Р Е Ш Е Н И Е №262
18.01.2019 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2329 по описа на същия съд за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Отрицателен установителен иск на С. С. С.,
ЕГН **********,***, против "ЕВН
България Топлофикация ЕАД", със седалище и адрес на управление:
гр. ПЛОВДИВ, ул. УЛ. "ХРИСТО Г. ДАНОВ" № 37, ЕИК *********, по
смисъла на чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от същия кодекс.
Според изложеното в исковата молба, ответното
дружество имало , по силата на договор при общи условия , вземане против
праводател на ищеца , за което си вземане се снабдило през 2006 г със
изпълнителен лист на неисковото основание по чл. 237 от ГПК ( отм.). Листа бил издаден за следните суми: 1226 лева-
неплатена топлинна енергия, доставена на наследодателя за периода от
01.11.2001г до 31.05.2006г , 410.40 лева – обезщетение за забава в плащането на
главницата за период от 11.01.2002г. до 17.07.2006г , ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаването на молбата за издаване на лист –
26.07.2006г до окончателното изплащане на вземането , и 34.72 лева държавна
такса ( платена на съда ) и 82 лева възнаграждение на юрисконсулт. Възоснова
така издадения изпълнителен лист, едва през 2012г било образувано изпълнително
дело № ****** по описа на ЧСИ ********
при ПОС; твърди се обаче , че още преди образуването на това изпълнително дело
, вземането на ответното дружество се било погасило с изтичането на погасителна
давност . Затова се иска да се постанови от съда решение, по силата на което
съдът да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение на посочените по – горе
суми.
Ответното дружество оспорва иска, в
своевременно подаден отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Отрича изтичане на
давността за вземането , като твърди, че е имало прекъсване и спиране на срока,
представляващ бездействие на кредитора. Отделно възразява, че давност няма как
да е изтекла за част от вземането , тъй като то било погасено по друг способ –
чрез отделни във времето плащания, част от които – извършени направо на
кредитора вън от изпълнителното дело, друга част- в хода на същото. Моли
се иска да бъде отхвърлен .
И двете страни претендират разноските, които
са сторили по производството.
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение , че за периода от 17.07.2006г ( датата на подаване
на молбата за издаване на изпълнителен лист на осн. чл. 237 от ГПК ( отм. )
до 08.02.2018г ( датата на подаване на
исковата молба по настоящото дело) по сметка на кредитора са получени общо 711.93
лева от наследодателя на ищеца , като с тях са погасени съдебните такси и
разноски по частното гражданско дело и изпълнителното такова , ( общо 408.30
лева ), 165.68 лева от обезщетението за
забава и законните лихви до 23.01.2015г., и част от главницата за периода от м.
07.2003г до м. 01.2004г в размер на 137.95 лева. В друга част, вземането е „отписано по
давност” – 443.13 лева от главницата , и 371.99 лева от лихвите. Остават съответно за плащане 644.92 лева от
главницата , 98.13 лева от начисленото за периода от 11.01.2002г. до 17.07.2006г. обезщетение за забава , и 219.59 лева от
законната лихва.
Искът е
допустим като установителен , при очевиден интерес от исканото установяване,
включително в частта, за която ответникът твърди да е погасена чрез друг вид способ – плащане,
като се има предвид, че според фактите в исковата молба, давността е настъпила
преди плащанията.
Предвид
становищата на страните и ангажираните в тяхна подкрепа доказателства , съдът съобрази следното :
Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК ( отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като
притезание ( срв., решение № 101 от
1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск,
не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г.
о., ГК). В настоящото
производство, единствената твърдяна промяна е изтичането на погасителната
давност.
Ищецът е наследник по закон на баща си, С. П. С., с
открито на дата ********г наследство. Против последния, е издаден на дата 28.07.2006г
изпълнителен лист на основанието по чл. 237 от ГПК ( отм. ), по частното
гражданско дело № 5931/2006г, ПРС , за равностойността на доставена до обект П.****
ул.******** топлоенергия на стойност от
1226 лева- доставена на наследодателя за периода от 01.11.2001г до
31.05.2006г , 410.40 лева – обезщетение за забава в плащането на главницата за
период от 11.01.2002г. до 17.07.2006г , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаването на молбата за издаване на лист – 26.07.2006г
до окончателното изплащане на вземането , и 34.72 лева държавна такса ( платена
на съда ) и 82 лева възнаграждение на юрисконсулт. Възоснова така издадения
изпълнителен лист, едва през 2012г било образувано изпълнително дело № ******** по описа на ************* при ПОС; отсъстват
поделото каквито и да било данни за преходно образувано изпълнително дело. Тук
обаче следва да се каже , че вземането на ответното дружество е по договор при
общи условия за периодични доставки, тоест , то се погасява с изтичането на кратката
погасителна давност по смисъла на чл. 111 буква „в „ от Закона за задълженията
и договорите и Тълкувателно
решение № 3/2011 г., ОСГК. Последната дата
на доставката е 31.05.2006г., а според общите условия между страните, действали към този
момент, отчитането следва да е
ежемесечно, като издадената фактура следва да се плати в срок от тридесет дни
от издаването. Тоест, най- късно към
30.07.2006г. , е започнала да тече за цялото вземане кратката
погасителна давност. Молбата за издаване на изпълнителен лист на неисковото
основание по чл. 237 от ГПК ( отм. ) не прекъсва , нито спира , изтичането на
погасителната давност.Изпълнителното дело е образувано едва на 13.12.2012г,
тоест, давностния срок за погасяване на вземането е изтекъл още преди датата на
образуването на изпълнителното дело, и този извод на съда е верен дори да
приемем, че ищеца няма основание да се позовава на кратката давност – изтекла е
и общата петгодишна такава.
Тази констатация на съда е достатъчна да се
приеме , че иска е основателен.
За пълнота, получените от взискателя по
изпълнителното дело частични плащания от страна на длъжниците ( ищеца и неговия
наследодател) след датата на изтичането
на давността, не се явяват недължимо
платени, според изричната норма на чл. 118 от Закона за задълженията и
договорите. Плащането обаче не означава , че в тази си част задължението е
погасено не чрез давност, а чрез
плащане, тъй като първия осъществен във времеви порядък правопогасяващ
факт е давността.
В
резюме, искът следва да се уважи изцяло.
Вземането
за лихви се погасява независимо от размера си на акцесорното основание по чл. 119 от ЗЗД.
Разноските се присъждат в тежест на
ответника, по списък.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
Признава за установено в отношенията между
страните , че С. С. С., ЕГН **********,***, не дължи на "ЕВН България Топлофикация ЕАД", със
седалище и адрес на управление: гр. ПЛОВДИВ, ул. УЛ. "ХРИСТО Г.
ДАНОВ" № 37, ЕИК *********, изпълнение ( плащане ) , вкл. по принудителен
ред , на следните суми , за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 5931/2006г.
по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ **********************в
при ПОС за 2012г :
·
1226 лева главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена на наследодателя за
периода от 01.11.2001г до 31.05.2006г до обект в П., ул. ************; ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаването на молбата за
издаване на лист – 26.07.2006г до окончателното изплащане на вземането;
·
410.40 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 11.01.2002 г. до 17.07. 2006 г.,
·
116.72 лева,
представляваща деловодни разноски по частното дело № 5931/2006г
Осъжда
"ЕВН България Топлофикация ЕАД", със седалище и адрес на управление: гр.
ПЛОВДИВ, ул. УЛ. "ХРИСТО Г. ДАНОВ" № 37, ЕИК *********, да заплати на
Г. И. А., ЕГН **********,***, сумата от 520 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ