РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 20658
гр. София, 02.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ в закрито заседание на
втори октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110138137 по описа за 2021 година
намери следното:
Образувано е по заявление на А1 Б ЕАД, ЕИК срещу „Т К“ ЕООД с ЕИК , за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
726,27 лв., представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор за периода от 23.06.2018 г. до 22.12.2018 г. ведно със законна лихва от 30.06.2021 г.
до изплащане на вземането, неустойка в размер на 1560 лв. и разноски по делото за
държавна такса и възнаграждение на адвокат.
Видно от заявлението претендираната неустойката представлява сбор от
стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от
абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до
изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.
Според твърденията на заявителя сключения между него и длъжника договор с
длъжника е предсрочно прекратен едностранно от него поради неизпълнение на длъжника,
продължило повече от 124 дена. Заявителят претендира, че на основание чл. 54.12 от
Общите условия в негова полза е възникнало вземане за неустойка в размер на оставащите
месечни такси до края на срока на договора за всеки мобилен номер. От твърденията на
заявителя може да се направи извод, че начинът, по който е уговорена тази неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. На практика с неустойката се постига ефектът на
реално изпълнение на договора за пълния му уговорен срок в частта относно задълженията
на абоната да се заплащат месечни такси, без обаче операторът да престира насрещно като
предоставя услуги. С оглед определянето на неустойката в размер на оставащите месечни
такси в стандартния им размер – без отстъпки на практика договорената неустойка възлиза
на сума, по-голяма от дължимата при действащ договор и насрещно изпълнение на
задълженията на оператора. Преценена към момента на сключване на договора уговорената
1
по този начин неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като с нея не се цели да се
обезщети изправната страна за настъпилото неизпълнение, а да се замести реалното
изпълнение на договор, който по волята на кредитора е предсрочно прекратен. По тези
съображения и съдът намира, че претендираното вземане за тази неустойка противоречи на
добрите нрави и за него на основание чл.411, ал.2, т.2, прел.2 ГПК следва да бъде отказано
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение.
По искането за разноски за адвокатско възнаграждение
Не следва да бъде уважено и искането на заявителя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като от доказателства, представени със заявлението не се
установява именно заявителят да е сторил такива за производството. Действително
депозирането на заявлението е извършено от адвокат. Същият е ангажиран обаче от „ФИ“
ЕООД с ЕИК в качеството му на представител на заявителя и разноски за адвокатското
възнаграждение са извършени съгласно договор за правна защита и съдействие от „ЕООД.
Видно от представеното пълномощно заявителят е упълномощил „ ЕООД да му оказва
правна защита и съдействие, да завежда и води заповедни производства и да
преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.
На заявителя се дължат разноски съобразно уважената част от заявлението, но само
такива, които същият е установил в рамките на производството като действително
извършени. Доколкото в случая заявителят не доказва да е заплатил адвокатско
възнаграждение на представлявалия го в производството адвокат, то и разноски за такова не
му се следват и искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено
изцяло по отношение претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411,
ал.2, т.2 ГПК в частта, с която се търси заплащане от длъжника на неустойка, дължима при
предсрочното му прекратяване и в частта, с която се претендира заплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК в полза на заявителя А ЕАД, ЕИК срещу длъжника „Т“ ЕООД с ЕИК , В ЧАСТТА за
претендираното вземане за сумата от 1560 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за използване на мобилни услуги Ми В ЧАСТТА за разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3