Р Е Ш Е Н И Е № 260259
гр. Пловдив, 21.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ -ри състав в открито заседание на двадесет
и първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на прокурора Георги Гешев
и на съдебния секретар Елена Ангелова разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 401 по описа на съда за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът К.И.Н.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. А.Б., със съдебен адрес ***, ***, моли
съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул.
„Витоша“ №2, да му заплати обезщетение в размер на 26000 лв. за неимуществени
вреди и на обезщетение в размер на 1400 лв. за имуществени вреди, претърпени от
ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в престъпление, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от *** г. до окончателното изплащане
на сумите по присъденото обезщетение. Претендира
разноски.
Исковата
претенция се основава на твърденията, че
срещу ищеца е водено наказателно производство, като му е повдигнато обвинение в
това, че на неустановена дата през месец *** *** година, в с. ***, обл. ***,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ — трактор колесен марка „ЮМЗ 6КМ“ с
рег. № ***, с рама ***и двигател № ***на стойност 4 531 лв., собственост на П.Г.Г.,
която владеел, на основание устен договор за послужване между П.Г.Г. и К.И.Н., престъпление
по чл. 206, ал. 1 от НК, за което е образувано
наказателно производство- ДП № 24/ 2015г. по описа на РУ – ***, представляващо
прокурорска преписка № 10736/ 2014г. по описа на РП- ***, а впоследствие НОХД №
8328/ 2018г. по описа на Районен съд – *** и ВНОХД № 2249/ 2019г. по описа на
Окръжен съд – ***, като наказателното производство е приключило с оправдателна
присъда, влязла в сила на ***г. – присъда № 243/ 03.10.2019г., постановена по
НОХД № 8328/ 2018г. по описа на Районен съд – ***, потвърдена с решение № 44/
10.02.2020г., постановена по ВНОХД № 2249/ 2019г. по описа на Окръжен съд – ***.
Ищецът твърди, че е бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство на ***г.,
като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Твърди, че
съдебното производство е бил допуснат за съвместно разглеждане граждански иск в
размер на 4 531 лв., предявен от пострадалия П.Г.Г..
Ищецът
твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство, което е
продължило две години и шест месеца, е преживял психически и емоционален стрес,
което е довело до сериозни качествени изменения в живота му, същият станал
неспокоен, раздразнителен, притеснявал се за собственото си и това на близките
му бъдеще, свобода, материално осигуряване, компрометиране на личните му
отношения с близки и познати, компрометиране на авторитета му в общността, в
която живее. Изпитвал страх от осъдителна присъда и наказанието, което може да
му бъде наложено – лишаване от свобода. Процесното наказателно производство
водено срещу ищеца се отразило изключително неблагоприятно както на него, така
и на цялото му семейство, защото повечето приятели и съседи преустановили
взаимоотношенията си с него. Ищецът бил социално изолиран, чувствал се
безпомощен и обречен. Било засегнато доброто му име, с което се ползвал в
обществото, достойнството му било накърнено, загубил доверието на хората и
близките си, които виждали в негово лице единствено фигурата на престъпник,
поради което изпитвал силен срам и неудобство. Отделно от това воденото спрямо
него наказателно преследване придобило популярност сред жителите на селото,
което довело до невъзможност да си намери работа, поради което ищецът се
чувствал непълноценен като баща на три непълнолетни деца, които разчитали
предимно на него. Изпаднал в тежка депресия и не виждал как отново близките и
приятелите му щели да го приемат като нормален и равен на тях човек. Твърди, че
репутацията му била накърнена, авторитетът му пред обществото бил злепоставен и
уронен, а той се затворил в себе си и ограничил до минимум социалните си
контакти. Твърди, че състоянията на
потиснатост и депресивност вследствие на неправомерното интервениране върху
личността му от органите на ответника не само, че не са отшумели към настоящия
момент, но са довели до сериозни и непоправими последици върху психиката му,
като в резултат на това ищецът станал
нервен, избухлив, отказвал да се храни и бил съпътстван от постоянни кошмари,
предизвикани вследствие на сериозния стрес от наказателното производство.
Твърди,
че в резултат на воденето срещу него наказателно производство е претърпял
имуществени вреди в общ размер на 1400 лв., които представляват заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в полза на адв. А.Б., действащ като негов
защитник в хода на процесното наказателно производство. Твърди, че
претендираната сума е платена в брой и е обективирана в два броя договори за
правна защита и съдействие, както следва: 800 лв. по договор за правна защита и съдействие № ***, сключен
между страните на *** г. с предмет оказване на правна защита и съдействие по
НОХД № 8328/ 2018 г. по описа на XXIV - ти н. с. при Районен съд - *** и 600 лв. по договор за правна защита и съдействие № ***, сключен
между страните на *** г. с предмет оказване на правна защита и съдействие по
ВНОХД № 2249/ 2019 г. по описа на Окръжен съд - ***.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът
Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете като неоснователни по основание и по размер и моли съда да отхвърли
същите.
Оспорва
претърпените от ищеца неимуществени вреди като недоказани, като развива
съображения, че не са налице доказателства както за реалното наличие на вреди,
така и за пряката им последица от твърдяното незаконно обвинение.
Оспорва
за ищеца да са настъпили неимуществени вреди вследствие нарушаване на правото
му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като развива доводи, че
срокът от 2 години и 6 месеца, в който се е реализирало наказателното
производство срещу ищеца, включващо досъдебно производство и съдебна фаза, с
оглед развитието на съдебния процес на две инстанции, се явява осъществено в
рамките на разумните срокове по НПК.
Твърди,
че ищецът е осъждан за предишни престъпления и същият не притежава добри характеристични
данни, с оглед на което оспорва твърденията на ищеца, че изживял значителен
психически и емоционален стрес, че бил депресиран и потиснат, че бил социално
изолиран, че се чувствал безпомощен, злепоставен и обречен, че било засегнато
доброто му име, с което се ползвал пред обществото, че достойнството му било
накърнено, че загубил доверието на хората и близките си, които виждали в негово
лице единствено фигурата на престъпник.
Оспорва
размера на предявения иск за неимуществени вреди поради прекомерност и
противоречие с принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.
Оспорва
твърдението на ищеца за претърпени имуществени вреди, по съображения не са
налице доказателства за реално осъществена адвокатска защита, като в тази
връзка сочи, че оригиналът на договорът за правна помощ следва да е приложен по
наказателното производство.
По същество ищецът чрез пълномощника си
адв. Б. пледира за уважаване на исковете като основателни и доказани и за
присъждане на разноските в производството.
По
същество ответникът чрез прокурор Г. пледира за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е
обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените
отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган.
Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а
то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или
наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че
деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на предявения иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление;
влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството;
претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между
претърпените вреди и незаконното обвинение.
В настоящия случай по отношение на първите две
предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу
ищеца обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите
са налице, което се установява от приложените по делото материали по
наказателното производство- НОХД № 8328/ 2018г.
по описа на Районен съд – ***, ведно с приложените към него ВНОХД № 2249/
2019г. по описа на Окръжен съд – *** и ДП № 24/ 2015г. по описа на РУ – ***,
представляващо прокурорска преписка № 10736/ 2014г. по описа на РП- ***. От
същите се установява, че на ищеца му е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.206, ал.1 НК за това, че на неустановена дата през месец *** година, в с. ***,
обл. ***, противозаконно е присвоил чужда движима вещ- трактор колесен, марка
„ЮМЗ 6КМ“ с рег. № ***, с рама ***и двигател № ***на стойност 4 531 лв.,
собственост на П.Г.Г., която владеел, на основание устен договор за послужване
между П.Г.Г. и К.И.Н.. Установява се, че наказателното производство е
приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на ***г., а именно: присъда №
243/ 03.10.2019г., постановена по НОХД № 8328/ 2018г. по описа на Районен съд –
***, потвърдена с решение № 44/ 10.02.2020г., постановена по ВНОХД № 2249/
2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Съгласно приетото в мотивната част на
присъдата обвинението е недоказано, тъй като не е осъществен съставът на
престъплението от обективна и от субективна страна.
По отношение на следващите две
предпоставки – претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между
претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д.
3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че когато
при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките
на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния
наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение №
138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС; Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият
съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на
фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната
връзка с незаконно водения процес се установяват както от показанията на
свидетелката Г.У.-Н., така и от въведената с цитираната практика на ВКС житейска презумпция,
доколкото ищецът излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които се
отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи. В тази връзка от
показанията на разпитаната по делото св. У.– живееща на семейни начала с ищец,
чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, като отчита
близката връзка с ищеца и съответно евентуалната заинтересованост на
свидетелката, се установява, че обвинението му се отразило негативно върху
ищеца – станал затворен, дистанциран, притеснен.
Предвид гореизложеното искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по своето
основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на
неимуществените вреди по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени с ППВС 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с
оглед спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ,
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на
извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на
живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в
личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и
интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално
положение, икономическите условия в страната и стандарта на живот,
установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от
06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по
гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на
всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от
него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в
този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
Като съобрази горното съдът намира, че
при определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид следните обстоятелства,
установени в настоящия случай:
Повдигнатото обвинение по чл.206, ал.1 НК е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, т.е. при
осъдителна присъда е съществувала реална възможност на ищеца да бъде наложено ефективно
наказание лишаване от свобода, предвид на което е нормално да се приеме и не се
нуждае от специално доказване, че ищецът е имал отрицателни стресови
преживявания, изпитвал е напрежение и притеснения по време на продължилото
срещу него две години и половина наказателно производство.
Взетата по отношение на ищеца мярка за
неотклонение е „Подписка“, т.е. най- леката възможна такава и не е била
ограничена съществено личната и имуществената сфера на ищеца, същият е можел да
пътува безпрепятствено, както и да работи – взетата по отношение на ищеца мярка
за неотклонение не се е явявала обективна пречка ищецът да работи и да
реализира доходи.
На следващо място цялото наказателно
производство – досъдебно и съдебно, е продължило около две години и половина –
от ***г. (когато с постановление на разследващия орган ищецът е бил привлечен
като обвиняем) до ***г. (когато е постановено въззивното решение, с което е
потвърдена първоинстанционната присъда), като по отношение на ищеца са
извършени следните процесуално- следствени действия: на ***г., ***г. и ***г. е
разпитван като свидетел по ДП № 24/ 2015г. по описа на РУ – ***; на ***г. е
извършена очна ставка между ищеца и П.Г.Г. по ДП № 24/ 2015г. по описа на РУ – ***; на ***г. е привлечен като обвиняем по ДП № 24/ 2015г. по
описа на РУ – *** и е разпитан в
качеството си на такъв; на ***г. ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем
и на ***г., ***г., ***г. и на ***г. на ищеца е предявено разследването по ДП № 24/ 2015г. по
описа на РУ – ***; в първоинстанционното
производство са проведени общо осем съдебни заседания, като ищецът присъства
лично на тях- 01.02.2019г., 19.03.2019г., 12.04.2019г., 08.05.2019г.,
08.05.2019г., 07.06.2019г., 02.09.2019г. и на 03.10.2019г.; във въззивното
производство е проведено едно съдебно заседание, на които ищецът присъства
лично. От изложеното се налага извод, че самото наказателно производство–
досъдебна и съдебна фаза, не е продължило значително дълго, както и не се
установяват множество процесуални действия и проведени съдебни заседания, на
които ищецът е бил задължен да присъства.
На следващо място от събраните по делото
доказателства не се установява негативните преживявания на ищеца да се
отличават по характер и интензитет, значително над обичайните за подобни
случаи. Безспорно е, че всяко наказателно производство (особено когато същото е
било безрезултатно), всякога води до негативни преживявания, свързани с
психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки
и познати, което обосновава и наличието на негативни изживявания, които
съществено разстройват душевния мир на съответното пострадало лице. Но в
настоящия случай не се установява обвинението да се отразило крайно негативно
върху ищеца с оглед неговата личност и начин на живот, не се установява да е
рефлектирано върху професионалната му
реализация, да се отразило в каквото и да е била степен на общественото доверие
и социалните му контакти. Не се установяват негативни отражения върху
здравословното състояние на ищеца, както не се установява личната емоционалната
сфера на ищеца да е засегната в значителна степен, същият да е претърпял
емоционални, психически и нравствени терзания от особен характер и в такъв значителен
интензитет, отличаващ ги от обичайните такива.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват твърденията на
ищеца, че поради воденото срещу него наказателно производство същият не можел
да си намери работа и останал без доходи. Показанията на св. И. за тези
обстоятелства /че ищецът няма работа, защото хората „отказват да го викат“,
защото го съдели / не почиват на непосредствените впечатления на свидетеля, а
на това какво му е споделил ищецът като причина за затрудненото му финансово
положение. От показанията на същия свидетел се установява, че ищецът се
занимава основно със земеделска работа и освен, че бил наеман да работи за
други хора, той също имал собствени ниви, които обработва, но за процесния
период ищецът не е обработвал собствените си ниви, като свидетелят не може да
посочи причина за това. Показанията на св. У. също не са убедителни за
причините, поради които ищецът не е работил. На следващо място не се
установяват твърденията, че ищецът е изпаднал в социална изолация, тъй като
били компрометирани доброто му име и авторитет в обществото. Тези изводи на
съда се базират освен на липсата на убедителни доказателства, събрани в
настоящото производство, за накърнена репутация и на обстоятелството, че ищецът
е с предходни осъждания по други наказателни дела от общ характер /Справка за
съдимост, л.37/, както и на Характеристична справка от 30.03.2015г., приложена
по досъдебното производство /л.41, том 2, ДП № 24/ 2015г. по описа на РУ- ***/,
съгласно която ищецът не се ползва с добро име в с. ***.
В обобщение
от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява да се
касае до случай на конкретни и особено силни отрицателни преживявания във
връзка с незаконното обвинение.
Предвид на
изложеното настоящият съдебен състав, като
съпостави гореизложените задължителни критерии с установеното от фактическа
страна по настоящето дело, намира, че размерът на паричното обезщетение, който
най-пълно би съответствал на критерия за справедливост е 3000 лв.
Ето защо предявеният иск следва да бъде
уважен до сумата от 3000 лв., като за разликата до пълния претендиран размер
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди съдът намира същият за основателен, тъй като
са налице предпоставките за неговото уважаване, а именно: повдигнато срещу
ищеца обвинение и влязла в сила оправдателна присъда /по съображенията,
изложени по- горе в мотивите/, претърпени имуществени вреди и причинна връзка
между претърпените вреди и незаконното обвинение. По отношение на последните
две предпоставки от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и процесуално
представителство в наказателното производство в общ размер от 1400 лв., видно
от договор за правна защита и съдействие № ***/ ***г., приложен по НОХД № 8328/ 2018г.
по описа на Районен съд – *** /л.22 от НОХД № 8328/ 2018г. / и договор за
правна защита и съдействие № ***/ ***г., приложен по ВНОХД № 2249/ 2019г. по описа на Окръжен съд –
*** /л.35 от ВНОХД № 2249/ 2019г./. От цитираните договори за правна защита се
установява, че са договорени възнаграждения в размер на 800 лв. за
първоинстанционното производство и в размер на 600 лв. за въззивното
производство, които са платени в брой на посочените в договорите дати – ***г. и
***г. Съгласно ТР№ 6/ 06.11.2013г., по т.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС при
договорено плащане в брой, вписването за направено плащане в договора за правна
помощ е достатъчно доказателство за извършено плащане и има характер на
разписка.
С исковата молба е направено искане за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – ***г., до окончателното заплащане на сумата, което
съдът намира за основателно и следователно върху сумата от 3000 лв. и върху
сумата от 1400 лв. следва да бъде присъдена законна лихва, считано от ***г., до
окончателното им изплащане.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора – частична
основателност на исковата претенция, своевременно заявената претенция за
присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски, за платени държавни такси за
настоящото производство в размер на 20 лв., за което са представени
доказателства.
По
отношение на адвокатското възнаграждение са представени доказателства за
договорена безплатна правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално
представителство, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., като се иска същото
да бъде присъдено от съда съгласно разпоредбите на Наредба № 1/ 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на това ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. А.Б. сумата от 216,32 лв., определена
на основание чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, по съразмерност с оглед уважената и
отхвърлената част от исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на
К.И.Н., ЕГН **********,***, сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 243от 03.10.2019г. по
НОХД № 8328/2018г. по описа на Районен съд гр. ***, ведно със законната лихва
върху присъдената главница, считано от ***г.,
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на
К.И.Н., ЕГН **********,***, сумата от 1400 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 243от 03.10.2019г. по НОХД
№ 8328/2018г. по описа на Районен съд гр. ***, ведно със законната лихва върху
присъдената главница, считано от ***г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати
на К.И.Н., ЕГН **********,***, сумата от 20 /двадесет/ лева, представляваща разноски за производството по
гр. дело № 2379/ 2019 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА „Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул.
„Витоша“ №2, да заплати на адв. А.Б.Б., ЕГН **********,***, със служебен
адрес ***, сумата от 216,32 лв. /двеста и шестнадесет леда и тридесет и две
стотинки/, представляваща възнаграждение за адвокатска защита, осъществена
безвъзмездно на основание чл. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Сумите могат да бъдат заплатени от Прокуратурата на
Република България по следната банкова сметка: ***а на ищеца адв. А.Б.Б., IBAN: ***, „***“.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: