Решение по дело №6150/2019 на Районен съд - Пловдив

      

 

 

 

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 4541

гр. Пловдив, 27.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6150 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Oбразувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Стара Загора срещу Н.Г.С. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 990.43 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 20.07.2016 г. до 22.08.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, ***, по партиден № *** и абонатен №***, както и сумата в размер на 41.54 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 29.08.2018 г. до 25.02.2019  г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.02.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3591/2019 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Оспорва начина по който е начислявана доставената услуга. Оспорва начисленото количество вода. Не ставало ясно как е начислено това количество, кой е извършил отчета. Твърди, че в период от 10 години, имотът е бил необитаем. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3591/2019 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от последния. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. 

За да бъде уважен предявения иск ищецът следва да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в ***, по партиден № *** и абонатен № *** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми.

 Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.

С определение от 26.07.2019 г. е отделено като безспорно, че ответницата през процесния период е била собственик на водоснабден имот, находящ се в ***, по партиден № *** и абонатен № ***, като *** на Г. В. Г..

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.

По делото ищецът не доказа, въпреки указаната в тази насока доказателствена тежест, че за процесния период в процесния имот е потребено реално, начисленото от него количество вода от 456 куб.м., както и наличие на предпоставки за служебно начисление, каквото и не се твърди.

С молба от 04.06.2019 г. ищецът уточнява, че отчета в процесния имот за процесния период е извършен при засичане на показанията на водомера от служител на ВиК при смяна на титуляра на партидата на името на А. М., придобил процесния имот от ответницата, като е издадена квитанция за начисленото количество вода и паричната й равностойност /л.6/.

По делото не са ангажирани доказателства, че записаното в квитанцията количество вода е действително отчетеното по водомера от процесния имот. Квитанцията, представлява частен документ, изходящ от ищеца и няма доказателствена стойност за съда.

Представените карнети /л.13-17/ не касаят процесния период. От допуснатата и приета по делото ССчЕ се установява единствено стойността на начисленото количество вода за процесния имот, но не и че това количество реално е отчетено от водомера в същия.

С оглед изложеното искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид неоснователността на главния иск се явява неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава. Исковете следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността за разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда за ответника. Същият не доказа да е направил разноски в настоящото производство. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразен като предмет завеждане и представителство по гр. дело срещу Община Асеновград, който не касае настоящото дело.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд

 

 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, представлявано от у. Р. Р. срещу Н.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** искове за признаване за установено, че Н.Г.С., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Стара Загора, ЕИК ********* сумата в размер на 990.43 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 20.07.2016 г. до 22.08.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, по партиден № *** и абонатен № ***, както и сумата в размер на 41.54 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 29.08.2018 г. до 25.02.2019  г., ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.02.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3591/2019 г. по описа на ПРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ