№ 698
гр. Пещера, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20215240100839 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Й. Н. П., ЕГН **********, чрез адв.П. Й. Н., ВАК,
служебен адрес гр.Варна, бул. „Цар Освободител" №44, ет.4, офис 6, против
„ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София., кв. „Малинова долина", ул. „Рачо П. Казанджията" №4-6,
представлявано от Р. И. М.- Т. и Тихомир Иванов Вълчев.
Твърди в исковата си молба ищецът, че срещу него е издаден
Изпълнителен лист от 28.11.2011г. по ЧГД 1346/2011 г. по описа на Районен
съд - Пещера, въз основа на влязла в сила Заповед № 905/28.11.2011г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с който Й. Н. П., ЕГН
********** е осъден да заплати на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1036, р-н „Оборище", ул.
„Московска" № 19 неизплатени суми, предоставени му по Договор за текущо
потребление № 31420034 от 02.10.2006 г.,от които 18 098,83 лв. главница и 8
063,07 лв., присъдена лихва. Посоченото вземане е продадено съгласно
договор за покупко- продажба на вземания от 25.04.2012 г., сключен между
банка „БАНКА ДСК" АД и „ОТП Факторинг България" ЕАД.
На основание сключен Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 21.10.2020 г. между „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и „ОТП Факторинг
1
България" ЕАД, вземането, произтичащо от Договор № 31420034 от
02.10.2006 г., сключен с „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, ведно с всички
лихви, привилегии, обезпечения, посочени в Договора, от ОТП Факторинг
България" ЕАД се прехвърлят на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, като настоящ
кредитор по вземането, произтичащо от Договор № 31420034 от 02.10.2006 г.,
сключен с „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, се явява „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД.
След издаването на изпълнителният лист не са били предприемани
изпълнителни действия по събиране на дълга. Първоначално „ОТП
Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Оборище", ул. „Княз Александър Дондуков" № 19,
ет. 2, отправя до Й. Н. П., ЕГН **********,от гр. Пазарджик, писмени и устни
покани да погаси задължението си, канен е да подпише споразумение за
признаване и плащане на дълга, но сключване на такова не е било постигнато.
Новият кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, кв. „Малинова долина", ул. „Рачо П.
Казанджията" №4-6, представлявано от Р. И. М.-Т. и Тихомир Иванов Вълчев,
също отправял покани до длъжника писмено и устно.
Предвид изложените факти и обстоятелства счита, че са налице
предпоставките визирани в чл. 439, ал. 2 от ГПК, тъй като били налице
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, а именно изминали са повече
от 5 години от издаване на заповедта за изпълнение на 28.11.2011 г. и
изпълнителния лист от същата дата, поради което вземането се явява
погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.
Моли да се установи по отношение на Й. Н. П., ЕГН ,**********, че НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, кв. „Малинова долина", ул. „Рачо П. Казанджията" №4-
6, представлявано от Р. И. М.-Т. и Тихомир Иванов Вълчев суми,
произтичащи от Договор № 31420034 от 02.10.2006 г., сключен с „БАНКА
ДСК" АД, ЕИК *********, в общ размер на 27 671,15 лв., от които 18 098,83
лв. главница и 8 063,07 лв. присъдена лихва на основание чл. 439, ал. 1 от
ГПК.
Претендира разноски.
2
С уточняваща молба сочи, че главницата е в размер на 18 098,83 лева
и присъдена лихва в размер на 8 063,07 лева и заповедта за незабавно
изпълнение е издадена по ч.гр.д.№ 1347/2011 г. по описа на РС Пещера.
Постъпил е отговор от ответника, в който излага че предявеният иск е
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Счита, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска. По
същество счита, че твърдението на ищеца, че процесното вземане е изтекло по
давност, е основателно.
По отношение на материалноправната и процесуалноправната
легитимация на „ЕОС Матрикс" ЕООД, отбелязва, че уведомяването на
длъжника за извършена цесия не рефлектира върху дължимостта на
вземането, което продължава да съществува.
На следващо място твърди, че ответникът не е предприемал никакви
действия по събиране на вземането чрез способи на принудително
изпълнение. Нямало издаден изпълнителен лист за процесното вземане, нито
бил налице висящ изпълнителен процес, не са предприемани принудителни
изпълнителни действия, поради което липсва правен интерес от водене на
настоящото производство.
Възможността в бъдеще ответникът да предприемел действия била
абстрактна и не можело да обоснове наличие на правен интерес. Противното
би означавало правният интерес да почива на предположение, а не на
конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Тогава правният
интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изисквала практиката на
ВКС. Сочи практика - решение № 83/23.05.2018 г. по гр.д. № 3448/2017 г. на
ВКС, III г.о. Твърди че в установената практика е прието, че чрез
отрицателния установителен иск за несъществуване на вземане като погасено
по давност, длъжникът не отричал материалната легитимация на кредитора.
След изтичането на давността вземането продължавало да съществува, но то
не можело да се събере със средствата на държавната принуда, а единствено
чрез доброволното изпълнение /чл. 118 ЗЗД/.
Твърди и че не бил отрекъл правопогасяващия ефект на изтеклата
давност и не е оспорил правото на длъжника правомерно да откаже
изпълнение. Не можело да се приеме, че с наличието на извънсъдебно
вземане и подаването на информация за него в ЦКР, кредиторът е дал повод
3
за иска. С оглед на това ответното дружество не е дало повод за предявяване
на иска и ищецът следвало да понесе разноските по делото.
Твърди че вземането, макар и погасено по давност, продължава да
съществува като естествено и зависи единствено от волята на длъжника дали
ще извърши плащане. Това не се отразявало по никакъв начин на валидността
и дължимостта на задължението, което придобива естествен характер и чието
погасяване може да се търси валидно по пътя на доброволното уреждане на
взаимоотношенията между кредитора и кредитополучателя. Излага
твърдение, че липсва на правен интерес от водене на настоящото
производство и от постановяване на съдебно решение по него, тъй като
липсва и годен предмет на делото, за който страните да спорят. Поради това
счита, че настоящото производство следва да бъде прекратено.
Молят, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, претендираните от ищеца
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение да останат в негова тежест.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения иск
и предвид обстоятелството, че ищецът претендира да му бъдат заплатени
разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, прави
възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа
сложност на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът
приема за установено следното :
По делото са приложени ч.гр.д.№1346/2011г., и ч.гр.д.№1347/2011г и
двете на РС Пещера, от които се установява, че по ч.гр.д.№1347/2011 г. е
издадена ЗАПОВЕД № 905 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 28.11.2011г., с която е разпоредено
длъжниците Й. Н. П., ЕГН ********** от гр. Пещера, обл. Пазарджик, ул.
“*** – кредитополучател и поръчителите ЕЕ.Н.Х., ЕГН ********** от гр.
Пещера, ул. *** Н.Й.Г., ЕГН ********** от гр. Пещера, ул. “*** и Д.И.С.,
ЕГН ********** от гр. Пещера, ул. ***а заплатят солидарно на “БАНКА
ДСК” ЕАД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр.
4
София, ул.”Московска” № 19, представлявана от изпълнителните директори:
Диана Дечева Митева, ЕГН ********** и Любомир Митев Желязков, ЕГН
********** главница в размер на 18 098.83 лв. /осемнадесет хиляди и
деветдесет и осем лева и 83 стотинки/ и мораторна лихва в размер на 8 063.08
лв. /осем хиляди и шестдесет и три лева и 08 стотинки/ за периода от
02.11.2009г. до 24.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 25.11.2011г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 1 184.86 лв.. /хиляда сто осемдесет и
четири лева и 86 стотинки/ съставляваща сторени по делото разноски, от
които 523.24 лв. държавна такса и 661.62 лв. юрисконсултско
възнаграждение. На същата дата е издадени и изпълнителен лист за
посочената сума.
Посочено е че вземането произтича от следните обстоятелства: договор
за кредит от 02.10.2006г. и договор за поръчителство.
Разпитан е по делото св. П. Г., който депозира показания, че присъствал
на разговори, на които ищецът бил търсен за посочената сума, знаел че
вземането е прехвърлено на Еос Матрикс, тъй като съпругата му /Н. Г.а-
бел.м./ била поръчител по това вземане. Твърди че се обаждали на ищеца и
поръчителите за сумата.
Съдът кредитира показанията на св. Г. , като обективни и подкрепени от
събраните по делото доказателства.
Между страните не се спори, че настоящия кредитор на ищеца е
посочения ответник, както и че не е образувано изпълнително производство
на основание издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№1347/2011 на ПРС.
Между страните не се спори, а дори се признава от ответника ЕОС Матрикс,
и че е изтекла предвидената давност от пет години за принудително събиране
на вземането.
По отношение допустимостта на производството :
Съгласно утвърдената практика съдържаща се в определение № 513 от
24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 42 от
26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 60282
от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК постановени по
5
реда на чл. 290 от ГПК, длъжникът - ищец има правен интерес от
установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за
което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е
налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в
полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко
време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска
установяване, че вземането е погасено по давност.
Ето защо настоящия отрицателен установителен иск по чл. 424 от ГПК
/ съобразно указанията дадени в определението по в.ч.гр.д. № 245/2022 на ПОС/ се явява
допустим.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства искът се явява
и основателен.
От издаването на изпълнителния лист на 28.11.2011 година до момента
не е било образувано изпълнително производство, не са били предприемани
действия за принудително събиране на вземането по издадената заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Предвид на което вземането е
погасено по давност съгласно разпоредбата на чл. 117 от ЗЗД. Ето защо искът
се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските – ищецът е направил искане за присъждане на разноски
съобразно списък по чл. 80 от ГПК, а ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и приложението на чл. 78 ал.2
от ГПК. Ответникът макар да признава факта на погасяване на вземането,
разполага с изпълнителен титул, с който по всяко време може да инициира
изпълнително производство, отправя покани за плащане както към ищеца
длъжник, така и към неговите поръчители. Неоснователно е възражението на
ответника, че не е дал повод за образуване на настоящето производство,
предвид на безспорния факт, че държи изпълнителен титул , годен да
образува по всяко време изпълнително производство, в което длъжникът не
би могъл да се брани с възражението за изтекла погасителна давност. Наред с
това се установи от събраните по делото гласни доказателства, че ищецът и
неговите поръчители са били многократно подканяни да платят доброволно.
Ето защо не може да се приеме, че не е дал повод за образуване на делото-
по аргумент от Определение №474/07.11.2019 на ВКС по гр.дело
6
№3063/2019г. на IV г.о., ГК. Предвид на изложеното не намира приложение
разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да внесе държавна такса в размер на
1046,47 лева по сметка на РС Пещера, а на ищеца съгласно разпоредбата чл.
78 ал. 1 от ГПК да заплати разноски съобразно чл. 7 ал.2 т.4 от НМРАВ в
минимален размер от 1314 лева. В производството пред ОС Пазарджик по
в.ч.гр.д.№245/2022г. не са присъдени разноски, нито е указано да се съобразят
от първоинстанционния съд при постановяване на крайния съдебен акт.
Предвид на което Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Й. Н. П., ЕГН **********,
чрез адв.П. Й. Н., ВАК, служебен адрес гр.Варна, бул. „Цар Освободител"
№44, ет.4, офис 6, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София., кв. „Малинова
долина", ул. „Рачо П. Казанджията" №4-6, представлявано от Р. И. М.- Т. и
Тихомир Иванов Вълчев, следните суми - главница в размер на 18 098.83 лв.
/осемнадесет хиляди и деветдесет и осем лева и 83 стотинки/ и мораторна
лихва в размер на 8 063.08 лв. /осем хиляди и шестдесет и три лева и 08
стотинки/, произтичащи от Договор за кредит от 02.10.2006 г., сключен с
„БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София., кв. „Малинова долина", ул. „Рачо П.
Казанджията" №4-6, представлявано от Р. И. М.- Т. и Тихомир Иванов
Вълчев, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Н. П., ЕГН **********, чрез адв.П. Й. Н., ВАК,
служебен адрес гр.Варна, бул. „Цар Освободител" №44, ет.4, офис 6, разноски
по делото в размер на 1314 лева за адвокатско възнаграждение, а по сметка на
РС Пещера държавна такса в размер на 1046,47 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7