№ 102
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502705 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 262546 от 19.04.2021 г. /поправено с решение 263556 от 01.06.2021 г./
по гр.д. 12074/2017 г. по описа на СГС, I-8 състав, „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК:
********* е осъден да заплати на И. Г. К. с ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ
– сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 214, 50 (двеста и четиринадесет
лева и петдесет стотинки) лв., представляващи застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, вследствие телесни увреждания при ПТП от 07.10.2016г., причинено от
водача на джип, модел „Гранд Чероки“ с рег. № *** заедно със законната лихва върху тази
сума, дължима на основание чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 497 КЗ, за периода, считано от
21.07.2017 г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлен иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди - в частта за разликата над присъдената сума от 35 000
лева до пълния предявен размер за 150 000 лева, за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди - в частта за разликата над присъдената сума от 214,50 лева до пълния
предявен размер за 429 лева. Съдът се е разпоредил и по въпросите за отговорността за
разноски и адвокатско възнаграждение в съответствие с нормите на чл. 78 ГПК и чл. 38 от
Закона за адвокатурата /ЗА/.
Първоинстанционното решение е обжалвано от процесуални представители,
както на застрахователя, така и на ищеца К..
1
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ оспорва съдебният акт в частите, в които исковите
претенции са уважени, като сочи два аргумента: а/ че неправилно СГС преценил събраните
доказателства и не назначил повторна съдебна автотехническа експертиза, поради което
стигнал до извод за частична основателност на предявените искове, докато същите следвало
да се отхвърлят; б/ оспорва се преценка на първостепенния съд по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
като се счита, че приносът на пострадалия бил много по-голям от 50%, а именно – 90%, като
желае увеличаване на съпричинителната квота.
Моли за отмяна на решението на СГС в частта, в която исковете са уважени и
вместо това да се постанови друго, с което те да бъдат отхвърлени.
Ищецът К. се оплаква от неправилна преценка на първоинстанционния съд
досежно приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намира, че в разрез със
справедливостта е да се присъдят само 70 000 лв. /преди прилагане на съпричинителната
квота/ за уврежданията, понесени от него, причинили му големи болки и страдания, която
сума следвало да се увеличи. Що се отнася до приетия от СГС процент съпричиняване –
50%, като приема, че той следвало да се намали. Желае да му се присъдят допълнително
85 000 лв. за неимуществени вреди /разликата над 35 000 лв. до 120 000 лв./ с мораторна
лихва за забава от 21.07.2017 г. и 128.70 лв. имуществени вреди с лихва от същата дата.
С писмени отговори по реда на чл. 263 ГПК, страните взаимно оспорват жалбите
си като неоснователни, а САС е приел, че доказателствените искания на ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ във втората инстанция следва да се оставят без уважение, поради което
пред настоящия съд не са събирани нови доказателства.
Съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК, атакуваното първоинстанционно
решение се преценява като валидно и допустимо, а относно неговата правилност,
Апелативен съд-София намира следното по спорните въпроси в двете жалби:
Относно това следва ли да отговаря ЗАД „ОЗК-Застраховане“ по реда на чл.
432, ал. 1 КЗ?
САС в настоящия си състав, счита, че дружеството следва да отговаря по този
законов текст по следните съображения:
И от двете съдебно автотехнически експертизи /основна и допълнителна/,
приети пред първоинстанционния съд, следва извод, че относно механизма на пътния
инцидент, то същият се е осъществил, като пряка и непосредствена последица, в т.ч. и от
поведението на водача на участвалия в произшествието автомобил, чието нарушение се
изразява в неспазване на задължението му по чл. 35, ал.4 ЗДвП във връзка с чл. 5, ал.2
ЗДвП. Водачът на процесния автомобил е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и поради
това, при избиране скоростта на движението да се съобрази с конкретните пътни
условия, така че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, включително ако възникне опасност за движението. В
случая, това не е сторено. От свидетелските показания на водача на джипа и пътувалата в
колата негова спътница /разпитана по делегация от РС-Своге/ е видно, че същите са били
наясно, че пътуват в тъмната част от денонощието, в условията на валежно време и наличие
2
на много вода по пътната настилка. Това задължава водача да избере съответна за тези
пътни условия скорост, в т.ч. по-ниска от избраната от него. Неслучайно, в.л. И. сочи, че от
техническа гледна точка, причина за ПТП се явяват и субективните действия на водача на
джипа /както в основната, така и в допълнителната САТЕ/. Следователно, налице е деликт
от негова страна и дружеството, застраховало гражданската му отговорност следва да
отговаря по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ.
Касателно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Приносът на пострадалия пешеходец и на водача на процесното МПС е правилно
разпределен поравно /по 50%/. Съображения:
Както се изясни по-горе, лицето Р. В. като водач на джип, модел „Гранд Чероки“ с
рег. № *** следва да носи отговорност за процесното ПТП поради неспазването на чл. 35,
ал.4 ЗДвП във връзка с чл. 5, ал.2 ЗДвП, но вина за настъпването на инцидента има и
пострадалия пешеходец К.. преди настъпването на инцидента е предприел пресичане на
пътното платно на необозначено за целта място, при това - очевидно без да положи дори
най- елементарна грижа или съобразителност, възприемайки преди пресичането
поведението на останалите участници в движението, което е могъл да направи.
Преди настъпването на сблъсъка, автомобилът е бил ясно видим за пешеходеца,
защото е бил наблизо и се движил със сравнително ниска скорост, а в конкретната житейска
ситуация, пешеходецът е могъл да изпълни задължението си по чл. 113, ал.1, т.1 ЗДвП,
което недвусмислено би дало възможност на самия водач – своевременно да узнае за
намерението на пешеходеца да пресече именно на мястото на удара, което със сигурност не
е обозначено като пешеходна пътека и така да пропусне пешеходеца. Установените по
делото факти, мотивират категоричен извод, че от гледна точка на водача на автомобила -
поведението на пешеходеца в конкретната ситуация на пресичането е било трудно
предвидимо, но според изслушаното експертно заключение - аварийното спиране дори и при
бърз ход на пешеходеца е било технически възможно, независимо че пешеходецът е
навлязъл рязко и внезапно на платното за движение. От друга страна, К. е допринесъл за
настъпване на събитието със съвсем неблагоразумното си поведение като пешеходец –
пресичайки оживен булевард, в тъмната част от денонощието, на бърз ход и то не на
пешеходна пътека, каквато обаче е имало в близост. Следователно, възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия, направено с отговора на исковата молба от
застрахователя, се явява доказано.
Приносът за произшествието трябва да се разпредели поравно, тъй като всеки от
участниците в инцидента отговаря на собствено основание за настъпването и е способствал
за неговото осъществяване, макар и по-различни причини. Следователно, обосновано е този
принос да се разпредели поравно – 50%.
Относно справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди /чл. 52
ЗЗД/:
И.К. е получил от процесното ПТП следните травматични увреди, а именно -
3
травматичен шок, черепно-
мозъчна травма (мозъчно сътресение, хематом и охлузвания на лявата скулна област на главата), контузия на гърдите (фрактури от 3-
то до 12-
то ребра в ляво, хемопневмоторакс в лявата гръдна кухина, подкожен емфизем в ляво), травми на опорнодвигателния апарат (счупване на лявата хълбочна кост на
таза, счупване на двата клона на двете срамни кости на таза, малък ретроперитонеален хематом на левия бъбрек).
След настъпването на инцидента, пострадалият е получил спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
В периода от 12.12.2016г. до 30.12.2016г. ищецът за втори път е бил приет за болнично лечение в същото лечебно заведение.В периода от 25.01.2017г. до 30.01.2017г. пострадалият К.
е провел болнично лечение в Клиника УНГ на ВМАСофия по повод стеноза на
ларинкса. След гладко протекъл следоперативен период -ищецът е
бил изписан от болницата с подобрение:свободно дишане, хранене и говор без затруднения. Общо лечебният и възстановителен период на всички получени увреждания е продължил около една година, считано от деня на злополуката,
а
през този период ищецът е търпял болки и страдания, затруднения при дишане, хранене и говор, затруднения при предвижване и обслужване в ежедневието. През
първите 4 месеца ищецът е провеждал лечението си при условията на постелен режим, с чужда помощ за ежедневните потребности.
Като доказателство по делото са приети разходни медицински документи – фактури
/стр. 35 и 36 от делото/които са издадени от ВМА- София и от чието съдържание се
установява, че ищецът е заплатил сумата от общо 429 лева (400 + 29 лева), в която е
посочено основание за плащане - високоспециализирани процедури в пулмологията и
потребителска медицинска такса.
В дадените пред съда показания, свидетелят Г. К. заявява, че има преки впечатления
от възстановителния период на ищеца, тъй като бил негов брат. Свидетелят заявява, че
понеже не бил в постоянен социален контакт с брат си – узнал сравнително късно за
настъпилия инцидент и посетил брат си в лечебно заведение. При това посещение,
свидетелят възприел, че състоянието на брат му /ищеца/ било лошо, той бил в
медикаментозна кома, а после, когато дошъл в съзнание, проявявал неадекватни реакции.
Свидетелят посещавал ищеца почти всеки ден в лечебното заведение. Приблизително два
месеца, след като бил изписан от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, пострадалият започнал да се
придвижва самостоятелно, макар и с помощни средства. Едва през зимата състоянието му
видимо и значително се подобрило. Към момента на изслушване на свидетеля пред съда, по
сведение на свидетеля - състоянието на ищеца значително се подобрило, но лявата част от
тялото му имала смущения в движенията – при движение, ищецът влачел крака си и бил с
ограничени движения на лявата ръка, макар да бил изключително добре ориентиран във
времето и в ситуацията. След изписването му от болницата - пострадалият се настанил да се
лекува при негова приятелка, която живеела в гр. ***, докато свидетелят живеел в с. ***, но
продължавал да посещава брат си, за да му съдейства и да му помага, когато е необходимо.
При горните данни, необходими за преценката по реда на чл. 52 ЗЗД, САС в
настоящия си състав, намира, че справедливото обезщетение възлиза на 90 000 /деветдесет
хиляди/ лева преди прилагане на съпричинителната квота. За да достигне до този извод,
4
съдът взе предвид възрастта на ищеца, периода на възстановяване, колко дълъг е бил
престоя му в лечебното заведение, интензитетът на страданията посредством гласните
покавания, годината на реализиране на ПТП /2016 г./ и социално-икономическите условия в
този период от време, както и отражението, вкл. дългосрочното отражение на последиците
от катастрофата върху ищеца и неговото здраве. Съответно, след прилагане разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, това което остава да му се дължи, възлиза на 45 000 лв. или с 10 000 лв.,
повече от това, което е присъдил СГС. По отношение обезщетението за имуществени вреди,
крайният резултат няма да се промени, защото върху претендираната сума е приложено
също 50% съпричиняване от първоинстанционния съд.
Ето защо, решението на градския съд следва да се отмени в частта, в която е
отхвърлен иска на И. К. за сумата от 10 000 лв. обезвреда за неимуществени вреди със
законната лихва, считано от 21.07.2017 г. до окончателното изплащане и вместо това да се
постанови друго решение, с което тази сума да се присъди допълнително на пострадалия,
извън вече присъдените 35 000 лв. от Софийски градски съд. В останалата част, атакуваното
решение е правилно е ще следва да се потвърди.
Разноски:
За втора инстанция:
Върху уважената част от обжалваемия материален интерес по жалбата на К.,
„ОЗК-Застраховане“ АД трябва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК на апелативния
съд и по негова сметка сумата от 200 лв., държавна такса, а на основание чл. 38 ЗА на адв.
Д. /процесуален представител на увредения/ сумата от 830 лв. адвокатско възнаграждение.
Видно от договора за правна помощ, приложен на л. 45, дружеството е заплатило хонорар от
4200 лв. /с ДДС/ за писмен отговор и процесуално представителство касателно въззивната
жалба на К.. Този размер не е прекомерен, защото обжалваемия материален интерес при
неимуществените вреди е бил 85 000 лв. Уважената част е 10 000 лв., а неуважената - 75 000
лв., при което „ОЗК-Застраховане“ АД има право да получи 3 705.88 лв. /с ДДС/ разноски за
втората инстанция.
Разноски пред СГС:
Съобразно вижданията на САС за размера на обезщетението за
неимуществените вреди, разноските следва да се разпределят така:
Възнаграждение по чл. 38 ЗА за адв. Д. /процесуален представител на ищеца/
- 1886.44 лв., т.е. той следва да получи 276.44 лв. повече от това, което е определил градския
съд. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ОЗК-Застраховане“ АД трябва да заплати 2648.58 лв.
такси и разноски, което е с 358.58 лв. повече от определеното от градския съд. Не следва да
се намаляват разноските, които И. К. е осъден да заплати на застрахователното дружество,
защото неясно защо посочената от СГС сума от 4438 лв. е по-ниска от действително
дължимите от лицето суми като съдебно-деловодни разноски, но тази част от решението не
е обжалвана от застрахователя и съдът няма да я коригира, като К. реално дължи по-голяма
5
сума, дори и при възприетия от САС размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 262546 от 19.04.2021 г. /поправено с решение 263556 от
01.06.2021 г./ по гр.д. 12074/2017 г. по описа на СГС, I-8 състав в частта, в която е
отхвърлена исковата претенция на И. Г. К. с ЕГН: ********** против „ОЗК-Застраховане”
АД с ЕИК: ********* за заплащане на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие телесни увреждания при
ПТП от 07.10.2016г., причинено от водача на джип, модел „Гранд Чероки“ с рег. №
*** заедно със законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86 ЗЗД във
връзка с чл. 497 КЗ, за периода, считано от 21.07.2017 г. до деня на окончателното плащане
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: ********* да заплати на И. Г. К. с ЕГН:
********** сумата от ОЩЕ 10 000 /десет хиляди/ лева представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди вследствие телесни увреждания при ПТП от
07.10.2016г., причинено от водача на джип, модел „Гранд Чероки“ с рег. № *** заедно със
законната лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 497 КЗ,
за периода, считано от 21.07.2017 г. до деня на окончателното плащане
ПОТВЪРЖДАВА Решение 262546 от 19.04.2021 г. /поправено с решение 263556 от
01.06.2021 г./ по гр.д. 12074/2017 г. по описа на СГС, I-8 състав в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: ********* да заплати на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата възнаграждение на адв. Й. Д. от САК в размер на 1106.44 лв.
/хиляда сто и шест лева и 0.44 ст./, представляващо сбор от допълнително дължимо
възнаграждение за първата инстанция и дължимо такова за втората инстанция.
ОСЪЖДА И. Г. К. с ЕГН: ********** да заплати на „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК:
********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3 705.88 /три хиляди седемстотин и пет
лева и 0.88 ст./ лв. /с ДДС/ разноски за втората инстанция.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: ********* да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК на Софийския апелативен съд и по негова сметка сумата от 558.58 лв. /петстотин
петдесет и осем лева и 0.58 ст./, представляващи сбор от допълнително дължими такси за
първата инстанция, както и дължими такива за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7