Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Капка Лозева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №16839
по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №244916
от 15.10.2019г., постановено по гр.дело №66892/2018г. по описа на СРС, ГО, 30
с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.150
от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Ц.А.И. с ЕГН**********
и С.Н.И. с ЕГН********** дължат на ищеца в условията на разделна отговорност
сума за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на
3743,27лв., от които 3223,07лв. главница за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2017г. и 497,17лв. законна лихва за забава от 15.09.2016г. до
26.07.2018г., както и сума за дялово разпределение в общ размер 23,03лв., от
които 19,55лв. главница за периода 01.06.2015г.- 30.04.2017г. и 3,48лв. лихва
от 15.09.2016г. до 26.07.2018г., ведно със законната лихва върху двете главници
от 08.08.2018г.- датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане, при следните квоти: Ц.А.И.- 2/3 части, или 2495,51лв.,
от които: 2148,71лв. главница за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. и 331,44лв.-
законна лихва за забава от 15.09.2016г. до 26.07.2018г., както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 15,35лв., от които 13,03 лв. главница за периода
от 01.06.2015 г. до 30.04.2017г. и 2,32 лв. лихва от 15.09.2016г. до
26.07.2018г., ведно със законната лихва от 08.08.2018г. до окончателното
изплащане на сумите; С.Н.И.- 1/3 част, а именно 1247,75лв., от които 1074,35лв.
главница за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. и 165,72лв.- законна лихва
за забава от 15.09.2016г. до 26.07.2018г., както и сума за дялово разпределение
в общ размер на 7,67лв., от които 6,51лв. главница за периода от 01.06.2015г.
до 30.04.2017г. и 1,16лв.- лихва от 15.09.2016г. до 26.07.2018г., ведно със
законната лихва от 08.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите. Ищецът е
осъден да заплати на ответника Ц.А.И. разноски в заповедното производство
317,34лв. и разноски в исковото производство - 404,69лв., а на ответника С.Н.И.
300лв. разноски в заповедното производство и 317,34лв. разноски в исковото
производство.
Решението е
постановено при участието на третото-лице помагач на страната на ищеца- „MX Е.“ООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че ответниците не са потребители на топлинна енергия в процесния имот. Твърди,
че ответниците имат качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на
ЗЕ, като законът не изисква доказване на обстоятелството кое лице е държател на
имота и съответно- реално е потребило топлинната енергия за исковия период. Моли
решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира
разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В подадените в
срок отговори на въззивната жалба ответниците по делото и по жалбата заявяват,
че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно. Евентуално молят
да бъдат разгледани своевременно направените възражения за изтекла погасителна
давност за част от сумите. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивната инстанция.
Третото
лице-помагач „MX Е.“ООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са по
реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Както правилно е
заключил и първостепенният съд, от събраните по делото доказателства не се
установява при условията на пълно и главно доказване ответниците да притежават
качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на разпоредбите на ЗЕ
и по- конкретно кой от двамата или в какво съотношение и за каква част от
процесния период. С представения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот №55, дело №36261/1997г., на 17.11.1997г. Ц.А.И. и Р.Н.И. са
дарили на С.Н.И. собствените си 4/6 и съответно- 1/6 идеални части от процесния
топлоснабден апартамент №22 в гр.София, ж.к.“Красна поляна“, като дарителката Ц.А.И.
си е запазила правото на ползване върху целия имот. Следователно ответникът С.Н.И.
през процесния период е бил собственик на 5/6 идеални части от правото на собственост
върху процесния имот, но в същото време ответницата Ц.А.И. е притежавала
ограничено вещно право на ползване върху целия имот. Освен това на 20.09.2002г.
ответникът С.И. е подал молба- декларация по образец за откриване на партида на
негово име на горепосочения адрес. От друга страна ищецът претендира заплащане
на дължимите суми за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение за
процесния период едновременно и от двамата ответници, при разделна отговорност
като посочва, че ответникът Ц.И. дължи 2/3 от сумите, а ответникът С.И.- 1/3 от
тях. Предвид гореизложеното претенцията на ищеца е произволно определена и не
се установява по делото, при доказателствена тежест на ищеца, кой от
ответниците каква част от претендираните суми дължи и на какво основание. В
случая претенцията на ищеца би могла да бъде насочена или срещу носителя на
ограниченото вещно право на ползване по силата на въведената от ЗЕ презумпция,
или срещу голия собственик- на основание подадената молба- декларация за
откриване на партида, но не и срещу двамата при посоченото от ищеца съотношение.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците по жалбата имат право
на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът С.И. претендира сумата от
850 лева, ответникът Ц.И.- 1100 лева.
Своевременно направеното от въззивника възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения на процесуалните представители на ответниците по
жалбата е основателно. Делото не се отличава с каквато и да било фактическа и
правна сложност, а освен изготвянето на отговорите на въззивната жалба и явяването
в единственото проведено по делото открито съдебно заседание, други процесуални
действия не са извършвани. Ето защо възнагражденията на процесуалните
представители на ответниците по жалбата следва да бъдат намалени до
предвидените в закона минимуми, а именно- 404,69 лева за ответника Ц.И. и
317,34 лева за ответника С.И..
На основание
чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№244916 от 15.10.2019г., постановено по гр.дело №66892/2018г. по описа на СРС,
ГО, 30 с-в.
ОСЪЖДА „Т.-С.“ЕАД с ЕИК:******** да заплати на Ц.А.И. с ЕГН**********
сумата от 404,69 лева (четиристотин и четири лева и 69 стотинки)- разноски за адвокатско възнаграждение
в производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
„Т.-С.“ЕАД с ЕИК:******** да заплати на С.Н.И. с ЕГН********** сумата от 317,34
лева (триста и седемнадесет лева и 34 стотинки)- разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „MX Е.“ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/