Р
Е Ш Е
Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№ 2467 17.07.2020 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на 04.06.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13231 по описа на съда за
2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Правната квалификация на иска е чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК.
Ищец „Профи Кредит България“ ЕООД
чрез ***.Р.И. иска да се признае за установено по отношение на ответник А.Д.М.,
че дължи сумата от 2 083,74 лева от които главница в размер на 870,99 лева
и договорно възнаграждение в размер на 1 212.75 лева по договор за
потребителски кредит № ******* от 14.11.2011 с настъпил падеж на 13.12.2015г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК 29.03.2019г. до окончателното
изплащане на вземането за които суми е била издадена заповед №
5256/11.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 4875/2019г. по описа на РС – Пловдив. Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски за настоящата инстанция и за заповедното производство.
Ответник А.Д.М. чрез адв. И. М.
оспорва предявения иск по основание и размер като заявява, че вземанията
предмет на издадената заповед са погасени
с 3-годишна кратка погасителна давност, в която връзка се позовава на
тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС. Не ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна с
твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното.
Със заповед № 5256/11.06.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4875/2019г. по
описа на РС – Пловдив е разпоредено ответник
А.Д.М. да заплати в полза на ищеца претендираните суми, както и сумата
от 594,80 лева неустойка по чл. 10, т.4 от ОУ към договора за потребителски
кредит.
Срещу така издадената заповед е
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК вх. № 42776/27.06.2019г. за което
обстоятелство ищецът е уведомен и с молба вх. № 52224/09.08.2019г. е представил
доказателство затова, че е предявил настоящия иск.
Така предявения иск не обхваща
петитум за сумата от 594,80 лева неустойка поради което и заповедта по чл. 410 ГПК е обезсилена в тази й част, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 415,
ал.1, т.1 ГПК за което е постановено Определение № 11390/11.10.2019г.
Видно от договор за потребителски
кредит № *******от 14.11.2011 ищецът е отпуснал паричен заем на ответника за
сумата от 1000 лева, която реално е предадена с платежно нареждане от
14.11.2011г. и е с падеж 13.12.2015г. Следователно, договорът е валиден.
Валидни са и клаузите относно уговорения ГПР от 140.99% и ГЛП от 98.34 % до
колкото към датата на сключването му не е действала разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК в сила от 23.07.2014г. и предвид разпоредбата на §5 ЗПК съгласно която по
отношение на заварените потребителски договори ограничението за размера на
уговорения лихвения процент не се прилага.
Не се споделя възражението за
погасяване вземането за главницата по
давност, тъй като разсрочването на дълга на анюитетни месечни вноски не
означава периодичност на престацията,респ. в случая е налице неделимо плащане,
а от там и неприложим е чл. 111, буква „в“ ЗЗД, т.е приложима е 5-годишна
давност, която не е изтекла.
С кратка 3-годишна погасителна
давност е погасено вземането на ищеца за възнаградителната лихва, тъй като тя е
периодично плащане. Изискуемостта на последната е настъпила на 13.12.2015г.,
започнала е да тече от този момент и е изтекла на 13.12.2018г., преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 29.03.2019г.
Следователно предявения иск се
уважва за сумата от 870,99 лева -
главница и се отхвърля за сумата от 1212,75 лева – възнаградителна лихва като
погасен по давност.
На основание чл. 78 ГПК в полза на
ищеца се дължат разноски съразмерно уважената част на иск за сумата от 150 лв.
В полза на ответника се присъждат разноски съразмерно на отхвърлената част на
иска – сума в размер на 232,80 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.М. с ЕГН ********** с адрес: *** дължи в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В
чрез пълномощник – ***. Р. И. сумата от 870.99 лева – главница по договор за
потребителски кредит № *******от 14.11.2011 с настъпил падеж на 13.12.2015г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК 29.03.2019г. до окончателното
изплащане на вземането за която сума е била издадена заповед №
5256/11.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 4875/2019г. по описа на РС – Пловдив КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1212,75 лева, която представлява договорна
възнаградителна лихва поради погасяването й по давност на 13.12.2018г.
ОСЪЖДА
А.Д.М. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на „Профи Кредит
България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощник – ***. Р. И. сумата от 150
лева разноски за заповедното производство и за настоящата инстанция по
съразмерност на уважения иск;
ОСЪЖДА
Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В чрез пълномощник – ***. Р. И. да
заплати в полза на А.Д.М. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 232,80 лева
разноски за настоящата инстанция съразмерно на отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п./В.А.
Вярно с оригинала.
К.К.