№ 391
гр. София , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503980 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
и насрещна въззивна жалба срещу Решение №4602/29.07.2020 г., постановено по гр.д.
№211/2018 г. на СГС, I ГО, 6 състав, постановено по предявени от И. Д. Д. срещу
„Застрахователна компания Лев Инс“АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и
иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 40 000 лв., като част от сумата
80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания от травматични увреждания, настъпили при ПТП на 04.10.2016 г.,
виновно причинено от Р. И. Г., като водач на л.а. „Ауди 80“ с рег.№***, чиято
гражданска отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №22116001265624, валидна
от 03.05.2016 г. до 02.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 04.10.2016 г. до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е
осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 28.12.2016 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил частично предявената претенция за
разликата над 30 000 лв., до предявения размер от 40 000 лв., като част от сумата
80 000 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва за забава, за периода от
04.10.2016 г. до 27.12.2016 г., и е осъдил страните да заплатят разноски по
съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.
С въззивна жалба вх.№89136/01.09.2020 г., подадена от „Застрахователна
компания Лев Инс“АД, чрез юрк. Р. Ч., се обжалва решението частично – за сумата
над размера от 3 500 лв. до присъдения размер от 30 000 лв. на обезщетението за
неимуществени вреди. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тази
1
част, поради нарушение на материалния закон и процесуалния закон. Сочи се
нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК и неправилно прилагане на чл.52 от ЗЗД. Не е
проведено пълно и главно доказване да са настъпили заявените вреди в твърдения
обем, и определеното обезщетение се явява несправедливо и завишено по размер. Не
следва да се обезщетяват вредите от дегенеративните промени, които не се установява
по несъмнен начин да са резултат единствено от процесното ПТП. Неправилно са били
кредитирани свидетелските показания, които са в противоречие със събраните
медицински документи, и не се подкрепят от приетите медицински експертизи.
Определеното обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост,
формулирани в ППВС №4/1968 г., не съответства на установените болки, страдания и
другите морални вреди на увреденото лице, не е преценена икономическата
конюнктура към датата на увреждането, не е съобразена съдебната практика по сходни
случаи. Настоява се за частична отмяна на решението в осъдителната му част, за
сумата над 3 500 лв. до присъдения размер от 30 000 лв., и постановяване на ново
решение по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен за разликата над
3 500 лв. до присъдения размер от 30 000 лв., при прилагане на законовите разпоредби
за присъждане на дължимата законна лихва върху посочената сума. Заявява се
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2
от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разгледжане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивната жалба, с вх.№276998/22.10.2020 г.,
подаден от И. Д. Д., чрез адв. В.О., в който се застъпва становище за неоснователност
на въззивната жалба на ответника. При определяне на размера на обезщетението съдът
е взел предвид характера и тежестта на уврежданията, интензивността и
продължителността на болките, психическите и физически последици в резултат от
телесните увреди, нормативно определените лимити на отговорността на
зстрахователя. От приетата СМЕ се установяват причинените от процесното ПТП
травматични увреждания на ищеца, продължителността на възстановителния период,
продължаващите болки и страдания и до момента на изготвяне на експертизата. Приета
е и СПЕ, от която се установява нарушението на обичайното психическо и социално
функциониране на ищеца. Поддържа се, че съдебният акт е правилен и
законосъобразен в обжалваната част, и се настоява в тази част да бъде потвърден.
Заявява се претенция за присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозирана и Насрещна въззивна жалба вх.
№277001/22.10.2020 г., подадена от И. Д. Д., чрез адв. В.О., против решението в
отхвърлителната му част по главния предявен иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер от 30 000 лв., до
претендирания размер от 40 000 лв., като се иска от въззивния съд присъждане на
допълнително обезщетение в размер на още 10 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, за периода от 28.12.2016 г. до окончателното плащане. Релевирани са
оплаквания за нарушение на принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
съобразно критериите, формулирани с ППВС №4/1968 г., чрез определяне на занижен
размер на справедливото обезщетение, който не съответства на установените по делото
травматични увреждания на ищеца, изразяващи се в множествено изкълчване и
2
навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб
/дисторзио коли/, и търпените във връзка с тях болки и страдания, с икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, отразена в размера на
установените застрахователни лимити. Излага подробни съображения по съществото
на спора с анализ на събраните по делото доказателства. Заявява претенция за
присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Насрещната въззивна жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана
страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежен процесуален представител,
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима и
подлежи на разглеждане.
Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на насрещната страна, която в
дадения от съда двуседмичен срок, е депозирала Отговор на насрещната въззивна
жалба с вх.№295662/27.11.2020 г., подаден от „Застрахователна компания Лев Инс“АД,
чрез юрк. Р. Ч., надлежно упълномощена по делото. Поддържа се становище за
неоснователност на насрещната въззивна жалба по идентични съображения за
недоказаност на част от твърдените вреди – световъртеж и болков синдром, поради
установяването им единствено с гласни доказателства, при липса на клинични данни за
тях, и без категорично установена връзка между тях вредоносното събитие.
Претендира се и присъждане на суми за бъдещи несигурни интервенции, което е
недопустимо. Присъденото обезщетение в размер от 30 000 лв. и така се явява
несправедливо завишено, а с оглед прекомерността му, се поддържа и неправилност в
частта досежно присъдените лихви, съобразно неправилно уважената искова
претенция. Настоява се за оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение.
Заявява се претенция за присъждане на разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и отговорите страните не са
представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради
което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена извънсъдебна застрахователна претенция вх.№12785/28.12.2016 г., поради
което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията
във въззивните жалби.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция между страните не се спори, че на 04.10.2016 г. е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, причинено по вина на Р. И. Г., като водач
на застрахован при ответника лек автомобил, по валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, че
ищеца има качеството на увредено лице по смисъла на чл. 478, ал.2 от КЗ, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, до размера от 3500 лв. Не се спори по механизма на ПТП и
механизма на увреждането. Спори се по вида и характера на получените от ищеца
3
травматични увреждания в пряка причинна връзка с процесното ПТП, както по размера
на справедливото обезщетение, дължимо на ищеца за реално претърпените от него
болки и страдания във връзка с процесното ПТП, за сумата над размера от 3500 лв. до
размера от 40 000 лв.
Във връзка със спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:
По делото е безспорно установен следният механизъм на процесното ПТП,
настъпило на 04.10.2016 г. около 13.20 ч., в гр. София, на ул.“Тодор Каблешков“, в
района на кръстовището с ул.“Боянски водопад“, като в него са участвали три леки
автомобила – л.а. „Мазда“, л.а.“Киа Сиид“ /управляван от ищеца/ и л.а. „Ауди 80“
/застрахован при ответника/. Лекият автомобил „Мазда“ се е движил по ул.“Тород
Каблешков“ в посока към бул.“България“, като в района на кръстовището с
ул.“Боянски водопад“, поради задръстване с автомобили, е спрял. Движещият се
непосредствено след него л.а. „Киа Сиид“, също спира. Водачът на третия автомобил –
л.а.“Ауди 80“, не успява да спре, и с предната си част нанася удар върху задната част
на лекия автомобил „Киа Сиид“. От този удар, лекият автомобил „Киа Сиид“ отскача
напред, и с предната си част удря спрелия пред него л.а. „Мазда“. В резултат от така
реализиралото се ПТП ищецът, като водач на л.а. „Киа Сиид“ получава травматични
увреждания.
За установяване на вида и характера на травматичните увреждания на ищеца,
претърпени в пряка причинна връзка с процесното ПТП, по делото е приета Съдебно-
медицинска експертиза /на л.78-81/, от която се установява, че в пряка причинна връзка
с процесното ПТП ищецът е претърпял множествено изкълчване и навяхване на
ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб /“дисторзио
коли“/, което по своя медико-биологичен характер съставлява временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. В резултат от полученото увреждане ищецът е търпял
интензивни болки в шийния отдел на гръбначния стълб за период от около един месец;
силно ограничаване и болезненост на движенията в шийния отдел на гръбначния
стълб; главоболие и болки в тилната област на главата; световъртеж. Неврологичният
статус на ищеца е останал в норма, не са установени фрактури и луксации в шийния
отдел на гръбначния стълб. Установено е изглаждане на физиологичната лордоза в
шийния отдел. За лечение на увреждането ищецът е бил транспортиран с екип на
ЦСМП до спешното отделение във ВМА, където е била проведена консултация с
неврохирург, и след като е установено, че липсва ЧМТ или ГМТ, и неврологичен
статус без отклонение, е бил освободен за домашно лечение. На следващия ден е бил
прегледан от невролог, и поставена диагноза: „Увреждане на междупрешленните
дискове с радикулопатия“, констатирано е отклонение в неврологичния статус –
нистагъм предимно хоризонтален, и хипестезия по С5-6 дерматом вдясно. Назначено е
лечение, като е дадена препоръка за провеждане на КТ-изследванена шиен отдел и
отоневрологично изследване. В периода 13.10.2016 г. – 17.10.2017 г. е бил
хоспитализиран в отделение по нервни болести с диагноза: „Световъртеж от
централен произход“. Проведени са хематологични изследвания, консултации с
отоневролог и физиотерапевт, проведено е КТ-изследване. В неврологичния статус е
установена нестабилност при ходене. От проведеното КТ изследване е установен
динамичен блок /вероятно срастване на тела на шийни прешлени/ с изправяне на
физиологичната лордоза в шийния отдел, установени са медианна дискова херния на
ниво С4-С5 с компресия на миелона, и друг дисков пролапс на нива С5-С6. Проведено
е медикаментозно лечение, което е намалило дискоординационния синдром, назначено
4
е домашно лечение, на контролния преглед на 21.10.2016 г. не са описани нови
оплаквания, като е препоръчано носене на мека шийна яка при продължаване на
оплакванията, и провеждане на консултация с невролог или неврохирург. Така
описаното лечение е било неправилно проведено – трябвало е непосредствено след
инцидента да се препоръча носене на мека шийна яка за период до една седмица, да се
назначи медикаментозно лечение с нестероидни противовъзпалителни медикаменти,
витамини от група С и В, микроелементи – цинк, магнезий. При необходимост да се
включи провеждане на физиотерапия и кинезитерапия. Не се препоръчва
продължително носене на шийна яка, тъй като води до намаляване на мускулния тонус
на шийната мускулатура и последващи атрофични промени. При продължаване на
оплакванията е следвало да се проведе ЯМР-изследване. Неправилна е поставената
диагноза „Световъртеж от централен произход“, тъй като няма данни за получени
черепно-мозъчна или гръбначно-мозъчна травми. Травматичния инцидент е настъпил
на фона на предшестващи го дегенеративни изменения в шийния отдел на гръбначния
стълб. Травматичният момент е изиграл катализираща роля за установяване на
дегенеративните промени. Обичайният възстановителен период при полученото от
ищеца травматично увреждане е с продължителност от около 3 месеца, като през
първия месец са налице болки с интензивен характер, най-интензивни през първите 15
дни, а впоследствие намаляващи. При продължаване на оплакванията следва да се
направи преоценка и да се проведат невроизобразителни изследвания. При извършения
от експертизата личен преглед на ищеца /две години и осем месеца след увреждането/
е установено, че същия е в добро общо състояние, като съобщава за продължаващи
изтръпвания по страничната повърхност на лявата ръка, достигащи най-често до
първите три пръста. Обективно е установен неврологичен статус – слабост в лявата
ръка, хипестезия в дерматомите С6 и С7. С оглед продължаващите изтръпвания по
страничната повърхност на лявата ръка и наличието на двигателна слабост, е трябвало
да бъдат извършени диагностични изследвания – магнитно-резонансна томография на
шиен отдел и електромиография. По препоръка на вещото лице, изготвило
експертизата, ищецът е провел ЯМР-изследване, представено на експертизата в
открито заседание, при изслушване на заключението. От същото вещото лице
констатира, че се установяват настъпили дегенеративни изменения, с остеохондроза,
медианна дискова херния на С4-5, и С5-6, и парамедианна на С5-6, като изтръпванията
на лявата ръка на ищеца са свързани най-вече с тази на С5-6. Трудно може да се
отграничи в каква степен тези изменения са свързани с травматичното увреждане, и
доколко са резултат от дегенеративните изменения. Самите дегенеративни изменения е
възможно да съществуват, без да се появят оплаквания. В конкретния случай
оплакванията са започнали след увреждането, което обосновава извод, че травмата е
катализирала започналите вече при ищеца дегенеративни процеси.
Съдът намира така приетото заключение за компетентно изготвено, обосновано,
логично, кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства – Протокол
за ПТП №1671810/ 04.10.2016 г. /на л.8/, Лист за преглед в спешно отделение
№143349/04.10.2016 г. /на л.9/, Заключение от рентгенографско изследване на
04.10.2016 г. /на л.10/, Етапна епикриза от 05.10.2016 г. /на л.11/, Епикриза от ИЗ
№11375/13.10.2016 г. – 17.10.2016 г. /на л.12/, рецепта от 21.10.2016 г. /на л.13/ и
фактура №**********/25.10.2016 г. за закупуване на твърда шийна яка /на л.14/,
рецепта от 04.10.2016 г. за предписано медикаментозно лечение /на л.15/, протокол от
проведено образно изследване – магнитно-резонансна томография на шиен отдел на
гръбначен стълб от 30.05.2019 г. /на л.70/. Съдът съобразява, че е налице съществено
5
противоречие между заключението на СМЕ относно вида и характера на претърпените
от ищеца травматични увреди, и вписаните диагнози в Етапна епикриза от 05.10.2016 г.
/на л.11/, Епикриза от ИЗ №11375/13.10.2016 г. – 17.10.2016 г. /на л.12/. В тази връзка
съдът взема предвид, че диагнозата представлява медицинско заключение, което
лекуващият лекар прави на базата на собствените си специални знания и
професионален опит, и въз основа на предоставената от пациента анамнеза, обективно
установеното състояние на пациента в момента на прегледа, и въз основа на
проведените клинични и образни изследвания. В изготвеното по делото заключение на
СМЕ вещото лице е взело предвид първичните данни, съдържащи се в цялостната
медицинска документация, анамнезата, резултатите от проведените неврологични
тестове и изследвания, както и приложените по делото образни изследвания, въз основа
на които подробно е обосновало собственото си заключение за адекватната
медицинска диагноза, под която следва да бъдат квалифицирани получените от ищеца
травматични увреди, като същевременно посочва причините, поради които не приема
диагнозите, поставени на ищеца в посочените два медицински документа. Ето защо,
съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице.
От приетата по делото Съдебно-психологична експертиза /на л.71/ се установява,
че ищецът е претърпял стрес от неочакваността и внезапността на събитието, свързан с
уплаха, болка и болкови преживявания в периода след процесното ПТП. В
медицинската документация липсват данни за психологически проблеми или
психиатрична симптоматика. Няколко дни след преживяното ПТП ищецът е започнал
да преживява вегетативни прояви и страхове, промяна в настроението, отказвал да се
храни, да говори, които отзвучали до 2-3 дни след приема в болница. Снижена е
увереността му при шофиране. Така описаните преживявания са епизодични,
неинтензивни по характер, и ищецът не е търсил специализирана помощ за тях и не е
провеждал лечение. Няма данни да е настъпила промяна в обичайния начин на живот
по отношение на качество и организация. Към момента на проведеният за нуждите на
експертизата личен преглед на ищеца на 13.05.2019г. се установява, че стресът е
редуциран, ищецът е възвърнал увереността и активността си, има планове за
бъдещето, работи с баща си, от м. декември 2019 г. има установена партньорска връзка.
Това дава основание на експертизата да обоснове извод, че ищецът е преживял
адаптационна реакция с краткотрайни тревожно-депресивни преживявания,
характеризиращи се с промяна в настроението, тревожност, безпокойство, усещане за
невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, с
продължителност 2-3 дни, които не са наложили провеждане на лечение, и са
отзвучали спонтанно, за което са способствали младата възраст на ищеца,
личностовата му характеристика, наличието на работа, подкрепяща семейна и
приятелска среда.
Съдът кредитира заключението на съдебно-психологичната експертиза, като го
намира за компетентно и обосновано, изготвено въз основа на личните впечатления на
експертна от проведения личен преглед на ищеца за нуждите на експертизата. Същото
е било прието без възражения и въпроси от страните.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е. П.,
от който се установява, че преди рождения ден на ищеца през 2016 г. свидетелката
посетила ищеца в дома му, тъй като той споделил, че има главоболие и не се чувства
добре. Заварила го да носи шина, ръцете му изтръпвали, с едната ръка не можел да
държи дори цигара. Започнала да го посещава редовно, за да му помага в
6
домакинството и да му пазарува, защото ищецът не можел да прави нищо с едната си
ръка, а живеел сам. Ищецът продължавал и към момента на разпита /21.07.2020 г./ да
изпитва болки във врата, които се засилвали при каране на кола, поради което
престанал да работи. Променил се много, станал затворен, не искал да излиза от дома
си, искал постоянно да има някой при него, изпитвал страх. Получавал внезапни
пристъпи на страх, сърцебиене, изтръпване на лицето. Това наложило няколко пъти да
тръгнат към болница „Пирогов“, но докато стигнат до там, пристъпът преминавал.
Негов познат лекар му препоръчал лекарство, което не се намирало в България, и той
го поръчал от Сърбия. Много рядко ходел сам до магазина, само при спешна
необходимост, тъй като изпитвал страх. Преди нямал проблеми да излиза сам, бил
контактен човек, но вече не се чувствал добре, когато е сам в дома си. Преди
произшествието имал приятелка, на която смятал да предлага брак, но след
произшествието се разделили, тъй като той спрял да излиза. От произшествието до
датата на разпита ищецът не работел нищо, издържали го родителите му. Вече не
смеел да шофира, налагало се свидетелката да го вози през повечето време, но
изпитвал страх да се вози в автомобил.
Съдът констатира, че между показанията на свидетелката и приетата по делото
СПЕ са налице съществени противоречия относно продължителността и
интензивността на страховите преживявания на ищеца, наличието на съществена
промяна в личността на ищеца след процесното ПТП, съществено влошаване на
качеството и организацията на живота му, влошаване на способността му за справяне с
ежедневни задачи и дейности. При така установените съществени противоречия, съдът
дава вяра на заключението на СПЕ, тъй като същото е изготвено от лице със специални
знания, след извършено психологическо изследване при проведен личен преглед на
ищеца за нуждите на експертизата, въз основа на самоотчета на ищеца, от който не са
налице данни за твърдяните от свидетелката тежки психологически проблеми,
заключението на експертизата е прието от ищеца без оспорване, възражения и
допълнителни въпроси. Ето защо, съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй
като същите не се подкрепят от изготвената по делото СПЕ, от събраните по делото
писмени доказателства, а и не се твърдят от ищеца в исковата молба.
При така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 04.10.2016 г., ищецът, тогава
на 30 години, е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в множествено
изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния
стълб /“дисторзио коли“/, което по своя медико-биологичен характер съставлява
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултат от полученото
увреждане ищецът е търпял интензивни болки в шийния отдел на гръбначния стълб за
период от около един месец; силно ограничаване и болезненост на движенията в
шийния отдел на гръбначния стълб; главоболие и болки в тилната област на главата;
световъртеж. Поради поставена погрешна диагноза, той не е получил адекватна
медицинска помощ, като не му е своевременно препоръчано носенето на шийна яка,
впоследствие такава му е препоръчана, без да му бъде указано, че не следва да я носи
повече от седмица, и не е насочен своемременно да направи подходящо образно
изследване /магнитно-резонансна томография на шиен отдел и електромиография/ за
уточняване причините за продължаващите болкови симптоми, и предприемане на
адекватни мерки за лечение. Въпреки констатираното от СМЕ неправилно проведено
лечение, не се твърди /няма релевирано от ответника в този смисъл/, и не се установява
7
от СМЕ или от други доказателства по делото, да е била прекъсната пряката причинно-
следствена връзка между вредоносното събитие и търпените от ищеца болки и
страдания. Направеното ЯМР образно изследване едва в процеса на делото /две години
и осем месеца след процесното ПТП/, установяващо дегенеративни изменения, не
може да установи по несъмнен начин, че установените при изследването усложнения -
медианна дискова херния на С4-5 и С5-6, и парамедианна дискова херния на С5-6,
които обуславят установените от експертизата изтръпвания по страничната повърхност
на лявата ръка, двигателна слабост в лявата ръка, хипестезия в дерматомите С6 и С7,
са пряк и непосредствен резултат единствено от процесното ПТП. Въпреки това, съдът
намира за установено от приетата по делото СМЕ, че полученото при процесното ПТП
травматично увреждане е катализирало започналите вече при ищеца дегенеративни
процеси, като е довело до ускоряването и усложняването им, действителният
възстановителен период е бил сравнително по-продължителен и по-мъчителен за
ищеца от средния възстановителен период при подобно травматично увреждане,
поради което съдът приема максималната продължителност на възстановителния
период, дадена от СМЕ - около 3 месеца. Съдът намира за установено от фактическа
страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът е преживял силен
емоционален стрес, и адаптационна реакция, изразяваща се в краткотрайни тревожно-
депресивни преживявания, характеризиращи се с промяна в настроението, тревожност,
безпокойство, усещане за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на
бъдещето, с продължителност от няколко дни, които са отзвучали спонтанно. Съдът
съобразява младата възраст на ищеца /на 30 години към момента на увреждането/,
която е способствала за сравнително бързо преодоляване на тревожно-депресивните
симптоми, възстановяването на психическите годности на ищеца за справяне в
ежедневието, и бързото му възвръщане към обичайния му начин на живот.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да бъде
определено в размер на 12 000 лв., който размер съответства на действително
претърпените от ищеца физически болки и страдания, за които се установява по
несъмнен начин пряка причинна връзка с процесното ПТП, тяхната интензивност за
сравнително кратък период от един месец, търпените от ищеца частични ограничения
на движението на шията за период от около 3 месеца, и преживените стрес и
адаптационна реакция, които са го затруднили да упражнява занятието си като
таксиметров шофьор. Този размер е съобразен с установените обстоятелства, че
понастоящем ищецът е с възстановен психологически статус, възвърната
работоспособност и обичаен начин на живот. Съответства на икономическата
конюнктура към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по
сходни случаи.
Като е достигнал до различни изводи относно действителния обем на
претърпените от ищеца болки и страдания в пряка причинна връзка с процесното ПТП,
и в резултат на това е определил завишен размер на дължимото от ответника
обезщетение, първостепенният съд е постановил частично неправилно решение в
частта му, в която е осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди за размера над сумата от 12 000 лв., до размера от 30 000 лв., и в
тази част обжалваното решение ще следва да се отмени, и вместо него да се постанови
ново решение, с което предявеният иск да се отхвърли за разликата над сумата от
12 000 лв. до присъдения размер от 30 000 лв. В останалата обжалвана част – с която
8
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за размера над сумата от 3500
лв. до размера от 12 000 лв., както и в която предявеният иск е бил отхвърлен за сумата
над размера от 30 000 лв. до размера от 40 000 лв., обжалваното решение ще следва да
се потвърди, като правилно и законосъобразно.
При този резултат, следва да бъде частично отменено решението на
първостепенния съд и в частта му за разноските, които ответникът е бил осъден да
заплати. Ответникът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Първостепенният съд е определил
юрисконсултското възнаграждение в претендирания размер. Съобразно резултата от
въззивната инстанция, в полза на ответника следва да се присъдят 28 000/40 000 части
от посочената сума, или сумата от 315 лв. С първоинстанционното решение съдът е
присъдил на ответника сумата от 112,50 лв., поради което с въззивното решение ще
следва на ответника да се присъдят допълнителни разноски за юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 202,50 лв.
Съобразно резултата от въззивната инстанция, ответникът следва да заплати държавна
такса за първоинстанционното производство в размер на 4% от сумата 12 000 лв., т.е.
480 лв. С първоинстанционното решение на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът е бил
осъден да заплати сумата от 1200 лв. за държавна такса, поради което в тази част
решението ще следва да се отмени за разликата над сумата от 480 лв. до размера от
1200 лв., който ответникът е осъден да заплати. От бюджета на съда са били направени
разноски за експертизи и призоваване на свидетели общо 610 лв., от която сума,
съобразно резултата от въззивната инстанция, ответникът следва да заплати 12/40
части, или сумата от 183 лв., поради което над този размер, до размера от 450 лв.,
който ответникът е бил осъден да заплати в полза на бюджета на съда, решението ще
следва да се отмени. Съобразно резултата от въззивната инстанция, ответникът следва
да заплати на адв. О. 12/40 части от сумата 1730 лв., представляваща минималното
адвокатско възнаграждение при материален интерес от 40 000 лв., или сумата от 519
лв., а с начислен ДДС – сумата от 622,80 лв., поради което над този размер, до размера
от 1557 лв. с ДДС, която е бил осъден да заплати на адв. О., решението на
първостепенния съд ще следва да се отмени.
При този изход от спора, на ответника следва да се присъдят част от
направените от него разноски в размер на 530 лв. за държавна такса за въззивната
инстанция, съразмерно на уважената част от въззивната му жалба – в размер на
18000/26500 части, или сумата от 360 лв. На страните следва да се присъдят на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК разноски по съразмерност за процесуално представителство за
защита срещу въззивна жалба на насрещната страна. Общият обжалваем интерес пред
въззивната инстанция е в размер на 36 500 лв., от които 26 500 лв. по въззивната жалба
на ответника, и 10 000 лв. по въззивната жалба на ищеца. Ответникът „ЗК Лев Инс“АД
е претендирал със списък по чл.80 от ГПК присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250 лв. Съдът намира, че следва да определи
юрисконсултското възнаграждение в претендирания размер, от който размер следва на
ответника да се присъдят 28000/36500 части, или сумата от 191,78 лв. Ищецът е
претендирал със списък по чл.80 от ГПК присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния му представител в минималния размер, изчислен съобразно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с начислен ДДС. Съдът изчислява минималния размер на
адвокатското възнаграждение при материален интерес от 36 500 лв. в размер на 1625
9
лв., а с начислен ДДС – в размер на 1950 лв., от който размер в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да се присъдят 8 500 /36 500 части, или сумата от
454,11 лв., с начислен ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4602 от 29.07.2020 г., постановено по гр.д.№211 по описа
за 2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 6 състав, В ЧАСТТА МУ, с която
ответникът „ЗК Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, е бил осъден на основание чл.432, ал.1 от
КЗ във вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на И. Д. Д., с ЕГН**********, с
адрес: гр. ***, ул.“***“№37, ет.4, ап.5, сумата над размера от 12 000 лв. /дванадесет
хиляди лева/ до размера от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, частично предявена от
общо претендирания размер от 80 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили в пряка причинна връзка с ПТП на 04.10.2016 г. в
гр. София, виновно причинено от водача на л.а. „Ауди 80“ с рег.№***, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданск
отговорност“ при „ЗК Лев Инс“ АД с полица №22116001265624, валидна от 03.05.2016
г. до 02.05.2017 г. , КАКТО И за законната лихва върху тази горница от 28.12.2016 г. до
окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която ответникът „ЗК Лев Инс“АД, с
ЕИК *********, е бил осъден на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. да заплати на адвокат
В.В. О., с ЕГН**********, сумата над размера от 622,80 лв., до размера на сумата от
1557 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, КАКТО И В
ЧАСТТА, в която ответникът „ЗК Лев Инс“АД, с ЕИК *********, е бил осъден на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, сумата
над размера от 480 лв./четиристотин и осемдесет лева/ до размера от 1200 лв. за
държавна такса, както и сумата над размера от 183 лв. /сто осемдесет и три лева/ до
размера от 450 лв., представляваща направени разноски от бюджета на съда, И
ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Д. Д., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***,
ул.“***“№37, ет.4, ап.5, против „ЗК Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, за размера над сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди
лева/, до размера от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили в пряка причинна връзка с ПТП на 04.10.2016 г. в
гр. София, виновно причинено от водача на л.а. „Ауди 80“ с рег.№***, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданск
отговорност“ при „ЗК Лев Инс“ АД с полица №22116001265624, валидна от 03.05.2016
г. до 02.05.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4602 от 29.07.2020 г., постановено по гр.д.№211
по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 6 състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
10
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат В.В. О., с ЕГН**********, с
адрес: гр. ***, ул.“***“ №38, ап.2, сумата от 454,11 лв. /четиристотин петдесет и
четири лева и единадесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение с
начислен ДДС за процесуално представителство пред въззивната инстанция на И. Д.
Д., с ЕГН**********.
ОСЪЖДА И. Д. Д., с ЕГН**********, с адрес: гр. ***, ул.“***“№37, ет.4, ап.5,
на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „ЗК Лев
Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Симеоновско шосе“ №67А, сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/,
представляваща разноски за държавна такса за въззивното производство, сумата от
191,78 лв. /сто деветдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция,
КАКТО и сумата от 202,50 лв. /двеста и два лева и петдесет стотинки/, представляваща
допълнителни разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11