Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2179
гр. Пловдив, 17.12.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 7543/2018 г.
по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 18-1030-009009/06.11.2018 г., издадено
от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което А.С.С., ЕГН: **********, е санкциониран
с глоба в размер на 50 лева – за нарушение на чл. 104А ЗДвП и 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца - за нарушение на чл.
103 ЗДвП.
Жалбоподателят, А.С.С., представляван от своя процесуален представител - адв.
Т.А., обжалва цитираното НП само в частта, касаеща нарушението по 103 ЗДвП,
като оспорва извършването му и претендира за отмяна на НП в тази му част.
Въззиваемата страна, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, оспорва жалбата и моли НП да
бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 06.11.2018 г. служители от 05 РУ при ОД на МВР-Пловдив, сред които и
актосъставителят Г.П.И.,***, където извършвали проверки по ЗДвП. В хода на
извършената проверка бил спрян автобус от градския транспорт. В този момент покрай
полицейския автомобил, който бил позициониран зад спрения автобус, преминал
жалбоподателят с управлявания от него таксиметров автомобил „Киа Сеед“ с рег. №...,
при което един от полицейските служители забелязали, че водачът разговаря по
мобилен телефон и му подали сигнал със СТОП палка, за да спре. Жалбоподателят,
обаче, продължил по пътя си. Веднага полицейските служители предприели
преследване на водача, като няколко преки по-късно пуснали звуков и светлинен
сигнал, при което жалбоподателят спрял. При разговор с полицейските служители,
същият признал, че е разговарял по телефон, докато шофира, но заявил, че не е
възприел да му е подаван знак за спиране.
За така констатираното нарушение, както и за това, че не е спрял на
подадения му сигнал, срещу жалбоподателя С. бил съставен АУАН, а въз основа на
него било издадено обжалваното НП, с което същият бил санкциониран с глоба в
размер на 50.00 лева – за нарушение на чл. 104А ЗДвП и 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца - за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
Недоволен
от този резултат е останал жалбоподателят, който не оспорва нарушението по т.
1, признавайки, че в процесната ситуация е използвал мобилен телефон по време
на управлението на лекия автомобил, но възразява срещу НП в частта, с която е
санкциониран за нарушение по чл. 103 ЗДвП, твърдейки, че в конкретната ситуация
не му е бил подаден ясен сигнал за спиране със СТОП палка, поради което същият
не бил възприет от него. За установяване на тези обстоятелства са ангажирани свид.
С.Й.С. и П.Ж.Ж.– също …., намирали се в близост до мястото, където полицейският
екип извършвал своите проверки. И двамата свидетели в своите показания са
потвърдили, че на процесната дата спрян за проверка автобус от полицейските
служители е скривал видимостта към техния автомобил, при което присъствието им
на процесното място, респективно подаваните от тях сигнали на останалите
водачи, били трудни за възприемане. Съдът кредитира тези показания, доколкото
същите се оценят като логични, последователни, неопровергани от доказателствата
по делото. Нещо повече – показанията на тези двама свидетели се намират в синхрон
и с показанията на актосъствителя, който е потвърдил, че в момента преди да
бъде подаден знак със стоп-палка на жалбоподателя, пред полицейския автомобил е
имало спрян автобус. Според показанията на този свидетел освен това, в
последствие при настигането на водача, същият е признал, че е разговарял по
телефона си в движение, но е посочил, че не ги е видял и затова не е спрял.
Съдът кредитира показанията и на този свидетел, доколкото същите се намират в
съзвучие с целокупния доказателствен материал.
Горната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства,
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Както бе посочено, в конкретния случай НП се обжалва само в частта,
касаеща нарушението по 103 ЗДвП, като се оспорва извършването му
и се претендира за отмяна на НП в тази му част. Съгласно нормата на този текст,
при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.
Както в жалбата, така и в съдебно заседание, са изложени доводи, че в
конкретния случай жалбоподателят е бил в невъзможност да възприеме подадения му
сигнал, тъй като пред полицейския автомобил и намиращите се на място полицейски служители е имало спрян
автобус, по отношение на когото се извършвала проверка. Предвид ангажираните в
тази връзка доказателства, кредитирани от настоящия съдебен състав, които напълно потвърждават заявеното от
жалбоподателя, се обосновава и изводът, че в конкретния случай отговорността на
жалбоподателя е била ангажирана незаконосъобразно. Установи се, че сигналът не
е бил ясен, доколкото на мястото е имало спрян автобус, при което твърдението,
че служителят и подаденият от него сигнал не са били възприети, се явява
логично и поради което се възприема от настоящия съдебен състав. При това
положение се обосновава от друга страна и изводът, че жалбоподателя е бил в
обективна невъзможност да го възприеме, респ. изпълни полицейското
разпореждане, като спре плавно в най-дясната част на платното. Съдът не намери
основания да не кредитира ангажираните от страна на жалбоподателя доказателства
в лицето на показанията на свид. Стоянов и Желязков, който бяха оценени като
достоверен доказателствен източник, тъй като описаната от тях ситуация звучи
правдоподобно и логично, а и доколкото данни за намиращ се на място спрян
автобус за проверка се черпят и от показанията на разпитания като свидетел
актосъставител, а и в приложените по преписката писмени доказателства –
Докладна записка. Във връзка със заявеното от актосъставителя следва да се
отбележи, че за съда се явява нелогично водачът да не спре на подаден сигнал
със СТОП палка, а непосредствено след това да спре на подаден звуков такъв.
Очевидно е, че същият не е имал за цел да осуети полицейската проверка, индиция
за което е обстоятелството, че в случая дори не се е наложило да бъде
преследван, за да бъде спрян, както и това, че същият не оспорва другото
констатирано нарушение.
Предвид горното, съдът възприе изложените от жалбоподателя съображения,
касаещи обстоятелствата, при които е било констатирано нарушението по чл. 103 ЗДвП, подкрепени и със събраните по делото гласни доказателства, като прие че в
случая отговорността на жалбоподателя за това конкретно нарушение, е била
ангажирана незаконосъобразно.
Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено в частта, касаеща
нарушението по чл. 103 ЗДвП.
Доколкото в останалата част (по т. 1, касаещо нарушението по чл. 104А ЗДвП)
НП не се обжалва, същото не подлежи на обсъждане, доколкото в таз част НП, като
необжалвано в предвидения в закона срок, е влязло в сила.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 18-1030-009009/06.11.2018 г.,
издадено от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, в обжалваната част, с която А.С.С., ЕГН: **********, е санкциониран
с глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца - за нарушение на
чл. 103 ЗДвП.
В
необжалваната част, с която е била наложена глоба в размер на 50.00 /петдесет/
лева за нарушение на чл. 104А ЗДвП, НП е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК