№………./........
01.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 24.01.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Томова
въззивно търговско дело № 105 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №2595/05.08.2019г. на
Варненски районен съд, 20-ти състав, постановено по гр.д. №9214/2018г. по
описа на ВРС, изменено в частта му за разноските с определение №16338/11.12.2019г., ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, е осъден да заплати
на ищеца Х.К.Ж., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, сумата 8 500 лева,
представляваща обезщетение за обезвреда
на неимуществени вреди, претърпени от него вследствие на ПТП,
настъпило на 15.07.2017г. на главен път I-4 София – Варна, в посока гр. София,
на км. 207 + 200, в община Омуртаг в близост до разклона за с. Беломорци, по
вина на водача на л.а. „Рено
Меган”, с рег. № ******* С. А., обхванат
от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/22/117000577340 със срок на
действие от 18.02.2017г. до 17.02.2018г., издадена от ЗД „БУЛ ИНС” АД, на
основание чл.432 от КЗ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
исковата молба – 11.06.2018г., до окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1, във вр. с
чл.84, ал.3 ЗЗД.
Исковете в останалите им части – за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 8 500 лв. до претендирания размер от 15 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба до
окончателното плащане, са били
отхвърлени като неоснователни.
В съответствие с това, както и с оглед уважения главен иск за присъждане
на обезщетение за причинени имуществени вреди, е разпределена и насрещната
отговорност на страните по чл.78 от ГПК, като ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД е
осъден да заплати на ищеца Х.К.Ж. сумата 1 757,29 лева, представляваща сторени
разноски по делото, съобразно уважената част на исковете, съответно ищецът Ж. е осъден да заплати на ответното дружество сумата
537,16 лева, представляваща сторени разноски по делото, съобразно отхвърлената
част на исковете.
Това решение се
обжалва от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, с въззивна жалба вх. №62596/28.08.2019г., в частта му за разликата над 3 000 лв. до присъденото на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 8 500 лв., ведно със
законната лихва, считано от 11.06.2018г. до окончателното му плащане.
Решението се
обжалва и от ищеца Х.К.Ж., ЕГН **********, с въззивна жалба вх. №63782/02.09.2019г., частта му, с която се отхвърлят частично предявените искове за
разликата над присъденото обезщетение в размер на 8 500 лв. до сумата
12 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018г. до
окончателното му плащане.
В частта му по
отношение на уважения главен иск за сумата 28,46 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от деликта, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2018г., до окончателното й
плащане, както и в частта му по отношение на отхвърления главен
иск за обезщетение за неимуществени вреди за сума над 12 000 лева до
пълния претендиран първоначално размер от 15 000 лева, решението не е
обжалвано от страните и е влязло в сила.
І. По допустимостта на въззивното производство.
Въззивните жалби на ищеца Х.Ж. ***” АД са
подадени в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и са
процесуално допустими. Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл.260 ГПК
реквизити и приложения по чл.261 ГПК и са надлежно администрирани. Дължимите
държавни такси за въззивното производство по тези жалби, в размери съответно от 70 лева и 110 лева, са внесени предварително от задължените лица.
Осъществена е
размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК. В указания двуседмичен срок всяка от
страните е депозирала писмен отговор по въззивната жалба на насрещната страна.
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът
приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
Основните оплаквания и в двете въззивни жалби са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части,
като изложените от всяка от насрещните по спора страни основания и доводи за
тяхното обосноваване се свързват с размера на застрахователното обезщетение, дължимо за
справедлива обезвреда на неимуществените вреди, причинени на пострадалия ищец
от процесното пътнотранспортно произшествие.
Като анализира
подробно представените по делото медицински документи, приетите заключения по
допуснатите повторната комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, тройната съдебномедицинска експертиза, психологическа експертиза,
както и събраните свидетелски показания, ответникът
„ЗД БуЛ ИНС” АД счита, че не са били
доказани търпените увреди, вида, медико - психологичния и медико-биологичния
характер и степен на уврежданията, съответно твърденията на ищеца относно
характеристиките и продължителността на оздравителния период, който и към
настоящия момент не бил приключил. Твърди, че неправилно и необосновано тези
обстоятелства не са взети предвид от първоинстанционния съд при определяне на
размера на справедливото обезщетение, съответно, че неправилно като
неимуществени вреди са отчетени претърпени от ищеца стрес, уплаха, негативни
изживявания и психични травми във връзка с ПТП, каквито всъщност не са доказани
по делото. Отделно от това счита, че евентуалното наличие на такива
психо-емоционални вреди не са резултат от причинено при процесното ПТП телесно
увреждане на ищеца, поради което и по аргумент от чл.493, ал.1, т.1 КЗ
застрахователят не дължи тяхното обезщетяване.
Изразява и
несъгласие с извода на съда за липса на съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия ищец, като счита, че с оглед установеното със
заключението на повторната
комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза обстоятелство, че при
движение със скорост до 50 км/ч ищецът е могъл да избегне настъпване на ПТП, то
е безспорно, че избраната от ищеца скорост на движение, макар да е под
максимално разрешената, е била несъобразена с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие, с което е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.
2 от ЗДвП.
При тези основни оплаквания въззивникът „ЗД БуЛ ИНС” АД моли за отмяна на решението в
обжалваните му части и отхвърляне на предявения главен осъдителен иск за
неимуществени вреди за сума над 3000 лв., респ. и на акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава. В съответствие с това моли и за ревизиране
на първоинстанционното решение и в частта му за разноските. Претендира и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В подадения писмен
отговор вх. №77980/24.10.2019г. въззиваемия по тази въззивна жалба ищец Х.Ж.,
чрез пълномощника си адвокат Й. А. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Като обосновава подробно аргументи за установеност в конкретния
случай на причинените му в резултат на конкретното ПТП вреди, съответно, че
дължимото му обезщетение следва да се присъди дори в по-висок размер, ищецът
моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено от въззивния съд.
Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
Във въззивната жалба на ищеца Х.К.Ж. се акцентира на това, че по делото са безспорно
установени като действително причинени на ищеца травми и негативните физически
преживявания (болки и страдания) и развито вследствие на това нервно
разстройство, като се твърди, че с оглед внезапното влошаване на качеството на
живот на ищеца, негативните психически преживявания в резултат на получените
травми, отключеното разстройство в адаптация - генерирана тревожност, които са
пряка последица от настъпилото ПТП, от една страна, а от друга, като се има
предвид възрастта на пострадалия и периода на възстановяване от физическите
травми, невъзможността да управлява мотоциклет и ограничения обем на движение
на лявата ръка, дългия период на възстановяване на психиката му (при това към момента не
напълно), справедливото обезщетяване на вредите изисква присъждането на
обезщетение в размер на 12 000 лева.
Моли за отмяна на
решението в обжалваната му част и уважаване на предявената осъдителна
претенция. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата по
тази въззивна жалба страна – ответника „ЗД БуЛ ИНС” АД,
по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор вх.
№78783/28.10.2019г., в който подробно обосновава становище за неоснователност
на въззивната жалба с искане да бъде оставена без уважение като първоинстанционно
решение в
частта му, с която предявените искове са отхвърлени, бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
За изслушване на
становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание.
Във връзка с
насрещните претенции по чл.78 от ГПК за присъждане на разноските, сторени за
производството, съдът намира за уместно да предупреди страните, че при
поддържане на такова искане следва да се представи списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените
съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба вх. №62596/28.08.2019г. по описа на ВРС на ответника ЗД „БУЛ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник
адвокат В. А., САК, срещу решение №2595/05.08.2019г. на
Варненски районен съд, 20-ти състав, постановено по гр.д. №9214/2018г, в частта му за разликата над 3 000
лева, до присъденото на ищеца Х.К.Ж., ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 8 500 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване
на исковата молба – 11.06.2018г., до окончателното й плащане.
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба вх. №63782/02.09.2019г. по описа на ВРС на ищеца Х.К.Ж.,
ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Й. А.,
ВАК, срещу решение №2595/05.08.2019г. на
Варненски районен съд, 20-ти състав, постановено по гр.д. №9214/2018г, в частта му за разликата над
присъденото му обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 500 лева до сумата 12 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба –
11.06.2018г., до окончателното й плащане.
НАСРОЧВА открито съдебно
заседание за 18.02.2020г. от 13,30 часа, за която дата и час да се
призоват страните чрез пълномощниците
им по делото.
УКАЗВА на страните, че
следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА
ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК). В случай, че се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в
списъка по чл.80 от ГПК същото следва да е достатъчно конкретизирано по
основание и размер.
Препис от
определението да се връчи на страните ведно със съобщение за насрочено
открито заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от
22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На насрещните
страни ДА СЕ ВРЪЧАТ и преписи от подадените отговори на въззивните жалби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.