О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Гр.Враца,18.06.2020г.
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на 18.06.2020 г., в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с.:
МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
Като разгледа
докладваното от съдия П.Петрова в.ч.гр. дело N 226 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален
представител юрисконсулт Р.И., против
Разпореждане № 560/05.03.2020 г. по
ч.гр.дело № 222/2020 г. на Районен съд-Б.Слатина,в частта,в която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против Л.Р.К., ЕГН ********** за сумата 721,90 лв.,представляваща неплатено
договорно възнаграждение,сумата 2414,64 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,и сумата 30 лв. дължими
от 04.01.2019 до 27.08.2019г.,неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането по Договор за потребителски
кредит № **********, сключен на 25.10.2018 г.
В жалбата се навеждат
доводи, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права, и като е сторил това е превишил своите правомощия и е нарушил
съдопроизводствените правила. Посочва се, че с промените на чл.411 ал.2 т.3 ГПК, обн. ДВ бр.100 от 2019 г., са предоставени правомощия на заповедния съд да
преценява дали искането се основава на неравноправни клаузи в потребителски
договор или дали има обоснована вероятност за това. Развиват се съображения, че
в първата хипотеза клаузата трябва да е прогласена за неравноправна по
предвидения процесуален ред, каквато хипотеза не е налице в случая, а във
втората хипотеза заповедният съд трябва да подведе представените доказателства
под нормата на чл.143 ЗЗП, което обаче не е сторил. Изтъква се, че заповедният
съд не е отчел и разпоредбата на чл.145 ал.2 ЗЗП, според която преценяването на
неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет,
както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката
или услугата от друга страна, каквато преценка е извършил съда.
Жалбоподателят намира,
че обжалваният съдебен акт е неправилен и по съществото на спора. Навежда
доводи, че с пакета от допълнителни услуги кредиторът се е задължил да извърши
конкретни действия, представляващи услуги по смисъла на т.14 от ДР на ЗЗП,
които не са част от обичайната дейност по кредитиране и са в полза на
кредитополучателя. Посочва, че съгласно § 1 от ДР на ЗПК в ГПР не са включени
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на споразумение за такива услуги не е задължително условие за
получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Изтъква,
че в конкретния случай, както в договора, така и в споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги, а също и в Общите условия изрично е
записано, че предоставянето на пакет от допълнителни услуги не е задължително
условие за отпускането на кредита. Жалбоподателят счита, че след като
сключването на споразумение за допълнителни услуги е по избор на потребителя и
зависи единствено от неговата воля, то не е налице неравноправна клауза.
Развива съображения, че за предоставените услуги с допълнителния пакет и
дадената му възможност да влияе върху най-съществените характеристики на
договора кредитополучателят дължи възнаграждение отделно и независимо от цената
на самия кредит, за което е бил информиран още при подписването на искането за
отпускане на кредита. Жалбоподателят изтъква, че ответникът е ползвал
закупените допълнителни услуги, тъй като е получил приоритетно разглеждане на
искането си за отпускане на кредит, поради което не може да се приеме, че
плащането на цената е предварително.
Жалбоподателят счита,
че заявлението не противоречи на добрите нрави и в частта относно
претендираното договорно възнаграждение. Излага съображения, че преди
сключването на договора на ответника е предоставен Стандартен европейски
формуляр, с който е предоставена нужната преддоговорна информация, както и че
сключеният договор отговаря на всички законови изисквания. Посочва, че
уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения, въведени
с разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Счита, че кредиторът няма задължение да
изготвя методика за формиране на годишния процент на разходите, тъй като е
уговорен фиксиран лихвен процент, а не референтен такъв. Изтъква, че не може да
е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е
уредено с императивна правна норма. В жалбата се поддържа, че не е налице нарушение
на разпоредбата на чл.10а ал.2 ЗПК, както с оглед ясното и точно посочване на
дължимата цена на пакета допълнителни услуги в договора за потребителски
кредит, така и с оглед на това, че този пакет предоставя на длъжника услуги,
които не са свързани с дейността по кредитиране, а с необходимостта на
потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с конкретното му житейско
положение.
В жалбата се изразява
несъгласие и с мотивите на заповедния съд, касаещи претендираните такси за
извънсъдебно събиране на вземането. Навеждат се доводи, че тези такси не
представляват такива за управление на кредита, както и че ограничението на
чл.10а ал.2 ЗПК не важи при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя,
в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.19 ал.3 ЗПК и разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. Посочва се, че
таксите се начисляват съобразно постигнатото за това съгласие между страните и
не поставят в неравностойно положение клиента, а единствено целят да покрият
разходите, които кредиторът е сторил поради недобросъвестното поведение на
длъжника.Излага се в жалбата,че същите са начислени съгласно договореното между
страните и същите/такси/ не поставят в неравностойно положение длъжника,а целят
да покрият единствено разходите,които кредиторът е сторил.
В обобщение
жалбоподателят заявява, че не са налице законови нарушения в областта на потребителското
кредитиране.Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде
постановено издаването на заповед за изпълнение относно всички претендирани
вземания, както и да му бъдат присъдени разноски по жалбата в размер на 15,00
лева – заплатена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането се
обжалва,както се изложи и в частта,касаеща договорно възнаграждение.Излагат се
подробни доводи и съображения.
Частната жалба е
процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на
законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред
Районен съд-Б.Слатина е образувано по заявление на "ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Л.Р.К..
В т.9 от заявлението
се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза общо на сумата 5951,14 лв.,
включваща: сумата 2600 лв. – главница; сумата 721,90 лв. – неплатено договорно
възнаграждение за периода 20.12.2018 г.-27.08.2019 г.; сумата 2414,64 лв. –
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, и сумата 30
лв.за извънсъдебно събиране на вземането,дължимо за конкретизирания период.
Посочено е, че така претендираните суми произтичат от неизпълнени задължения по
Договор за потребителски кредит № **********/25.10.2018 г.
Като обстоятелства, от
които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че преди сключването
на договора Любомир Къчев е отправил до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД искане за
отпускане на потребителски кредит като е задал параметрите му, след което е
получил разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите
продукти съответстват на финансовото му състояние. Посочва се, че на 25.10.2018
г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ********** между дружеството-заявител от една страна, а от друга
страна Л.Р.К., в качеството на клиент. Сочи се, че договорът е подписан при
Общи условия, с които ответникът декларирал, че е запознат и приема без забележки,
и които са подписани от него. Твърди се, че заявителят е изпълнил задължението
си по договора, като е превел заемната сума по посочената банкова сметка, ***
заетата сума за срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер
на 261,35 лв. и падежна дата на всяко 20-то число на месеца. Посочва се, че
длъжникът не е изпълнил поетото задължение,не е направил нито една погасителна
вноска и е изпаднал в забава спрямо изготвения погасителен план.Крайният срок
за погасяване на кредита е на 25.10.2020
г.,но същият е обявен за предсрочно изискуем на 27.08.2019г.,поради което е
налице изискуемост на задълженията на длъжника в пълен размер.Изложено е, че
съгласно ОУ се дължи договорно възнаграждение за отпуснатия кредит в посочен в
договора размер, като неизплатеното такова от страна на длъжниика е в размер от
721,90 лв. за периода 20.12.2018 г.-27.08.2019 г. Сочи се също, че страните са
сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по
силата на което длъжникът дължи възнаграждение, което е разсрочено за срока на
договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване
на кредита. Твърди се, че неизплатеното възнаграждение за закупения пакет от
допълнителни услуги е в размер на 2414,64 лева.
Към заявлението са
приложени описаните в него Договор за потребителски кредит , Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги , Общи условия, погасителен план
към договора за потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна
преддоговорна информация към същия.
Районният съд е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 131/05.03.2020 г.,
с която е разпоредил длъжникът Л.Р.Къчев да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД сумата по заявлението,представляваща претендирана главница,ведно законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното погасяване на вземането; сумата 119,02 лв.- държавна такса и
сумата 50 лв.-юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното разпореждане № 560//
05.03.2020 г. районният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумите,представляващи
неплатено договорно възнаграждение, неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги и неплатени такси за извънсъдебно събиране на сумите. За
да отхвърли заявлението в посочената част, районният съд е изложил съображения, че клаузите относно
предоставянето на пакет от допълнителни услуги и такси за събиране на
извънсъдебно събиране са неравноправни и на това основание – нищожни.Освен това
противоречали и на добрите нрави.По отношение на договореното възражение
заповедният съд е изложил,че не е видно за какви услуги се дължи това
възнаграждение.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
В производството по
издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът следи за наличието на следните
предпоставки: дали вземането е за парични суми или заместими вещи, респ. за
предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за съответствие
на заявлението с чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2
ГПК; за прилагане на договорите, сключени с потребители, техните
приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки по чл.411 ал.2 т.2-т.5 ГПК.
В конкретния случай
заявлението е за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения и
искът е подсъден на районен съд съгласно чл.103 вр. чл.104, т.4 ГПК. В
заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация на вземането и описание на
обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право. При
извършена служебна справка от заповедният съд е констатирано, че длъжникът има регистриран постоянен адрес на
територията на Република България.
Оплакванията във
въззивната частна жалба са свързани с извършената от заповедния съд проверка
на отрицателните предпоставки по чл.411
ал.2 т. 2 и т.3 ГПК. Посочените разпоредби предвиждат, че не се издава заповед
за изпълнение, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави или
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Жалбоподателят
поддържа, че на този етап от развитието на производството заповедният съд не
разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. Позовава се на съдебна практика на окръжни съдилища,
според която пречка за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл.411
ал.2 т.2 ГПК е налице в хипотезите, при които незаконността следва по очевиден
и неподлежащ на съмнение начин от самото искане. Настоящият съдебен състав
споделя тази практика. Както бе
посочено, законовата разпоредба предвижда, че пречка за издаване на заповед за
изпълнение е налице, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави. Граматическото тълкуване на тази
правна норма налага извод, че извършваната от заповедния съд проверка обхваща
законосъобразността и моралността единствено на искането за издаване на заповед
за изпълнение, но не и на договора или клаузи от същия, на които се основава
това искане. Законосъобразното осъществяване на фактите, на
които искането по чл. 410 ГПК се основава, е извън обхвата на проверката по чл.411 ал.2 т.2 ГПК. В подкрепа на този извод е и функционалното тълкуване във връзка с новата
разпоредба на чл.411 ал.2 т.3 ГПК /обн. ДВ бр.100 от 2019 г./, въвеждаща задължение за заповедния съд да
извършва проверка дали искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Видно от Мотивите към
ЗИД на ГПК, необходимостта от законодателни изменения се обосновава с това, че
действащата до този момент правна уредба на заповедното производство по ГПК не
дава на съдилищата възможност за служебен контрол за наличието на неравноправни
клаузи в договорите с потребителите и необходимостта от защита на длъжника,
който е поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силна
страна. Вмененото служебно задължение на заповедния съд за контролиране дали
вземането не се основава на неравноправни клаузи се мотивира и с препоръките,
дадени със становище на Европейската комисия от 24.01.2019 г., както и с
практиката на Съда на Европейския съюз.
При
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при действащата към момента
законодателна уредба обхватът на извършваната от заповедния съд проверка може
да обхване валидността на основанието за издаване на заповед за изпълнение само
в случаите, когато искането се основава на потребителски договор и се
констатира наличие на неравноправна клауза в същия или обоснована вероятност за
това. Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на чл.143 ЗЗП,
според която неравноправна е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В ал.2
на посочената разпоредба са изброени хипотези, при наличието на които е налице
неравноправна клауза, като това изброяване не е изчерпателно.
В
конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на
сключен между страните договор за кредит, по който на длъжника се предоставя
финансова услуга по смисъла на § 13 т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребители
по смисъла на и § 13 т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9 ал.3 ЗПК. При това положение заповедният
съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна
клауза от договора.
Предвид
частичното уважаване на заявлението, предметът на проверката пред въззивната
инстанция обхваща единствено клаузите от договора, касаещи предоставянето на
пакет от допълнителни услуги,такси за извънсъдебно събиране и договорено
възнаграждение.
В
конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на
сключен между страните договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова
услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител
по смисъла на и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това положение
заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на
неравноправна клауза от договора.
При
извършената такава проверка, настоящият съдебен състав не констатира
неравноправност на клаузите от договора, на които се основават вземанията на
кредитора за заплащане на главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва. По
отношение на мотивите в обжалвания съдебен акт за констатирано нарушение на
разпоредби на ЗПК, следва да бъде отбелязано, че по подробно изложените по-горе
съображения въззивният съд приема, че действителността на договорни клаузи,
поради противоречие със закона или добрите нрави, е извън предмета на
проверката, извършвана от заповедния съд.
С допълнителния пакет услуги на
потребителя се предоставят следните услуги: 1. Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. При предоставен кредит от 2600
лева, страните са договорили възнаграждение от 2414,64 лева за пакета от
допълнителни услуги, платимо на равни месечни вноски, заедно с дължимите вноски
за погасяване на кредита. В споразумението и ОУ са посочени условията, при
които потребителите ползват тези допълнителни услуги.
Настоящият
съдебен състав намира, че тези договорки пораждат съмнение за наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и кредитополучателя. От една страна, това е така, тъй
като елементите от пакета допълнителни услуги са договорени като възможности за
предоставяне, но не и като задължения на финансовата институция, а принципът на
справедливост и добросъвестност изисква потребителят да заплаща възнаграждение
за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на
такава. От друга страна, нито една от посочените услуги не гарантира каквото и
да е право на кредитополучателя, което може да бъде упражнено без да обусловено
от насрещната воля на доставчика. В ОУ изрично е посочено, че съответната
допълнителна услуга се ползва само след одобрение от кредитора и подписване на
допълнително споразумение – чл.15.2.3, чл.15.3.4, чл.15.4.1, чл.15.5.1.
При
тези съображения може да бъде направен обоснован извод за евентуално наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ал.2, т.3 и т.15 ЗЗП, което е
достатъчно, за да бъде отказано издаване на заповед за изпълнение на вземането,
основаващо се на тези клаузи. Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в
потребителските договори е особен вид недействителност и е поставена в
зависимост от наличието на индивидуална договореност – чл.146 ЗЗП, то в рамките
на исково производство, след изслушване становище на ответниците и събиране на
доказателства, следва да бъде направен
окончателен извод относно валидността на клаузите от потребителския
договор, касаещи пакета допълнителни услуги, като бъдат обсъдени и наведените
доводи във връзка с начина на сключване на споразумението, неговия предмет, еквивалентността
на престациите и пр . Също в рамките на исковото производство следва да бъде
извършена преценка дали тези клаузи са нищожни и на друго основание, а именно -
поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията
във връзка с предоставянето на потребителски кредити.
В
обобщение настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.411 ал.2 т.3 ГПК
следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата , представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по процесния Договор за потребителски кредит.При съвпадане
на крайните изводи на въззивнита инстанция с тези на заповедния съд, този
съдебен акт следва да бъде потвърден в тази му част при мотивите, изложени в
настоящето определение.
По отношение на претендираните такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането следва да бъде отбелязано, че липсва
яснота относно начина, по който е формирано вземането. Съдържа се единствено
пояснение, че сумата е определена съгласно Тарифа за разходите на ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД. В чл.17.4 от ОУ е предвидено задължение на клиента да заплаща
такси за извършени от кредитора услуги по Тарифа, както и обезщетение за всички
разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно събиране на
просрочен дълг съгласно действащата Тарифа. Настоящият съдебен състав намира,
че тези договорки пораждат също съмнение за неравноправност по смисъла на
чл.143 ЗЗП, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност. От една
страна, едностранното приемане на Тарифа от страна на кредитора дава възможност
същият да вмени на потребителя да заплаща необосновано високи обезщетения при
неизпълнение на неговите задължения - чл.143
ал.2 т.5 ЗЗП. От друга страна, препращането към Тарифа, която не е
приложена към ОУ на договора, налага на потребителя приемането на клаузи, с
които може да не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора
- чл.143 ал.2 т.10 ЗЗП. Ето защо може да бъде направен обоснован извод за
евентуално наличие на неравноправни клаузи и относно това вземане, което е
достатъчно, за да бъде отказано издаване на заповед за изпълнението му.
Доколкото
нищожността на неравноправните клаузи в потребителските договори е особен вид
недействителност и е поставена в зависимост от наличието на индивидуална
договореност – чл.146 ЗЗП, то в рамките на исково производство,както вече се
изложи, след изслушване становище на ответниците и събиране на доказателства,
следва да бъде направен окончателен извод относно валидността на клаузите от
потребителския договор, касаещи пакета допълнителни услуги и таксите за
извънсъдебно събиране на вземането, като бъдат обсъдени и наведените доводи във
връзка с начина на сключване на споразумението, неговия предмет,
еквивалентността на престациите и пр . Също в рамките на исковото производство
следва да бъде извършена преценка дали тези клаузи са нищожни и на друго
основание, а именно - поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК,
регулиращ правоотношенията във връзка с предоставянето на потребителски
кредити.
В
обобщение настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК за сумите, представляващи неизплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, както и за сумата , представляваща неплатена
такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.В тази и част частната
жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение По отношение на останалото претендирано
вземане – договорно възнаграждение заявлението следва да бъде уважено. При
извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав не констатира
неравноправност на клаузите от договора, на които се основават вземанията на
кредитора за заплащане на главница и възнаградителна лихва. Както се изложи действителността
на договорни клаузи, поради противоречие със закона или добрите нрави, е извън
предмета на проверката, извършвана от заповедния съд,а констатации за
неравноправни клаузи в тази част на заявлението не са налице. Настоящият
съдебен състав не констатира неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на
клаузите от договора, на които се основава вземането на кредитора за заплащане
на възнаградителна лихва. По своята
същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят
плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Възможността за
договарянето на такава лихва е предвидено в закона – чл.240 ал.1 ЗЗД, а при
потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на
договора – арг. чл.4 ал.1 т.5 ЗПК. Ето защо наличието на клауза в договора,
предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не е в противоречие с изискванията
за добросъвестност. Що се касае до това дали уговорката в конкретния случай
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, следва да се отбележи, че на този етап от развитието на
производството не може да бъде направен такъв извод.
Ето
защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която е
отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за вземането,представляващо
неплатено договорно възнаграждение за периода . В останалата част, в която е
отказано издаване на заповед за изпълнение за вземанията,представляващи
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и за
сумата 30,00 лева, представляваща неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, разпореждането следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното, Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 167/05.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 58/2020 г.
на Районен съд-Б.Слатина В ЧАСТТА, в
която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Л.Р.К. от ***, обл.Враца за сумата 721,90 лева – договорно възнаграждение
по Договор за потребителски кредит № **********/25.10.2018 г.за периода
20.12.2018 г. - 27.08.2019 г.,и вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК против против Л.Р.К. от ***,
обл.Враца за следното вземане: сумата 721,90 лева – договорено възнаграждение
по Договор за потребителски кредит № **********/25.10.2018 г..- за периода
20.12.2018 г. - 27.08.2019г.
ВРЪЩА делото на Районен
съд-Б.Слатина за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.
ПОТВЪРЖДАВА горното Разпореждане в останалата му част.
Определението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/