Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 12.03.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на дванадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Александра
Сергева …………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 17 по описа за
2019 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С решение № 1719 от 09.11.2018 г. на
Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 988/2018 г. по описа на същия
съд, е отхвърлен предявеният от ТП ************против О. Д.М.иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 878,41 лв. с
ДДС, представляваща 50% от стойността на добитата и реализирана дървесина от
отдел 159 „м“ в имот с кад.№ 300110, местността „С.“, намиращ се в землището на
с. *К., О. Д.М., по договор от 24.03.1997 г. за съвместно създаване на тополови
насаждения върху земи извън горски фонд, сключен с К. с. *К., както и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Постъпила е въззивна жалба срещу така
постановеното решение от ТП Държавно Г.С. – Плевен, представлявано от директора
инж. Я.П.. С жалбата се поддържа довод, че първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно
прилагане на материалния закон. Изложени са съображения, че районният съд в
противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел
липсата на валидно облигационно правоотношение между страните. Въззивникът
счита, че не би могъл да представи доказателства за това дали към момента на
сключването на процесния договор кметът
на с. *К. е разполагал с нарочно
упълномощаване, тъй като тази информация би следвало да е налична при ответната
О.. Счита също така, че договорът следва да се счита сключен от името и за
сметка на О. Д.М., като се има предвид и факта, че и двете страни са
изпълнявали задълженията си по същия – О.та е предоставила собствените си имоти
за залесяване и отглеждане на тополови насаждения и не се е противопоставила на
извършеното такова от страна на ТП ДГС – Плевен. Въззивникът претендира
отмяната на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск, както и
направените от него разноски по делото за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа от процесуалния представител на страната юрк. М..
Ответникът по въззивната жалба – О. Д.М.,
представлявана от кмета П.Ц., изразява становище за нейната неоснователност и
пледира за потвърждаване на обжалваното решение чрез пълномощника адв. В.Д. ***.
Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на жалбата.
Жалбата е подадена в предвидения от
закона преклузивен срок и от надлежна страна в процеса при наличието на правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, с оглед на което
разглеждането й е процесуално допустимо.
Като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав на
въззивната инстанция намира по същество жалбата за неоснователна, предвид
следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран
от ищеца ТП ************с претенция за осъждане на ответника О. Д.М.да му
заплати дължимата сума по договор от 24.03.1997 г. за съвместно създаване на
тополови насаждения върху земи извън горския фонд в размер на 20 878,41
лв. с ДДС, представляваща 50 % от стойността на добитата и реализирана
дървесина от отдел 159 „м“, в недвижим имот с кад.№ 300110, м. „С..“, намиращ
се в землището на с. *К., О. Д.М., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
направените съдебни разноски. Исковата претенция се основава на твърдения, че
съобразно процесния договор, сключен между кмета на с. *К., О. Д.М., и Г.С. – П.
/праводател на ищеца/, на Д.Л.П.н са били предоставени 6,6 ха земя за
извършване на почвоподготовка, залесяване и отглеждане на тополови култури до достигане на
7-годишна възраст, като тази дейност е
следвало да се извърши в отдел 878-и с площ 2,0 ха, отдел 878-з с площ 0,5 ха и
неустроена територия „С.а“ с площ 4,1 ха; че с приемане на ЛУП през 2005 г.
залесената с тополови насаждения площ в изпълнение на договора съответства на
отдел 159 „м“ и е с площ 4,1 ха, който включва в себе си имоти с кад. № 266042
и част от имот с кад.№ 300110 в м.“С.“, намиращ се в землището на с. К.; че
съгласно т. 5 от договора „ползването на дървесината от създадените насаждения
ще става съвместно след достигане на посочения турнус /готовност/, като за
предоставената земя за залесяване К. с. *К. ще получи 50% от добитата и
реализирана дървесина, а за направените разходи по почвоподготовка, залесяване
със собствени фиданки, отглеждане и опазване на създадените насаждения Д.Л.П.
ще получи останалите 50 % от добитата и реализирана дървесина; че след издадено
позволително за сеч от служител на ТП ДГС – П. с № 0141519/12.10.2013 г. в полза на ЕТ „В.К.“, под контрола на Р.Д.Г. –
Л. е извършена сеч в отдел 159 „м“, имот с кад. № ***, м. „С.“ в землището на
с. *К.; че съгласно протокол за освидетелстване на сечище с №
0130685/30.12.2013 г. в имот № 300110 реално са били отсечени 900,7 куб.м. дървесина; че О. Д.М.периодично е приемала с приемо-предавателни
протоколи извършената работа и добитата дървесина е била остойностена, като
общата сума на реализираната дървесина е в размер на 37 838,15 лв. без
ДДС; че експедирането на дървесината, измерването й като лежаща маса,
кубирането и издаването на превозни билети е извършено от служители на ТП ДГС –
П.; че в изпълнение на чл. 5 от процесния договор от 24.03.1997 г. О. Д.М.дължи
50% от стойността на добитата и реализирана дървесина в отдел 159 „м“, в имот с
кад. № 300110, м. „С.а“ в землището на с. *К., която се равнява на сумата от
18 919,08 лв. без ДДС, а с ДДС – 22 702,90 лв., след приспадане на
50% от платената в полза на ТП ДГС – П. сума за извършените административни
услуги, която е в общ размер на 3 648,97 лв. и възлиза на 1 824,49 лв.; че ищецът е изпратил
покана за доброволно изпълнение до ответника, получена от О. Д.М.на 12.12.2017
г., но О.та не е заплатила дължимата в полза на ТП ДГС – П. сума по процесния
договор.
Предявеният осъдителен иск намира
своето правно основание в разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с оглед изложените от самия ищец твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба за наличието на договорености между
него и ответната О. по силата на представения договор от 24.03.1997 г.
Ответникът е оспорил изцяло исковата
претенция с твърдения, че представения от ищеца договор не може да обвърже О.та,
тъй като е сключен от кмет на К., който не разполага с юридическа власт да
сключва договори и да задължава О.та; че имот № 300110 в м. „С.а“ землище на с.
К. е частна общинска собственост със съставен АОС от 13.05.2011 г., но към
момента на сключване на процесния договор не е съществувал; че няма идентичност
между имот с кад. № 300110 в м.“С.“ землище на с. К. и посочените в договора
отдели и подотдели, в които да се създадат насаждения; че за наличието на
процесния договор О.та е узнала от поканата за доброволно изпълнение, изпратена
й от ищеца; че О.та не е плащала суми в изпълнение на задълженията си по
процесния договор, каквито счита, че няма, тъй като не е сключила този договор,
а посочената в исковата молба сума за извършени административни услуги, е била
заплатена на ТП ДГС – Плевен на основание друг договор, а именно № РД-22-47/11.03.2013
г. за предоставяне на управление на гори и земи от общински горски фонд.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства и приетото заключение на вещите лица по назначената
комплексна съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза се установява,
че на 24.03.1997 г. между Г.С. – Плевен и К. с. К. е бил сключен договор за
съвместно създаване на тополови насаждения върху земи извън горския фонд.
Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните от 12.05.1997 г. и за
К с.К. е бил подписан от кмета на това К. към онзи момент М.Д. С.. По силата на
договора К.то се задължава да предостави общо 6.6 ха земя в м.“С.“ и старото корито
на р.** съответно в отдел и подотдел по лесоустройствения план 878-и – 2.0 ха
сечище, 878-з – 0.5 ха сечище и неустроена територия „С.а“ – 4.1 ха голина, а
горското стопанство се задължава да извърши почвоподготовка, залесяване и
отглеждане на създадените тополови култури до 7-годишна възраст за своя сметка.
В чл. 5 от договора е предвидено, че ползването на дървесината от създадените
насаждения ще става съвместно след достигане на посочения турнус, като всяка от
страните по договора ще получи 50 % от добитата и реализирана дървесина.
Залесяването с тополови насаждения е било извършено през пролетта на 1997 г. от
Д.Л.– П. върху подотдел 159 „м“ по лесоустройствения
план /ЛУП/ от 2005 г. върху площ от 4.2 ха, като по регистъра на горските
култури е отразено извършено залесяване върху неустроена територия „С.“ върху
площ от 4.1 ха. Реално е бил залесен целият бивш подотдел 878 „к“ и
неустроените по ЛУП от 1995 г. земи около него. Към датата на сключване на договора по
регистъра на собствеността за с. К. са съществували имоти №№ *****, които са
собственост на О. Д.М.. Имот № *** с площ 128.319 дка е новообразуван към
06.07.2009 г., след разделяне на поземлен имот № 300075. Същият обхваща
следните подотдели: 878 „к“ /част/ по ЛУП от 1995 г., неустроена територия в м.
„С.“, северно от 878 „к“ по ЛУП от 1995 г. и 159 „м“ /част/ по ЛУП от 2005 г.
На 11.03.2013 г. между О. Д.М.и ТП ДГС – П. е сключен договор № РД-22-47 за предоставяне на управлението на
гори и земи от общински горски територии, към който договор има сключен анекс от 05.07.2013 г. Въз основа на
одобрен годишен план с решение на Общински съвет Д.М.№ 303/28.12.2012 г. и
проведени процедури през 2013 г. е извършена сеч на тополови насаждения в
процесния подотдел 159 „м“, за която има надлежно издадено позволително и сключен
договор с ЕТ „В.К.“. Купувачът на добитата дървесина ЕТ „В.К.“ е платил на О. Д.М.цялата
дължима сума в размер на 37 838,15 лв. без ДДС или 45 405,78 лв. с
ДДС.
По делото е безспорно установено, че О.
Д.М.е заплатила на ТП ДГС – Плевен сума в общ размер от 3826,93 лв. въз основа
на издадени три броя фактури, съответно от 06.11.2013 г., 19.11.2013 г. и
07.01.2014 г., за административни и технически услуги, извършени на О.та, в
т.ч. и за процесния подотдел 159 „м“.
Безспорно установено е също така, че
на 12.12.2017 г. О. Д.М.е получила покана за доброволно изпълнение от ТП ДГС –
Плевен за заплащане на сумата от 20 878,40 лв. с ДДС, представляваща
задължение на О.та като правоприемник на К. с. *К. по договора от 24.03.1997
г. във връзка с проведена сеч и
реализирана дървесина от имот „до С.а“, отд. 159-м., но сумата не е била
заплатена нито по посочената банкова сметка, ***.
С оглед становището на ответника в
депозирания пред първоинстанционния съд отговор на исковата молбата, съществото
на спора се съсредоточава на първо място върху възражението на О. Д.М., че не
дължи плащане на исковата сума, тъй като не е страна по процесния договор от 24.03.1997 г. и кметът
на К. с. К. не е разполагал с правомощия да сключи такъв договор, с което по
същество оспорва пасивната си материалноправна легитимация на ответник по
делото.
Така направеното от ответника възражение
следва да бъде разгледано на плоскостта на Закона за местното самоуправление и
местната администрация /ЗМСМА/, в действащата му за случая редакция съгласно
измененията, обн. в ДВ, бр.90/24.10.1996 г. По смисъла на чл. 14 от ЗМСМА О.та
притежава собствена правосубектност като основна административно-териториална
единица, в която се осъществява местното самоуправление. Тя е юридическо лице и
има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Като съставни
административно-териториални единици в рамките на съответната О., кметствата
/както и районите/ не са правосубектни. Кметовете на кметства или райони могат
да изпълняват посочените в чл. 46, ал. 1
от ЗМСМА функции, а съгласно чл. 46, ал.
2 от ЗМСМА могат да им бъдат възлагани и други функции със закон или друг
нормативен акт, както и с правилника по чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА, в зависимост от
конкретните особености на О.та, районите или кметствата. По силата на чл. 44,
ал. 1, т. 9 от ЗМСМА кметът на О.та може да възлага изпълнението на свои
функции на кметове на кметства и райони.
К.то е второстепенен
разпоредител с бюджетни средства, определени с общинския бюджет, приет по реда
на чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, но поради липсата на собствена правосубектност
при осъществяване на функциите по изпълнението на
бюджета, в частност при сключването на договори, кметът на К.то или района
действа от името и за сметка на О.та в рамките на предвидените от закона или
предоставени от кмета на О.та правомощия.
В случая по делото не са събрани
доказателства, установяващи делегирани от кмета на О. Д.М.в полза на кмета на
с. *К. правомощия да сключи процесния договор от 24.03.1997 г., поради което не
може да се приеме, че страна по договора се явява О.та, чрез кмета на К. с. *К..
Т.е. след като липсва изрично делегиране на права, по силата на законовите
разпоредби на чл. 14, чл. 44 и чл. 46 от ЗМСМА е недопустимо ответната О. Д.М.да
бъде представлявана от кмета на с. *К. при сключване на договори.
Извършеното от страна на О. Д.М.плащане по 3 бр. фактури за административни услуги,
издадени от ищеца, не може да се приеме
като такова, касаещо договора от 24.03.1997 г., респективно като извънсъдебно
признание за съществуването на правоотношение между страните по този договор,
доколкото по делото е безспорно установено, че между О.та и ищеца има сключен
договор от 11.03.2013 г. за предоставяне управлението на гори и земи от
общински горски територии, който договор е цитиран като основание в самите
фактури. Също така, установените по
делото обстоятелства, че общински
поземлени имоти, в т.ч. и посочения в исковата молба имот № *** в землището на
с. К., са били залесени с тополови насаждения от държавното лесничейство, както
и че е добивана и реализирана дървесина от тези имоти, по никакъв начин не обосновават извод, че О. Д.М.се явява страна по процесния договор от 24.03.1997 г.,
сключен с кмета на К. с. К., който не е разполагал с делегирани правомощия да
сключи такъв договор.
В този смисъл отговорността на ответника не
може да бъде ангажирана на договорно основание, съобразно заявената от ищеца
искова претенция, поради което предявеният осъдителен иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Обжалваното решение на Плевенски
районен съд е правилно и подлежи на потвърждаване.
При този изход на процеса, на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция в
размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Направеното от въззивника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй
като същото е в по-нисък размер от минимално предвидения съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид гореизложените съображения и
на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1719 от
09.11.2018 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 988/2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ТП Д. Г.С. – П., ЕИК *****, да заплати в полза на О. Д.М.сумата от 600 лв.,
представляваща разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: