Р Е Ш
Е Н И Е
№ 72
26.03.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на десети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Павлина
Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова
и в присъствието на прокурора Цвета
Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 12
по описа на Административен съд – Хасково за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от С.Д.С., ЕГН : **********,***, против Решение №
260047 от 30.11.2020 г., постановено по АНД № 304/2020 г. на Районен съд -
Димитровград.
Касационният
жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Голяма
част от доказателствата били неправилно преценени от районния съд, като мотивите
не съответствали на фактите по случая. Същият не приел възраженията на
касационния жалбоподател за техническите и законови изисквания за годност за
целта, за която въпросното АТСС било използвано. Безспорно имало наличен
протокол за използване на АТСС, регистриран на 04.03.2020 г., но само наличието
на протокол не било достатъчно условие, за да се установи изпълнени ли са
всички законови изисквания за употребата на АТСС. Липсвала снимка, доказваща
разположението на уреда, както и разположението на служебния автомобил с рег.
номер ***на дата 03.03.2020 г. и час 15.40, когато АТСС започнало работа,
въпреки изричното изискване за такава, визирано в чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Първоинстанционният съд неправилно преценил, че използването техническо
средство е одобрен тип въпреки изричното възражение на жалбоподателя в тази
насока. Представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010 г. било със срок на валидност до 24.02.2020 г. От тук
следвало да се приеме, че към датата на използване на АТСС – 03.03.2020 г.,
същото не притежавало валидно удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, което отново се явявало съществено нарушение на процедурата по
използване на АТСС.
Предвид
изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд -
Димитровград и да бъде отменен обжалваният електронен фиш като недоказан и
незаконосъобразен.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
гр.Хасково, не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна и
предлага решението на РС – Хасково като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С атакуваното съдебно
решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №
3433269, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на С.Д.С. ***, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лева като
законосъобразен.
Районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 03.03.2020 г. било установено техническо
устройство TFR1-M № 596 - за измерване скоростта и заснемане на автомобили, движещи
се в гр.Д.,
по бул***
– до № 40, в посока на движение от гр.*** към центъра на гр.Д., като в 15:51 ч. била засечена
скоростта и съответно заснет движещият се в описаната посока лек автомобил
„Сеат Алхамбра” с рег.№ ***,
собственост на С.Д.С. ***, като измерената скорост на този автомобил била 78 км/ч.
Във връзка с така установеното бил съставен и процесният електронен фиш.
От правна страна съдът е
приел, че описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, с посочване на
конкретното място на извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби
на ЗДвП, размера на глобата и основанието за налагането й. Обсъдил е възраженията на нарушителя във
връзка с описанието на мястото на нарушение и ги е приел за неоснователни.
Обсъдено е и отразеното в представения протокол за използване на автоматизирано
техническо средство, както и представените по делото Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. и Протокол № 4-53-19/04.04.2019
г. Посочено е, че процедурата по издаване на електронния фиш е проведена
съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, и че са налице предпоставките
на така цитирания текст за реализирането
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. С оглед на така
изложените мотиви, районният съд е приел, че издаденият електронен фиш е
законосъобразен, поради което следва да се потвърди.
Като е стигнал до този
правен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият
състав, противно на твърденията в касационната жалба, намира за правилни и
обосновани изводите на районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е
издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати
нарушения на процесуалните правила, като са изпълнени изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи,
и съответно, че не са констатирани твърдените от жалбодателя нарушения, които
да са допуснати при издаването му от административнонаказващия орган. Настоящата
инстанция приема, че фактите по делото са обсъдени от районния съд поотделно и
в тяхната съвкупност, като въз основа на тях в решението са изложени точни и
аргументирани мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Изложените от въззивния съд мотиви за законосъобразност на електронния
фиш са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен
материал.
Неоснователно се поддържа,
че в случая не е спазено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., а именно да е направена снимка на разположението на
АТС. В тази връзка следва да се отбележи, че в конкретния казус изобщо не е
било необходимо изготвянето на снимка на разположението на уреда. Действително
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата изисква изготвянето на снимка
на разположението на уреда, но това изискване касае само единия подвид мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, а именно
тези, които са временно разположени на участък от пътя. По делото се установява
от приложения по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство, че процесното нарушение е установено с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол TFR-1M № 596, която е била прикрепена към превозно
средство (служебен автомобил с рег. № Х 7037 ВР), а не е било временно
разположено на пътя.
По отношение на
възражението във връзка с използваното техническо средство следва да бъде
отбелязано следното:
Законът за измерванията (ЗИ) предвижда две самостоятелни процедури
в тази връзка. Първата е по чл. 29-37, при която се одобрява тип средство на
измерване (а не конкретен уред), преди въвеждането му в експлоатация. При тази
проверка на контрол подлежи технологията, инкорпорирана в техническото
средство, като чрез изпитване и оценяване по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗИ се
цели да се установи дали е налице съответствие на типа средство за измерване с
изискванията към него, от гледна точка на резултатите при тестовете. Втората
процедура (чл. 38-46) е по проверка на конкретното средство за измерване и цели
да установи съответствието му с действащите технически изисквания.
По преписката в тази
връзка са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 и Протокол от проверка № 4–53–19/04.04.2019 г. Удостоверението за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 съдържа знак за одобрен тип
относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-М и е със срок на валидност - 24.02.2020 г. Данни за извършена
последваща метрологична проверка се съдържат в Протокол от проверка № 4-53-19,
приложен в преписката, който касае мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М. Последващата проверка е от
дата – 04.04.2019 г. Нарушението, за което е издаден оспореният електронен фиш,
е извършено на 03.03.2020 г.
Съгласно чл. 30, ал. 1 и
ал. 5 от ЗЕ, срокът на валидност на одобряването на типа на средствата за
измерване е 10 години. Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип,
се считат от одобрен тип.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от
ЗИ периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която
се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин
на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН,
обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно т. 31 от
Заповедта е една година. В случая, видно от представения протокол за периодична
проверка на TFR-1M № 4-53-19, на уреда е извършена последваща проверка на 04.04.2019
г., тоест уредът е валиден според заповедта на Председателя на ДАМТН до 04.04.2020
г. Следователно мобилната система е била годно и надлежно средство за измерване
скоростта на пътното превозно средство към датата на нарушението и е отговаряла
на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
В заключение касационната
инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената
административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението,
авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на
наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение. Ето защо
решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено
валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260047/30.11.2020
г., постановено по АНД № 304 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.