Решение по дело №838/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 174
Дата: 10 февруари 2022 г.
Съдия: Елена Тахчиева
Дело: 20211000500838
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. ***, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ***, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000500838 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.12.2020г. постановено по гр.д. № 65/2020г. на Монтански окръжен
съд, ЗД”Евроинс”АД е осъдено да заплати на Е. Г. Д. и О. Н. Д. сумите от по 150 000лв,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на
дъщеря им Д. О. Н. при ПТП на 25.07.2019г., ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до
окончателното изплащане и разноски по съразмерност, като исковете за неимуществени
вреди над присъдените до претендираните размери от по 200 000лв са отхвърлени като
неоснователни.
Със същото решение е отхвърлен иска на Н. О. Н. против ЗД”Евроинс”АД за сумата
от 60 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търлпени вследствие
смъртта на сестра му Д. О. Н..
Решението е обжалвано от ЗД”Евроинс”АД в осъдителните му части над
признатите за дължими според жалбоподателя размери от по 120 000лв до присъдените от
по 150 000лв с оплаквания за нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ и
съдопроизводствените правила. Конкретните доводи са против изводите на съда за липса на
съпричиняване, какъвто според жалбоподателя има и следва да се определи в размер на 30
%. Поддържа се процесуално нарушение на съда, който отказал да допусне повторна
КМСАТЕ, независимо, че приетата в съдебно заседание експертиза е оспорена и са били
налице противоречия по спорните въпроси в становището на двамата експерти, в резултат
1
на което се е стигнало до постановяване на решение при неизяснени по делото факти.
Поддържат се оплаквания във връзка с фактическите и правни изводи на съда по спорния
въпрос по чл.51, ал.2 ЗЗД, като в тази връзка се твърди, че в противоречие на целия
доказателствен материал, съдът е приел различен механизъм на ПТП и съответно
необосновано достигнал до извод, че не е налице съпричиняване на вредите поради
непоставен предпазен колан. На следващо място се твърди, че съдът неправилно е
отхвърлил възражението за принос по чл.51, ал.2 ЗЗД и на другите въведени в процеса
фактически основания – поставяне в предвидим риск, поради наличието на знание относно
неправоспособността на водача и алкохолното му опиянение. Твърди се и неправилност на
решението с доводи, че размерът на присъдените обезщетения на двамата ищци е завишен и
не отговаря на икономическата конюнктура в страната към релевантния момент на
настъпване на произшествието. И на края, че неправилно лихвата е присъдена от
30.08.2019г. датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, вместо от
произнасянето му по претенциите на ищците на 23.10.2010г. Поради изложеното се иска
отмяна на решението в обжалваните осъдителни части и вместо това постановяване на ново
по същество, с което се отхвърлят исковете на двамата ищци над размерите от 120 000лв до
присъдените от по 150 000лв и за обезщетението за забава за посочения период.
Постъпила в срок е и въззивна жалба на ищците О. Н. Д., Е. Г. Д. и Н. О. Н. против
решението в отхвърлитените му части за разликата между присъдените по 150 000лв до
претендираните по 180 000лв за първите двама ищци, и в частта, в която изцяло е отхвърлен
иска на третия ищец. Конкретните доводи са против размера на присъденото обезщетение
по отношение първите двама ищци[1]- родители на загиналата жена, който не бил съобразен
с установените по делото факти за изключително близки отношения и действително
търпените вреди вследствие на преживяната загуба. На следващо място се твърди, че съдът
неправилно е отхвърлил иска на третия ищец, като не е взел предвид особено близките
отношения между брат и сестра, надхвърлящи обичайните за тази степен на родство. Поради
изложеното се иска отмяна на решението в обжалваните му отхвърлителни части и вместо
това уважаване на исковете в посочените за дължими размери.
В срок не са подадени отговори на въззивните жалби от насрещните по тях страни.

Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му осъдителни и отхвърлителни
части / чл.269, изр.първо ГПК/.
Производството пред първата инстанция е било образувано по преки искове против
застраховател с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за компенсиране на неимуществени вреди,
причинени в резултат на пътно-произшествие, виновно причинено от водач на МПС,
застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Решението в осъдителните му части по отношение първите двама ищци – родители на
2
загиналата до размери от по 120 000лв не е обжалвано от застрахователя и е влязло в сила.
Поради това ще следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени всички
елементи от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ - активната легитимация на двамата
ищци и пасивната материална легитимация на ответното дружество, така също
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил и пряката причинна връзка
между него и търпените от ищците вреди.
Спорните в настоящото производство въпроси се свеждат до спазването на принципа
по чл.52 ЗЗД и практиката по неговото прилагане във връзка с размера за компенсация на
вредите на първите двама ищци и наличието или не на принос на пострадалата за
настъпване на вредите по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД на релевираните фактически основания,
респ. стойностното изражение спрямо вината на деликвента, както и легитимацията на
третия ищец да получи обезщетение за неимуществени вреди от загуба на близък
От идентично установените пред първата инстанция факти се установява, че първите
двама ищци на 50г и 56г са родители на загиналата на 25.07.2019г. в пътното произшествие
млада жена Д. О. Н. на само на 27г. в най- активната си възраст, и че внезапната й смърт е
причинила неизмерима мъка на семейството. Катастрофата се е случила в самото населено
място в центъра на с. Василовци, на която ужасяваща гледка са станали свидетели
родителите. Трагедията напълно променила живота им, не могли да приемат внезапната
загуба на детето си, с което имали изградена близка и трайна връзка. Разпитаните свидетели
нямат впечатления между тях да е имало конфликти и неразбирателство, определят младата
жена като позитивен човек, подхождащ с уважение към родителите си, които обгрижвала с
внимание и дори подпомагала финансово последната година. До 26-тата си година Д. О.
съжителствала в общо домакинство с родителите и брат си в с.***, а през 2018г заминала на
работа в Чехия, като инцидента настъпил по време на летния й отпуск, когато се върнала да
види близките си. След внезапната й смърт двамата родители се сринали психически,
почернени от непреодолимата загуба.
В показанията на свидетелите Н. и Ц. се възпроизвеждат и обстоятелства относно
взаимоотношенията между третия ищец и загиналата му сестра. Определят отношенията им
като много близки, съпричастни един към друг и израстнали заедно. Когато сестрата
заминала да работи в Чехия по-късно намерила работа и на брат си и въобще не били се
разделяли. След смъртта й, той бил съкрушен, страдал за сестра си, нямал интерес към
социален живот, не можел да спи, пропушил и се затворил в себе си.
Обсъдените доказателства, налагат извод, че решаващият съд правилно е приложил
принципа на чл.52 ЗЗД в съответствие със заложените критерии в ППВС №4/68г., като е
отчел всички от значение обстоятелства, свързани с емоционалните и психически
сътресения, които увредените лица са понесли и които продължават да ги съпътстват.
Преценени са силните по интензитет морални страдания на родителите, преживели
внезапната смърт на детето си в най-хубавата му и активна възраст, за което свидетелстват
събраните по делото гласни доказателства, както и останалите от значение за тежестта на
вредите обстоятелства, свързани с близката емоционална връзка между тях и съжителството
3
им в общо домакинство. Техните душевни страдания са неописуеми и мъката по загубеното
дете ще ги съпъства до края на дните им. Спазването на принципа за справедливо
обезщетение по чл.52 ЗЗД изисква обстойната преценка на всички обективни обстоятелства
в конкретния случай, които имат отношение към емоционалното и психическо състояние на
пострадалите лица, като за база при определяне на паричния еквивалент ще следва да служи
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите
и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. От значение за
размера на обезщетението е също и създадения в съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в
обществото би следвало да намери най-явен израз. Претърпените от пострадалите родители
вреди са несъизмерими по тежест, но при определяне паричен размер на обезщетението е
следвало и са били съобразени икономическите условия в страната към релевантния момент
/2019г./ и практиката на съдилищата по аналогични случаи, затова приетият за компенсация
размер от 150 000лв е съобразен с критериите по чл.52 ЗЗД.

Неоснователни са оплакванията на третия ищец – брат на загиналата против изводите
на съда, отричащи материалната му легитимация по иска.
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на
ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират и получат обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от загуба на близък. За да бъде основателна претенцията е
необходимо да се установи, че се касае до изключение, свързано със създадена трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Предвидено е, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че
„особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи, представляващи изключение от общо приетите обичайно близки
отношения на родственици, когато травмиращите изживявания по повод смърт на близък
човек са в много силен интензитет, ще е налице основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства настоящият
състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе. Житейската ситуация в
4
разглеждания случай не се характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните
отношения между брат и сестра. Доказателствата по делото не установяват нетипично
сложили се обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са послужили за
признаване право на обезщетение, като например внуци, отглеждани от баби и дядовци, по-
големи братя и сестри, изпълняващи функции на родители, поради житейски обстоятелства
– смърт на родители или трайно отсъствие, така също братя и сестри, живеещи съвместно
без родители, близнаци и пр. В случая безспорно се установява, че между ищеца и неговата
сестра са били установени нормалните близки отношения на близост, привързаност и
доверителна връзка между лица в тази степен на родство. Така също смъртта на Д. О. е
причинила на ищеца душевни болки и страдания и трагедията го е променила като човек и
мироглед- изолирал от социален живот нетипично за възрастта му, променил навици и
поведение, което е съвсем нормална, естествена реакция на преживения стрес от загубата на
близък и скъп човек. Всички тези обстоятелства обаче не обосновават изключителна по
характер връзка между загиналата и ищеца, която да превишава по естество обичайните
отношения на близост и привързаност между брат и сестра в сходна възраст, израснали
заедно в едно семейство. Основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
в случая ще е установяване на отношения, които надхвърлят по обем и интензитет
общоприетото разбиране за близост между роднини – връзка, която във всеки един аспект,
включително емоционален и духовен надхвърля обичайните приети отношения на близост,
топлина и уважение между лица в тази степен на родство. Поради това не се обосновава
извод, че съдържанието на установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди
налагат изключение от ограничението на ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69 г. и ищецът Н.О.
следва да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, тъй като не е налице
хипотезата по ТР № 1 от 21. 06. 2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Следващият спорен по делото въпрос се отнася до правилното приложение на чл.51,
ал.2 ЗЗД във връзка с наличието на основание за намаляване отговорността на
застрахователя. В срока за отговор ответникът е направил възражения за съпричиняване на
увреждането от пострадалата на няколко фактически основания – за нарушение на
правилата по чл.137 ЗДвП за поставяне на предпазен колан, поставяне в риск при знание на
обстоятелството, че водачът на автомобила е употребил алкохол, и че е неправоспособен.
Категорично се потвърждзава извода на първата инстанция за неоснователност на
първото от фактическите основания, на които почиват възраженията за принос по чл.51, ал.2
ЗЗД. Действително се констатира процесуално нарушение на съда, изразяващо се в отказ да
се изслуша повторна комплексна медицинска и автотехническа експертиза, при
своевременно направени и обосновани възражения, отнасящи се до противоречиви изводи
на двамата експрети. Този довод е дал основание по чл.266 ал.3 ГПК за събиране на нови
доказателства по спорния въпрос пред въззивната инстанция, с което обаче не се променят
решаващите изводи по същество. Изслушаната пред настоящата инстанция КМАТЕ вече
съвсем детайлно и обосновано е достигнала до извод, че при този механизъм на ПТП, при
който автомобилът се движел със скорост от 114км/ч и основен удар от посока тавана към
5
пода на автомобила, деформации настъпили в пространството на пътуващите на предни
седалки пътници и настъпилата тежката черепно-мозъчна травма на пострадалата, то
поставянето на обезопасителен колан не би имал роля за предотвратяване на леталния
изход, поради директния удар в тавана на автомобила, от който всъщност е настъпило
несъвместимото с живота травматично увреждане. Последователна и трайна е съдебната
практика, че независимо от наличието на противоправно поведение /в случая непоставяне на
предпазен колан/ от пострадалия пътник в автомобила, то за да има принос следва между
това поведение /действие и бездействие/ и настъпването на противоправния резултат да има
пряка причинна връзка. Такава пряка причинна връзка категорично се изключва
категорично от заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза,
поради това и изводите на първоинстанционния съд са правилни.
Основателни обаче са оплакванията на застрахователя против изводите на първата
инстанция, изключващи принос за другите две въведени в процеса фактически основания по
чл.51 ал.2 ЗЗД. На първо място категорично се установява от заключението на в.л. д-р Г., че
и двамата пътници и в частност водачът са били с нива на алкохол в кръвта, отговарящи на
средна степен на алкохолно опиянение, характеризиращи се с значими нарушения в
мисловна дейност, реч, съобразителност, координация на движения и рефлекси, които
признаци са видими и за нетренирано /немедицинско лице/. Следователно пострадалата
обективно е имала възможност да възприеме състоянието на алкохолно опиянение на водача
и да направи преценка, че качването й в автомобил, управляван от нетрезво лице крие
сериозни и реални опасности за нейния живот и здраве. В този смисъл е налице основание
да се приеме съпричиняване на вредите на соченото основание, тъй като освен обективен
принос /действия или бездействия/, с които пострадалият е способствал за настъпване на
собственото си увреждане, последният е осъзнавал алкохолното повлияване на водача и
въпреки това се е поставил в съвсем предвидим риск /т.7 от Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 год. по т.д. № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС/.
На следващо място не се споделят изводите на първата инстанция, че по делото не е
доказан субективния момент на знание от страна на пострадалата относно
неправоспособността на водача. В случая, всички обстоятелства, отнасящи се именно до
субективния елемент се установяват посредством събраните в хода на процеса гласни
доказателствени средства чрез разпита на св. Ц., чиято достоверност се подкрепя от
обективираните в протоколите от досъдебното производство обяснения на други лица
/включително родителите на пострадалата/. От посочените доказателства се изяснява, че
пострадалата е била в особено близки отношения с водача Д. Ц., с когото дори са живели
съвместно в Чехия в продължение на година преди датата на инцидента, затова е
необосновано и нелогично да се приеме, че не е била наясно с факта, че приятелят й е
неправоспособен водач или поне според обстоятелствата е могла да го провери, ако бе
положила минималната дължима за собствената си безопасност грижа. Поради несъвпадане
в изводите на двете инстанции за определеният размер на обезщетенията на двамата ищци
ще следва да се намали с 20 % /на по 120 000лв вместо 150 000лв/, като се отчита приноса
6
на пострадалия, който макар и съществен е несъизмерим с вината на деликвента –
последният е допуснал груби нарушения на правилата за движение, довели до отнемане на
собствения му живот и този на спътницата му – шофиране с превишена скорост от 114км/ч в
населено место / при разрешени 50км/ч/ след употреба на алкохол и без правоспособност.
И на края неоснователни са оплакванията на застрахователя против изводите на
първата инстанция относно началния момент на лихвата за забава, който в случая е
правилно определен от датата на предявяване на претенциите пред застрахователя /чл. 430,
ал. 1, т. 2 КЗ/ и фактически няма спор, че това е 30.08.2019г.
В обобщение жалбите на ищците се явяват неоснователни, за разлика от тази на
застрахователя /оспорващ присъдените размери над по 120 000лв до присъдените от по
150 000лв/, което ще има за правен резултат отмяна на решението в обжалваната му
осъдителна част за разликата от по 30 000лв и потвърждаването му в останалите обжалвани
части.
При този изход на спора е налице основание за изменение на решението в частта му за
разноските пред първата инстанция по правилата на чл.78 и сл. ГПК. Жалбоподателят –
ответник е направил и доказал разноски от общо 1295лв, които при този изход ще му се
следват в размер на 619,34лв вместо 453,25лв, което ще има за последица допълнително
присъждане на 167лв. Ще подлежи на отмяна решението в частта за държавната такса, която
при този изход е 9600лв вместо 12 000лв. Ищците са доказали разноски от 400лв, които ще
им се следват до размер от 191,30лв вместо 260лв и решението в тази част за сумата от
68,70лв ще подлежи на отмяна. Определеното възнаграждение на процесуалния
представител адв. Ч.Н. на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. и в съотвествие с НМАВ №1/2004г при този
изход на спора ще е общо в размер на 5613,91лв вместо 9060лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще има само въззивника –ответник и то
в пълния претендиран размер поради уважаване на жалбата. Тези разноски доказани в общ
размер на 1250лв /съгласно списъка по чл.80 ГПК/ за държавна такса и ю.к. възнаграждение,
което съдът определя в същия размер, ще следва да се възложат в тежест на ищците.
Поради изложеното, САС
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 03.12.2020г. по гр.д. № 65/2020г. на Монтански окръжен съд в
обжалваната му осъдителна част за сумите от по 30 000лв, представляващи разликата между
присъденото в тежест на ЗД“Евроинс”АД ЕИК ********* обезщетение за неимуществени
вреди на осн. чл.432, ал.1 КЗ на Е. Г. Д. и О. Н. Д. в размери от по 150 000лв и
установеното за дължимо от по 120 000лв, както и в частта за разноските: дължими на
ищците над размер от 191,30лв вместо присъдения от 260лв и на адв. Ч.Н. възнаграждение
по чл.38, ал.2 ЗАдв. над размер от 5613,91лв вместо присъдения, както и в частта относно
7
дължимата държавна такса пред първата инстанция над размер от 9600лв до присъдения от
12 000лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Г. Д. и О. Н. Д., със съдебен адрес: гр.***, ул.***, № 7,
ет.2, ап.5 против ЗД“Евроинс”АД ЕИК ********* искове по чл.432 ал.1 КЗ за
неимуществени вреди над установените за дължими размери от по 120 000лв за всеки от тях
до присъдените по 150 000лв като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.12.2020г. по гр.д. № 65/2020г. на Монтански окръжен
съд в обжалваните му отхвърлителни части.
Осъжда Е. Г. Д., О. Н. Д. и Н. О. Н. Д. заплатят на ЗД“Евроинс”АД допълнително
сумата от общо 167лв- представляваща разноски пред първата инстанция и сумата от общо
1250лв – представляваща разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.

Председател: Членове:


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8