Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 14. 01. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав в публично
заседание на четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ЗАМФИРОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр.д. № 4101 по описа за 2018 г. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на
искова молба, подадена от Т. П. ЕАД, *** , представляван от ***, пълномощник
юрк. ***, против И. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, с
правно основание чл. 415, и цена
на иска 831, 03 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че
дружеството е депозирало заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, против И. Ц.Ц., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора
ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН ЕАД с ЕИК ********* с адрес на управление ***,
представлявано от законния си представител ***, чрез пълномощника си юрк. ***,
сумата от 778, 97 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.11.2016 г. до 31.12.2017 г., лихва върху главницата в размер на 52,
06 лв. за периода от 03.01.2017 г. до 05.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата - 13.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направени деловодни разноски в
размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2016 г.
до 31.12.2017 г.
С определение, постановено по ч. гр. дело № 1092 / 2018 г. по описа на ПРС е уважено искането
на ищеца и е издадена заповед за изпълнение против длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК, същият е депозирал възражение против заповедта за изпълнение, с оглед на което,
съдът е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
В законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, е предявявен иск за установяване на съществуването на вземането за
консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ против, за топлоснабден
имот - апартамент, находящ в гр.
ПЛЕВЕН, с аб.
№ 19 631. Съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна
енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от Топлофикация
- Плевен ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. Плевен, които се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите
на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от
2007 г. -„Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най - късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание
чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът, видно от приложеното в ч.
гр. дело № 1092 / 2018 г. извлечение от
сметка за абонатен № 19 631 е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия и не е погасил задължението си. Съдът е сезиран с искане да постанови
съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на И.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на Топлофикация – Плевен ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в
общ размер на сумата от 778, 97 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.11.2016 г. до 31.12.2017 г., лихва върху
главницата в размер на 52, 06 лв. за периода от 03.01.2017 г. до 05.02.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
молбата - 13. 02. 2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направени деловодни разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 1092 / 2018 г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Претендират се и направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната
страна.
ИЩЕЦЪТ Т.П. ЕАД, редовно
призовани, представляват се от юрк. Величкова, с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ, И. Ц. Ц.,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.Х.В., се явява.
Ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с.з. и не
изразява становище по предявените искове.
Съдът,
като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в с.з., без да е поискал
делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.
Твърдението, че
претендираната сума от 831, 03 лв.
не е изплатена от ответника, също е
вероятно основателно, както с оглед липсата на представени доказателства от
ответника за заплащане или друг вид погасяване на задълженията, така и поради
това, че доказателствената тежест за това обстоятелство е върху ответника,
който не е предприел никакви процесуални действия за опровергаване на това
твърдение. Горното обуславя извода, че искът, на основание чл. 239 от ГПК, следва
да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
разноските по делото, съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, по отношение на И. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, че
дължи на Т. П. ЕАД, *** , представляван от ***,
пълномощник юрк. ***, сумата от 778, 97 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2016 г. до 31.12.2017 г., лихва
върху главницата в размер на 52, 06 лв. за периода от 03.01.2017 г. до
05.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на молбата - 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направени деловодни разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78 от ГПК, И. Ц. Ц.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
Т. П. ЕАД, *** , представляван от
***, пълномощник юрк. ***, разноските по
делото, в размер на 50 лв. за държавна такса и 150 лв. за възнаграждение на
вещо лице.
Решението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: