ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№506

 

                                           31.08.2017 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 31.08.2017 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Пенка Христова

       Членове: Петя Петрова

                                                                                        Мария Маринова

                                                                     

като разгледа докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 423 по описа на Апелативен съд Варна за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 423/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Р.П.Р. и П.Б.Р., подадена чрез адв. В.А. ***, против решение № 997 от 20.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1016/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете, предявени от Р.П.Р. и П.Б.Р. *** за приемане за установено правото им на строеж за сграда в гр. Варна, ул. "Цар Борис ІІІ", представлявала самостоятелен обект - сграда за търговия с идентификатор 10135.2575.810.2  по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 год. на Изп. директор на АГКК, със застроена площ 59 кв. м, изградена в УПИ № XVII-423, кв. 10 по плана на кв. Виница, представляващо ПИ с идентификатор 10135.2575.810 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна, одобрени със същата Заповед, последно изменение със Заповед № КД-14-03-2821 от 30.10.2012 г. на Началника на СГКК Варна, с площ от 1329 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници на имота: имоти с идентификатори: 10135.2575.1363, 1362, 945, 1792, 1898, 796, 1647 и 815, основан на твърдения за придобиване чрез продажба от 1991 г., евентуално по давност чрез владение в периода от 1996 г. до 19.11.2014 г., евентуално – за приемане за установено правото на собственост на ищците Р. върху 2763/10000 идеални части от самостоятелен обект идентификатор 10135.2575.810.6.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, Община Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 год. на Изп. директор на АГКК, на две нива, с обща застроена площ 411.38 кв. м, в новопостроената сграда в същия поземлен имот, основан на твърдение за трансформиране правото на строеж, предмет на главния иск, на основание чл. 124 ГПК и Р.П.Р. и П.Б.Р. са осъдени да заплатят на община Варна сумата 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. ал. 3 и 8 ГПК.

 

Въззивниците са настоявали, че решението на окръжния съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и поради неправилно приложение на материалния закон. Молили са за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на сторените по делото разноски. Навели са следните оплаквания: окръжният съд изложил взаимно изключващи се мотиви в решението си, като от една страна приел, че съществувалата сграда за търговия в имота е движима вещ, а от друга - че  същата е била трайно прикрепена към земята и представлява строеж по смисъла на & 5, т.38 от ПР на ЗУТ; при липсата на оспорване от насрещната страна и при стабилизирано действие на административните актове – акт за узаконяване № 162/06.08.1999 г. и решение № 992-6 на Общински съвет –Варна по протокол № 25 от заседание на 18-21. 05.2001 г., вместо  да зачете обвързващото им действие, съдът анализирал наличието на предпоставките за зачитане на действието им; неправилен бил и изводът на съда, че правото на собственост на Р. зависи от предвижданията на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № Г -193/15.05.2007 г. на зам.кмета на община Варна, тъй като тези устройствени планове нямали отчуждителен ефект и не създавали, респ. погасявали вещни права, а и заповедта била нищожен административен акт, поради издаването й от некомпетентен орган; дори, обаче и в случай, че се приеме, че правото на стоеж зависи от предвижданията на действащия ПУП –ПРЗ за имота, в който сградата е била изградена преди разрушаването й, то отново правото на строеж нямало да се погаси, а да се трансформира в право на собственост върху идеални части от новоизградената съгласно ПУП-ПРЗ сграда, като отново обосновавала неправилност на изводите на окръжния съд за неоснователност на исковете. 

Насрещната страна – община Варна не е подала отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд като неизгодно за тях, редовна е и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства, а и не са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.

Предвид изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 18.10.2017 г. от 9,30  часа, за която дата да се призоват страните.

 

Определението не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: