№ 83431
гр. София, 05.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20211110168093 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 405 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Б. Б. Д. за издаване на изпълнителен лист за сумите,
присъдени в нейна полза въз основа определение от 02.03.2023г.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено следното:
Подадената молба е редовна и допустима, доколкото е подадена от легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 3 ГПК страните са длъжни добросъвестно и съобразно добрите нрави да
упражняват процесуалните си права. В класическата литература забраната за злоупотреба с
процесуални права се разглежда като една от гаранциите за спазване на принципа за
законност в гражданския процес (чл. 5), която цели да „морализира ГП, като пресече
аморалната борба за изгоден резултат от ГП, постигнат на всяка цена“. Изтъква се, че
задължението за добросъвестно упражняване на процесуалните права се отнася до всички
процесуални действия по всички производства. Разяснено е и това, че добросъвестността е
налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че съществува, а когато се
касае за право на изпълнение, убеждението трябва да обхваща и убеждението за
наличността на нуждаещо се от защита материално право. Недобросъвестност е налице, т.е.
умишлено упражняване на процесуалното право в противоречие със законовото му защитно
предназначение, при използване на процеса за извличане на противозаконни облаги.
Изрично се сочи, че съдът е длъжен да отхвърли искането, представляващо злоупотреба
с процесуално право, щом я разкрие. В този смисъл Сталев, Ж., Българско гражданско
процесуално право, X прер. и доп. изд., изд. Сиела, 2020, с. 81-83, Силяновски, Д.
Изясняване на фактическата страна на спора в гражданския процес, С. 1961, с. 8-21.
В настоящия случай, с определение на съда от 02.03.2023г. заявителят е осъден да
заплати на длъжника сумата от 50 лв. – адвокатско възнаграждение. Преди влизане в сила на
1
цитираното определение, с молба от 10.04.2023г. заявителят е изразил готовност доброволно
да заплати посочената сума. По тази причина, с разпореждане от 11.04.2023г. е указано на Б.
Б. Д. да посочи банкова сметка за доброволно изпълнение на присъдената в нейна полза
сума, като съобщението е получено на 18.04.2023г., т.е. преди влизане в сила на
определението от 02.03.2023г. Вместо да посочи начин на плащане, с молба от 19.04.2023г.
молителката е поискала издаването на изпълнителен лист в нейна полза. С нови указания от
06.05.2023г. е предоставена повторна възможност за посочване на банкова сметка или друг
начин на плащане, но с молба от 19.05.2023г. отново е отказано.
При това положение, съдът намира, че поведението на молителката сочи на очевидна
злоупотреба с процесуални права. Искането да се снабди с изпълнителен титул вместо да
получи доброволно изпълнение навежда на извода, че страната не действа с убеждението, че
има нужда от съдебна защита на нейно накърнено право, а преследва цели, които
противоречат на добросъвестността и добрите нрави (напр. натоварване на длъжника с
допълнителни разноски). Стимулирането на подобно поведение противоречи и на задачата
на изпълнителния процес, която се свежда до принудителното удовлетворяване на
неудовлетворено право, но последното не е основание за упражняването на ненужна
държавна принуда. Възприемането на обратната теза – че законът признава правото на
кредитора самоцелно да удовлетвори материалното си право по принудителен ред - е
несъвместимо и с разбирането, че необходимо условие за въвличането на гражданския
процес в частноправните отношения между страните е тези отношения да се развиват
незаконосъобразно (т.е. да е налице правен спор или да е налице неизпълнение на изискуемо
задължение).
В настоящия случай искането на молителката за снабдяване с изпълнителен лист
очевидно е упражнено недобросъвестно, при положение, че още преди настъпване на
изискуемостта на вземането длъжникът е предложил доброволно изпълнение.
Обстоятелството, че правото да получи изпълнителен титул е предвидено изрично в закона
не променя горните изводи, тъй като при злоупотребата с процесуални права страната по
дефиниция упражнява едно предвидено в закона право, но не според предназначението му, а
поради цели, които са несъвместими с добросъвестността и добрите нрави.
По изложените съображения, молбата за издаване на изпълнителен лист следва да се
отхвърли. Единствено за пълнота, следва да се посочи, че независимо от настоящото
разпореждане, молителката разполага с възможност да подаде ново искане за издаване на
изпълнителен лист, като в съответствие с принципа за добросъвестност, посочи
междувременно и банкова сметка или друг способ за доброволно изпълнение.
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Б. Б. Д., с ЕГН ********** от 19.04.2023г. за издаване на
изпълнителен лист.
2
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба в
двуседмичен срок от връчването на разпореждането.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3