Р Е Ш Е Н И Е  № 260139

гр.Русе,05.03.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….…………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 2289  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от М.Б. чрез процесуален представител до  Русенския  Районен съд против наказателно постановление № 38-0002215/10.12.2020г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе с която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е турски гражданин. На 10.12.2020г. около 01,20 часа управлявал т.а.”Мерцедес” кат № 3 с рег. № .... със свързано с него полуремарке с турски регистрационен номер в района на „Дунав мост” в гр.Русе с който извършвал международен обществен превоз на товари от Турция за Финландия. В този район бил спрян за проверка  от служители на ОО”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. При извършената проверка жалбоподателят  представил удостоверение за дейности от 05.12.2020г., което не било подписано от него. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.К.Ц.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач му било прочетено издаденото наказателно постановление с което му било наложено наказание „глоба“ за нарушение по чл.105 ал.1 от ЗАПр в размер на 200 лв. за нарушение по допълнение 3 § 1 б.“в“ изр.1 пр.2 от приложение „контролен уред“ на AETR.

         

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалния закон.

Съдът намира, че нарушението е доказани по безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това се съдържат в приложеното по делото, л.6, удостоверение  за дейности, което действително не е подписано от жалбоподателя в качеството му на водач и показанията на актосъставителя в съдебно заседание. Същевременно в жалбата по никакъв начин се оспорва нарушението. Те не са оспорени от жалбоподателя и при връчването на АУАН, което е извършено в присъствието на преводач от турски на български език.

               От наказателното постановление става ясно, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на основание чл.105 ал.1  от ЗАПр, който е субсидиарен административно наказателен състав за нарушение по допълнение 3 § 1 б.“в“ изр.1 пр.2 от приложение „контролен уред“ от AETR. Съгласно тази разпоредба за да бъде валиден, формулярът се подписва от упълномощения  представител на транспортното предприятие и от самия водач, което в случая не е сторено.

            Единственото възражение, което прави защита се изразява в това, че е приложен неправилно материалния закон, тъй като според нея жалбоподателят е следвало да бъде наказан по чл.93в  ал.17 от ЗАПр., като  защитата не посочва изрично кои от посочените в т.1 - т.4 от нея не са представени. Възражението е неоснователно, защото тази разпоредба санкционира съвсем друго поведение, видно от диспозицията, а не това реализирано от жалбоподателя – който не представи някой от изброените документи, регистрирали времето на управление, прекъсвания или почивки през текущия ден, и тези от предходните 28 дни. Всъщност това удостоверение материализира в себе си изявление, че той е бил в отпуск през периода от 05.11.2020г. до 05.12.2020г. и съответно няма как да се изисква от него да представи някой от документите по чл.93в ал.1 17 т.1 – т.4 от ЗАПр., т.е при наличието му отпада отговорността по тази разпоредба. В този смисъл няма конкуренция между обща и специална норма;  същественото е, че няма специален състав, който да санкционира представянето на неподписано удостоверение за дейности и при това положение е приложима  субсидиарната норма на чл.105 ал.1 от ЗАПр, тъй е налице нарушение по чл.78 ал.1 т.1 пр.последно вр.  допълнение 3 § 1 б.“в“ изр.1 пр.2 от приложение „контролен уред“ от AETR за което не е предвидено друго наказание.

          Предвид изложеното съдът намира,че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно  постановление № 38 – 0002215/10.12.2020г. на началника на ОО”АА” гр.Русе с което на М.Б., турски гражданин му е наложено  административно наказание  “глоба” в размер на  200 лв. за нарушение по чл.105 ал.1 от ЗАПр.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                            

 

                                                                                                Районен съдия :