Решение по дело №198/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Н. В. К., с [ЕГН], чрез адвокат А. Р., срещу Решение № 30/05.02.2024 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 83/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № BG2022/5800-502/НП/01.12.2022 г., издадено от директора на Т. дирекция (ТД) Митница София при Агенция „Митници” (АМ). С наказателното постановление на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на Капланов е наложено административно наказание глоба в размер на 4237,76 лева за нарушение по чл. 126, ал. 1, пр. 4 от същия закон и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на извършеното нарушение. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница. Постъпила е и частна жалба от Н. К., чрез адвокат А. Р., срещу Определение № 56/08.02.2024 г., постановено по АНД № 83/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е осъден да заплати по сметка на съда сумата в размер на 1046,95 лева – разноски за вещо лице.

В съдебното заседание по делото адвокат А. Р. поддържа жалбите.

С отговор с вх. № 3201/21.03.2024 г. по описа на Районен съд – Дупница и в съдебното заседание по делото юрисконсулт Б. Д. – процесуален представител по пълномощие на директора на ТД Митница София при АМ, изразява становище за неоснователност на жалбите и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите.

Касационната жалба и частната жалба са допустими. Подадени са от надлежна страна, срещу съдебни актове, подлежащи на касационен контрол и в преклузивните срокове съответно по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, и отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административноказателната отговорност на Н. К. е ангажирана за това, че 20.04.2022 г. в [населено място], „Аракчийски мост”, в посока от прелеза към бензиностанция „Ром Петрол”, е превозвал с управлявания от него лекотоварен автомобил марка и модел „Ивеко 35С13 Дейли”, с рег. № [рег. номер], акцизни стоки – общо 3280 литра енергийни продукти, от които: 1320 литра нефтопродукт – нефтено масло с преобладаващо съдържание на неароматните (парафино-нафтеновите) спрямо ароматните съставки, несъдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла” – „газьол”, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%, с код по [рег. номер] 43; и 1960 литра нефтопродукт – нефтено масло, с преобладаващо съдържание на неароматните (парафино-нафтеновите) спрямо ароматните съставки, съдържащо биодизел, отговорящо на изискванията за „тежки масла” – „газьол”, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,001%, с код [рег. номер] 11; без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ, или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с което деяние виновно е осъществил състава на чл. 126, ал. 1, пр. 4 от ЗАДС в приложимата редакция (ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.). Наказателното постановление е издадено въз основа на съставения срещу Капланов Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG18072022/5800/А-1432/18.07.2022 г. за нарушение по чл. 126, ал. 1, пр. 4 от ЗАДС, като в същото са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посочените в касационната жалба касационни основания, намира, че същото е валидно и допустимо. Решението обаче следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, по следните съображения:

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на Н. К. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на Капланов.

При постановяване на решението обаче районният обаче не е обсъдил показанията на свидетеля В. Н. К., както и заключението по допуснатата съдебна техническа експертиза. Като не е извършил анализ на всички събрани по делото доказателства и не ги е съпоставил помежду им, изрично заявявайки кои и защо кредитира, и кои – не, районният съд се е поставил в невъзможност ясно да изрази своята воля, обективирана в решението. Непълният и едностранчив анализ на събраните доказателства лишава от мотиви постановеното решение. Това определя и наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, водещо до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд за отстраняване на констатираното нарушение на процесуалните правила.

При този изход на спора следва да бъде отменено и Определение № 56/08.02.2024 г., постановено АНД № 83/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, като по разноските за вещо лице се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото.

По претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 30/05.02.2024 г., постановено по АНД № 83/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОТМЕНЯ Определение № 56/08.02.2024 г., постановено АНД № 83/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.