Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
04.06.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на трети юни две хиляди и двадесета
година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 61 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.П.Ч.
от АК – Благоевград като пълномощник на „Ф.Д.“ ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** със законен представител управителя К. И. обжалва
решението по а.н.д.№815/2019г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва със съставомерност на деянието по чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО,
за което няма обвинение в АУАН и НП и липса на правомощие на районния съд да
измени НП чрез промяна на основанието за отговорността по различен основен
състав. Според касаторът, правомощията на съда за изменение на НП включват
правилата по чл.337, ал.1, т.1, 2 и 4, ал.2, т.1 и ал.3, пр.2 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.
В с.з. пълномощникът на касатора
поддържа жалбата и претендира адвокатско възнаграждение.
Ответникът
РИОСВ – Перник намира жалбата за неоснователна и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че въззивният
съд е постановил правилно решение, доколкото правилно е приложил материалния
закон и не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, но с различен от търсения правен резултат.
Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №20-А-5/24.06.2019г. на директора на РИОСВ – Перник,
с което на „Ф.Д.“ ООД за нарушение на чл.38, ал.1 от ЗУО на основание чл.155,
ал.1 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че санкционираното дружество осъществява търговска дейност по третиране
/съхранение/ на отпадъци на територията на „Южна промишлена зона“ – гр.Дупница
на две площадки, вписани в разрешително за дейността. На 23.11.2018г. при
извършена проверка на място върху общински имот, представляващ нива, находящ се
между двата имота, на които са обособени площадките за съхранение на отпадъци,
контролните органи от РИОСВ – Перник констатирали върху общинския ПИ с
идентификатор 20763.51.11 съхранение на пластмасови отпадъци, пластмасови
бидони и бали с отпадъци от блистери, за което е съставен протокол, подписан от
представителя на дружеството св.Кирилова без възражения.
Съдът е формирал правен извод за липса
на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и доказаност на
противоправното деяние, изразяващо се в осъществена от дружеството дейност по
съхранение на неопасни отпадъци върху терен, собственост на община Дупница,
предназначен за ползване като „нива“ в нарушение на изискванията по чл.38, ал.1
от ЗУО, поради което е осъществен състав на нарушението по чл.143, ал.1, т.1 от
ЗУО. Според съда, при налагане на санкцията АНО е приложил неправилно
материалния закон по общата разпоредба на чл.155, ал.1 от ЗУО. Поради
определения размер на санкцията, съответстващ на пределите в чл.143, ал.1 от
ЗУО и съобразен с изискванията на чл.27 от ЗАНН, съдът е изменил НП в частта на
основанието за налагане на санкцията от 155, ал.1 от ЗУО на чл.143, ал.1, т.1
от ЗУО.
В касационното производство като
писмени доказателствени средства са приети материалите по
административнонаказателна преписка по НП №22-А-4/11.07.2013г. на директора на
РИОСВ – Перник, писма и Констативни протоколи от проверки на 23.05.2019г. и 29.01.2020г.,
установяващи ползване от дружеството на общинския имот за съхранение на
отпадъци от 2012г. до 2020г.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е
неправилно. Съображенията за това са следните:
При разглеждане на спора районният
съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на
обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими,
допустими и достоверни доказателства обаче е извел неправилен извод за
незаконосъобразност на НП в частта на приложимия санкционен състав.
Събраните пред районния съд писмени
и гласни доказателствени средства безспорно установяват фактите в оспореното НП
за това, че при проверката от контролните органи на 23.11.2018г. в общинския ПИ
с идентификатор 20763.51.11 в землището на с.Джерман, м.“Алачица“ е
констатирано, че „Ф.Д.“ ООД извършва дейност по съхраняване на производствени
неопасни отпадъци в посочения в АУАН и НП вид и количество. Дейността се
осъществява в неразрешено място, т.к. имотът е с предназначение земеделска земя
/нива/ и липсва отреждане за площадка на дружеството. Имотът не фигурира в
разрешението за извършване на дейности на дружеството и се намира между двете
площадки за отпадъци.
Фактите и обстоятелствата по случая
правилно са квалифицирани от АНО като нарушаващи изискването по чл.38, ал.1 от
ЗУО дейностите с отпадъци от картон, пластмаса и опаковки да се извършват само
на площадки, разположени на територии, за който съгласно устройствен план са
допустими производствени и складови дейности.
Неправилен обаче е извода на
районния съд за приложимост на санкционния състав по чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО. Предвидената
в нормата имуществена санкция се налага за извършване на дейности по събиране,
съхранение, разкомплектуване, оползотворяване и/или обезврежадне на ИУМПС,
компоненти и материали от тях на неразрешени за това места или на площадки,
неотговарящи на изискванията на този закон или подзаконовинте нормативни актове
по прилагането му. Смисловото и граматическо тълкуване на правната норма
предполага приложимост на състава при установени дейности, свързани с ИУМПС
/излезли от употреба МПС/, каквито процесните отпадъци не са. Поради липсата на
друг специален състав за нарушението, правилна е преценката на АНО за налагане
на санкция по общия състав на чл.155, ал.1 от ЗУО.
Извън горното и независимо от него,
районният съд не може да измени основанието на санкцията, т.к. съставът по
чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО е по-тежко наказуем от този по чл.155, ал.1 от ЗУО поради
по-високите размери на долния и горния прагове на предвидената за нарушението
имуществена санкция. Без значение е действително наложения размер на
наказанието, т.к същия е определен след индивидуализацията по реда на чл.27,
ал.2-3 от ЗАНН.
За пълнота на изложението,
касационнят съд ще посочи, че правомощията на районния съда по чл.337, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН включват намаляване размера на
санкцията и прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение при наличие на съответното обвинение за това в АУАН и НП, в каквато
насока за мотивите в ТР №3/10.05.2011г. на ВАС по тълк.д.№7/2010г.
Освобождаването от наказание е по правилото на чл.28 от ЗАНН при констатирана
маловажност на случая.
Изложеното налага, на основание
чл.221, ал.2, пр.последно от АПК решението на районния съд да се отмени.
Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК, касационният съд
ще потвърди НП. Не е налице влошаване положението на дружеството поради
еднаквият размер на санкцията по НП и определената такава в решението на
районния съд от 5000лв. Този размер е правилно индивидуализиран от АНО по правилата
на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН с оглед сравнително високата степен на обществена
опасност на деянието, произтичаща от значителното количество на отпадъци в
общинския имот, които не са били почистени до издаване на НП.
Поради изхода от спора съдът не присъжда
деловодни разноски за страните.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №19/10.01.2020г. по а.н.д.№815/2019г.
на РС - Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №20-А-5/24.06.2019г.
на директора на РИОСВ – Перник, с което на „Ф.Д.“ ООД за нарушение
на чл.38, ал.1 от ЗУО на основание чл.155, ал.1 от ЗУО е наложена имуществена
санкция в размер на 5000лв. /пет хиляди лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.