Решение по дело №2951/2018 на Районен съд - Велико Търново

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  

гр. Велико Търново, 24.07.2019  година

                            

            Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав,  в публично заседание на 4.07.2019 година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА

 

при секретаря Д.Бабекова ,  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2951  по описа на ВТРС за 2018 година , за да се произнесе, взема предвид:

 

          Производство по реда на  чл.415, ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК-  обективно кумулативно съединени   искове с правно основание чл.79, ал.1,   чл.86   от ЗЗД за главница,  за договорна лихва , за обезщетение за забава и   акцесорен иск за законна лихва върху главницата от подаване заявлението до окончателното изплащане. 

           Ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД , гр. София твърди, че на  основание сключен Договор за кредит                         № 10542306/9.01.2014 г., трето за делото лице- "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, е отпуснало кредит на Г.А.Л. в размер на 3000 лева. Договорната лихва, представляваща печалба на заемодателя е 1950 лева. Кредитът е с падеж на 3.07.2015 г., платим на 18 месечни погасителни вноски по 275 лева, при първа вноска, дължима на 5.02.2014 г. Сочи, че длъжникът не е изплатил цялата сума по кредита на падежа, поради което на основание ОУ към договора му е начислено обезщетение за забава в размер на 1166,09 лева за периода  от 6.07.2014 г.,  до подаване на заявлението в съда. Заявява,  че длъжникът е платил сумата от 1375 лева, с която са погасени, както следва:  823,73 лева договорна лихва и  551,27 лева главница. Сочи, че вземането срещу длъжника е прехвърлено с договор за цесия от 13.01.2015 г. на "Микро Кредит" АД, който от своя страна го е продал с Анекс №2 от 8.04.2016 г.  към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. между него и "АСВ" АД. За извършените цесии ответникът е уведомен с изпратени уведомителни писма до посочения от него адрес.  Поискана е и издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 2448,73 лева главница, сумата от 1126,27 лева договорна лихва за периода от 5.07.2014 г. до 3.07.2015 г.; обезщетение за забава от 1166,09 лева за периода от 6.07.2014 г. до подаване на заявлението, законна лихва върху главницата, от подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 1649/2018 г. на ВТРС, до окончателното изплащане.Претендира разноски.         В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа предявените искове.

          В срока по чл.131, ал.1 от ГПК  особеният представител на ответника адв.К. от ВТАК е  депозирал писмен отговор на исковата молба.  Счита, че цесиите не са породили правното си действие, тъй като не са съобщени на ответника, което води до извод за липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Навежда основания за нищожност на договора за заем поради нарушения на ЗПК и ЗЗП, подробно изложени в отговора. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за юк възнаграждение.    В съдебно заседание поддържа изложените в отговора доводи и моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции.  

         Съдът, като  обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

            От приложените по делото писмени доказателства се установява, че след попълване на  формуляр за потребителски заем от 9.01.2014 година, на 10.01.2014 година между Г.А.Л. и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е сключен договор за потребителски паричен кредит SPEL -10542306 , по силата на който кредитодателят е отпуснал на кредитополучателя сумата от 3000 лева, представляваща кредит за потребителски цели, който следва да се погаси в общ размер от 4950 лева , на 18 месечни погасителни вноски, всяка от които  по 275 лева.  Договорен е ГПР от 102,64% ,  ГЛП от 70,80% и застраховка "Защита на плащанията" на стойност  135 лева.    В договора е отразен погасителния план с падежните дати на погасителните вноски, при първа вноска, дължима на 5.02.2014 година и последна- дължима на 3.07.2015 г.     С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2015 г. "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е продал на "Микро Кредит" АД вземания и права на продавача по договорите му с длъжници по потребителски кредити от портфолиото му за 2014 година.                В Приложение № 1 към договора за цесия е посочен и договорът , сключен с ответника, продаден на цесионера и отразен с номера си- SPEL -10542306 от 10.01.2014 г. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички кредитополучатели по договори за кредит, попадащи в обхвата на договора за цесия, видно от приетото пълномощно от 13.01.2015 г. С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 година, "Микро Кредит" АД е продал на "Агенция за събиране на вземания" ООД вземанията си , съгласно  Опис към рамковия договор и Анекс №2 / 8.04.2016 г. към него. Вземането по договора за кредит, сключен с ответника, фигурира в позиция № 486 от описа. С пълномощно  "Микро Кредит" АД е дал права на "АСВ" ООД да уведоми от негово име всички длъжници за сключения рамков договор за цесия от 16.01.2015 г. До длъжника-ответник са изпратени две писма , с които същият е уведомен за извършените цесии- по договора от 13.01.2015 г., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и "Микро Кредит" АД и по договора от 16.01.2015 г., сключен между "Микро Кредит" АД и "АСВ" ООД. Уведомленията са изпратени до адреса на ответника чрез курирерска фирма "Лео Експрес", но са върнати с отбелязване за липса на контакт с получателя и достъп до адреса.  По делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, счетоводството на кредитодателя се води редовно, при спазване изискванията на действащото законодателство. На ответника е представен  кредит в размер на 3000 лева , при договорена лихва по кредита от 1950 лева. На 10.01.2014 г. по сметка на ответника в "СЖ Експресбанк" е преведена сума от 2865 лева, след удръжка на сумата от 135 лева за застраховка "Защита на плащанията".  По договора длъжникът е погасил пет вноски на стойност 1375 лева, от които  551,27 лева главница и  823,73 лева лихва. Не са погасени 13 месечни вноски на стойност 3575 лева, от които 2448,73 лева главница и 1126,27 лева договорна лихва. Размерът на дължимата лихва за забава от изпадането в забава- 5.07.2014 г., до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -30.04.2018 г., е 1166,09 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

  Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение  по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника - ответник по иска при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и имаща за предмет посочени в заповедта за изпълнение суми.   Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността на кредитора по договора, основанията на които претендира вземането, както и неговия размер.  Ищецът основава претенцията си на договор  за потребителски кредит , сключен между  кредитодателя "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД  и ответника Г.А.Л., задълженията по който са продадени първоначално на "Микро Кредит" АД , съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2016 г. , впоследствие на ищеца в производството "Агенция за събиране на вземания" ЕАД / тогава "АСВ" ООД ,  впоследствие "АСВ" АД/ , съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 година и Анекс №2/ 8.04.2016 г. към него.    И при двете цесии вземането рещу длъжника по договора за кредит е предмет на продажба, което е доказано по безспорен начин от приетите като доказателства приложения към договорите за цесии, в които кредитът на ответника е ясно посочен и ииндивидуализиран. Длъжникът е уведомен за извършените продажби и прехвърляне  на вземането му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД на посочения от самия него адрес в гр.Горна Оряховица , ул." Ю.А.Гагарин" № 41,вх.Б, ет.2,ап.5 , чрез уведомителни писма, изпратени от "Агенция за събиране на вземания" АД. Представителната власт досежно изпълнение  задължението по уведомяване на длъжника е дадена на "АСВ" АД , както от "Микро Кредит " АД, така и от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, видно от приетите пълномощни по делото.  В този аспект възраженията на процесуалния представител на ответника относно липса на активна процесуална легитимация на ищеца, поради недоказано изпълнение на задължението по чл.99,ал.3 от ЗЗД , водещо до неосъществени последици спрямо длъжника по смисъла на чл.99,ал.4 от ЗЗД, не се споделят от съда. Това е така, защото няма пречка уведомяването на длъжника да се извърши от купувача по договора за цесия, ако същият е изрично упълномощен за това от продавача. /В този смисъл е  Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Доказателствата по делото безспорно сочат изрично упълномощване и при двете продажби на вземането касателно уведомяването на длъжниците, чиито вземания са били предмет на продажба. Безспорно е, че изпратените две уведомителни писма не са достигнали до длъжника, но според съда, горното обстоятелство е неотносимо спрямо валидността на извършените цесии. На първо място, защото същите са били адресирани до получателя на посочен от самия него адрес в договора за потребителски кредит , на който той не е намерен. Отделно от това, дори да се приеме, че биха могли да се положат повече усилия от упълномощеното лице за откриване на длъжника /видно от справката, постоянния и настоящия му адрес са различни от този, който е предоставил в попълнения формуляр за потребителски заем и посочен в договора за кредит/  , съгласно установената задължителна практика на ВКС, цесията следва да се счита надлежно съобщена на длъжника и когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за цедираното вземане. В тази насока е и съдебната практика /вж. Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013 г. постановено по реда на чл.290 от ГПК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г. постановено по реда на чл.290 от ГПК/. С връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея длъжникът следва да се счита уведомен за извършените прехвърляния на вземането срещу него, на което той би могъл да противопостави единствено възражение, че е платил на стария кредитор, или упълномощено от него лице, преди предявяване на иска, каквото всъщност не е сторено. /вж. Решение № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на I т.о./ Без значение е и обстоятелството, че връчването на съдебните книжа е станало чрез особения представител на длъжника, назначен от съда на основание чл.47,ал.6 от ГПК след изпълнение на процедурата по чл.47, ал.1-5 от ГПК. Особеният представител охранява интересите на ответника, следователно,  връчването на съдебните книжа на ответника е надлежно, ако същите са получени от него. / вж. Решение № 198/18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на I т.о., ВКС/. От този момент се пораждат и правните последици, свързани с връчването , които съдът цени като факт , настъпил след предявяване на иска ,  имащ значение за спорното право според чл. 235,ал.3 от ГПК. Изложеното по-горе води до извода, че ищцовото дружество притежава активна процесуална легитимация и установява качеството си на кредитор спрямо ответника за задълженията на последния, възникнали по подписания от него договор за потребителски кредит. Съгласно този договор, длъжникът е поискал и му е предоставен заем в размер на 3000 лева, който е следвало  да бъде върнат на кредитора на 18 месечни вноски , по 275 лева всяка от тях съгласно приложения погасителен план, с краен падеж на 3.07.2015 година. Дължимата сума в общ размер от 4950 лева включва главницата и договорената лихва, която е в размер от 1950 лева. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, прието и неоспорено от страните и кредитирано от съда , като компетентно и обосновано,  по безспорен начин се установява, че на 10.01.2014 г. по сметка , чийто титуляр е ответника, разкрита в "СЖ Експресбанк", е преведена от заемодателя сумата от 2865 лева, след еднократна удръжка на сумата от 135 лева, представляваща покупка на застраховка "Защита на плащанията". Доколкото ответникът се е съгласил , подписвайки договора, да сключи такава застраховка , чиято стойност да се преведе от кредитодателя на застрахователния агент, и няма възражения в тази насока, съдът счита, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде заетата парична сума, която заемополучателят се е задължил да върне на посочения падеж, ведно с печалбата на кредитора. Разглеждайки релевираните възражения за нищожност на договора в тяхната последователност , съдът намира, че първото от тях  относно неспазване на разпоредбите на                чл. 11,ал.1,т.11 и 12 от ЗПК , е неоснователно. От съдържанието на договора с обективирания в него погасителен план е ясно при какви условия е сключен досежно  общият размер на кредита, броя на погасителните вноски, вкл. падежната дата на всяка от тях , договорения годишен процент на разходите и договорения лихвен процент. Посоченият размер на погасителната вноска очевидно включва главницата и договорената лихва, която сума се установява при просто  аритметично изчисление на база отпуснатата главница по договора за кредит /3000 лева/  и общо дължимият на падежа размер /4950 лева/. Възражението относно нищожността на клаузите, определящи годишен процент на разходите  и годишен лихвен процент , поради неравноправния им характер и противоречието с добрите нрави, е напълно основателно и се споделя от съда. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 от Закон за защита на потребителя,  неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до незначително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като в посочена разпоредба неизчерпателно са изброени проявните форми на неравноправност.  В конкретния случай съдът намира, че с предварително определения от страна на кредитодателя годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, същият е създал условия за неоснователното си  обогатяване поради прекомерния размер на възнаградителната лихва, дължима от кредитополучателя , което , съобразно съдебната практика винаги е основание за нищожност, тъй като противоречи на добрите нрави. При предоставена за година и половина заемна сума от 3000 лева кредиторът е поискал печалба в размер от почти две трети от предоставената главница. В действителност разпоредбата на чл. 19,ал. 4 от ЗПК, предвиждаща ГПР в размер не -повече от петкратния размер на законната лихва за просрочени задължения ,определена с ПМС ,  неспазването на която води до нищожност на клаузата, с която е договорена на основание  чл.19,ал.5 от ЗПК, не е действала по времето , когато е сключен процесният договор за заем. Същата е приета с измененията, обнародвани в ДВ бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. Следователно към 10.01.2014 година страните не са били ограничени от повелителна разпоредба на закона досежно определеният максимален размер на ГПР и при спазване принципа на свободата на договарянето са  определили съдържанието му, включая ГПР и  ГЛП. Разпоредбата на чл. 9,ал.1 от ЗЗД обаче предвижда, че тази свобода е ограничена не само от императивни законови разпоредби, но и от добрите нрави.  Тоест, ако добрите нрави, които са морални норми, на които  законът придава правно значение, са нарушени, правната последица за страните е нищожност на договора , или на отделните негови клаузи, съгласно чл. 26,ал.1 ,пр. трето от ЗЗД.  Счита се, че договореният размер на възнаградителната лихва ще противоречи на добрите нрави, ако значително надхвърля нормалния размер на възнаграждението на кредитора, дължимо поради предоставените от него парични средства. При преценка от страна на съда относно прекомерност на договорената възнаградителна лихва следва да се държи сметка за размера на заетата сума, условията, при които тя е отпусната, срокът, за който следва да се погаси , разходите, които кредиторът е направил и ще направи , възможността на потребителя да я върне в уговорения срок, както и обстоятелството дали заемът е обезпечен, или не. Недобросъвестността на кредитори , предоставящи кредити при необосновано и нереално високи размери на дължимите лихви и поставящи потребителите в неравностойно  и неравноправно положение, при ясно съзнание за тяхната невъзможност да изпълнят задълженията си по договора, е санкционирана с императивните  разпоредби в ЗПК, които  поставят таван на дължимите лихви. Макар за процесния договор да е относима разпоредбата на чл.9,ал.1 от ЗЗД, а не тази на чл.19,ал.4 от ЗПК , съдът счита, че кредиторът е нарушил добрите нрави с уговорката за ГПР от 102,64% и ГЛП от 70,80%- първият, надвишаващ десетократния размер на законната лихва, а вторият-надвишаваш седем пъти размера на законната лихва при просрочие. Очевидно договорената възнаградителна лихва не отговаря нито на размера на предоставения кредит, нито на срока на погасяването му,     нито на очакваният риск, или разходите, които е направил кредитора по отпускане и обслужване на заема. Налице е явна нееквивалентност на престациите досежно цената и предоставената услуга, изразена чрез прекомерната възнаградителна лихва, което е в нарушение на принципа за добросъвестност между страните в гражданските и  търговските отношения,  накърнява добрите нрави и влече след себе си нищожност на клаузите, с които е договорена  тази лихва. Тъй като нищожните уговорки не пораждат правно действие, то следва да се счита, че задължение по тях не е възникнало за потребителя- ответник. Тоест, сумата от 1950 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит е недължима от заемополучателя , който дължи чистата стойност по кредита в размера на предоставената главница. От заключението на вещото лице е установено по безспорен начин, че длъжникът е погасил първите пет вноски на обща стойност 1375 лева, от които в счетоводството на заемодателя са разнесени за погасяване сумата от 551,27 лева главница и сумата от 823, 73 лева договорна лихва. Предвид установената нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, заплатената сума от ответника по това перо следва да се съотнесе към действителните му задължения. Това е задължението за главница, както бе отбелязано по-горе и задължението за заплащане на обезщетение за забава. Обезщетението за забава е  дължимо, с оглед настъпване на падежа на кредита на 3.07.2015 година и доказаното  неизпълнение  от страна на ответника на задълженията му по договора.  Съобразно заключението на вещото лице размерът на обезщетението за забава за периода от изпадането в забава -5.07.2015 г., до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-30.04.2018 г. ,  е 1166,09 лева. Връщайки се по-горе при направените изводи за недължимост на сумата за договорна лихва  и отчитайки внесената сума от 823,73 лева, същата следва да се отнесе като плащане към дължимото обезщетение за забава, съобразно задължителното разрешение, дадено в ТР              № 3/2017 г. на ОСГТК от 27.03.2019 г., според което намира приложение разпоредбата на чл.76,ал.2 от ЗЗД.  Иска за обезщетение за забава е основателен до размер от 342,36 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 1166,09 лева, за сумата от 823, 73 лева следва да се отхвърли като неоснователен, поради плащане. При тези правни изводи на съда, следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2448,73 лева, представляваща непогасената част от дължимата главница, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от подаване на заявлението -30.04.2018 г., до окончателното изплащане и сумата от 342,36 лева обезщетение за забава за периода 6.07.2014 г.- 30.04.2018 г.  В частта относно претенцията за сумата от 1126,27 лева, представляваща договорна лихва за периода от 5.07.2014 г. до 3.07.2015 г., иска е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на спора на ищеца  следва да се присъдят разноски в исковото производство съобразно  уважената част от иска, като се обсъди и направеното възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Видно от приложения списък по чл.80 от ГПК , ищецът претендира сумата от 350 лева юрисконсултско възнаграждение. Съдът, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството,  че процесуалният представител на ищеца не се е явявал в съдебни заседания, а е представял писмени становища счита, че на основание чл.  78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.  По правилото на чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 461,02 лева за заплатена ДТ, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1  от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 85,25  лева, представляваща разноски за държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 1649/2018 г. на ВТРС.  

Водим от гореизложеното, съдът  

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.А.Л.  с ЕГН ********** , с постоянен адрес            гр. Велико  Търново, ул. „Филип Тотю" №11, вх.Б, ет.1,ап.3 , че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.     "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  вр.      чл. 86 ЗЗД сумата от  2448,73 /две хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и 73 ст./,  представляваща непогасената част от дължимата главница по договор за потребителски кредит SPEL -10542306 от 10.01.2014 г. , ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата,  от подаване на заявлението -30.04.2018 г., до окончателното изплащане  и  сумата от  342,36 /триста четиридесет и два лева и 36 ст./  лихва за забава за периода от 6.07.2014 г. до  30.04.2018 г., за които вземания има издадена заповед за изпълнение № 762/31.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1649/2018 г. на ВТРС, като в частта за разликата от 823,73 / осемстотин двадесет и три лева и 73 ст./  до пълния претендиран размер от 1166,09   /хиляда сто шестдесет и шест лева и 9 ст./  по иска за  обезщетение за забава , ОТХВЪРЛЯ иска, поради плащане.  

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. " Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против Г.А.Л.  с ЕГН ********** , с постоянен адрес *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК за заплащане на договорна лихва в размер на  1126,27 / хиляда сто двадесет и шест лева и 27 ст./  за периода от 5.07.2014 г. до 3.07.2015 г. , като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Г.А.Л.  с ЕГН ********** , с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от  461,02 / четиристотин шестдесет и един лева и 2 ст./ , представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на иска, както и сумата от  85,25 /осемдесет и пет лева и 25 ст./ ,  представляваща направените в заповедното производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.

 

               Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново  в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

              След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 1649/2018 г. на ВТРС.  

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: