал на В.М. нови 1 400лв. с уговорката, че тя ще му ги връща постепенно. Въпреки тази уговорка, постр.М. все отлагала  и не започвала да връща заетите от Л. суми.

  През същия месец май на 2012г. подс.Л. се чул по телефона със своя приятел св.С.Б., с когото се познавали от затвора, където Б. изтърпявал наказание “лишаване от свобода” за кражба. Двамата уговаряли евентуално заминаване за Испания, където да работят като берачи на ягоди. Л. споделил с Б., че има информация за апартамент, в който се съхраняват пари и уточнил,  че апартаментът се намира в гр.П., на бул.“***”, на втория етаж в дясно. Л. уточнил, че апартамента се ползва от негова приятелка, която се казва В.. Казал му още, че в апартамента  имало 11 000лв. в кутия от обувки, която се намирала в гардероба на спалнята. Св.Б. попитал Л. какъв процент от тези пари иска за информацията, а  подсъдимият му отговорил, че не иска никакви пари, а иска по този начин да отмъсти на В., но не казал за какво иска да си отмъщава. Подс.Л.  изказал на глас намерението си, което  се зараждало в съзнанието му и решението, което се формирало  у него, като споделил на св.Б.: “ще взема да я утрепя”. Ц.Л. обяснил на свидетеля къде точно се намира апартамента и Б. още същия ден отишъл да го огледа. Той имал намерение да влезне в жилището и да открадне парите, за които Л. му съобщил. Когато посетил  апартамента, Б. видял, че входната врата е блиндирана, на нея имало стикер с надпис “Даикс сот”, а бравата била за касов ключ. Обадил се по телефона на Л. и му казал, че не може да извърши кражбата, защото апартаментът се охранява от СОТ и бравата е с много сложна за отключване ключалка. Подсъдимият предложил на св.Б. да се срещнат и му определил място за срещата след няколко дни. На срещата, която се състояла около средата на м. май 2012г., Б. отишъл със свой приятел П.К. от Б., който също познавал Л. от затвора. Подсъдимият пристигнал с “Рено”-то си. В колата св.Б. поискал да види снимка на В., в апартамента на която Л. го изпращал да краде. Ц.Л. му показал на мобилния си телефон снимка на пострадалата.Момичето се сторило на свидетеля симпатично, на възраст около 30 години, било с черна, чуплива, дълга коса, с мургава кожа. С.Б. отново казал, че не може да влезне в този апартамент  да вземе парите, тъй като се охранява със СОТ. Подсъдимият пояснил, че няма СОТ, а само е поставен стикер. Ц.Л. спрял автомобила до един светофар и казал на св.Б., че по-късно ще му се обади. Б. и приятелят му слезли от автомобила, а Л. продължил.   Един час след срещата Л. се обадил на Б. и му казал, че вечерта ще бъде в апартамента на В.. Той го уверил, че ще вземе резервния ключ от апартамента на В. и ще му го даде, като допълнил, че иска да дойде сам, когато му дава ключа. Б. очаквал Л. да му се обади, но така и не получил обаждане. 

  В края на месец май 2012г., след събора на с.Б.,  подс.Л. и пострадалата М. отишли с автомобила на последната в селото, при дядото на Ц. св.Ц.К.. Освен с дядото на подсъдимия  двамата се срещнали и с други негови роднини свидетелите Л.Н., М. Н. и Г.Н.,***. Ц.Л. представил В.М. на роднините си като своя приятелка. Там пили кафе, поговорили си, направили си снимки, след което си тръгнали за гр.П. Пострадалата оставила подсъдимия пред квартирата му в града и си заминала.

  В началото на месец юни 2012г. Ц.Л. ***. Този път той пристигнал самичък с влак. В селото срещнал  свидетеля Л.Н., който го попитал какво се случва с продажбата на земите на дядо му. Този свидетел знаел от св.Ц.К., че парите от продажбата на земите са дадени на Ц.  Л. за да си ги разделят с братовчед му А.. Св.Л.Н. знаел също, че подсъдимият е задържал всички пари за себе си. Ц.Л. му отговорил, че някаква жена го мотаела и ще й резне главата. Точните му думи били: “ще й резна главето, ако ме мотае още”.

Вечерта на 06.06.2012г., около 20.00 часа, подс.Л. отишъл при постр.М., а след като тя му направила масаж той си тръгнал.

  Един или два дни след това двамата отишли до гр.П., като М. помолила Л. да отиде с нея, за да й прави компания. Двамата пътували с автомобила на М., като пострадалата купила от гр.П. велосипед и  към обяд отново се върнали в гр.П. После отишли на ресторант, където Л. я попитал кога ще започне да му връща парите, а М. му отговорила, че ще събере малко пари и ще започне да му ги връща.

  На 18.06.2012г. Ц.Л. се обадил на В.М., казвайки й че в 20.00 часа ще отиде при нея за масаж, на което М. се съгласила. В уговорения час Л. бил пред дома на М. и я потърсил по телефона. Тя не отговорила на повикванията му и той си тръгнал. След няколко минути М. му се обадила по телефона и му казала, че е на гости с приятеля си при родителите му и че когато се прибере в дома си, ще му се обади за масажа. Около 21 часа М. му телефонирала и Л. отишъл пред дома й. Пострадалата го чакала в  автомобила си, при което посетили ресторант “***” в ж.к.***. Останали там до около 22.00 часа, след което отишли пред жилището на  М., където тя паркирала колата, а подсъдимият  тръгнал към дома си.

 Сутринта на 19.06.2012г. подсъдимият провел разговор по телефона с постр.М.. На въпроса й дали знае къде се намира супермаркет “Мега Марина” в гр.П. той й отговорил, че знае и ще й  покаже пътя. Тръгнали в посока към този магазин, всеки със собствения си автомобил. Л. карал напред, а М. го следвала с колата си и след като заобиколили супермаркета, стигнали до учебния център за шофьори.  М. му казала, че приятелката й св.Л.Б. има изпит и очаква да узнае, дали го е издържала. Двамата чакали Б. да дойде с учебния автомобил, но до 10.30-10.45 часа тя не пристигнала на мястото. Тогава подсъдимият предложил да тръгнат към гр.С., за да се разходят. Предложил и този маршрут, тъй като познавал добре района от времето, когато пребивавал в затворническо общежитие-С.. При съгласието й двамата тръгнали с колата на пострадалата. Шофирала тя, а Л. се возел на седалката до нея, насочвайки М. къде да кара. Пътували по главния път П. – С., а на разклона на ***подсъдимият й казал да завие наляво в посока гр.Л.. Пътувайки в тази посока, към 12.30 часа, на пострадалата телефонирала св.Л.Б., съобщавайки й, че е издържала изпита. Свидетелката я попитала къде се намира, а М. й отговорила, че пътува за гр.М.с някакво момче. Казала й още, че до гр.М.остават още 40-50 километра. На въпроса на св.Б. *** същия ден, пострадалата М. отговорила, че ще се върне  около 15.00 часа. Двете се разбрали, когато В.М. се върне в гр.П., да й се обади да се видят и да излязат на разходка.

  Постр.М. и подсъдимият минали през гр.Л. и навлезли на територията на Област С. през с.М.. Около 13.00 часа двамата седнали на една маса в кафе-аперитив “***”, намиращо се в центъра на М.. Там обядвали, след което продължили в посока гр.С..

   Около 14.30 часа В.М. разговаряла по телефона с приятеля си св.К.К., казвайки му че св.Л.Б. е взела изпита, като демонстрирала  много добро настроение. Добавила, че вечерта ще излязат заедно с Б., която щяла да почерпи за изпита. К. не попитал В.М. къде се намира и тя не му споделила  нищо по този въпрос.        

 Продължавайки пътуването подсъдимият през цялото време показвал на М. на къде да шофира автомобила. Двамата минали през кръстовището на с.С.в посока квартал ***. Минали през квартал ***, в посока с.Т.. В това село се отбили от главния път и тръгнали в посока с.Т.. След това, по неасфалтиран път, от  Т. продължили към с.Б.. Продължили към с.Л.и след него излезли отново на главния път, водещ към с.Л.. Минали през това село, след което тръгнали по пътя в посока гр.А.и гр.К.. След това се движили по главния път и се отбили в дясно от него, в посока с. Б.. Преминали през селата Б., Б., Г., С.и отново се върнали на главния път, водещ към гр.К.. Когато стигнали кръстовището, не продължили за К., а се насочили към гр.Н.. Минали през с.Б., покрай отбивката за с.Ж., преминали през с.П.и продължили в посока гр. Н..

 Около 15.00 часа на 19.06.2012г. пострадалата и подсъдимият стигнали до местността “***” в община Н., до километър ***. на републикански път ***, където от лявата страна на пътя, гледано в посока гр.Н. имало чешма. От дясната страна на пътя, срещу чешмата, имало уширение на пътя - отбивка. Л. казал на  М. да спре в отбивката, за да си напълнят вода. Тя спряла автомобила успоредно на пътното платно, с предната част в посока гр.Н.. До тогава двамата си говорили на общи теми, като в процеса на разговора Л. попитал М. кога ще започне да му връща парите. Тя му отговорила както и преди, че ще започне да му ги връща, без да каже нещо конкретно.

    Подс.Л. слязъл от автомобила, пресякъл пътното платно и отишъл до чешмата. През това време пострадалата М. останала в автомобила, на шофьорската седалка. Подсъдимият пил вода от чешмата, напълнил една малка бутилка и се върнал до колата, където през отворения прозорец на предната лява врата подал бутилката с вода на  М.. Тя я  взела и започнала да пие от нея. През това време Л. минал зад автомобила и се насочил към предната дясна врата, която бил оставил отворена. Докато се придвижвал покрай задната част на автомобила той бръкнал с дясната си ръка в предния десен джоб на панталона си и хванал дръжката на джобния си нож.  Ножът бил с острие с дължина около 10-12 сантиметра, с остър връх, със зъбци в горния край на острието, с ширина на острието около 3 сантиметра, в най-широката си част, с равна заострена част. Дръжката на ножа била дървена, тъмно кафява, с жълто-кафеникави шарки. На предната лява страна на дръжката на ножа имало бутон за автоматично отваряне. Натискайки бутона, ножът се отворил. Стъпил с десния си крак на пода, пред предната дясна седалка на автомобила, навел се и с дясната си ръка нанесъл удар с ножа в областта на корема на пострадалата М., от лявата й страна, под ребрата. От удара цялото острие на ножа влязло в корема й, при което тя се свила напред и паднала към предната дясна седалка на автомобила. Държейки в дясната си ръка ножа, Л. я хванал с лявата си ръка за косата, дърпайки я към предната дясна врата и по този начин я изкарал от автомобила. Пострадалата  лежала на земята, в дясно от колата, до отворената врата, свита напред, странично полегнала на земята, на дясната си страна.  Докато подсъдимият изкарвал пострадалата М. от колата, дърпайки я за косата, той и нанесъл още един удар с ножа. Ударът бил в областта на шията, от лявата й страна, но острието не влязло цялото в шията на М.. От устата й течала кръв, като въпреки това тя успяла дя се обърне към него с думите „обичам те”. Л. продължил да я дърпа за косата и така я придвижил до ръба на стръмния скат с низходящ наклон, намиращ се в дясно от пътя, между намиращите се там две черешови дървета. Скатът бил много стръмен, обрасъл с треви и дървета. Бутнал М. надолу по ската, но и той се свлякъл след нея, при което наранил дясното си коляно. Докато се свличала надолу по ската, М. била свита напред, с ръце пред тялото. Тя се спряла до едно дърво, за клона на което се хванала с дясната си ръка. Тялото й било изпънато с краката надолу, била легнала по корем, а от устата й продължавала да тече кръв. Подсъдимият продължавал да държи ножа в дясната си ръка, като нанесъл още един удар с ножа в областта на дясната страна на врата на пострадалата и  тогава главата и паднала надолу и останала така опусната. Л. нанесъл още два удара с ножа си в областта на дясната лопатка на В.М.. С тези удари срязал на две места и дясната презрамка на сутиена, с който тя била облечена.

  Освен носения от М. черен сутиен, тя била облечена със зелен потник с бели хоризонтални ивици, дамски черен панталон тип клин, черни кожени сандали с апликации от раковини и с черни дамски бикини.

  След като престанал да нанася  ударите с ножа, подсъдимият се изкачил по ската до отбивката на пътя, където се намирала колата на М.. Той все още държал ножа в ръката си. Заради преминаващите автомобили Л. се обърнал с гръб към пътя, прикривайки по този начин кръвта по дрехите си от  пътниците в тях.  Когато автомобилите отминали, подсъдимият отишъл до чешмата, където се измил. После се качил в автомобила на М., запалил двигателя и потеглил, обръщайки посоката на движение. По пътя той изхвърлял в движение вещите на пострадалата – порфейл, лична карта, дрехи, винтил за зареждане на автомобила с газ и други. Л. се движил в посока с.Б.и когато преминавал по моста над реката изхвърлил във водата ножа, с който убил М.. След това Л. преминал през с.Д. и след селото спрял до чешма, вляво от пътя. Той се измил и свалил дрехите си, които били изцапани с кръв, а след това ги сложил в полиетиленова торбичка и ги изхвърлил в дерето срещу чешмата, от другата страна на пътя. Л. намерил в автомобила на М. бял мъжки потник и тъмно син анцуг, които облякъл, а след това отново се качил в автомобила и потеглил. Минал през с.О.и стигнал до кръстовище, от където продължил по пътя за гр.Л.. Мобилните телефони на М. “Моторола” и “Нокиа” останали в автомобила. По пътя те звънели, като подсъдимият приемал обажданията, но не говорил по телефона. Л. закарал автомобила на М. ***, зад товарна гара, където го паркирал, а след това се прибрал се с влака до гр.П. към 20.00 часа.

  Пристигайки в гр.П. подсъдимият се преоблякъл в дома си и изхвърлил в коша за боклук дрехите, които намерил в автомобила на М.. От магазин в града купил две бутилки „сода каустик” и поел със своя  автомобил обратно към гр.П.. Отишъл до колата на М. и полял със „сода каустик” седалките, таблото и волана на автомобила за да прикрие оставените следи. Ключът за автомобила останал на таблото на автомобила, тъй като Л. не успял да го извади от гнездото.

   Л. ***, като по пътя изхвърлил празните бутилки от „сода каустик”. Телефоните на пострадалата, които бил взел със себе си, продължавали да звънят често и той продължавал да приема обажданията, като натискал зеления бутон на телефона, но не говорел. Изключил единия телефон, а от другия изпратил съобщения на свидетеля К., които били от старите такива, изпращани от М., с текст “обичам те”, но също така написал ново съобщение на К., което гласяло: “ не ти вдигам телефона, тъй като пътувам за морето, ако ти вдигна ще се скараме”.  Св.К. веднага разбрал, че съобщението не е написано от М.. То било написано правилно, без грешки, а тя пишела текстовете с грешки.

  На 20.06.2012г. св.К. отново получил съобщение, изпратено от подсъдимия от телефона на М., което гласяло :“Обичам те. В 17.00 часа съм в къщи”. К. звънял два пъти на телефонния номер на пострадалата, но никой не му отговарял. След това К. отново получил същото съобщение с текст:“Обичам те. В 17.00 часа съм в къщи” и това било последното съобщение, което получил от телефона на В.М.. След това телефонът  бил изключен.

   На 21.06.2012г. в гр.П. разследващият полицай при РУП-П. -  И. Ш. извършил оглед на местопроизшествие, по повод на съобщение за изоставен лек автомобил “ Деу Ланос” с рег. № ***, паркиран на паркинг зад товарна гара – П.. При огледа разследващият полицай констатирал, че вратите на автомобила са в отключено положение. По таблото и волана се виждала бяла течност, а на пода до предната дясна врата и пред предната лява седалка се открили червени петна. Разследващият полицай иззел от автомобила дактилоскопни следи, както и натривки от бялата течност и от червените петна. 

  На 22.06.2012г. Ц.Л. отишъл в дома на В.М.. Той отключил входната врата, взел от жилището един лаптоп, цифров фотоапарат, чантичка за лаптоп и сумата от 160 лева, които намерил в една кутия. След това заключил входната врата и заминал за гр.К., където останал до 25.06.2012г. Оставил лаптопа в заложна къща в гр.Б., а фотоапарата в заложна къща в гр.П. срещу 30 лева.

 Междувременно на 22.06.2012г. свидетелите К.К. и Л.Б. ***, където първият от тях подал сигнал, че В.М. е изчезнала и няма връзка с нея. Когато се прибрал в квартирата  на бул.“***”, №***, св.К. установил, че от жилището му липсват лаптоп, фотоапарат “Канон” и сумата от около 100 лева, за което той сигнализирал полицейските служители. На К. му направило впечатление, че в жилището нямало разхвърляни вещи, вратата на апартамента не била взломена, а била заключена, както я бил оставил преди да излезне. 

 След убийството на В.М. подс.Л. спрял да ходи на работа и често посещавал дядо си в с.Б., като при едно от гостуванията си на 28.06.2012г. занесъл некролози за 8-годишнината от смъртта на баба си.

 На 07.07.2012г., около обяд, подс.Л. се обадил на св.С.Б., питайки го дали се намира в гр.П., защото искал  да се срещнат. Св.Б. отговорил, че се намира извън града и когато се прибере ще му се обади. Същата вечер, около 22.00ч, св.Б. минал покрай жилището на В.М.. Той бил с автомобила на св.В.А., като колата била управлявана от този свидетел.  Б. забелязал, че пред жилището на М. липсва автомобила й, при което се обадил по телефона на Л., запитвайки го дали информацията за „В.” още е валидна. Подсъдимият се престорил, че не разбира за какво го пита Б. и на свой ред попитал: “Коя е тази В.?”. Тогава св.Б.  му напомнил, че става въпрос за онази В. с пазарджишкото “Деу”, при което Л. му казал, че „В.” я няма, тъй като работила на морето. Св.Б. изразил недоумение как така ще отиде да работи на морето, а ще остави парите в апартамента, но подсъдимият твърдял, че парите са вътре, в кутия за обувки в гардероба и посъветвал св.Б. да влезне в жилището й. Б. помолил Л. и той да дойде до апартамента, но последният пояснил, че не може да дойде, защото се намирал далече и бил без автомобила си. Тогава св.Б. казал на св.А. да спре пред сградата, в която била квартирата на пострадалата и двамата се качили на втория етаж. Б. позвънил на звънеца, но никой не отворил. Натиснал дръжката на бравата и вратата се отворила, при което той и А. влезли в апартамента, но не открили нищо ценно. Видели микровълнова печка, пералня и спалнята била разхвърлена. Б. отворил гардероба в спалнята, където наистина имало кутии от обувки, но те били празни. В гардероба имало още женски дрехи и бельо, при което св.Б. се обадил на Л. и му казал, че в апартамента няма нищо ценно, което да открадне. Подсъдимият го посъветвал да отиде в съседния апартамент, където според него имало каса със злато, а собствениците били на море. Св.Б. прескочил на съседната тераса и влязъл в апартамента на съседите, където намерил изрезки от златни медальони и плазмен телевизор “Санг”, които взел със себе си. Върнал се в апартамента на М. и заедно с А., който пък бил взел  един куфар с дрехи, си тръгнали. Същата вечер подс.Л. се обадил по телефона на Б., като му казал, че се намира в апартамента на В.. Двамата се разбрали да се срещнат на следващия ден, но св.Б. междувременно бил задържан от полицаи за кражбата от апартамента.

  На 12.07.2012г. разследващият полицай при ІV РУП гр.Пловдив -  И. И.извършил оглед на местопроизшествие, като обект на огледа бил лек автомобил “Деу Ланос” с рег.№ ***. При огледа разследващият полицай  иззел : натривки от червено-кафяво зацапване  по прага на предната дясна врата, декоративна капачка от подлакътник на предна дясна врата, медицински документи издадени на името на В.М., натривка от зацапване по пластмасата на средната дясна колона, син джоб /папка/ с документи и надпис “Daewoo”,  лек автомобил “Деу Ланос” с рег. № *** и ключ за същия.

   На 16.07.2012г. подс.Ц.Л.  бил задържан в ІV РУП гр.Пловдив. Още тогава Л. направил пълни самопризнания относно авторството и начина на убийството. По случая е било изготвено и веществено доказателствено средство от прилагане на специално разузнавателно средство.

   На 17.07.2012г.  в местността “***”, общ.Н., подсъдимият посочил мястото, където се намирал трупа на В.М.. На мястото пристигнала дежурна оперативна група при РУП-Златоград, която извършила оглед на местопроизшествието и иззела веществени доказателства. Били открити кълбо от косми с диаметър около 15см.; бежова кост, широка около 3,5см., с дължина около 20см., с назъбени краища; дамски черни кожени сандали с цип в задния си край и апликации от ракообразни в горната си част; черна текстилна презрамка с катарама и дължина около 25см.; потник със зелен цвят и бели райета; черен дамски сутиен с липсваща дясна презрамка; множество кости на част от които се наблюдават розови отенъци; кост с розов оттенък с дължина около 22см.; кост с розов оттенък с дължина около 23см. с краища с неправилна форма; черен платнен клин; кост с удебеление в единия си край, с дължина около 34см. с намиращ се в нея метален предмет със сив цвят;  скъсани черни дамски бикини;  множество кости с дължина от 3см. до 30см.;  череп  без долна челюст с общо 9 зъба на горната челюст; тънка кост с дължина около 32см.; прешлен; масивна кост; долна челюст с 13 зъба.

  От заключението на вещите лица Д., Б. и Т. по назначената и изготвена на 12.09.2012г. съдебномедицинска експертиза на труп се установява, че представените за изследване човешки кости са от едно лице и принадлежат вероятно на лице от женски пол. Възрастта на лицето е около средно 34 години, а ръстът му е около 173,46см. От изследваните кости не може да се даде отговор за причината за настъпване на смъртта, а предвид престоя на костните останки и местонамирането им не може да се даде категоричен отговор дали травматичните увреждания по тях са причинени приживе или послесмъртно. По състоянието, антропометричните и скопични белези и времето на намирането им  може да се направи извода, че те могат да принадлежат на пострадалата М.. От заключението по назначената и изготвена от същите вещи лица на 10.05.2013г. допълнителна съдебномедицинска експертиза, след сторена по делото ДНК експертиза, трасологична експертиза и следствен експеримент, вещите лица заключават следното: 1.Изследваните кости принадлежат на В.Б. М.. По тях не се описват счупвания или дефекти, които да могат категорично да се свържат с причината за смъртта, механизма и начина на тяхното получаване / напр. дефекти в резултат на огнестрелно, прободно-порезно, порезно или посечно наранявания, или линейна, дупчеста, терасовидна, импресионна, депресионна и улейообразно счупвания по черепните кости, или счупване с наличие на триъгълен фрагмент на дългата кост и др./; 2.При сравняване на зъбния статус от 2008г. и 2009г. има съвпадение, с незначителни разлики. Има изцяло съвпадение в статусите от експертизата и този от 2009г.; 3.Травматичните увреждания по тялото на М. са причинени от действието на твърд предмет с остър връх и режещ ръб /нож/; 4.Има данни за нанасяне на две прободно-порезни наранявания в лявата подребрена коремна област /№1/ и ляво-странична повърхност на шията /№2/, както и едно порезно нараняване в задно-дясна повърхност на шията /№3/. Рана №1 е разположена в коремната стена, под лявата ребрена дъга, с хоризонтален ход и с дължина около 1,6см. Посоката на раневия й канал е отпред назад със сагитален ход. Дължината на раневия канал е около 10-12см, но поради еластичността на коремната стена, той може да бъде и по-голям, при по-голям натиск на Л.. В зависимост от точното разположение на рана №1 и посоката на раневия канал, нож с описаната от Л. характеристика – с дължина на острието 10-12см, може да увреди следните коремни органи – стомах, чревни бримки, лява половина на черния дроб, слезка, ляв бъбрек и коремна аорта. Рана №2 е разположена в средната трета на лявата странична повърхност на шията на М.. В твърденията на Л. има данни, че след нанасянето на рана №2 от устата на М. е започнало да тече кръв и тя му казала, че го обича. Въз основа на това може да се съди, че раневия канал на рана №2 нарушава структурата на гълтача при запазен гръклян, с което се обяснява кървенето от устата на пострадалата и запазеното й гласообразуване т.е. вероятно посоката на раневия канал е отляво-надясно и отпред-назад. Порезна рана №3 се намира в задно-дясна повърхност на шията в долната й трета. Въз основа на характеристиката и локализацията на рана №3 най-вероятно са нарушени структурите на подлежащите мускулни тъкани, без нараняване на жизненоважни органи. В резултат на трасологичната експертиза може да се направи извода, че в областта на дясната презрамка се наблюдават две срязвания на разстояние помежду си от 2,5см., поради което е възможно в тази област Л. да е нанесъл две порезни рани, но е възможно и една при прегъната презрамка; 5.При така описаните рани най-вероятната причина за смъртта на М. е острата кръвозагуба и възможната аспирация /вдишване/ на кръв. Кръвозагубата може да бъде в резултат на нарушените структури на вътрекоремни органи под действието на рана №1 / черен дроб, слезка, ляв бъбрек, коремна аорта/ и на левия шиен сноп в резултат на рана №2. Аспирацията на кръв е в резултат на рана №2, нарушаваща анатомичната структура на гълтача и попадане на кръв в устната кухина на М. и възможно последващо вдишване; 6.Въз основа на описаните рани №1, №2 и №3 и дефектите по обекти №5, №6 и №7 се прави извод, че раневите канали на рани №1 и №2 нарушават структурите на кожа, подкожие, мастна тъкан, мускули и подлежащи неплътни тъкани, поради което силата необходима за тяхното нанасяне е около 49,5 N/ no O Callaghan et al/, както и че за причиняване на порезна рана №3 е необходимо по-малка сила от 49,5 N; 7.Направен е извод, че смъртта на пострадалата е настъпила след определен период от време, през който е изпитвала болка с обичаен характер и е осъзнавала действията на извършителя. Вещите лица не могат да отговорят на въпроса, дали смъртта на М. е причинена по особено мъчителен начин. Въз основа на приетата причина за смърт е възможно М. да е живяла определен период от време, през който да е извършвала действията описани  в обясненията на Л.; 8.Предвид състоянието на костите и меките тъкани при условията, където са намерени, давността на смъртта и съответно давността на престоя е възможен да е около месец / 19.06.2012г.- 17.07.2012г./.

Видно от заключението на вещото лице Т. по назначената ДНК експертиза, изследваните тленни останки (костен материал) принадлежат на биологична дъщеря на С.М. и Б.М., които са родители на пострадалата В.М.. Изпратените натривки реагират положително  за кръв по метода на предварителната бинзидинова реакция. Биологичният материал по обектите има един и същи ДНК профил, еднакъв с ДНК профила на костния материал, т.е. биологичния материал произхожда от едно и също лице от женски пол – биологична дъщеря на С. и Б. М..

   От заключението на вещото лице Т. по съдебно трасологичната експертиза, се установява че  обект №5(черна текстилна презрамка с метална катарама), обект №6 ( потник със зелен цвят и бели райета), обект №7 (черен дамски сутиен без дясна презрамка), обект №12 (черен платнен клин), обект №14 ( скъсани черни бикини) имат изменения на целостта им, някои от тях с налични механоскопни следи. Измененията на целостта на обектите са във вид на пробивания, разкъсвания и срязвания, съответно вида на механоскопните следи е с такъв характер. Възможно е измененията в целостта на изследваните обекти да са причинени от: следообразуващ предмет с остър връх и режеща част с ширина до 1,6см., наподобяващ нож – за следата от срез в предната долна лява част на обект №6 – потник със зелен цвят и бели райета; следообразуващ предмет с един или два режещи края, например – нож, брадва, тесла, ножица – за следите от рязане на обект №5 – черна текстилна презрамка с метална катарама и обект №7 – черен дамски сутиен ( следите се намират в областта на задната долна част на дясната презрамка на сутиена); следообразуващ (и) предмет (и) с по-твърда контактуваща повърхност от текстилната материя на изследваните обекти и по-малки размери от тези на разкъсванията – за всички следи от разкъсвания върху изследваните обекти.

  Според заключението на вещото лице по назначената и извършена химическа експертиза, по предоставеният за изследване обект №2 – натривка от бяло вещество, иззета от кората на предна дясна врата на лек автомобил “Деу Ланос” с рег.№ ***, при извършения оглед на местопроизшествие на 21.06.2012г. в гр.П., на паркинг зад товарна гара, се съдържат количества от натриев хидрооксид (NaOH). Натриевият хидрооксид е известен като търговски продукт с наименованието – „сода каустик”.

   Според заключението на вещите лица К. и Ш.по назначената комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, Ц.К.Л. не страда от психическо заболяване или от умствено изоставане. Към момента на инкриминираните деяния и след това Л. е разбирал свойството и значението на извършеното  и е могъл да ръководи постъпките си. Психичното състояние на Л. позволява същия правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях в хода на наказателното производство, ако желае това. Интелектуално-паметовите възможности на Л. са в границите на нормата за възрастта и съответстват на неговото образование и социален опит. При него се очертава най-висока скала на невротичност, раздразнителност и спонтанна агресивност. Склонен към физическа агресия, което показва, че личността може да прилага физическа сила, когато възникне някакъв проблем. В отношенията към обкръжаващите е твърд и взискателен. Злопаметен. Често проявява пасивно упорство. Разсъдлив и хладнокръвен. Склонен към конфликти.

От заключението на вещото лице К. по назначената съдебно автооценъчна експертиза се установява, че стойността на л.а. на пострадалата М. възлиза на сумата от 1 500 лева.

Съдът възприема и кредитира изцяло така представените заключения, като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответните области и неоспорени от страните.

За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата се установява от събраните доказателства, които в пълна сила подкрепят направените от подсъдимия самопризнания. Събраните по делото доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, установяват една непротиворечива фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от прокурора, а именно: от Т.1 от ДП-протоколи за оглед на местопроизшествие /л.83, 140, 152, 171/ и фотоалбуми към тях /л.88, 142, 153/, протокол за претърсване и изземване /л.118, 121/, приемо-предавателни протоколи и разписки /л.214-219/, договор за покупко-продажба /л.196/, протоколи за оглед на ВД /л.222, 228/ и фотоалбуми към тях /л.226, 231/; от Т.2от ДП-решение на Районен съд-П. /л.51/, удостоверения за раждане /л.53, 54/, протокол за следствен експеримент /л.105/ и фотоалбум /л.112/, протоколи за вземане образци за сравнително изследване /л.157, 158/, протокол за оглед на ВД /л.172/ и фотоалбум /л.174/, експертна справка /л.198/; от Т.3 от ДП-епикриза /л.87/, договор за покупко-продажба на МПС /л.114/, св-во за регистрация /л.115/, справка ОПУ-С. /л.140/, присъда /л.151/, справка ГД”ИН” /л.156, 163, 196/,  справка съдимост /л.231, 234/, характеристична справка и характеристика /л.164, 226/, епикризи /л.165, 166/, справки Общ.Пловдив и ОД на МВР Пловдив с-р”Пътна полиция” /л.190, 194/, акт за смърт /л.200/, уд-е за наследници /л.203/; от данните от ВДС по приложени СРС, от заключенията по назначените и изготвени експертизи, от показанията на свидетелите Г.Т., М.Б., Л.Б., К.К., Б.М., С.М., Е.Д., Р.Д., Д.Д., Р.П., З.К., М.Д., Т.З., С.Н., Д.Л., К.Л., П.В., С.Б., В.А., Ц.К., Л.Н., М.Н., Г.Н.,  отчасти от обясненията на подсъдимия и веществените доказателства по делото.

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването му, мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството му.      

По делото не съществува спор относно факта, че именно подсъдимият Л. е причинил  смъртта на пострадалата М., както и противозаконното отнемане от негова страна на автомобила и, с цел ползването му. В хода му обаче, въпреки самопризнанието за виновно поведение, подсъдимият прави опит да лансира пред съда версията си, че е бил афектиран по време на нанасяне на смъртоносните удари с ножа върху М.. Тази негова защитна позиция се опровергава категорично от събрания по делото доказателствен материал. Така в първоначалните си обяснения подсъдимият посочва, че придвижвайки се с М. по избирания от него маршрут до чешмата в местността „***”, всичко между двамата е било спокойно:”До тогава си говорихме по пътя общи неща, пак я попитах кога ще започне да ми връща парите и тя каза, че ще започне да ми ги връща. Не сме се карали изобщо”. Чак 1 година по-късно Л. „се сеща”, че малко преди да я убие М. му била казала, че няма да му върне парите, които и бил дал назаем и дори, за да бъде по-убедителен, със стъклена чаша го била ударила по крака, която чаша не се била счупила, но му била потекла кръв. Съдебният състав приема за несериозни тези негови последващи обяснения, още повече като се вземе в предвид мотива за непосочването им първоначално, а именно че не искал да „оплюе” пострадалата. Т.е., ако се приеме противното, би означавало че Л. е склонен да отнеме човешки живот, но не е склонен да „оплюе” човека, който е убил. В съдебното заседание, където Л. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, според които е наранил крака си, свличайки се след пострадалата по ската, подсъдимият уточнява, че бил афектиран поради това, че М. му е дължала 3 900 лева. Дори и да е бил ядосан поради обстоятелството, че М. не започва с връщането на сумата, то нейното бездействие не може да се приеме като насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което да е възможно да настъпят за подсъдимия или негови ближни тежки последици, което да го доведе в състояние на силно раздразнение. Силното раздразнение довежда психиката на дееца в такова състояние, че неговата способност да разбира свойството на това, което върши и да ръководи постъпките си е силно намалена. Липсата на физиологичен афект в конкретния случай се сочи категорично и от вещите лица по комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза. Пак според вещите лица в поведението на подсъдимия преди, по време и след деянието не се откриват психотични елементи, като той е разбирал свойството и значението на действията си и е могъл да ръководи постъпките си. А тук следва да се посочи и споделеното от Л. пред св.Б., че „в съда ще се постарае да изкара така нещата, че убийството е направено в момент на афект”. Впрочем виновното поведение у подсъдимия се установява не единствено от неговите обяснения, а от самите му действия, които в случая са били преднамерени и подредени в решението му да лиши от живот М.. Така приетия от съда като наличен предумисъл изключва внезапния умисъл /афекта/, т.е. решението за убийство да се е породило внезапно у него, в резултат на бурна душевна реакция. Това решение Л. го е взел  предварително, при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, след обсъждане на мотивите за и против извършването му. На това сочат заканите, отправени от подсъдимия към пострадалата пред свидетелите Б. и Н.. Пред първия от тях Л. му е споделил: “ще взема да я утрепя”, допълвайки че имал да й връща за нещо и искал да и отмъсти. А когато от втория свидетел е станало въпрос за продажбата на земите, подсъдимият му казал, че някаква жена го „мотаела” още, заявявайки му:  “ще й резна главето, ако ме мотае още”, което разкрива не само предварително взетото решение от Л. да убие пострадалата, но и относно начина,  по който  възнамерявал да  го стори. Така в изпълнение на намисленото е последвало предложението от негова страна за „разходка” в район, който предварително му е бил добре познат и даващ му възможност за безпрепятственото му извършване и за укриване на трупа, предвид на намиращи се там труднодостъпни стръмни места, обрасли в храсти и дървета. Носейки със себе си предварително взетия нож Л. избира и спокойно мястото, където да осъществи плана си, посочвайки го на жертвата си да спре, под предтекст да пият вода. Съвсем хладнокръвно, в изпълнение на плана си, той самият пие вода, подавайки шише и на М., след което заобикаляйки автомобила, разтваря автоматичния нож и пристъпва към пробождането и с него. Не без значение относно извода за предварително намислено и подготвеното от Л. умъртвяване на М. са и последващите му обмислени и целенасочени действия по прикриването на трупа и заличаване на следите, които биха могли да доведат до самия него като извършител на престъплението. Такива са действията му по изхвърляне на трупа в дерето, старателното измиване от кръвта, смяната на дрехите, изхвърлянето на вещите поетапно, някои от тях в реката, изпращането на съобщения по телефона на пострадалата и дори със заливането на автомобила със сода каустик. Именно бездействието на пострадалата М. по невръщане на заемите, продължило в един сравнително некратък период от време /около 2 месеца от даването на последния заем/, подтикнало подс.Л. към мисълта за отмъщение и го е мотивирало да я накаже чрез убийството и. А самото деяние подсъдимият сторил по особено жесток начин, проявявайки ярост,  ожесточение и отмъстителност. За това сочат както броят на нанесените удари с ножа, така и начина на изкарване на пострадалата от автомобила. Последното е извършил, дърпайки пострадалата за косата, като по този начин я е влачил от предната лява седалка на автомобила, през предната дясна седалка и врата, до ръба на склона, избутвайки я  надолу. Този начин за придвижване на тялото на пострадалата, след нанасянето на първите два удара с ножа, докато тя все още е била жива, сочи на жестокото отношение на подсъдимия към пострадалата. Така проявената от Л. жестокост е продължила и дори когато М. се е обърнала към него с  думите ”обичам те”, звучащи в случая като молба да не отнема живота й, самата тя съзнаваща в този момент случващото се с нея и какъв край я очаква. Думите й обаче не сломяват желанието му да отнеме живота й, да преустанови започнатото, сякаш изпитвайки удоволствие от боравенето с ножа и забиването в плътта й. Характеристичните данни за личността на подсъдимия също говорят за прояви на особена жестокост. Л. е бил признат за виновен в извършване на друго умишлено убийство, сторено на 22.01.1993г. в гр.П., пак с особена жестокост и при извършването на което също е бил използван нож, насочен към шията на пострадалата. От заключението на вещите лица по назначената комплексна психолого-психиатрична експертиза е видно, че при подсъдимия  се очертава най-висока скала на невротичност, раздразнителност и спонтанна агресивност. Склонен е към физическа агресия, което показва, че личността може да прилага физическа сила, когато възникне някакъв проблем.

         Предвид на гореизложеното и при така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият Ц.К.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116 ал.1 т.6 пр.3 т.9 т.12 пр.1 вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и ”Б” от НК за това, че при условията на “опасен рецидив”, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на “лишаване от свобода” не по-малко от една година, като наказанието не е отложено по чл.66 от НК /с присъда №48/10.06.1993г. по НОХД №43/93г. на Окръжен съд Пловдив, в сила от 25.06.1993г./ и след като е бил осъждан два пъти на “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер /с влезли в сила присъди - присъда №48/10.06.1993г. по НОХД №43/93г. на Окръжен съд Пловдив, в сила от 25.06.1993г. и  споразумение №1/15.05.2006г. по НОХД  №64/06г.  на  Районен  съд Чепеларе,  в  сила  от  15.05.2006г./,  като  изтърпяването  на  наказанията  не  е  отложено  по  реда  на чл.66 от НК, на 19.06.2012г.,  около 15.00 часа, в местността “***”, община Н., в близост до километър ***. на републикански път ***, чрез нанасяне на удари с нож в лявата подребрена коремна област, ляво-странична повърхност на шията, задно-дясна повърхност на шията и в областта на дясната лопатка, умишлено, с особена жестокост, е умъртвил В.Б. М. с ЕГН ********** ***, като деянието е извършено предумишлено. 

         Престъплението е извършено от подсъдимия предумишлено, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е сигурното настъпване на общественоопасните последици, предварително ги планирал/предварително в спокойна среда е взел решението да убие пострадалата М./  и е целял тяхното настъпване.

         Подсъдимият Л. е осъществил още от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 вр.чл.346 ал.1 от НК, за това че на 19.06.2012г.,  около 15.00 часа, в местността “***”, община Н., в близост до километър ***. на републикански път ***, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка “Деу”, модел “Ланос” с рег. № ***,  собственост на Г.Б.Т. с ЕГН ********** ***, на стойност 1500 лева, от владението на В.Б. М. с ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като превозното средство е изоставено без надзор на паркинг зад “Товарна гара”  в гр.П..

         Престъплението е извършено с  пряк умисъл у подсъдимия, като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е  настъпването на общественоопасните последици и  е целял тяхното настъпване.

         При така посочените правни квалификации и съобразявайки се с целите на специалната и генерална превенции съдът намери, че наказанието което следва да понесе подсъдимият Л. за престъплението по чл. 116 ал.1 т.6 пр.3 т.9 т.12 пр.1 вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б.”А” и ”Б” от НК е необходимо да се определи в условията, визирани в чл.58А ал.2 вр.чл.54 от НК. Индивидуализацията на наказанието за това престъпно деяние се прави при изключителен превес на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Такива са изключително високата степен на обществена опасност както на самото общественоопасно деяние, така и на самия извършител, липсата на каквото и да е възпитателно въздействие от търпени наказания лишаване от свобода по предишни осъждания /при сторено преди друго убийство отново на млада жена/, начинът на извършване на престъплението с изхвърлянето на трупа в гориста местност, предоставяйки го по този начин на хищните животни, за да не бъде открит, без да е бил предизвикан по някакъв начин преди това от пострадалата и сторил престъплението като наказание заради незапочнало от жертвата връщане на сума от 3 900 лева. Единствено като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство се прецени неговото съдействие на разследващите органи като самопризнание и посочване на местопрестъплението. Категорично обаче съдът не сподели доводите на защитата на подсъдимия, а и на самия подсъдим в съдебното заседание, за разкаяние и съжаление за стореното. Както стана реч по-горе търпените от него преди наказания не са окозоли никакво поправително въздействие върху личността му, като така изразеното съжаление по настоящото дело се оказва само формално и по-скоро идващо като съжаление за самото си състояние, в което се намира в момента в пенитенциарното заведение. Съдът определи като най-адекватно наказание за извършеното от Л. убийство „доживотен затвор без замяна”. Но следвайки разпоредбата на ал.2 от чл.58А от НК съдът не може да го наложи, а и няма законово право да наложи наказанието „доживотен затвор”. При това, с оглед изключителния превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът опреди и наложи на Л. наказание „лишаване от свобода” в размер от 30 години.

         За деянието по чл. 346 ал.2 т.1 пр.2 вр.чл.346 ал.1 от НК съдът намери, че наказанието което следва да понесе подсъдимият е необходимо да се определи при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства – в условията на чл.58А ал.3 вр.ал.1 вр.чл.54 от НК. Като такива се преценят предишните му осъждания, твърде високата степен на обществена опасност на дееца, липсата на поправително и превъзпитателно въздействие въпреки търпени наказания по предишните осъждания, допълнителното въздействие върху отнетия чужд автомобил с разяждаща течност. Като смекчаващо отговорността обстоятелство се прецени  самопризнанието му за вина. Съдът намери, че най-справедливо в случая е за това деяние да му бъде определено наказание лишаване от свобода в размер от 6 години. Съобразно с разпоредбата на ал.1 от чл.58А от НК така определеното наказание се намали с 1/3, като на подс.Л. се наложи наказание лишаване от свобода в размер от 4 години. Тук съдът не приложи нормата на чл.346 ал.4 от НК, тъй като по делото са налице доказателства, сочещи за липсата на налична правоспособност подс.Л. да управлява МПС.

         Съдът определи, на основание чл.23 ал.1 от НК, едно общо, най-тежкото наказание лишаване от свобода в размер от 30 години, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС постанови да се изтърпява от подсъдимия при първоначален „строг” режим, в затвор или в затворническо общежитие от „закрит” тип.

         На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от така наложеното общо, най-тежко наказание времето, през което подсъдимият Л. е бил задържан, считано от 16.07.2012г. до влизане на присъдата в сила.

         Съдът взе отношение и по веществените доказателства по делото, като се постанови връщане, след влизане на присъдата в сила, чрез предаването им на низходящите наследници на постр.М. /поради отказ на възходящите/ за евентуално провеждане ритуал по погребение, на: кълбо от косми с диаметър около 15см.; бежова кост, широка около 3,5см., с дължина около 20см., с назъбени краища; чифт черни кожени сандали  с цип в задния си край и апликации от ракообразни в горната си част; мека тъкан с неправилна форма с диаметър около 6см.; черна текстилна презрамка с катарама и дължина около 25см.;  потник със зелен цвят и бели райета;  черен дамски сутиен с липсваща дясна презрамка; множество кости с розови отенъци по тях; кост с розов оттенък с дължина около 22см.; кост с розов оттенък с дължина около 23см. и краища с неправилна форма;  черен платнен клин; кост с удебеление в единия си край, с дължина около 34см. с намиращ се в нея метален предмет със сив цвят; скъсани черни дамски бикини; множество кости с дължина от 3см. до 30 см.; череп  без долна челюст с общо 9 зъба на горната челюст; тънка кост с дължина около 32см; прешлен; масивна кост; долна челюст с 13 зъба.

         Относно веществените доказателства: СИМ карта на “Мтел” с №***;  СИМ карта на “Глобул” с № ***; СИМ карта на “Виваком” с № ***; карта памет 4 GB марка “Kodak”;  пластика за СИМ карта на “Виваком” с № ***;  микрокарта памет 4GB марка “ Mtec“;  флашка за интернет услуга на “Виваком”;  нож с пластмасова ръкохватка и дължина 28см.;  3бр. снимки на лице от женски пол; мобилен телефон без СИМ карта марка “Моторола” с ИМЕЙ № ***;  мъжки кожени обувки 41 номер марка “Top classik”;  спортна тениска на немския национален футболен отбор с №20;  светъл потник с марка “Адидас”;  бяла спортна фланела с дълъг ръкав с надпис от вътрешната страна “Crane”;  дънков панталон марка “Midpoint jeans” със странични джобове;  черен кожен колан;  мъжко долно бельо с надпис “Di Ja Jia”;  чифт мъжки сиви чорапи, съдът постанови да бъдат върнати на подсъдимия Л. след влизане на присъдата в сила.

         Съдът постанови веществените доказателства: декоративна капачка на подлакътника на предна дясна врата; син джоб (папка) с документи и надпис «DAEWOO»; лек автомобил «Деу Ланос» с рег. № ***; ключ за лек автомобил «Деу Ланос» да се върнат на Г.Б.Т., след влизане на присъдата в сила.

         А за веществените доказателства:  червено-кафяво зацапване от прага на предна дясна  врата; медицински документи, издадени на името на В.М.; зацапване от пластмасата на средната дясна колона; 2бр.ключове от бял метал;  3 бр. дактилоскопни следи;  натривки от кафява течност;  натривка от бяло вещество, се постанови унищожаването им като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила. 

         Относно приложените по делото ВДС, чрез използване на СРС, се постанови връщането им на органа, който ги е изготвил за унищожаване, след влизане на присъдата в сила.

         Подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер от 3 182 лева.    

         Причини за извършване на престъплението  - ниско правосъзнание и незачитане на най-ценното човешко б. – живота.

         Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

        

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                        ЧЛЕН СЪДИЯ: