РЕШЕНИЕ
№ 1461
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.А
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М.А Административно наказателно
дело № 20221110201102 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
ХР. К. М. от гр.София, чрез адв.Г. е обжалвал наказателно постановление /НП/
№СО-Т-Х-21-03-072/28.06.2021г. на Заместник - кмет Барбалов на Столична община, с
искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че не са събрани и представени
доказателства, че той е извършвал търговска дейност към датата на проверката, ако е
извършвана търговска дейност, дали е осъществявана от физическо или юридическо
лице, съответно за своя или чужда сметка. Намира, че санкционираното лице няма
качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ. Излага допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН – не е посочено дали
свидетеля по акта е присъствал при установяване на нарушението или на неговото
извършване, или пък само на съставянето, както и не е спазено изискването на чл.40,
ал.3 от ЗАНН. При издаване на НП били допуснати съществени нарушения в
съдържанието по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – описание на нарушението, обстоятелствата
на неговото извършване, дата и място на извършване на нарушението и
доказателствата, които го подкрепят, което ограничавало правото на защита на лицето.
Намира, че деянието е неправилно квалифицирано като административно нарушение
по чл.26, т.1 от Наредбата на СО. Не оспорва, че разрешение за ползване на място за
търговска дейност не е представено от жалбоподателя, но смята, че контролните
органи и наказващият орган, следвало да извършат проверка, дали лицето притежава
1
такова разрешение, както с оглед на правилното квалифициране, така и с оглед на
правилното приложение на санкционната разпоредба на Наредбата. Ако съдът не
възприеме тезата, то моли случаят да се възприеме като маловажен и да се приложи
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв.Г. поддържа жалбата и моли НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по изложените в същата
съображения. Претендира за присъждане на разноски.
Наказващият орган, чрез юрк.Танев оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че въпреки противоречие в
показанията на свидетелите относно възприятията им за извършвана търговска
дейност, категорично се установило това обстоятелства. Правилно било
квалифицирано деянието, тъй като не се спорило, че лицето не е представило на
контролните органи разрешение за ползване на мястото, както и не е посочило за кое
юридическо лице работи, за да може да се извърши проверка за притежаване на
разрешение. Освен това, не се представило такова. Правилно била използвана
санкционната разпоредба и определено наказанието. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на ХР. К. М. е наложена глоба, в размер на 100лв., за това,
че на 03.03.2021г., около 13:50 часа в гр. С., Р. „В.“, ул. „П.“ №........, на ъгъла с ул. “К.
Б. ......“ извършва търговия на открито, предлагайки за продан печени кестени и
царевица от метална количка с газова инсталация, като заема около 2 кв.м. терен
общинска собственост, а при поискване не е представено разрешение за ползване на
място, издадено от Кмета на Р. „В.“ и копие от документ за платена държавна такса -
нарушение на чл.26, т.1 и т.5 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община /Наредбата/.
НП е издадено въз основа на АУАН №21-03-072/03.03.2021г.
Приобщени по делото са административнонаказателната преписка по издаване
на обжалваното НП и писмо от СО, СИ вх.№33840/22.02.2022г.
Разпитани по делото са свидетелите ЮЛ. К. Т. - актосъставител и М. АНДР. М. -
присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които при
извършване на обход на района на ул.“П.“, на ъгъла с ул.“К.Б. ........“ установили
физическо лице, което извършвало търговска дейност на терен общинска собственост,
като от количка с царевица и кестени, които имали обявени цени извършвало
продажба. При поискване на разрешение за ползване на мястото, което е общинска
собственост и документ за заплатена държавна такса, лицето заявило, че ще се обади
2
на собственика и управител, за да го попита за документите. Заявило, че не разполага с
такива документи, но не съобщило и наименованието на фирмата, за която работи и на
каква длъжност. Не се свързало с управителя, поради което на него съставили АУАН,
че не представя разрешение за ползване на мястото и документ за заплатена такса.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът констатира
наличие на предписаното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Спазена е процедурата при
съставяне и предявяване на акта, регламентирана в чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН.
Действително в акта е посочен един свидетел, без да е упоменато в какво качество, но
това не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не ограничава
правото на защита на нарушителя. Актосъставителят е оправомощено лице със
Заповед №СО-РД-09-567/25.06.2013г. на Кмета на Столична община и длъжностно
характеристика за старши инспектор в СИ при СО.
При издаване на НП са спазени процесуалните изисквания за съдържание по
чл.57, ал.1 от ЗАНН, в това число и на т.5. Направено е разбираемо, пълно и
изчерпателно описание на нарушението и обстоятелствата на извършване, с дата и
място на извършване на нарушението. Същото е издадено от компетентен орган,
овластен от Кмета на Столична община със Заповед №РД-09-2027/29.11.2011г.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които съдът кредитира като последователни и единни, както и
незаинтересовани. Тези показания се потвърдиха от приобщените писмени
доказателства към АНП и не се оспорват от жалбоподателя. Видно е от неговото
възражение в акта и подаденото след това писмено възражение, с приложени писмени
доказателства, че той е извършвал продажба на стоки от количка като служител на
юридическо лице, което е заплатило такса за ползване на общинско място на
04.03.2021г., което е следващия ден след датата на проверката. По този начин с
категоричност се доказа, че М. към датата на проверката е извършвал търговия без да
представи на контролните органи разрешение за ползване на място общинска
собственост и документ за заплатена такса за ползването.
Само за пълнота на изложението, съдът ще каже, че за целите на тази Наредба
търговец, съобразно §3, т.3 от ДР на същата е лице по смисъла на §13, т. 2 от Закона за
защита на потребителите - всяко физическо или юридическо лице, което продава или
предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като
част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния
сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Именно
3
такава дейност е извършвал М. към датата на проверката, което той не отрича в
материалите по АНП, включително неговите възражения.
Така е безспорно, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.26, т.1 и т.5
от Наредбата на СО.
Правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.36,
ал.2 от Наредбата, предвиждаща наказание за всеки, който не е изпълнил задълженията
си по чл.26 от същата Наредба. Правилно е наложена и глобата в минимален размер от
100 лева, при съобразяване на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Съдът не може да се съгласи, че случая е маловажен, предвид на естеството на
засягане на обществените отношения, както и развиваната дейност, с финансов
резултат.
При тези съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на делото, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл.58д от ЗАНН – Столична община, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган се представлява от юрк.
Т., в размер на 80 лева - минималното по чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр.
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на осн. чл.63д, ал.4, вр. ал.5 от
ЗАНН. Съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия от юрисконсулта и приключилото разглеждане в
едно съдебно заседание, което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4