Присъда по дело №2818/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта:	29
Дата:	22 ноември 2021 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия:	Даниела Талева

Дело:	20211100602818
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 29
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева

Кристина Гюрова
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
и прокурора Олег Иванов Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100602818 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯВА присъдата от 08.04.2021г., постановена по НОХД
№15410/2019г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав, в частта, с която
подсъдимият Г. А. Т. е признат за НЕВИНОВЕН за извършени престъпления
по чл.343б, ал.3 от НК и по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, както и в
частта за разноските, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. А. Т., роден на *******. в гр.Велинград,
българин, български гражданин, с основно образование, разведен, осъждан, с
адрес: с. Гара Елин Пелин, общ. Елин Пелин, бул. „*******, с ЕГН-
**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.03.2018 г., в гр. София, по бул.
„Сливница“, с посока на движение, от бул. „Мария Луиза“ към ул. „Г.С.
Раковски“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Ягуар“ с per. № ******* след употреба на наркотични вещества -
тетрахидроканабинол (ТНС) и амфетамин, включени в списъка на
наркотичните вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
съгласно Списък I към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз
1

основа на чл. 3, ал. 2, от ЗКНВП, установена със съдебно - химико-
токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични вещества
или техни аналози на Специализираната химико- токсикохимична
лаборатория на Военномедицинска академия, протокол изх. №
2119/12.04.2018 г., поради което и на основание чл.343б, ал.3 от НК и чл.54 от
НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и
ГЛОБА в размер на 500.00лв. (петстотин лева).

ПРИЗНАВА подсъдимия Г. А. Т. (със снета по делото
самоличност) ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.03.2018 г., в гр. София, бул.
„Сливница“ в лек автомобил марка „Ягуар“ с peг. № ******* без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите е държал високорискови наркотични вещества - амфетамин с
нето тегло 0,28 гр., на стойност 8,40 лева и коноп с нето тегло 0,49 гр., на
стойност 2,94 лв., на обща стойност 11,34 лева, като амфетаминът и конопът
са включени в списъка на "Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина" - Приложение №
1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП, и случаят е маловажен, поради което и на
основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на
ГЛОБА в размер на 600.00лв. (шестстотин лева).
НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал.1 от НК, НАЛАГА на подсъдимия Г. А.
Т. (с установена самоличност) най-тежкото от определените му наказания
„ГЛОБА“, а именно ГЛОБА в размер на 600.00лв. (шестстотин лева), като на
основание чл.23, ал.3 от НК, ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло към наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА наказанието ГЛОБА в
размер на 600.00лв. (шестстотин лева).
На основание чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Г. А. Т.
(със снета самоличност) да заплати сумата от 70.00лв. (седемдесет лева) по
сметка на СДВР, представляваща сторените в ДП разноски, сумата от 431.29
лв. (четиристотин тридесет и един лева и двадесет и девет стотинки) по
сметка на СРС, представляваща направените в производството пред районния
съд разноски, сумата от 100.00 лв. (сто лева) по сметка на СГС,
представляваща направените във въззивното производство разноски лева/
както и сумата от по 5.00 лв. (пет лева), представляваща държавна такса за
всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Потвърждава присъдата в останалата ѝ част.

2

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от
днес пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

С присъда от 08.04.2021г., постановена по НОХД №15410/2019г., СРС,
НО, 99-ти състав, е признал подсъдимия Г. А. Т. за НЕВИНОВЕН в това, че
на 14.03.2018 г., в гр. София, по бул. „Сливница“, с посока на движение, от
бул. „Мария Луиза“ към ул. „Г.С. Раковски“ управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Ягуар“ с peг. № ******* след употреба на
наркотични вещества - тетрахидроканабинол (ТНС) и амфетамин, включени в
списъка на наркотичните вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, съгласно Списък I към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
издадена въз основа на чл. 3, ал. 2, от ЗКНВП, установена със съдебно -
химико-токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични
вещества или техни аналози на Специализираната химико- токсикохимична
лаборатория на Военномедицинска академия, протокол изх. №
2119/12.04.2018 г., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е
ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Г. А. Т. за
НЕВИНОВЕН в това, че на 14.03.2018 г., в гр. София, бул. „Сливница“, в лек
автомобил марка „Ягуар“ с peг. № ******* без надлежно разрешително
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е
държал високорискови наркотични вещества - амфетамин с нето тегло 0,28
гр., на стойност 8,40 лева и коноп с нето тегло 0,49 гр., на стойност 2,94 лв.,
на обща стойност 11,34 лева, като амфетаминът и конопът са включени в
списъка на "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина" - Приложение № 1
към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП, и случаят е маловажен, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.
С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства,
като е ОТНЕЛ в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК,
предмета на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, а именно
амфетамин с нето тегло 0,28 гр. и коноп с нето тегло 0,49 гр.
Постановил е, приложеният на лист 9 от ДП, използван „дръг тест“ и
приложените на лист 52-53 от ДП, опаковки, да бъдат унищожени като вещи
без стойност по реда на ПАРОАВАС.
Постановил е на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените в хода на
наказателното производство разноски, да останат за сметка на държавата.
Срещу така постановената присъда е депозиран протест от прокурор
при СРП, с който се иска присъдата на районния съд да бъде отменена, а
вместо нея да бъде постановена осъдителна присъда, с която подсъдимият
Г.А. Т. да бъде признат за виновен по предявените му обвинения и да му
1

бъдат наложени съответните наказания, предвидени в санкционната част на
НК при условията на чл.54 от НК. В протеста се прави подробен анализ на
доказателствата, посочва се още, че по делото освен гласни доказателства са
събрани и писмени доказателства и доказателствени средства, както и че
прочетените по реда на чл.281, ал.4 НПК показания на свидетелите не са
единствено доказателство за фактите, изложени в обвинителния акт.
Въззивният съд в разпоредително заседание на 19.07.2021г. по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не
се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства. Въпреки това,
в съдебно заседание, проведено на 29.09.2021г., е счел, че за изясняване на
обективната истина по делото е необходимо да бъде проведен допълнителен
разпит на свидетелите М.Ц. и Ф.М., както и на вещото лице, изготвило
химико-токсилогичната експертиза на досъдебното производство.
Пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста на СРП. Моли
да бъде отменена оправдателната присъда и да бъде постановена нова
осъдителна такава. Посочва, че първоначално подсъдимият изобщо не е
оспорил показанията на техническото средство, което е отчело употреба на
наркотични вещества, а в последствие сам, доброволно, е дал биологични
проби във ВМА. Изтъква, че тези проби са били надлежно изследвани,
съставен е съответния протокол за токсилогична експертиза на ВМА, което
категорично доказва, че в кръвта и урината на Т. е имало наличие на
наркотични вещества – тетрахидроканабинол и амфетамин. По втория пункт
на обвинението, обръща внимание на факта, че е налице протокол за
доброволно предаване на наркотичните вещества именно от подсъдимия Т.,
т.е. тези наркотични вещества счита, че безспорно са намерени в негово
притежание. Сочи още, че тези наркотични вещества също са били надлежно
изследвани и ФХЕ, изготвена на ДП, е установила вида на притежаваните
наркотични вещества. По тези съображения намира, че и двете обвинения са
безспорно доказани и моли да бъде постановена осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г., пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда. Изразява несъгласие с позицията на
прокурора, като изтъква, че наличието на протокол за доброволно предаване
не може да докаже по един несъмнен начин държането на което и да е
вещество. Подчертава, че е практика на полицейските органи, при наличието
на няколко младежи, да убеждават най-доброто момче да предаде
запретеното вещество без последният да има нещо общо с него и така да се
търси отговорност само на формално основание, а лицата, които имат
отношение към това вещество, обикновено се разпитват като свидетели. За
конкретния случай посочва, че протоколът за доброволно предаване е в
противоречие с цялата фактология по делото, като изтъква, че разпитаният
пред въззивния съд свидетел, е посочил, че кутията от цигари, съдържаща
наркотичните вещества, е намерена до скоростния лост, от което счита, че си
личи, че протоколът за доброволно предаване е съставен в нарушение на
2

правилата на НПК, тъй като се касае за обиск на лице, защото протоколът е
съставен в сградата на 05 РУ. Намира още, че когато две лица са задържани
за нещо в една кутия, на едно място, което се намира на улицата, привнесено
към протокола за доброволно предаване, съставен на друго място, само сочи
на нарушена процедура, поради което доказателствената стойност на този
протокол като действие и неговото документиране е оборено от самите
доказателства по делото. Счита, че изявленията на лицето, обективирани в
протокол за доброволно предаване, нямат никакво доказателствено значение,
защото същото не е взето и не е оформено в съответствие с правилата на НПК
– след като лицето бъде предупредено, че каквото каже би могло да навреди
на себе си в условията на фактическо обвинение, защото когато е задържано,
задържането вече представлява фактическо обвинение. На следващо място
изтъква, че каквото и да каже едно подсъдимо лице, дори и пред съдебния
състав, то не може да бъде осъдено само на базата на собствените си
самопризнания. Намира, че в конкретния случай държането на наркотичните
вещества нито процедурно, нито фактически може да се приеме за несъмнено
доказано по това дело. Във връзка с обвинението за шофиране след употреба
на наркотични вещества, счита, че само експертизата не е достатъчна, а
обвинението по този род дела може да се доказва с всички, допустими по
НПК средства, включително и със свидетелски показания. По повод на
експертизата сочи, че същата показва извършените нарушения при вземане на
кръвна проба. В самата наредба посочва, че е регламентирано какво следва да
бъде направено при вземането на съответните проби от биологичен материал
и неговото изследване, което в конкретния случай е извършено в нарушение
на съответната наредба. С оглед невъзможността за повторно изследване на
иззетите кръвни проби поради тяхното унищожение, намира, че обвинението
за шофиране след употреба на наркотични вещества не е доказано по
безсъмнен начин, каквото изискване поставя НПК.
Подсъдимият Г.А. Т. не се явява пред въззивния съд и не изразява
становище по протеста.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че са налице основания за нейната частична отмяна и
постановяване на нова присъда в отменените части поради следните
съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при относителна
пълнота на доказателствата, като районната инстанция е събрала почти
всички възможни и достъпни доказателства и доказателствени средства,
които обаче са ценени и тълкувани превратно, което е довело до погрешни
изводи по фактите и приложимото право. Посочените пропуски в дейността
на първия съд са довели до постановяването на един неправилен и
незаконосъобразен акт, а изложените аргументи за оправдаването на
подсъдимия са неубедителни и противоречат на установеното от
3

доказателствата по делото.
При преценката на доказателствата, които са били събрани по време
на първостепенното съдебно следствие, както и тези, събрани от въззивната
инстанция и на основание чл.316 от НПК, въззивният съд намери основания
за промяна във фактическата обстановка по делото и прие следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият Г. А. Т. е роден на ***** г. в гр. Велинград. Същият е
българин, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен,
с адрес с. Гара Елин Пелин, община Елин Пелин, бул. ****, с ЕГН
**********.
На 14.03.2018г. свидетелката В.Л. и подсъдимият Г.Т. се придвижвали в
град София с лек автомобил марка „Ягуар“ с peг. № ****. Лекият автомобил
бил управляван от подсъдимия Т.. Движели се по бул.“Сливница“ с посока на
движение от бул. „Мария Луиза“ към ул. „Г.С. Раковски“, когато били спрени
за проверка от полицейските служители Л.Л., Ф.М. и Д.С. – служители при
СДВР, които били на работа за времето от 20.30ч. на 13.03.2018г. до 08.30ч.
на 14.03.2018г. Причината полицейските служители да спрат автомобила,
управляван от подсъдимия, била, че колата криволичела по пътя. В хода на
проверката било установено, че автомобилът се управлява от подсъдимия Т.,
а до него на предна дясна седалка пътувала свидетелката В.Л.. След
спирането на превозното средство, полицейските служители провели
разговор с водача на автомобила, като свидетелят Л. го попитал дали е добре
и дали е използвал някакви упойващи вещества. Подсъдимият Т. признал, че е
използвал такива вещества и дори показал на полицейските служители, че
има още в него. Наркотичните вещества били поставени в кутия от цигари
„SOBRANIE“, която се намирала до скоростния лост на автомобила и същата
била показана на полицейските служители от подсъдимия, който я отворил и
им показал съдържанието . След това започнал да отрича да е използвал
такива вещества, както и твърдял, че показаните вещества не са негови, после
пак се съгласявал, че са негови тези вещества, после пак отричал, искал да ги
предава доброволно, след което отказвал. Цялостното неадекватно поведение
на подсъдимия и наличието на наркотични вещества мотивирали
полицейските служители да го задържат заедно със спътницата му за срок от
24 часа по реда на ЗМВР. След това двамата били отведени в 05 РУ-СДВР. В
сградата на 05 РУ-СДВР пристигнали свидетелите Б.Г. и М.Ц., които
извършили тест на подсъдимия Т. за употреба на наркотични вещества с
техническо средство Dugtest 5000 с инв. № ARJF0040, който отчел в проба №
338 положителен резултат за употреба на наркотични вещества – амфетамин
и марихуана. В сградата на 05 РУ-СДВР, на 14.03.2018г., подсъдимият Т.
предал доброволно един брой кутия от цигари „SOBRANIE“, съдържаща
хартиена сгъвка, в която имало бяла бучка с неправилна форма и зелена
растителна маса. В тази връзка свидетелят М.Ц. съставил срещу подсъдимия
4

Т. АУАН № 492787/14.03.2018 г., в който били отразени констатираните от
свидетелите Л., М. и С. обстоятелства – датата, марката и модела на спрения
за проверка автомобил, посоката на движение на последния, мястото, на което
е бил спрян, както и че при извършен тест с техническо средство на водача на
автомобила Т., същият е отчел положителна проба за канабис и амфетамин.
Свидетелят Л. съставил протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества, в който било отразено, че проверяваното
лице Г.Т. е във възбудено състояние по време на проверката, демонстрирайки
безпокойство, изговорът му бил на срички и заеквайки. В протокола бил
отразен и номера на уреда, с който била извършена проверката за наркотични
вещества - №0040, номера на пробата, която е дала положителен резултат за
канабис и амфетамин – №338, както и номера на издадения талон за
медицинско изследване – №0025329, който бил подписан от подсъдимия в
качеството му на проверено лице. Протоколът за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества бил подписан от свидетеля
Л. като извършил проверката и от подсъдимия като проверен. Във връзка с
издадения талон за медицинско изследване Т. бил транспортиран до „Военно
медицинска академия“ - гр. София, където дал кръв и урина за изследване.
Преди обаче да му бъдат взети биологичните проби, бил съставен протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Този протокол бил
съставен от доктор Й.А. – медицински специалист в „Токсикология“ ВМА, в
който в графа „Наркотични вещества или техни аналози или други средства,
нарушаващи способността за управление на МПС“ било отбелязано, че Г.Т. е
посочил, че е употребил канабис и амфетамин, като количество посочил „1-2
дърпане и 1 черта“, а като време посочил, че това е станало на 13.03.2018г.
между 18-19 часа. Този протокол също бил подписан от подсъдимия Т. в
качеството му на изследвано лице.
Било извършено съдебно-химическо /токсикологично/ изследване на
биологичните проби, дадени от Т., при което в кръвта и урината му било
установено наличие на наркотични вещества - тетрахидроканабинол и
амфетамин.
Били изготвени физико-химични експертизи, които дали заключение, че
доброволно предадените от Т. вещества, представляват амфетамин с
процентно съдържание на активния компонент 16,3 %, с нето тегло на обекта
- 0,28 гр., на стойност 8,40 лева и коноп с процентно съдържане на активния
компонент тетрахидроканабинол 15 % и нето тегло - 0,49 гр., на стойност 2,94
лева.
По доказателствата:
Посочената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите: Ф. Г. М., дадени пред първия и въззивния съд (частично), както
и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, Л.К. Л., дадени
пред районната инстанция и прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1,
5

т.2 НПК, Д.М. С., депозирани в хода на първоинстанционното съдебно
следствие и прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, Б.Н.Г.,
дадени пред районния съд и приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2
НПК, М. В. Ц., съобщени пред първия съдебен състав, както и прочетените по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, В.С. Л.а, дадени пред районния съд и
прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК; писмените
доказателства: протокол за доброволно предаване (л.14-15 от ДП), заповед за
задържане на лице (л.19 ДП), заповед за задържане на лице (л.23 ДП), АУАН
№492787 (л.35 ДП), заповед за налагане на принудителна административна
мярка (л.36 ДП), протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества (л.39 ДП), справка картон на водача
(л.40-42 ДП), талон за медицинско изследване №0025329 (л.56 ДП), протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л.57 ДП), писмо от
ВМА (л.116 ДП), протокол за унищожаване на биологични проби (л.117 ДП),
справка за съдимост (л.50 от ВСД), справка от ГДИН (л.85-86 от ВСД);
веществените доказателства – тест касета (л.10 ДП) и кутия от цигари (л.53 от
ДП); способите за доказване: химико-токсикологично изследване (л.55 ДП),
ФХЕ (л.47-48 ДП), ФХЕ (л.97-98 ДП), СППЕ (л.61-67 ДП).
Показанията на всички свидетели, събрани от разследващ орган в хода
на досъдебното производство, са еднопосочни и безпротиворечиви досежно
датата на деянията, авторството на същите, обстоятелствата, при които е бил
спрян автомобила, управляван от подсъдимия, лицата, които са се намирали в
този автомобил, състоянието на водача при слизането от автомобила,
извършената проверка на Т. с техническо средство, вида и марката на
техническото средство, номера на пробата, резултата от нея, издадения талон
за медицинско изследване, съставянето на АУАН, даването на кръв и урина за
изследване от подсъдимия.
Основният спор по делото е, дали показанията на свидетелите,
приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, са единствено
доказателство за обстоятелствата, които се установяват с тях. Според
контролирания съд, прочетените по ал.4 на чл.281 от НПК свидетелски
показания, са единствено доказателство за датата на деянието, номера на
автомобила и посоката му на движение, както и относно авторството на
деянията, за които Т. е предаден на съд. Това е и основната причина
подсъдимият да бъде оправдан и по двете, възведени му обвинения.
Въззивният съдебен състав не споделя този извод на районната инстанция,
като намери, че фактите, които се установяват посредством приобщените по
посочения ред свидетелски показания, се установяват и от други
доказателства по делото, като по тази причина всички събрани в хода на
наказателното производство доказателства следва да бъдат обстойно
обсъдени и анализирани, съпоставени едно с друго, за да стане ясна позицията
на въззивния съд.
Свидетелите М., Л. и С. са полицейските служители, които са спрели за
6

проверка автомобила, управляван от подсъдимия Т. на 14.03.2018г. Именно
тези свидетели пряко и непосредствено са възприели движението на
процесния автомобил, поведението на водача му преди спирането и след това,
а също са възприели миризмата на марихуана, идваща от водача, както и
държаните от последния наркотични вещества – амфетамин и марихуана,
които са били поставени в кутия от цигари, намираща се до скоростния лост
на автомобила. От тези свидетели единствено свидетелят М. заявява в
съдебно заседание пред първия съд конкретни спомени за инкриминирания
случай след прочитане на показанията му от досъдебното производство.
Преди да бъдат прочетени показанията му от ДП, свидетелят дава сведения за
длъжността, която заема, за естеството на работата си, за организацията .
След прочитане на показанията му от досъдебното производство, този
свидетел дава сведения за причината, поради която е бил спрян автомобила,
управляван от Т., пресъздава проведения разговор между подсъдимия и
свидетеля Л.. Пред първостепенния съд свидетелят М. посочва, че след
спирането му, подсъдимият се е държал неадекватно, като първоначално си е
признал, че е употребил наркотични вещества и е споделил, че има такива у
себе си, след което е започнал да отрича, че са негови. Свидетелят М.
уточнява, че дори им е показал наркотичните вещества, които били поставени
в кутия от цигари, оставена до скоростния лост, като свидетелят лично ги е
видял. М. дава още сведения, че след това водачът и спътницата му са били
задържани и отведени в сградата на 05 РУ-СДВР, където са били извикани
полицейски служители от пътна полиция, които са тествали водача Т. с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, като свидетелят
пояснява, че от апарата е излязло нещо като касова бележка, в което пишело,
че Т. е употребил амфетамин и марихуана. Свидетелят има спомен, че на
подсъдимия е бил издаден талон за медицинско изследване и че след това са
завели водача във ВМА, където е дал проби от кръв и урина за изследване
наличието на наркотични вещества. Относно държаните от Т. наркотични
вещества, свидетелят сочи, че в сградата на 05 РУ-СДВР подсъдимият ги е
предал с протокол за доброволно предаване. Пред въззивния съд този
свидетел също заяви липса на спомен за случая, за който е призован да
свидетелства, но след предявяване на АУАН, съставен на подсъдимия,
свидетелят възвърна спомените си и също даде подробни показания. Пред
въззивния съд свидетелят М. посочи, че АУАН е съставен, защото водачът на
автомобила, посочен в него, е дал положителна проба за наркотични
вещества, като уточни, че пробата е била положителна не само за едно
наркотично вещество, а за повече. Посочи още, че в АУАН се отразяват
датата на съставяне на акта, която съвпада с датата на спиране на автомобила,
марката и модела на автомобила, мястото, на което е спрян. Свидетелят М.
дори даде описание на външността на водача и заяви, че заедно с него е имало
момиче, като след установяване на кутията от цигари, съдържаща
наркотичните вещества, която била поставена до скоростния лост, двамата
започнали да си прехвърлят отговорността за това, чии са наркотичните
7

вещества. Пред въззивния съд свидетелят излага, че и момичето е било
тествано за наркотични вещества. Всичко това сочи, че свидетелят има
съхранен спомен за случая и свидетелстването му пред районния съд след
прочитане на показанията му от досъдебното производство е било не в
резултат от прочетеното, което е било „преразказано“, както е посочил в
мотивите си първият съдебен състав, а поради възстановяване на спомени за
процесните събития. Неправилно първостепенният съд не е ценил с доверие
показанията му, депозирани в хода на съдебното следствие, като е посочил, че
причината за този начин на оценка на свидетелските показания е, че те са
депозирани чак след прочитането на показанията на свидетеля от
досъдебното производство. Този подход на районната инстанция не се
споделя от въззивния съд, защото свидетелят както в хода на
първостепенното съдебно следствие, така и във въззивното Т.а, демонстрира
конкретни спомени за инкриминирания случай, като дори дава описание на
водача, каквото е дал и пред първостепенния съд, а там е описал и момичето,
пътуващо в процесния автомобил до водача. Районният съд е трябвало да
обсъди обстойно показанията на свидетеля М., дадени в хода на съдебното
следствие, да ги съпостави с показанията на останалите свидетели, макар и
приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК, да ги оцени и на база писмените
доказателства, събрани по делото и едва тогава да направи преценка дали
същите заслужават да бъдат кредитирани с доверие или пък не могат да
залегнат в основата на изводите на съда по фактите. В мотивите към
атакувания съдебен акт това не е сторено, като показанията на М., дадени
пред съда, са били отхвърлени с лека ръка единствено с аргумента, че са
депозирани едва след прочитане на показанията на свидетеля, дадени в
досъдебното производство. Това е довело до неправилна оценка на съвкупния
доказателствен материал, респ. до неправилни правни изводи. От показанията
на свидетеля М., приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, се
установяват времето, мястото, датата на спиране на автомобила, водачът,
който е управлявал същия, развилите се след спиране на автомобила събития,
състоянието на водача при спирането му, наличието на наркотични вещества
у последния, които са били показани на полицейските служители,
извършената за употреба на наркотични вещества проверка, резултатът от
нея, вида и номера на техническото средство, с което е извършена проверката,
номера на пробата, обстоятелството, че на подсъдимия му е бил съставен
АУАН със съответния номер, че му е бил издаден талон за медицинско
изследване, както и че Т. е дал кръв и урина за това изследване. Установява се
още от обсъжданите показания на свидетеля, мястото, на което е била
извършена проверката с техническо средство. Обстоятелствата, свързани със
спирането на автомобила на инкриминираната дата, поведението на водача
след спирането, проведения с него разговор, изявлението му, че е употребил
наркотични вещества и че има такива у себе си, както и че същите са били
поставени в кутия от цигари, оставена до скоростния лост на автомобила,
това, че ги е предал доброволно в сградата на 05 РУ-СДВР с протокол за
8

доброволно предаване, а също и резултата от извършената с техническо
средство проверка, се установяват и от показанията на този свидетел,
депозирани пред първия и въззивния съд. Датата на деянията, марката и
модела на автомобила, управляван от Т., посоката му на движение, мястото,
на което е бил спрян за проверка, се установяват от съставения на датата на
деянията протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества и от АУАН. Пред въззивния съд свидетелят М. бе
категоричен, че датата на съставяне на акта и датата на спирането на
автомобила съвпадат, както и че в АУАН се записват марката и модела на
автомобила, регистрационния му номер, мястото на спирането и посоката му
на движение. След като свидетелят даде показания в обсъжданата насока,
няма пречка като източник на доказателство за горните факти да бъде ползван
съставения АУАН. В действителност правилно е било отбелязано от
районната инстанция, че АУАН № 492787/14.03.2018г. е официален
диспозитивен документ, а не свидетелстващ такъв, тоест той доказва
единствено, че на датата, посочена в него, свидетелят М.Ц. в качеството си на
длъжностно лице - мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР е съставил срещу
подсъдимия Г.Т. акт за установяване на административно нарушение по
ЗДвП, но актът няма доказателствена стойност относно описаните в него
обстоятелства около извършеното нарушение, като тези обстоятелства
подлежат на самостоятелно доказване. Това наистина е така, но трябва да се
отбележи, че на свидетеля М. в първата инстанция не са били зададени
съответните въпроси във връзка с този акт, което е довело до там, че
първостепенният съд не е могъл да се позове на акта относно датата, посочена
в него, марката и модела на автомобила, посоката му на движение, мястото на
спирането му, времето на извършване на проверката. На конкретно поставен
от въззивния съд въпрос на свидетеля, същият с категоричност заяви, че
актосъставителят отразява в акта мястото, марката, модела на автомобила,
водачът, който го е управлявал, датата на спиране на автомобила, която
съвпада с датата на съставяне на акта. Ето защо за тези факти въззивният съд
намери, че може да се позове и на АУАН, съставен срещу подсъдимия,
защото посочените в него данни се установяват и в показанията на свидетеля
М., който изрично заяви какви обстоятелства са отразени в акта и че те са
съответни на фактите от обективната действителност. Нещо повече, марката,
модела на автомобила, посоката му на движение, времето на спиране на
превозното средство, са били отразени в протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични или упойващи вещества, който за разлика от
АУАН, който е официален диспозитивен документ, е официален
свидетелстващ документ и всичко, посочено в него, може да се приеме за
доказано на база това писмено доказателство. Това писмено доказателство в
мотивите на първостепенния съд изобщо не е обсъдено и не е взето предвид
при изграждане на извода, че за датата и времето на деянията, мястото на
извършването им, марката, модела и рег. номер на превозното средство,
липсват други доказателства, освен прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.
9

ал.1, т.2 НПК свидетелски показания.
Показанията на свидетеля М., депозирани пред първия и въззивния съд
съдържат известни противоречия, които се налага да бъдат обсъдени. В
разпита си във въззивната инстанция, свидетелят М. изложи, че първоначално
подсъдимият е отрекъл да е употребил наркотични вещества, докато в
показанията си, дадени пред районния съд, заявява, че водачът сам е признал,
че е употребил амфетамин и марихуана. Пред въззивния съд свидетелят
посочи още, че подсъдимият и свидетелката Л.а са си прехвърляли
отговорността за наркотичните вещества, поставени в кутията с цигари, както
и че са се опитали да скрият същата. Въззивният съдебен състав даде кредит
на доверие за тези обстоятелства на депозираното от свидетеля пред
районната инстанция, тъй като то е еднопосочно с дадените от свидетеля
показания от досъдебното производство, кореспондира с изложеното от
свидетелите Л. и С. пред разследващ орган, които също са присъствали на
място и са взели участие при извършената на подсъдимия проверка.
Заявеното от М. в хода на първото съдебно следствие, че подсъдимият Т. пред
тях е заявил, че е употребил амфетамин и марихуана, се подкрепя и от
отразеното в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
където в графа „Обяснения на изследвания/та за употреба“ е отбелязано
„употребил“, а в графа „При съобщена употреба на наркотични вещества или
техни аналози“ „Вид“ е отбелязано „канабис амфетамин“, отбелязано е и
употребеното количество от наркотичните вещества, както и времето на
употреба. Това писмено доказателство също представлява свидетелстващ
документ и той може да бъде ползван като източник на доказателства за
фактите и обстоятелствата, обективирани в него. Още повече, че в посочените
графи се вписват изявленията на изследваното лице, които изявления напълно
съвпадат със съобщеното от свидетеля М. пред първостепенния съд и в хода
на досъдебното производство, че подсъдимият пред полицейските служители
е признал, че е употребил наркотични вещества. По тази причина въззивният
съд се довери на заявеното от М. пред първия съдебен състав и пред
разследващ орган за посочените факти, а изложеното от него в хода на
въззивното следствие прие като резултат от изминалото време, което е
променило спомена на свидетеля. За обстоятелството дали подсъдимият сам
е показал кутията с цигари и съдържанието на полицейските служители или
някой от пътуващите в колата се е опитал да я скрие, въззивният състав даде
кредит на доверие на заявеното от М. пред първия съд, защото изложените от
него твърдения, че подсъдимият Т. сам е признал, че има у себе си
наркотични вещества, поставени в кутия от цигари и сам е показал
съдържанието на полицейските служители, намират опора в заявеното от
свидетеля в хода на досъдебното производство, в показанията на свидетелите
Л. и С. от досъдебното производство, както и в заявеното от свидетелката Л.а
в досъдебната фаза на производството. В посочените показания всички
свидетели са категорични, че Т. сам е съобщил на полицейските служители,
10

че държи наркотични вещества, че същите са негови и ги е показал. По
изложените съображения въззивната инстанция не се довери на твърденията
на М., направени в хода на въззивното следствие, че нито подсъдимият, нито
свидетелката Л.а, са признали, чии са наркотичните вещества, както и че са се
опитали да ги скрият. Следващото несъответствие в депозираното от този
свидетел пред въззивния състав и изложеното в районния съд, касае
тестването за наркотични вещества на спътницата на подсъдимия –
свидетелката В.Л.. В хода на въззивното следствие М. сподели, че и
свидетелката е била тествана за наркотични вещества, докато в
първоинстанционното съдебно следствие е казал „Мисля, че само на водача
се извърши проверка“. Въззивният съд не даде кредит на доверие на
заявеното от М., че Л.а също е била тествана, защото то е в противоречие с
показанията на свидетеля Б.Г., който пред първостепенния съд излага
твърдения, че тестват за алкохол и наркотични вещества само водачите на
превозни средства, но не и пътниците в автомобила. Тези изявления на
свидетеля Г. се подкрепят и от липсата на каквито и да било други
доказателства по делото, от които да е видно, че свидетелката Л.а също е била
тествана с техническо средство или по друг начин за употреба на наркотични
вещества и това е напълно естествено, защото законът не забранява самата
употреба на наркотични вещества, но забранява управлението на МПС след
такава употреба. Ето защо напълно логично е да бъде тестван водачът на
лекия автомобил за такава употреба, както сочи и свидетелят Г., но не и
пътуващите с него лица. За това обстоятелство този съдебен състав не се
довери на разказаното от свидетеля М. в хода на въззивното следствие по
изложените съображения, а прие за правдиво споделеното от него пред
първия съд. Въззивният съд не оцени като достоверно твърдението на М.,
заявено пред първостепенния състав, че при извършената проверка на Т. с
техническо средство, служителите, които са я извършили са извадили от
апарата нещо като касова бележка. Тези негови твърдения са оборени от
показанията на свидетеля Б.Г., дадени в първото съдебно следствие, който
ясно описва какво представлява техническото средство Dugtest 5000 и е
категоричен, че в момента, в който се види резултата от този апарат, нищо не
се вади и не се разпечатва от него. Още повече, че и такава разпечатка не се
съдържа по делото. По тези причини въззивният съдебен състав не прие за
достоверно изявлението на М., че от дъг теста е излязло нещо като касова
бележка, а се довери на изложеното от свидетеля Г. за това обстоятелство.
Тази недостоверност в изявленията на свидетеля М. въззивният съд отдаде не
на нежеланието му да дава правдиви показания, а на естеството на работата
му и на вероятността често да се правят тестове за употреба на наркотици в
негово присъствие във връзка със служебните му функции, което води до
смесване на спомени за различни случаи. Във всички останали необсъдени
части, показанията на свидетеля М., депозирани в досъдебното производство,
пред първия и въззивния съд, бяха ценени с пълно доверие от настоящия
съдебен състав, защото кореспондират изцяло с показанията на свидетелите
11

Л., С., Ц., Г., с писмените доказателства – протокол за доброволно предаване
(л.14-15 от ДП), заповед за задържане на лице (л.19 ДП), заповед за задържане
на лице (л.23 ДП), АУАН №492787 (л.35 ДП), протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (л.39 ДП), талон
за медицинско изследване №0025329 (л.56 ДП), протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози (л.57 ДП).
Свидетелите Л. и С. са другите двама полицейски служители, които са
присъствали на място при спирането на автомобила, управляван от Т. и са
участвали в извършената проверка. От показанията на тези свидетели,
депозирани в хода на първостепенното съдебно следствие, се установяват
задълженията им като полицейски служители, в какви екипи дежурят,
действията, които извършват във време на дежурства, правата, с които
разполагат, както и организацията на работа в структурата, в която са
назначени на работа. И при двамата свидетели се констатира липса на спомен
за инкриминираните по делото събития, дори и след прочитане на
показанията им от досъдебното производство. Само свидетелят С. посочва
пред първия съдебен състав, че за времето от 20.30 ч. на 13.03.2018г. до 08.30
ч. на 14.03.2018г., е бил дежурен заедно със свидетелите Л. и М. и това е
единственото им съвместно дежурство, като няма съхранен спомен да са
спирали за проверка конкретен автомобил. Показанията на тези свидетели от
съдебното следствие в районната инстанция не допринасят за изясняване на
обстоятелствата, които са от съществено значение за предмета на делото.
Показанията им от досъдебното производство са били прочетени и
приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2
НПК, тъй като не е било налице съгласие от страна на защитата. Тук е
мястото да е спомене, че за прочетените показания на тези свидетели по
посочения ред, не е в сила забраната на чл.281, ал.8 НПК, защото те не са
единствено доказателство за обстоятелствата и фактите, които се установяват
посредством тях, както неправилно е приел първостепенният съд. За
спирането на управлявания от подсъдимия автомобил, за извършената му
проверка, за съобщените от последния сведения, за държаните от Т.
наркотични вещества, поставени в кутия от цигари, намираща се до
скоростния лост в автомобила, за начина, по който са били предадени, за
извършената проверка с техническо средство за употребата на наркотични
вещества и резултата от същата, сведения се черпят както от показанията на
свидетеля М., дадени пред първия и въззивния съд, така и от писмените
доказателства - протокол за доброволно предаване, заповеди за задържане на
лице, АУАН №492787, протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества, талон за медицинско изследване
№0025329, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
а също от протокол за химико-токсикологично изследване (л.55 ДП), ФХЕ
(л.77-78 ДП), ФХЕ (л.97-98 ДП). Датата и времето на деянията, данните на
12

проверяваното лице, вида и рег.№ на управлявания от подсъдимия автомобил,
посоката му на движение, мястото на спирането му, вида на техническото
средство, с което е извършена проверката за употреба на наркотични
вещества, номера му, номера на пробата и резултата от нея се установяват и
от писмените доказателства: АУАН №492787, протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, талон за
медицинско изследване №0025329, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Въззивният съд се довери в цялост на
показанията на свидетелите Л. и С., дадени пред районния съд и в
досъдебното производство, тъй като те не се оборват от нито едно от
събраните по делото други доказателства и доказателствени средства,
напротив, намират опора в останалите доказателства, изброени по-горе.
Свидетелите Б.Г. и М.Ц. са полицейските служители, които са
извършили проверката за употреба на наркотични вещества с Dugtest 5000 с
инв. № ARJF0040, който отчел в проба № 338 положителен резултат за
употреба на наркотични вещества – амфетамин и марихуана. Показанията на
двамата свидетели, изложени пред първостепенния съд, съдържат
информация за функцията, която двамата служители изпълняват,
местоработата им, задълженията, които имат. От показанията на свидетеля Г.,
депозирани в хода на първото съдебно следствие, се установяват
особеностите на техническото средство, с което са работили полицейските
служители и което е използвано за извършване на проверката за употреба на
наркотични вещества на подсъдимия Т., установява се как функционира
самото устройство, по какъв начин се поставят отделните елементи в него и
къде се изписва резултата от теста. Тези подробни показания на свидетеля във
връзка с използваното в конкретния случай техническо средство, са в
резултат от предявяването му на вещественото доказателство, съдържащо се
на л.10 от ДП. Това е дало възможност на свидетеля подробно да опише
механизма, по който функционира техническото средство. Другият свидетел –
Ц., който също е участвал при изпробването на подсъдимия с техническо
средство, в показанията си пред първия съд посочва, че преди да извършат
проверка, снемат самоличност на лицето, което предстои да изпробват, като
на лицето се съставя акт, ако се установи употреба на алкохол или наркотици,
и му се издава талон за медицинско изследване. Показанията от досъдебното
производство и на двамата свидетели са прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2 НПК – поради липса на спомен за конкретния случай. И двамата
свидетели след прочитане на показанията им от досъдебното производство,
посочват, че потвърждават прочетеното им, но нямат конкретен спомен за
случая. Тази пълна липса на спомени у посочените свидетели се дължи на
естеството на работата им и на обстоятелството, че те ежедневно извършват
множество проверки на водачи на МПС, които са употребили наркотични
вещества или алкохол и по тази причина подобни събития за тях за
всекидневие. За прочетените по реда на чл.281, ал.4 НПК показания на тези
13

свидетели, също не е в сила забраната на чл.281, ал.8 НПК, защото
приобщените по този ред показания не са единствено доказателство за
фактите, които се установяват от тях. Мястото и времето на проверката, вида
на техническото средство, което е използвано, номера му, номера на пробата,
резултата от проверката, проверяването лице, мястото, на което последният е
бил спрян, марката, модела и рег.№ на автомобила, който е управлявал
водачът, номера на съставения АУАН, номера на издадения талон за
медицинско изследване, се установяват както от показанията на свидетеля М.,
дадени пред първия и въззивния съд, така и от писмените доказателства –
АУАН, талон за медицинско изследване, протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични или упойващи вещества. Въззивният съд цени с
доверие в цялост показанията на свидетелите Г. и Ц., дадени в хода на
съдебното следствие пред първия съд и приобщените от досъдебното
производство по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, защото не съдържат
вътрешни противоречия, не се опровергават от нито едно от останалите
доказателства по делото, напротив, намират опора както в заявеното от
свидетеля М. пред районната и въззивната инстанция, така и в показанията на
останалите свидетели от ДП, а също и в писмените доказателства, посочени
по-горе.
Последният свидетел, който е разпитван в това наказателно
производство, е В.Л.. Тя е момичето, което е пътувало на предна дясна
седалка в автомобила, управляван от подсъдимия на инкриминираната дата. В
показанията си, дадени пред първостепенния съд, свидетелката Л.а заявява
спомен, че с подсъдимия през месец март 2018г. са били спрени от полицаи и
са ги заключили. Тя няма спомен за конкретна дата, за мястото, на което са
спрени, за причината за проверката, както и за резултата от същата. По-
подробни са показанията на тази свидетелка от досъдебното производство,
които са приобщени чрез прочитане по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК.
От показанията от досъдебното производство се установява, че на
инкриминираната дата е пътувала в лек автомобил марка „Ягуар“, заедно с
подсъдимия, че двамата са изпушили една цигара с марихуана, както и че в
гр.София, в близост до училище ТОХ, са били спрени от полицейски
служители, които са им извършили проверка и са установили, че в колата
мирише на марихуана, като малко след това подсъдимият е показал на
полицаите, че има една кутия от цигари „Собрание“, в която им е казал, че
има малко марихуана и амфетамин, които са негови. Л.а посочва още, че след
това са ги задържали, както и че на Т. му е бил извършен тест за наркотици и
е бил отведен в болница. Всички тези обстоятелства, за които Л.а
свидетелства в досъдебното производство, се установяват не само от нейните
показания, приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК, но и от други
доказателства по делото. Датата на деянията, респ. датата на спиране на
автомобила, неговата марка и проверката на водача му, се установяват от
писмените доказателства – АУАН, талон за медицинско изследване,
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
14

упойващи вещества, талон за медицинско изследване. Обстоятелството, че
подсъдимият е миришел на марихуана, че е употребил такава и е показал на
полицаите кутия от цигари, съдържаща марихуана и амфетамин, като е
заявил, че са негови, се установяват от показанията на свидетеля М.,
депозирани в първото и въззивното съдебно следствие. Употребата на
марихуана и амфетамин от Т. се установява и от резултата от извършения
тест, както и от химико-токсилогичното изследване на кръв и урина, взети от
него. Тези обстоятелства се установяват и от писмените доказателства -
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества и протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози. Въззивният съд напълно се довери на изложеното от
свидетелката Л.а пред районната инстанция и в хода на досъдебното
производство, тъй като нейните изявления са еднопосочни с показанията на
свидетелите М. (както от съдебното, така и от досъдебното производство), Л.,
С., Г. и Ц. (дадени пред разследващ орган), а също и с писмените
доказателства, посочени по-горе.
От протокол за химико-токсилогично изследване се установява, че в
кръвта и урината на подсъдимия Т. се е доказала употребата на наркотичните
вещества – тетрахидроканабинол и амфетамин. От същия този протокол се
установява, че кръвта, взета от Т., е била поставена в 4 броя вакуумни
епруветки, съдържащи антикоагуланта херпарин, което сочи, че взетата от Т.
кръв е взета по реда и в съответствие с изискванията на чл.17, ал.1, изр.2 от
Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни
средства, който гласи: „Пробите кръв за изследване за наркотични вещества
или техни аналози се вземат във вакуумни епруветки с антикоагулант (сол на
ЕДТА или хепарин). В този смисъл бяха и допълнителните разяснения на
вещото лице, извършило изследването, направени пред първия и въззивния
съд. С оглед на посоченото, необосновано се явява възражението на
защитника, че кръвната проба на Т. не е била взета в съответствие с
посочената Наредба и че същата е била нарушена. Изследването на кръвните
проби е извършено чрез газова хроматография с масспектрална детекция (GC-
MS), както повелява чл.23, ал.2 от Наредбата. Въззивният съд изцяло се
довери на резултата от химико-токсилогичното изследване, защото то е
извършено от лице с необходимото образование, използвало научен метод, за
да отговори на поставената задача, поради което за съда не остана никакво
съмнение досежно достоверността на резултата от изследването. Не остана и
никакво съмнение у въззивния състав, че изследваните кръв и урина са били
взети именно от подсъдимия Т.. Доказателство за това е протоколът за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В посочения
протокол, на първо място, са отразени изявления на подсъдимия, които
напълно съвпадат с показанията на разпитаните по делото свидетели, а също
15

и с резултата от проверката с техническо средство. На следващо място, този
протокол е подписан лично от подсъдимия Т., като е положен не само подпис
на подсъдимия, но същият е изписал и имената си. Всичко това сочи, че
изследваните проби на кръв и урина са взети именно от подсъдимия. Макар и
защитникът да направи опит да внесе съмнение в това обстоятелство,
изложената от него теза не намира опора в доказателствата по делото и се
опровергава от същите. Не на последно място, защитата пледира, че не може
да се установи по безспорен начин резултата от изследването на кръвта,
защото при тяхно искане за повторно изследване на кръвните проби, същите
вече са били унищожени. По делото е наличен протокол за унищожаване на
биологични проби, постъпили в Токсикохимична лаборатория по Наредба
1/2017г. От този протокол се установява, че пробите, взети от Т., са били
унищожени на 09.04.2019г., като срокът им за съхранение е изтекъл на
14.03.2019г., т.е. повече от една година след вземането им в съответствие с
посоченото в чл.26, ал.4 от Наредбата. След изтичането на една година от
вземане на пробите, съгласно Наредбата, кръвните проби, изследвани за
употреба на наркотични вещества, се унищожават. В този смисъл
неоснователно се явява възражението на защитника, че с унищожаването на
кръвните проби правото на защита на подсъдимия е било нарушено, защото
същият е бил лишен от възможност да поиска повторно изследване. Това
щеше да бъде вярно, ако повторното изследване бе поискано в
законоустановения срок за съхранението на пробите и те вече са били
унищожени. В конкретния случай унищожаването е станало след изтичане на
12 месечния срок за съхранението им, предвиден в чл.26, ал.4 от Наредба
1/2017г., поради което не може да се говори за нарушени права на защита.
Нещо повече, унищожаването на кръвните проби по реда на Наредбата, по
никакъв начин не опровергава резултатите от химико-токсилогичното
изследване на проби от кръв и урина, взети от подсъдимия.
От допълнителния разпит във въззивното следствие на вещото лице
И.И., който е извършил химико-токсилогичното изследване на биологичните
проби, взети от Т., се установява, че едновременното наличие на наркотични
вещества както в кръвта, така и в урината, сочи, че наркотичните вещества са
били употребени в сравнително кратък период от време преди изследването –
24-36 часа, защото след този времеви период наркотичните вещества,
попаднали в кръвообращението, се метаболизират и се изхвърлят от
организма, като един от пътищата и основният такъв е чрез урината. По тази
причина периодът на задържане на наркотичните вещества в урината е по-
дълъг от този в кръвта. Тези допълнителни пояснения на експерта
кореспондират както с показанията на свидетелите полицейски служители,
които излагат, че пред тях Т. е заявил, че е употребил наркотични вещества,
така и с отразените изявления на подсъдимия в портокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, където е посочено количеството и
вида на употребените наркотични вещества, а също и времето на употребата
16

им – около 18-19ч. на 13.03.2018г.
От заключението на ФХЕ, находящо се на (л.47-48 ДП), се
установява, че обект №2, представляващ хартиено пакетче, съдържащо суха,
растителната маса, представлява коноп (марихуана) със съдържание на
тетрахидрокнабинол 15% и нето тегло 0.49 гр.
От заключението на ФХЕ, съдържащо се на (л.97-98 ДП), се
установява, че обект №1, представляващ полиетиленов плик, съдържащ
хартиена сгъвка с бяло вещество във вид на бучка, е с нето тегло 0.28 гр. и
съдържа амфетамин и кофеин, като съдържанието на амфетамин е 16.3 %.
От заключение на СППЕ, намиращо се на (л.61-67 ДП), се
установява, че при подсъдимия Т. е налице вредна употреба на марихуана и
амфетамин без прояви на зависимост, личностовата му структура е
хармонична, няма основание да се коментира личностово разстройство
(психопатия). Установява се още, че по време на инкриминираното деяние
липсват данни подсъдимият да се е намирал в някакво краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието и загуба на поведенчески
контрол.
Напълно правилно първостепенният съд е приел, че от справката за
съдимост на Т. се установява, че по НОХД № 312/2009 г. по описа на РС-
Велинград, с определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на
18.05.2009 г., му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
години, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 5 години и
глоба в размер на 1000 лева; по НОХД № 64/2012 г. по описа на PC-
Велинград, с определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на
16.02.2012 г., му е било наложено наказание пробация за срок от 1 година и 3
месеца с първите две задължителни пробационни мерки и безвъзмезден труд
в полза на обществото за срок от 1 година, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 година и 3 месеца; по НОХД № 254/2014 г. по
описа на PC-Велинград, с определение за одобряване на споразумение, влязло
в сила на 30.06.2014 г., му е било наложено наказание пробация за срок от 1
година и 6 месеца с първите две задължителни пробационни мерки и
безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година. По първото
осъждане Т. е бил реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК,
считано от 19.05.2014 г., с изтичане на изпитателния срок от 5 години, тъй
като последващите престъпления не са довели до ефективно изтърпяване на
отложеното наказание, а глобата е била платена още през 2008 година. По
второто и третото осъждане той също е бил реабилитиран по право на
основание чл.88а, вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК, считано от 06.02.2018г., тъй като
пробацията по второто осъждане е изтърпяна на 28.05.2013г., а тази по
третото осъждане на 05.02.2016г., тоест изминали са две години от
изтърпяване и на двете наказания. Следователно към инкриминираната дата
14.03.2018 г. подсъдимият Т. е бил неосъждан (реабилитиран по право).

17

От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка съдът счете, че
подсъдимият Г. А. Т. е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на престъпленията по чл.343б, ал.3 и по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от
НК.
За тези престъпления е имало съответно обвинение пред първата
инстанция, които са били поддържани в съдебното заседание на районния съд
по време на съдебните прения по делото и за тях има съответен протест по
смисъла на чл.336, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК. Поради посочените
обстоятелства на основание чл.334, т.2 от НПК присъдата на първата
инстанция следва да се отмени в оправдателните части и в частта за
разноските, и да се осъди подсъдимият Г.А. Т. за извършените от него
престъпления.

За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК:

От обективна страна – на 14.03.2018 г., в гр. София, по бул.
„Сливница“, с посока на движение, от бул. „Мария Луиза“ към ул. „Г.С.
Раковски“, подъсдимият Г. А. Т. управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Ягуар“ с peг. № ******* след употреба на наркотични
вещества - тетрахидроканабинол (ТНС) и амфетамин, включени в списъка на
наркотичните вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
съгласно Списък I към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз
основа на чл. 3, ал. 2, от ЗКНВП, установена със съдебно - химико-
токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични вещества
или техни аналози на Специализираната химико- токсикохимична
лаборатория на Военномедицинска академия, протокол изх. №
2119/12.04.2018г.
От субективна страна – подсъдимият е действал при пряк умисъл,
като е знаел, че е употребил наркотични вещества – марихуана и амфетамин,
знаел е, че е употребил посочените наркотични вещества в кратък времеви
период преди да се качи да управлява автомобила – около 18.00-19.00ч. на
13.03.2018г., знаел е, че все още е под влиянието на употребените наркотични
вещества, в каквато насока са показанията на свидетеля М., дадени пред
районния съд, който свидетелства за неадекватно поведение на спрения за
проверка водач на лекия автомобил и забавени реакции на същия. Като
пълнолетно и вменяемо лице, правоспособен водач на МПС, подсъдимият Т.
е знаел, че законът забранява управлението на моторно превозно средство
след употреба на наркотични вещества и въпреки това се е качил и е
управлявал лекия автомобил марка „Ягуар“ с peг. № ****.
Причината да бъде спрян автомобила, управляван от Т., е била, че
18

същият е криволичел по пътя, както посочва свидетелят М. в разпита си пред
районния съд. При зададени въпроси от страна на свидетеля Л. към водача,
дали му е лошо и дали е употребил наркотични или упойващи вещества,
подсъдимият Т. е признал, че е употребил марихуана и амфетамин. Този
разговор на подсъдимия с полицейския служител Л., не може да бъде
определен като извънпроцесуална беседа с Т., в каквато насока са
възраженията на защитата, и това е така, защото подсъдимият не е бил
задържан, бил е спрян за проверка, свободната му воля не е била накърнена с
ограничаване правото му на свободно придвижване, той е имал възможността
да направи свободен избор дали да отговаря на зададените му от полицаите
въпроси, респ. какви отговори да даде. В този смисъл, на подсъдимия в този
момент не е било предявено „фактическо обвинение“, какъвто е случаят след
задържането му. Но дори и да се приеме, че изявленията на подсъдимия пред
полицейските служители представляват такава беседа, осъдителната присъда
за престъплението по чл.343б, ал.3 от НК не почива само на заявеното от
подсъдимия Т. пред полицейските служители. В подкрепа на обвинителната
теза са показанията на полицейските служители, разпитани в качеството на
свидетели, които възпроизвеждат резултата от проверката с техническо
средство, от която е установено, че подсъдимият е употребил марихуана и
амфетамин. В тази насока е и резултата от химико-токсилогичното
изследване на биологични проби, взети от подсъдимия, протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества,
талон за медицинско изследване №0025329, протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. От всички събрани и обсъдени по-
горе в настоящето изложение доказателства и доказателствени средства,
въззивният съд намери, че по един безспорен и категоричен начин се
установява, че на инкриминираната по делото дата, подсъдимият Т. е
управлявал процесното превозно средство след употреба на наркотични
вещества – марихуана и амфетамин и по този начин от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.3
от НК.

За престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК:

От обективна страна – на 14.03.2018 г., в гр. София, бул. „Сливница“, в
лек автомобил марка „Ягуар“ с peг. № ******* подсъдимият Г. А. Т. е държал
високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – амфетамин
с нето тегло 0,28 гр., на стойност 8,40 лева и коноп с нето тегло 0,49 гр., на
стойност 2,94 лв., на обща стойност 11,34 лева, като амфетаминът и конопът
са включени в списъка на "Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
19

забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина" -
Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП, и случаят е маловажен.
От субективна страна – подсъдимият Т. е бил наясно, че в кутията от
цигари, поставена до скоростния лост на автомобила, е държал наркотични
вещества – марихуана и амфетамин. Като пълнолетно лице, което е могло да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, е съзнавал, че законът забранява държането на наркотични вещества, но
въпреки забраната, е упражнявал своя фактическа власт върху
инкриминираните наркотични вещества.
От показанията на свидетеля М., депозирани в първата инстанция, се
установява, че именно подсъдимият Т. е упражнявал фактическа власт върху
инкриминираните наркотични вещества, същият е споделил с полицейските
служители, че има у себе си наркотични вещества, които са поставени в кутия
от цигари и ги е показал на свидетелите Л., М. и С., които лично са ги
възприели. В действителност свидетелят М. пред въззивния съд заяви, че
подсъдимият и спътницата му са се припирали досежно обстоятелството чии
са наркотичните вещества, но това не може да разколебае извода, че именно
подсъдимият Т. е упражнявал фактическата власт върху процесните
наркотични вещества, защото първоначалните му изявления са били, че има у
себе си наркотични вещества, които е показал на полицейските служители и
те са били поставени в кутия от цигари. В последствие подсъдимият е
започнал да отрича, че наркотичните вещества са негови, както и че е
употребил наркотични вещества, но първата му реакция според въззивния съд
е най-показателна. Още повече, че за първоначалните твърдения на Т.
подкрепа се намира и в показанията на свидетелката В.Л. от досъдебното
производство, която е посочила, че Т. е казал на полицаите, че има
наркотични вещества в кутията от цигари и че са негови. Не на последно
място, тази свидетелка чистосърдечно излага, че двамата с Т. са изпушили
една цигара с марихуана, която е била нейна, но не сочи показаните от
подсъдимия наркотични вещества да са били нейна собственост. В подкрепа
на кредитираните с доверие свидетелски показания за това обстоятелство е и
протоколът за доброволно предаване, видно от който процесните наркотични
вещества са предадени доброволно именно от Т.. Тук е мястото да получи
отговор възражението на защитника, че само протоколът за доброволно
предаване не може да установи авторството на деянието. Това твърдение на
защитата е напълно вярно, но в конкретния случай авторството на деянието за
престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 НК, се установява от показанията
на свидетелите, посочени по-горе, включително и приобщените такива по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, а протоколът за доброволно предаване
и отразеното в него, напълно съответства на изложените от свидетелите
твърдения, депозирани в хода на първото съдебно следствие и в хода на
досъдебното производство. Несподелими са твърденията на защитника, че
протоколът за доброволно предаване е доказателство за нарушена процедура.
Това е така, защото в показанията си пред първостепенния съд, свидетелят М.
20

заявява, че подсъдимият в началото е казал, че има у себе си наркотични
вещества и ги е показал на полицейските служители, казал е, че ще ги
предаде доброволно, после е започнал да отрича, че са негови и ще ги
предаде доброволно, после пак се съгласявал. Това е и причината да не е
извикана ДОГ, а подсъдимият и придружаващата го свидетелка Л.а, да са
заведени в сградата на 05 РУ-СДВР. Именно, защото Т. се е съгласил да
предаде доброволно наркотичните вещества, е бил задържан и отведен в
районното управление. Протоколът за доброволно предаване в никакъв
случай не може да се обсъжда на плоскостта на нарушена процедура по
претърсване и изземване на база събраните по делото доказателства. Той
свидетелства, че инкриминираните наркотични вещества са били доброволно
предадени от подсъдимия, поради което е оформен и протокол за това
действие. Наличието на такъв протокол напълно кореспондира със заявеното
от свидетеля М. пред въззивния съд, че подсъдимият е съдействал. Вида и
теглото на инкриминираните наркотични вещества се установяват
посредством заключенията на двете ФХЕ, които бяха ценени в цялост от
въззивния съд. Настоящият случай на държане на наркотични вещества от
подсъдимия действително е маловажен, защото количествата и на двете
наркотични вещества са минимални (теглото и на двата вида наркотични
вещества е под половин грам), деецът е с чисто съдебно минало, като всичко
това сочи, че случаят на държане на наркотичните вещества е с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните деяния от този вид, деецът
също не е с висока обществена опасност, поради което и правилно деянието
на Т. е било квалифицирано по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т. НК. Именно по тези
съображения въззивният съд прие за безспорно доказани по делото всички
елементи от обективната и субективната страна на престъплението по
чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, поради което и призна подсъдимият Т. за
виновен по това обвинение.

По вида и размера на наказанията:

За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК:

За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и „глоба“ от 500 до
1500 лева.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че
наказанието, наложено на подсъдимия Т. следва да се индивидуализира при
приложението на чл.54 НК, като прие, че не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, нито пък изключително Т.а. Като
смекчаващо вината обстоятелство въззивният съдебен състав отчете
необремененото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващо прие
21

употребата на повече от един вид наркотично вещество. При баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът прие, че минимално
предвидения в закона срок на наказанието „лишаване от свобода“, а именно 1
година и минимално предвидения размер на наказанието „глоба“ ще са
достатъчни да изиграят възпираща и превъзпитателна роля спрямо
подсъдимия Т..

За престъплението по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК:

За това престъпление законодателят е предвидил наказание „глоба“
до 1000 лева. И това наказание на подсъдимия Т. съдът прие, че следва да се
индивидуализира при приложението на разпоредбата на чл.54 от НК, тъй като
не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито пък се
отчита наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство. И в
този случай като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващо Т.а прие държането на
повече от един вид наркотично вещество. Минималните количества на
държаните от Т. наркотични вещества не бяха ценени като смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като те са взети предвид от закона, за да се квалифицира
случая като маловажен. При баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, размера на глобата бе отмерен малко над средния, определен в
закона, а именно 600 лева. Въззивният съд счете, че размера на глобата
трябва да бъде отмерен малко над средния, определен в закона, защото с Т.а
наказание ще бъде даден ясен знак както на извършителя на деянието, така и
на останалите членове на обществото, че макар и държането на минимални
количества наркотични вещества да е определено от законодателя като
маловажен случай, то пак е престъпление и се наказва със съответното
наказание. Освен това съдът намери, че именно с наказание в този размер, ще
бъдат постигнати целите както на генералната, така и на личната превенция.
Двете деяния – това по чл.343б, ал.3 НК и това по чл.354а, ал.5 вр.
ал.3, т.1 от НК, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за
което и да е от тях. За двете деяния бяха наложени две различни по вид
наказания – „лишаване от свобода“ и „глоба“ за деянието по чл.343б, ал.3 НК
и само „глоба“ за деянието по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК. По тази
причина, на основание чл.23, ал.3 от НК, към наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от една година, съдът присъедини изцяло и по-голямата от
двете наложени му наказания „глоба“ в размер на 600.00лв. (шестстотин
лева).
Въззивният съд прие, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от
НК – наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ е за срок
от една година (под три години), подсъдимият Т. е реабилитиран за
предходните си осъждания, т.е. счита се неосъждан и за постигане целите на
наказанието, и за поправянето на подсъдимия, не се налага да изтърпи
22

ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Този съдебен
състав намери, че поправянето на подсъдимия може да се постигне като
наказанието „лишаване от свобода“ бъде отложено за изпитателен срок от три
години. Определянето на тригодишен изпитателен срок ще подейства освен
поправително на подсъдимия и възпиращо, защото ще бъде заплашен от
угрозата да изтърпи ефективно отложеното наказание, ако в изпитателния
срок извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което да му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“.
По всички тези съображения съдът наложи посочените по-горе
наказания на подсъдимия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Т. да
заплати сумата от 70.00лв. (седемдесет лева) по сметка на СДВР,
представляваща сторените в ДП разноски, сумата от 431.29 лв. (четиристотин
тридесет и един лева и двадесет и девет стотинки) по сметка на СРС,
представляваща направените в производството пред районния съд разноски,
сумата от 100.00 лв. (сто лева) по сметка на СГС, представляваща
направените във въззивното производство разноски, както и сумата от по 5.00
лв. (пет лева), представляваща държавна такса за всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
Напълно правилно предходната инстанция се е произнесла с
атакуваната присъда във връзка с предмета на престъплението по чл.354а,
ал.5 вр.ал.3,т.1 НК, като е постановила инкриминираните наркотични
вещества да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл.354а, ал.6 от
НК, тъй като притежаването на тези вещи е забранено от закона и в тази част
присъдата на районния съд бе потвърдена.
Правилно е постановено с присъдата, приложеният на лист 9 от ДП
използван „дъг тест“ и приложените на лист 52-53 от ДП, опаковки да бъдат
унищожени като вещи без стойност и в тази част присъдата също беше
потвърдена.

С оглед на всичко изложено въззивният съд постанови своята
присъда.

23

Съобщи за изтекли лични данни