№ 491
гр. Варна, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20243100900275 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от И. Г. Т. от *****, чрез адв.
Вл. Ш. - ВАК, срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище гр.
София, за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди,
изразяващи се в страдания, претърпени вследствие настъпилото на 18.06.2021г. ПТП, ведно
със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на застрахователната
претенция до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 18.06.2021г. в гр. Варна на бензиностанция
„ЛУКОЙЛ", находяща се на бул. „Цар Освободител" до блок № 109, е настъпило ПТП с
участието на МПС „Форд Транзит" с per. № ******, управляван от Н.С.Т. ЕГН **********,
при което пострадалият И. Г. Т., ЕГН **********, е получил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на базата на горна фаланга на трети пръст на лявото стъпало,
счупване на горната фаланга на четвърти пръст в долната й част, счупване на средната
фаланга на пети пръст в долната й част, които в своята съвкупност са обусловили трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около 2 месеца. По случая
било образувано ДП № 251/2021г. по описа на сектор „Пътна Полиция" при ОД на МВР -
Варна и АНД №1751/2023г., по което било повдигнато обвинение на водача Т.. С решение №
1359/21.09.2023г. по описа на Районен съд - Варна, 38-ми състав по АНД № 1751/2023г.,
влязло в законна сила на 15.04.2024г., водачът Н. Т. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр. 2 вр. чл, 342, ал. 1 от НК и му е наложено
наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8
1
месеца.
Твърди се в исковата молба, че към момента на ПТП за МПС „Форд Транзит" с per.
№ ****** е бил сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" при ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", полица № 23120007262159, валидна до 17.08.2021г. На
14.12.2022г. към ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" била изпратена застрахователна претенция на
основание чл. 498 от КЗ връзка с чл. 380 от КЗ, въз основа на която била образувана щета №
0411-090-0009-2023г., но след предоставяне на поискана допълнителна документация до
настоящия момент не бил получен отговор.
Сочи се, че за времето от получаване на травматичното увреждане до настоящия
момент ищецът е търпял и продължава да изпитва болки и затруднения в областта на
увредения крайник. Освен физическите неудобства, свързани с продължително лечение,
съпроводено с постоянни болки и страдания от травматичното увреждане, ищецът е
претърпял и силен емоционален стрес от нанесеното увреждане. Ищецът непрекъснато
мислел за участието си в настъпилото ПТП, преживявал отново удара, често го сънувал и
изпитвал страх от автомобили.
В резултат на изложеното моли съда да уважи иска му за заплащане на
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева срещу ответника ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ".
В отговора си ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" признава основателността на
предявения иск за размера от 3000 лв. и оспорва над този размер до претендираните 50 000
лв. Не се оспорва съществуването на застрахователно правоотношение за процесния
автомобил, както и отправянето на застрахователна претенция към ответното дружество.
Оспорва се наличието на травматични увреждания и емоционален дискомфорт, от които да
се е възстановявал през период повече от 2 месеца. Оспорва се също и размера на
предявения иск, като се твърди, че претенцията е силно завишена.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните
факти: настъпване на процесното ПТП на 18.06.2021г. в гр.Варна, с пострадало лице ищецът
по делото, наличието на влязло в законна сила на 15.04.2024г. решение по АНД №
1751/2023г., по силата на което водачът Н. Т. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр. 2 вр. чл, 342, ал. 1 от НК, както и че водачът на
МПС „Форд Транзит" с per. № ****** Н. Т. е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП с ответното дружество.
Като доказателство по делото са приети констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №721 от 18.06.2021г., решение № 1359/21.09.2023г. по АНД №
20233110201751 по описа на Районен съд - Варна, влязло в законна сила на 15.04.2024г.
Представени са по делото следните документи: претенция от 14.12.2022г. от И. Г.
Т. чрез адв. Вл.Ш. до ЗАД „ОЗК - Застраховане" за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, уведомление от 04.01.2023г., с което се изисква допълнителна
2
документация от молителя, молба от 26.04.2024г., с което се представят решения на ВРС и
ВОС, както и предложение за сключване на споразумение в писмо от 15.05.2024г., с което се
определя обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 3000 лв.
Представени са също фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на
пациент, резултат от образно изследване и друга медицинска документация, издадени на И.
Т. от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза, изготвено въз основа на материалите по делото, медицинската
документация и преглед на пострадалия, се установява причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и описаните в исковата молба травматични увреждания, а именно травма с
оток и кръвонасядания в областта на лявото стъпало и пръстите на лявото стъпало, счупване
на базата на горна фаланга на трети пръст на лявото стъпало, счупване на горната фаланга
на четвърти пръст в долната й част, счупване на средната фаланга на пети пръст в долната й
част. Проведено било лечение с мека имобилизация, свалена на 05.08.2021г. Лечението е
протекло без усложнения и е завършило с излекуване. травмите не увреждат носещата
функция на левия долен крайник, но правят нормалната походка невъзможна, може да се
стъпва на стъпалото в областта на петата, без да се прегъва в областта на пръстите,
помагайки си с една патерица или бастун. Болките в началото са силни при всеки опит за
движение в ставите на пръстите, постепенно намаляват и след десетия ден са поносими.
Според вещото лице тази травма не изисква помощ от трети лица. Видно от експертизата
поради близостта на счупванията до ставите е възможно при рязка промяна на
метеорологичните условия ищецът да изпитва напрежение в ставите на пръстите и слаби
болки.
По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитана И. И.ова Т.а /съпруга на
ищеца/. От показанията й се установява, че инцидентът е настъпил на бензиностанция,
докато пострадалият помпел гумата на собствения си автомобил и микробусът Форд
Транзит" с per. № ****** управляван от Н. Т., при неразрешен завой му минал през крака.
Свидетелката го чула да вика и като излязла от колата, го видяла на земята, стискал си
крака. С линейка го откарали в болницата, където първоначално не открили нищо освен
охлузване, после кракът започнал да се надува и да посинява и се оказало, че трите пръста са
премазани. Поради невъзможността да се гипсира кракът трябвало да се обездвижи, по три
пъти на ден да се третира с рИ.ол. Два месеца можел да обуе само терлик, кракът бил син,
почти черен надут и не можел да го спусне надолу, защото веднага отичал. И понастоящем
кракът го болял при студено и влажно време.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава
на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
3
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./
законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на МПС „Форд Транзит" с per. №
******, управляван от Н.С.Т. и ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", не е спорно между страните.
През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по
застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на
пострадалия да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай с влязло в законна сила на
15.04.2024г. решение по АНД № 1751/2023г., по силата на което водачът Н. Т. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр. 2 вр. чл, 342, ал. 1 от НК, с
което по непредпазливост причинил на И. Г. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на базата на горна фаланга на трети пръст на лявото стъпало, счупване на горната
фаланга на четвърти пръст в долната й част, счупване на средната фаланга на пети пръст в
долната й част, които в своята съвкупност обусловили трайно затруднение в движенията на
левия долен крайник за период от около 2 месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б", пр.
2 вр. чл. 342, ал. 1 НК.
При наличието в случая на влязло в сила решение на наказателния съд, въз
основа на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени и
4
имуществени вреди и техния размер, както и причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, които
са описани в представената по делото медицинска документация и съответно са установени
от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза.
От заключението по СМЕ се установява причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба травматични увреждания и процесното ПТП, както и че
получените счупвания водят до силни болки и невъзможност за нормално движение през
период от около два месеца без необходимост от помощта на трети лица. От проведения
клиничен преглед вещото лице е установило, че към настоящия момент лечението е
завършено, движенията в травмираните пръсти са възстановени, походката е нормална.
Поради близостта на счупванията до ставите е възможно при рязка промяна на
метеорологичните условия ищецът да изпитва напрежение в ставите на пръстите и слаби
болки.
От показанията на разпитания свидетел, кредитирани изцяло поради тяхната
непосредственост и съответствие със заключението на вещото лице по СМЕ, се установява,
че след инцидента пострадалият е бил обездвижен за около два месеца. Сравнително
продължителният процес на възстановяване безспорно е обусловил негативна промяна в
начина му на живот, предвид и невъзможността да работи през целия период.
Въз основа на горното съдът намира за доказани всички предпоставки за
възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената
дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при
ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост,
на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно заключението на
вещото лице по СМЕ и свидетелските показания се установява, че травмите и
продължителният период на възстановяване са причинили болки на пострадалия и са
обусловили състояние на дискомфорт, причинен от невъзможността да се движи нормално и
да работи през този период. Не се доказа при условията на главно и пълно доказване
твърдението за наличие на негативни психически промени и посттравматичен стрес.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца
са били причинени физически увреждания, довели до болки и обездвижване през
относително продължителен период от време, намира, че дължимото на И. Т. обезщетение е
в размер на 15 000 лв., които съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от ищеца. При определяне на този размер съдът отчита
изпитаните от ищеца болки по време на оздравяването, същественото нарушение в ритъма
5
на живот, обусловено от периода на обездвижване.
Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна
и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване и над
този размер до претендираните 50 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед на това и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважено и
искането за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован
водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от
застрахователя на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1,
т.5 и чл. 494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./, приложим
спрямо настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена функционалната
отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на застрахования,
считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ).
В случая ищецът е претендирал от застрахователя изплащане на застрахователно
обезщетение с молба, входирана при ответното дружество на 16.12.2022г., в която е описано
застрахователното събитие и съответно претенцията за законна лихва следва да бъде
уважена от тази дата. В този смисъл е константната съдебна практика, напрл решение № 10
от 5.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г., III г. о., ГК, определение № 1400 от
21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 767/2023 г., I т. о., ТК, решение № 50086 от 7.11.2023 г. на
ВКС по т. д. № 1859/2022 г., II т. о., ТК, в които се провежда разграничение между
претенцията за изпълнение на задължението на застрахователя да заплати дължимото от
делинквента спрямо увреденото лице обезщетение за забава на основание чл. 86 във връзка
с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изречение второ от КЗ, а
при непроизнасяне в срока по чл.496 от КЗ и неплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят дължи законната лихва за собствената си забава след изтичането на този
срок, което не го освобождава от задължението да заплати законната лихва, дължима от
прекия причинител, каквато е настоящата претенция.
Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената
част от предявените искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника. В съответствие с
отправеното искане с правно основание чл.38, ал.1 от ЗА и представения договор за правна
защита и съдействие, както и съобразно уважената част от предявените искове в полза на
процесуалния представител на ищеца адв.В. Ш. следва да бъде присъдена сумата 1750 лв.,
изчислена по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г.
Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски - адвокатски
хонорар в размер 5600 лв., по отношение на който своевременно е заявено възражение за
прекомерност. Съдът намира възражението за основателно с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото и на ограничените процесуални действия, което представлява
предпоставка за намаляване размера на адв. възнаграждение до минималните размери от
6
4650 лв. съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. Съобразно изхода от спора в полза на
ответника следва да бъдат присъдени 3255 лв. пропорционално на отхвърлената част от
предявените искове.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание
чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и
платени от бюджета на съда разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78,
ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважената част на исковете в общ размер 600 лева, както и
авансирания от съда депозит за експертиза в размер на 400 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Т., ЕГН **********, с адрес *****, ***** обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие
настъпилото на 18.06.2021г. ПТП в гр. Варна на бензиностанция „ЛУКОЙЛ", находяща се на
бул. „Цар Освободител" до блок № 109, причинено от Н.С.Т., ЕГН **********, като водач на
МПС „Форд Транзит" с per. № ******, застрахован при ответника по имуществена
застраховка „Гражданска отговорност“, в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/,
ведно със законната лихва върху главницата от 16.12.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 50 000 лева на осн.
чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД ЗАД.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Ж. Ш., личен №********** към ВАК, с адрес ******,
сумата 1750 лв., представляващи адв.възнаграждение съобразно уважената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА И. Г. Т., ЕГН **********, с адрес *****, ***** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата 3255 лв.,
представляващи разноски в производството съобразно отхвърлената част от предявените
искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата
за производството държавна такса в размер 600 лева върху уважената част от предявения
иск и 400 лева, представляващи авансиран от бюджета на съда депозит за изготвяне на
експертиза, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8