Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д.
№ 214 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане искове, както следва: 1/ установителен иск с правно основание по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 4116,84 лв. главница и 2/ установителен иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 2058,42 лева – договорна неустойка за обезщетяване на вреди
поради настъпило разваляне на договора, начислена еднократно.
Ищецът
„Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
„Фастфуудс“ ЕООД и Г.М.Й. за следните суми: 4 116,84 лева /четири хиляди сто и шестнадесет лева и
осемдесет и четири стотинки/ – главница по Договор за заем „Профи кредит
Бизнес“ № ********** от 04.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 23.10.2017 г. до изплащане
на вземането, сумата от 2 058,42
лева /две хиляди петдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, сумата от 41,28 лева /четиридесет и един лева и
двадесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от датата на изпадане в забава – 08.12.2016 г. до 07.02.2017 г., сумата
от 442,12 лева /четиристотин
четиридесет и два лева и дванадесет стотинки/, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от датата на обявяване на предсрочната изискуемост
– 07.02.2017 г. до 22.11.2017 г., сумата от 133,17 лева /сто тридесет и три лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща разноски в производството за държавна такса,
както и сумата от 50 лева /петдесет
лева/ – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37, ал. 1 ЗПрП вр. чл. 26 НЗПП.
С влязло в
сила Разпореждане № 1407/20.02.2019 г. по гр. дело № 214/2019 г. по описа на РС
Враца исковата молба по отношение на ответника „Фастфуудс“ ЕООД е върната, като
производството по делото е прекратено в тази му част.
С влязло в
сила Определение № 459/20.02.2019 г. по ч. гр. дело № 2803/2018 г. по описа на
РС Враца, съдът е обезсилил на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадена в полза на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: ********* против Г.М.Й. Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1998/11.07.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 2803/2018 г. по описа
на Районен съд – гр. Враца, ГО, VII състав в полза
на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, в частта срещу длъжника Г.М.Й., ЕГН **********, в частта, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя сумата от 41,28 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 08.12.2016
г. до 07.02.2017 г., както и сумата от 442,12
лева – лихва за забава върху главницата за периода от 07.02.2017 г. до
22.11.2017 г.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца е предявен установителен иск за част от
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че на 07.12.2015 г. между ищеца, като кредитор, и „Фастфуудс“ ЕООД,
като кредитополучател, и Г.М.Й., като солидарен длъжник, е сключен Договор за
заем „Профи Кредит бизнес“ № **********. Сочи се, че сумата, предоставена по
договора за кредит, е в размер на 2000 лв., като общото задължение по договора
възлизало на сумата от 4116,84 лв. Твърди се, че ищецът изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като на 04.11.2016 г. превело по банковата сметка
на „Фастфуудс“ ЕООД сумата от 2000 лв. Длъжникът поел задължение да погасява
предоставения заем на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който бил
неразделна част от договора. Били уговорени 12 погасителни вноски в размер на
343,07 лв. всяка от тях, с падежна дата – всяко 12-о число на месеца. Длъжникът
не изпълнявал поетите задължения, като не погасил нито една от вноските по
заема, поради което договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца и
била обявена предсрочната изискуемост на вземанията по него. За прекратяването
на договора и настъпилата предсрочна изискуемост заемополучателят и солидарният
длъжник били уведомени с писмо от 08.02.2017 г. Съгласно уговореното в Общите
условия, при прекратяването на договора размерът на кредита ставал автоматично
предсрочно изискуем, като на заемополучателя се начислява еднократен размер на
неустойка за обезщетяване на причинените вреди на заемодателя. Размерът на
неустойката бил определен на база на предварително уговорен процент в Общите
условия към договора, а именно 50 % върху първоначалния размер на главницата и
договорната лихва, като дължимата неустойка възлизала на сумата от 2058,42 лв.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор, ответникът Г.Й., чрез назначения му особен представител адв. М.,
оспорва изцяло предявените искове – както по основание, така и по размер, и
моли същите да бъдат отхвърлени. На първо място твърди, че уговореният лихвен
процент от 160 % и уговореният размер на неустойка от 50 % от всички дължими
суми, представляват нищожни клаузи поради противоречието им с добрите нрави.
Сочи, че в случая не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като представените Общи условия са с шрифт, който е по-малък от 12,
като освен това не са подписани от страните по договора. Поради тази причина
поддържа, че договорът е недействителен, в който случай и на осн. чл. 23 ЗПК,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения
финансов ресурс. Моли исковете да бъдат отхвърлени, алтернативно –
претендираната неустойка да бъде намалена поради прекомерност.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа
на попълнено от „Фастфуудст“ ЕООД, представлявано от ответника Г. Иванов,
искане за отпускане на заем „Профи кредит бизнес“ е сключен Договор за заем „Профи
кредит бизнес“ № ********** между „Профи Кредит България“ ЕООД и „Фастфуудс“
ЕООД и ответника Г.Й. в качеството му на солидарен длъжник. От договора се
установява, че „Фастфуудст“ ЕООД, като кредитополучател, е получил от „Профи
Кредит България“ ЕООД, като кредитодател, кредит в размер на 2 000 лева.
Кредитополучателят се задължил да върне паричната сума на равни месечни вноски
от по 343,07 лева за период от 12 месеца.
В договора е уговорен годишен лихвен процент 160 % и общо задължение по
кредита 4116,84 лева. Към договора са приложени общи условия, за които се
твърди от ищеца, че обвързват страните.
Прието по
делото е и уведомително писмо, изпратено от ищеца до поръчителя – ответник по
делото Г.М.Й., с което се уведомява, че съгласно общите условия процесният
договор е едностранно прекратен от кредитора, считано от 07.02.2017 г., както и
че задължението е обявено за предсрочно изискуемо. Не са представени
доказателства, от които да се установява, че уведомителното писмо е реално
връчено на адресата.
Представено
е и извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит, в което
са посочени всички 12 вноски по кредита, техния размер и падежни дати. От
същото се установява, че при кредитора не е отбелязано погасяването на която и
да е от вноските по кредита.
По делото е
прието и преводно нареждане за кредитен превод от 15.01.2019 г. /л. 15/, видно
от което на 04.11.2016 г. кредиторът е превел заемната сума от 2000,00 лева по
банкова сметка *** „Фастфуудс“ ЕООД в „Банка ДСК“ ЕАД. Номерът на банковата
сметка е посочен от кредитополучателя в договора за кредит и същият съвпада с
номера от паричния превод.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
От „Профи
Кредит България“ ЕООД против Г.М.Й. е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от за сумата от 4116,84 лв., представляваща главница
по Договор за заем „Профи кредит Бизнес“ № ********** от 04.11.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението –
23.10.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 2803/2018 г. по описа на РС
Враца. Предявеният установителен иск е допустим, подаден е в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК, след връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47 ГПК, поради което
е налице правен интерес за ищеца от неговото предявяване.
Обективно
кумулативно съединени с него е и установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2058,42 лева –
договорна неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпило разваляне на
договора, начислена еднократно.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ
се установява, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
С процесния
договор е отпуснат кредит по Договор за заем „Профи кредит Бизнес“, като
кредитополучател е юридическото лице „Фастфуудс“ ЕООД. Ето защо сключеният
между търговци договор за заем няма характера на договор, който да се регулира
с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Ответникът, в качеството му
на физическо лице, се е задължил солидарно с главния длъжник. Според разпоредбата на чл. 138 ЗЗД, с
договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Предвидено е освен това,
че договорът трябва да бъде извършен в писмена форма. Договорът за
поръчителство се сключва при постигнато съгласие между кредитора и поръчителя,
като поръчителят поема задължение да обезпечи кредитора като изпълни
задължението вместо длъжника. В случая ответникът Г.Й. е придобил качеството на
съдлъжник по една съществуваща търговска сделка между кредитора и
кредитополучателя, поради което същият няма качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. С доклада по
делото съдът неправилно е квалифицирал предявения иск за главница във вр. с чл.
9 ЗПК. Сключеният договор за заем е вид банков кредит, банкова сделка.
Регламентацията на този договор се съдържа в Търговския закон и в Закона за
кредитните институции, поради което следва да бъдат съобразени техните
разпоредби. Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1 от ТЗ с банковия
договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Дружеството - ищец
няма статут на банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ и представлява финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като една от основните й дейности съгласно
посочената разпоредба е отпускане на кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Поради
изложеното, съдът намира, че в случая не са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, като с решението следва да бъде извършено
преквалифициране на предявения иск на такъв по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 3 ЗКИ вр. чл. 138 и сл. ЗЗД. В
случая не е необходимо да се отменя хода на устните състезания, за да се
запознаят страните с правната квалификация, доколкото разпределената помежду им
доказателствена тежест не се изменя.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 3 ЗКИ:
За
основателността на предявения установителен иск за главница в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „Профи Кредит
България“ ЕООД и Г.Й. е възникнало облигационно правоотношение по процесния
договор за потребителски кредит, по силата на което за последния е възникнало
задължението за връщане на заетата сума в претендирания размер.
Наличието на
валидно сключен договор за заем се установява по несъмнен начин от събраните
писмени доказателства. Не се оспорва от ответника, че между него и ищеца е
възникнала и валидна облигационна връзка по договор за поръчителство,
обективиран в процесния договор за заем. Доказа се по делото и фактът на реално
предоставяне на заемната сума на кредитополучателя „Фастфуудс“ ЕООД, която е
преведена по банкова сметка, ***а за заем – в този смисъл приетото по делото и
неоспорено преводно нареждане за кредитен превод /л. 15/.
Ответникът
изрично е оспорил приложимостта на представените общи условия към договора
поради факта, че същите не са подписани от страните по договора. Възражението е
основателно. Действително, в б. „Б“ на Раздел IV от договора
е посочено, че неразделна част от същия са общи условия, с които страните са
запознати и ги приемат. Ответникът обаче е оспорил приложимостта на
представените по делото общи условия. Ищцовото дружество е представило
екземпляр от Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договор за заем
„Профи кредит бизнес“. Същите обаче не са подписани нито от кредитополучателя
„Фастфуудс“ ЕООД, нито от поръчителя и ответник по делото – Г.Й.. Ищецът не
представи доказателства, от които да се установи, че насрещната страна по
договора е приела конкретно представените общи условия, поради което следва да
се приеме, че същите не обвързват страните.
Процесният
договор за заем е сключен на 04.11.2016 г. за срок от 12 месеца. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите
настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право,
както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и искът следва да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо – датата на приключване на съдебното дирене.
Следователно в настоящия случай следва да се изследват предпоставките за присъждане
на падежиралите към датата на приключване на устните
състезания /към която дата се формира СПН/ вноски.
В проведеното заповедно производство сумата от 4116,84 лв. е претендирана
единствено като главница, както се претендира и в настоящото производство като
установителен иск. Друго основание не е релевирано, не са предявени и
кумулативно съединени осъдителни искове за други суми. Установи се обаче от
доказателствата по делото (процесният договор, извлечение по сметка към него и
преводно нареждане за кредитен превод), че реално предоставената на ответника
главница е в размер на сумата от 2000,00 лв., като останалата сума до
претендирания общ размер представлява договорна лихва от 160 %, която обаче не
е заявена в заповедното производство отделно, не е предявена като самостоятелен
иск и не е докладвана като такава в настоящото производство (с отделни размери,
периоди, разпределена доказателствена тежест и т.н.). В случай че ищцовото
дружество претендира и сумата, представляваща договорна лихва, то имаше
възможност в настоящото производство да предяви допълнително осъдителен иск,
който да бъдат разгледан наред с установителния иск за главница. Недопустимо е
сума за договорна лихва да бъде разглеждана като установителен иск след проведеното
заповедно производство, доколкото по ч. гр. дело № 75062/2017 г. по описа на
СРС не е заявено такова отделно основание, отделна сума и период. Заявителят по
ч. гр. дело е посочил, че претендира сумата от 4116,84 лв. като главница, поради което съдът е издал
заповед за изпълнение съобразно направеното твърдение и искане. Ето защо в случая
не следва да се разглеждат и направените от ответника възражения за нищожност
на уговорената между страните по договора за заем лихва от 160 % поради
противоречието й с добрите нрави, доколкото тя не е предмет на настоящото
производство.
Общо дължимата главница е в размер на сумата от 2000,00 лв. Ответникът Й.
не доказа да е извършено погасяване на задължението, поради което следва да се
приеме, че претендираната главница се дължи в пълен размер. На осн. чл. 138,
ал. 1 ЗЗД ответникът отговаря за изпълнение на задължението на „Фастфуудс“ ЕООД
в пълен размер. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 23.10.2017 г. до окончателното погасяване
на вземането.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск ищецът следва да
докаже при условията на главно и пълно доказване елементите на съответните
фактическия състав на спорното право, а именно, че: 1/ между страните е
възникнало облигационно отношение, по силата на което за ответника е възникнало
задължение за заплащане на неустойка в претендирания размер поради настъпило
прекратяване на договора; 2/ настъпило прекратяване на процесния договор за
заем и 3/ настъпили вреди за ищеца и техния размер.
При
установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
Искът е предявен за сумата от 2058,42 лв., представляваща
неустойка съгласно общите условия, начислена за обезщетяване на вреди поради
настъпило прекратяване на договора, платима еднократно. Посочено е от ищеца, че
съгласно т. 11.4 от общите условия начислената неустойка е в размер на 50 %
върху първоначалния размер на главницата и договорната лихва. Неустойката е
дължима след прекратяването на договора поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, като освен неустойката, клиентът остава задължен да заплати
всички дължими суми по заема.
На първо място съдът достигна до извод, че
представените по делото общи условия не намират приложение в отношенията между
страните, а в самия договор не уговорена неустойка. Ето защо, в случая не е
налице първата предпоставка от спорното материално право, а именно - възникнало
облигационно отношение, по силата на което за ответника е възникнало задължение
за заплащане на неустойка в претендирания размер.
На следващо място, с оглед направеното изрично
възражение от страна на ответника относно валидността на посочената неустоечна
клауза и в случай че такава беше уговорена между страните, съдът намира, че
същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – поради
противоречие с добрите нрави.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, добрите нрави са морални норми, които не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или следват от тях. Условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се отчита
естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът
на неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част);
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и др.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор
за заем могат да включат клауза за неустойка при неизпълнение на конкретно
договорно задължение. Допустимо е обаче така уговорената от страните неустойка
за вредите от неизпълнението на това договорно задължение да е в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи и служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации:
заемодателят се задължава да предостави на заемателя парична сума, а заемателят
да я върне в уговорения срок.
При посочените принципни разбирания следва да се вземе
предвид, че неустойката е компенсаторна – същата обезпечава неизпълнението на
договора и защитава интереса на кредитора при прекратяване на облигационната
връзка по вина на длъжника. В случая е дължима при разваляне на договора поради
забава в заплащането на която и да е от месечните погасителни вноски, а
размерът на същата е 50 % от стойността на целия заем (а не от остатъчната му
стойност). Подобна уговорка позволява частично удовлетвореният кредитор да
получи едновременно неизплатената част от дълга, ведно с неустойка върху тази
непогасена част, но и върху погасената вече сума, което противоречи на принципа
на справедливостта и излиза извън обезпечителната и обезщетителна функция на
неустойката. Размерът на подобна неустойка, предвид предвидения процент (50 %)
и основата за изчисляване (целия заем), прекомерно надвишава стойността на
очакваните от неизпълнението вреди. Това значително несъответствие не може да
бъде оправдано със санкционната функция на неустойката, тъй като последната
цели да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на
договора, но не следва да създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
насрещната страна.
Следователно предвидената по този начин неустойка за
обезщетяване неизпълнението на договорно задължение излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката и нарушава принципа за справедливост.
Уговорката за неустойка за неизпълнение на едно от договорните задължения на
заемателя, определена в размер надхвърлящ размера на предоставения паричен
заем, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1,
пр. трето ЗЗД /в този смисъл е константната практика на ВКС – например Решение
№ 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ВКС, I т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ВКС, I т. о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., ВКС, I т. о./.
Нищожността на клаузата за неустойка изключва
възникването на претендираното с иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вземане и обуславя
неоснователност на исковата претенция.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства да е сторил
разноски в производството, поради което и такива не му се дължат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото
дружество. В настоящото производство ищцовото дружество е сторило следните
разноски по отношение на иска за главница: довнесена държавна такса в размер на
123,51 лева, 640,00 лв. за особен представител, като се претендира и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
полза на ищеца по гр. дело № 2614/2019 г. в размер на 100,00 лв. Съразмерно с
уважената част на иска за главница, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 279,67 лева (40,00 лв.
държавна такса, 207,28 лв. възнаграждение за особен представител и 32,39 лв.
юрисконсултско възнаграждение).
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото
производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното
производство съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен
диспозитив. В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски, както
следва: 133,17 лева – платена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част на иска за главница ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски за заповедното
производство в размер на 59,32 лева, от които: 43,13 лева – държавна такса и
16,19 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 3
ЗКИ вр. чл. 138 и сл. ЗЗД, че Г.М.Й., ЕГН **********,
в качеството му на солидарен длъжник, дължи
на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 2000,00 лева /две хиляди лева/, представляваща главница по Договор
за заем „Профи кредит Бизнес“ № **********, сключен на 04.11.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението –
23.10.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1998/11.07.2018 г. по ч.
гр. дело № 2803/2018 г. по описа на РС Враца, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 4116,84
лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49,
бл. 53Е, вх. В, против Г.М.Й., ЕГН **********, в качеството му на солидарен
длъжник, установителен иск с правно основание по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 2058,42 лева, представляваща договорна неустойка за обезщетяване на вреди
поради настъпило разваляне на Договор за заем „Профи кредит Бизнес“ №
**********, сключен на 04.11.2016 г., начислена еднократно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Г.М.Й., ЕГН ********** да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
********* сумата от 279,67 лева /двеста седемдесет и девет лева и 67 стотинки/ -
разноски в производството по гр. дело № 214/2019 по описа на РС Враца
съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 59,32 лева /петдесет и девет лева и 32 стотинки/ - разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 2803/2018 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: