№ 403
гр. Габрово, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500243 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. И.И.-С. против определение № 544/20.04.2022
г., постановено по гр.д. № 1200/2021 г. по описа на Районен съд Габрово.
В жалбата се твърди, че определението било постановено при нарушения на материалния
закон и в противоречие с него. По делото били представени документи за направени
разноски за адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК била категорична и
императивна. Искът бил уважен, възнаграждението не било оспорено, делото било в
фактическа и правна сложност, представен е списък на разноските Били налице всички
изисквания на закона за присъждане на направените разноски, поради което съдът
незаконосъобразно , неоснователно и необосновано отхвърлил искането за присъждане на
разноски. Нарушен бил и процесуалния закон – чл.236 ал.2 ГПК и чл.12 ГПК. В мотивите
не били посочени всички искания и възражения на страните, не била направена коректна
преценка на доказателствата, което представлявало съществено процесуално нарушение.
Определението било необосновано, тъй като при установяване на фактическата обстановка,
съдът неправилно формулирал изводите си, поради което те не отговаряли на
действителното състояние на материалните отношения.
Иска се да бъде изменено на основание чл.248 ГПК решението в частта за разноските, като
бъде уважена претенцията на С.Х. за присъждане на разноски по делото в размер на 650 лв.,
като ответницата бъде осъдена да ги заплати. Алтернативно се иска да бъде поправена явна
фактическа грешка в решението, като вместо отхвърля претенцията за разноски на С.Х., да
се чете Осъжда В.К. да заплати на С.Х. сумата 650 лв., направени разноски, съобразно
представен списък.
Иска се да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение при условията
на чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
1
В срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото,
приема следното:
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение молбата на СТ. М. ХР.,
с правна квалификация чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 82 от 04.03.2022 г. по
гражданско дело № 1200/2021 г. на ГРС, в частта за разноските.
Въззивният съд изцяло споделя изводите на първата инстанция, че не е сезиран с
искане, което да се квалифицира по чл. 247 ГПК за поправка на допусната очевидна грешка
в постановеното решение. Независимо от направеното алтернативно искане за поправка на
явна фактическа грешка, от изложението недвусмислено се установява, че се иска като
краен резултат присъждане на направени от С. Х. разноски, без да се твърди, че такава воля
съдът е изразил в мотивите си, но не и в диспозитива на решението. Съобразно
правомощията си, съобразявайки обстоятелствената част на молбата, съдът обосновано е
квалифицирал молбата като такава с правно основание чл.248 ГПК.
Пред първоинстанционният съд е образувано производство по чл. 127, ал. 2 СК за
определяне местоживеене на дете, упражняване родителски права, режим на лични
отношения и издръжка, което е приключило, като родителските права са предоставени на
бащата С.Х., при когото е определено и местоживеенето на детето.
Въззивният съд също споделя изводите на районния съд, че правилото за
присъждане на разноски, съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата
по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от
изхода на спора. В съответствие с цитираната практика на ВКС/опр. №385/25.08.2015 г. по
ч.гр.д. №3423/2015 г./,съдът е приел, че в конкретният случай чл.78 ГПК не намира
приложение, поради което не е допуснато нарушение на материалния закон.
Същевременно следва да се посочи, че характер на спорна съдебна администрация
има производството по предоставяне на родителските права на единия родител и
2
определяне режим на лични контакти на другия родител с малолетното дете, но не и това по
иска за присъждане на издръжка, какъвто в случая е предявен. По отношение на този иск
следва да намери приложение разпоредбата на чл.78 ГПК. В представения по делото договор
за правна защита и съдействие/л.11/, е посочено, че договореното и платено възнаграждение
е в размер на 600 лв., без да е конкретизирано какво е договорено за всеки от исковете. При
тези данни, съдът намира, че за защитата по отношение иска за издръжка се дължи
минималното възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно уважената част на иска,
на ищеца се дължи сумата от 228 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде
отменено, в частта, с която искането е отхвърлено за сумата от 228 лв., като ответницата
бъде осъдена да я заплати на ищеца по делото. В останалата част определението е правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Направено е искане за присъждане на разноски за настоящото производство-
адвокатско възнаграждение, което искане независимо от изхода на спора следва да се
отхвърли. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноски се присъждат с окончателния
акт по делото. От систематическото тълкуване на нормата на чл. 81 от ГПК във връзка с чл.
78 от ГПК следва, че актът, който приключва производството е актът, с който иска се
уважава или отхвърля, респективно се прекратява производството по иска, доколкото
отговорността за разноски възниква само в тези три случая. Нормите, уреждащи юридическа
отговорност не могат да се прилагат по аналогия или да се тълкуват разширително, откъдето
следва, че актът, с който приключва производството по чл. 248 от ГПК, какъвто е и
процесния, е извън приложното поле на чл. 81 от ГПК и съдът не се произнася отделно по
разноските, направени само в това производство. Производството по чл. 248 от ГПК не е
самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените
от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно
присъждане на разноски, ако не са били присъдени такива, или за изменението им – в
случай, че размерът им е бил определен неправилно. Интересът е материален, но не е
самостоятелен предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски в производството относно разноските.
На основание изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 544/20.04.2022 г., постановено по гр.д. № 1200/2021 г. по
описа на Районен съд Габрово В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на СТ.
М. ХР. за изменение на решение № 82/4.03.2022 г. по гр.д. № 1200/2021 г. по описа на
Районен съд Габрово в частта му за разноските, до размер на сумата 228 лв., вместо което
3
ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ решение № 82/4.03.2022 г. по гр.д. № 1200/2021 г. по описа на Районен съд
Габрово в частта му за разноските както следва:
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН********** съдебен адрес: гр.Г. да заплати на СТ. М. ХР.,
ЕГН**********, съдебен адрес: гр.С., сумата 228 лв., направени разноски по делото.
В останалата част потвърждава определението.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4