Р Е Ш Е
Н И Е
№261409/22.4.2021г.
Гр.Варна,22.04.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание,
проведено на двадесет и шести март, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника ЖЕКОВА
при участието на секретаря Христина Христова сложи за разглеждане гр.
дело № 5195 по описа за 2020 година, докладвано от съдията М.
Жекова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на предявена във ВРС на 27.05.2020 г. от ищцата Д.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат от АК Русе – А.В., със съдебен
адрес:***, СРЕЩУ ответното дружество
„П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление *** (уточнена с молба от
16.06.2020 г.; 26.06.2020 г. и 13.07.2020 г. )
Съгласно последната уточнителна молба, ищцата е предявила
само една искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.Предявен е иск за
връщане на даденото без основание, с
квалификация на иска чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Ищцата поддържа твърденията
си за неравноправност на договорна клауза, съдържаща се в договора за кредит
сключен между нея и Профи Кредит, но не като иск за прогласяване на нищожност
на клаузата и иск за връщане на даденото/ при, което съдът със силата на
присъдено нещо ще следва да се произнесе и по двата иска/, а за произнасяне
само по иска за връщане на даденото, като се твърди в обстоятелствената част на
исковата молба , че клаузата въз основа на която е извършено плащането е
нищожна. Изрично е посочено в последната уточнителна молба, че ищцата не желае
ВРС да се произнася със СПН за установяване на нищожност на договорни клаузи, а
само като мотив за недължимо платено при
начална липса на основание.
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени
факти и обстоятелства: От последната уточнителна молба се изяснява, че
претенцията е само на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - предявен иск за връщане на дадено без основание - чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Ищцата поддържа твърденията си за неравноправност на
договорна клауза, съдържащи се в
договора за кредит сключен между нея и ответника - Профикредит, но не и по
иска за недействителност на договора на осн.чл.26 от ЗЗД и иска за връщане на даденото. Д.Д.Б. твърди, че е превела на
ответника Профикредит сумата от 12
133.92лв. при начална липса на основание, въз основа на нищожни и неравноправни клаузи по
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредит - т. 6
раздел Втори,раздел Трети - точки 1 и 2 ––(л.45-ти от делото).Периода в който без основание ответната страна е получила
сумата от 9 033,92лв. сочи ищцата, че е от 16.11.2015г. до месец май 2020 г. Изрично в последната
уточнителна молба ищцата е направила искането ВРС да задължи ответника да
представи Договорът сключен между *ЕООД и ищцата, на
основание- чл. 190, ал. 2 във вр. чл. 161 ГПК а в случай, че ответникът не
изпълни това задължение, то съдът да приеме да доказани твърдените от ищцата
факти и обстоятелства.
Отправеното
искане до ВРС е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес
на управление *** да възстанови на
ищцата Д.Д.Б.,ЕГН ********** СУМАТА от
9 033,92лв /девет хиляди
тридесет и три лева и 92ст/лв., недължимо платена при начална липса на основание (от 16.11.2015г. до месец май 2020 г.)
на основание- чл.55, ал.1 от ЗЗД ведно
със лихвата от датата на подаване на исковата молба - 27.05.2020 г., до
датата на плащането, на осн. чл.55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Обективирано е искане и на ищцата да бъдат присъдени сторените по делото
съдебни - деловодни разноски.В сезиращата ВРС искова молба ищцата е посочила,
че на 16.04.2014 г. сключила договор за кредит, т.к. била в крайна необходимост поради тежко
заболяване на сина й. Сумата, която Д.Б. получила по кредита била в размер на
3100 лв.Т.к. Б. имала основно образование, не взела човек, който да прочете договора и се подписала на
представената бланка в офиса на П.К.Б. ЕООД ***. Според договора, който бил
написан нечетливо и където въобще не фигурирало името на ищцата и неин подпис,
сочи Б., че се задължила да внася 4 години по 195,79 лв. месечна вноска – т.е.
48 вноски или сумата от 9 408 лв. По надолу била записана „незнайно защо“
сумата от 12 133,92 лв. Твърдението на ищцата Б. в исковата й молба, че от
тогава и до сега м.май 2020 г. внасяла всеки месец по 200 лева, но от *„непрекъснато
й звънели и я заплашвали“. Ищцата счита, че сумата изплатена досега от нея
възлиза на 14 000 лв., т.е. 72 месеца, шест години по 200 лева месечно. В т. 1 от Раздел Трети – Лихвен процент, пояснява ищцата,че било
записано 71,04 % а в т.2 от същия ГПР 99, 71. При тези
твърдения за ищцата било видно, че договорът противоречал на закона и на
добрите нрави като препраща към нормата на чл.26 ЗЗД. Първоначалното искане на
ищцата е било договорът сключен между ищцата и ответното дружество да бъде
обявен за нищожен съгл. чл. 26, ал.1 ЗЗД и да бъде постановено надвнесената
сума над главницата плюс лихвата, която по практика не може да надвишава 20 %,
да й бъде върната. Обективирано е било искане ответникът да бъде задължен да
представи справка каква сума е била изплатена до сега от ищцата както и пълна
документация по този кредит. Представени са от ищцата и писмени доказателства,
които ищцата желае да бъдат приобщени по делото.
В уточнителна молба
от 16.6.2020 г. ищцата е заявила, че в договора
за кредит сумите са били преправяни многократно-размера на кредита бил
3 100 лв., това била сумата,получена
от ищцата,срока на договора бил
уточнен за 4 години 48 м. и последната преправяна многократно сума била
записана като 195,79 лв. Според договора Д.Б. се задължила да внася 4
години по 195,79 лв. месечна вноска – 48 вноски или сумата от 9408 лв. В т. 6
от договора била записана сумата от 12 133,92 лв. и раздел Трети, т.1 и т.2 , където била записана лихва от 71,04 процента
и ГПР 99,41 , влизали в противоречие с чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗПК , където
било записано, че лихва по потребителски кредит, която е над законната
определена е нищожна – т.е. това били нищожни, неравноправни клаузи. С оглед
горните твърдения в тази уточнителна молба ищцата е поискала да бъде проведена
ССчЕ с формулирани въпроси.
В следващата уточнителна молба от 26.6.2020 г. ищцата е
пояснила, че искането с което е сезиран съда почива на института на
неоснователното обогатяване, поради което е уточнила,
че отправя искането да бъде върната
сумата от 9 033,92 лева –разлика между получена сума от 3 100 лева и
сумата по т. 6 - 12 133,92 лева, представяйки и копие от договора за
който твърди,че никъде не фигурира име и не е подписван. В последната
уточнителна молба ищцата е заявила,че искът е само по чл.55 ЗЗД, така както е
посочено и по-горе.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „П.К.Б.“
ЕООД, чрез пълномощник – И. П.(юрисконсулт) е депозирала отговор на исковата
молба.
В срока
по чл. 131 ГПК на първо място ответната страна е изразила писмено
становище по редовността на исковата молба.Ответната
страна намира, че от множеството уточняващи молби, оттеглени искове и променян
петитум не ставало ясно на какво основание ищцата и иска връщане на процесните
суми – отпаднало, несъществуващо или друго.Ищцата според ответника, в крайна
сметка не конкретизирала коя клауза от процесния договор за кредит счита за
неравноправна, не уточнявала и на какво основание счита така, поради което с
тези неясноти на ответника се нарушавало правото на защита. Не ставал ясен и
размера на претенцията ,поради което е отправено искане ВРС да върне
исковата молба до отстраняване на нередовностите. Становището на ответната
страна по основателността на иска е следното: Предявените искове за нищожност
на договора за потребителски кредит /ДПК/ ответникът намира за изцяло
неоснователни по следните съображения:
С ищцата Д.Д.Б.,
твърди ответното дружество, че имали сключен договор за потребителски кредит
(ДПК) № **********. Копие на същия ответната страна прилага към отговора, като
документът, приложен към исковата молба, видно от самия него, не представлявал
подобен договор, съответно всички възражения, които ищцата навела в исковата си
молба досежно съдържанието на процесния договор за кредит, били изцяло
неоснователни.Процесният договор,
твърди ответното дружество, че е сключен на 22.04.2014 г. за сумата от 3100 лева, срок на кредита 48 месеца, размер на
месечната вноска 195.91 лева, годишен лихвен процент 71.04%, годишен процент на разходите 99.40%, дата на погасяване -
2-ри ден от месеца, общо задължение
9403.68 лева. Ищцата сочи ответната страна, че е изплащала кредита със
забава, достигаща до 824 дни, което било видно от представеното към
отговора извлечение по сметка.Плащанията, които ищцата направила по процесния
договор за кредит конкретизира ответната страна, че са следните:
|
№ на |
Дата на |
Платено |
Платена |
Платена |
Дата на |
Дни в |
|
вноска |
падеж |
|
главница |
лихва |
плащането |
забава |
|
1 |
02.06.2014 |
195.91 |
12.39 |
183.52 |
24.04.2014 |
-39 |
|
2 |
02.07.2014 |
195.91 |
13.12 |
182.79 |
28.06.2014 |
-4 |
|
3 |
02.08.2014 |
195.91 |
13.9 |
182.01 |
16.09.2014 |
45 |
|
4 |
02.09.2014 |
195.91 |
14.72 |
181.19 |
26.09.2014 |
24 |
|
5 |
02.10.2014 |
195.91 |
15.59 |
180.32 |
11.11.2014 |
40 |
|
6 |
02.11.2014 |
195.91 |
16.52 |
179.39 |
11.12.2014 |
39 |
|
7 |
02.12.2014 |
195.91 |
17.5 |
178.41 |
24.01.2015 |
53 |
|
8 |
02.01.2015 |
195.91 |
18.53 |
177.38 |
25.02.2015 |
54 |
|
9 |
02.02.2015 |
195.91 |
19.63 |
176.28 |
23.03.2015 |
49 |
|
10 |
02.03.2015 |
195.91 |
20.79 |
175.12 |
08.05.2015 |
67 |
|
11 |
02.04.2015 |
195.91 |
22.02 |
173.89 |
08.05.2015 |
36 |
|
12 |
02.05.2015 |
195.91 |
23.32 |
172.59 |
08.06.2015 |
37 |
|
13 |
02.06.2015 |
195.91 |
24.71 |
171.2 |
08.06.2015 |
6 |
|
14 |
02.07.2015 |
195.91 |
26.17 |
169.74 |
24.08.2015 |
53 |
|
15 |
02.08.2015 |
195.91 |
27.72 |
168.19 |
24.08.2015 |
22 |
|
16 |
02.09.2015 |
195.91 |
29.36 |
166.55 |
03.11.2015 |
62 |
|
17 |
02.10.2015 |
195.91 |
31.1 |
164.81 |
23.11.2015 |
52 |
|
18 |
02.11.2015 |
195.91 |
32.94 |
162.97 |
22.01.2016 |
81 |
|
19 |
02.12.2015 |
195.91 |
34.89 |
161.02 |
27.01.2016 |
56 |
|
20 |
02.01.2016 |
195.91 |
36.95 |
158.96 |
16.07.2016 |
196 |
|
21 |
02.02.2016 |
195.91 |
39.14 |
156.77 |
25.10.2016 |
266 |
|
22 |
02.03.2016 |
195.91 |
41.46 |
154.45 |
25.10.2016 |
237 |
|
23 |
02.04.2016 |
195.91 |
43.91 |
152 |
25.09.2017 |
541 |
|
24 |
02.05.2016 |
195.91 |
46.51 |
149.4 |
20.10.2017 |
536 |
|
25 |
02.06.2016 |
195.91 |
49.27 |
146.64 |
22.11.2017 |
538 |
|
26 |
02.07.2016 |
195.91 |
52.18 |
143.73 |
26.01.2018 |
573 |
|
27 |
02.08.2016 |
195.91 |
55.27 |
140.64 |
22.02.2018 |
569 |
|
28 |
02.09.2016 |
195.91 |
58.54 |
137.37 |
23.03.2018 |
567 |
|
29 |
02.10.2016 |
195.91 |
62.01 |
133.9 |
24.05.2018 |
599 |
|
30 |
02.11.2016 |
195.91 |
65.68 |
130.23 |
22.06.2018 |
597 |
|
31 |
02.12.2016 |
195.91 |
69.57 |
126.34 |
26.07.2018 |
601 |
|
32 |
02.01.2017 |
195.91 |
73.69 |
122.22 |
22.09.2018 |
628 |
|
33 |
02.02.2017 |
195.91 |
78.05 |
117.86 |
24.10.2018 |
629 |
|
34 |
02.03.2017 |
195.91 |
82.67 |
113.24 |
25.11.2018 |
633 |
|
35 |
02.04.2017 |
195.91 |
87.56 |
108.35 |
14.12.2018 |
621 |
|
36 |
02.05.2017 |
195.91 |
92.75 |
103.16 |
13.04.2019 |
711 |
|
37 |
02.06.2017 |
195.91 |
98.24 |
97.67 |
07.05.2019 |
704 |
|
38 |
02.07.2017 |
195.91 |
104.05 |
91.86 |
24.06.2019 |
722 |
|
39 |
02.08.2017 |
195.91 |
110.21 |
85.7 |
21.08.2019 |
749 |
|
40 |
02.09.2017 |
195.91 |
116.74 |
79.17 |
30.09.2019 |
758 |
|
41 |
02.10.2017 |
195.91 |
123.65 |
72.26 |
02.11.2019 |
761 |
|
42 |
02.11.2017 |
195.91 |
130.97 |
64.94 |
03.01.2020 |
792 |
|
43 |
02.12.2017 |
195.91 |
138.72 |
57.19 |
05.03.2020 |
824 |
|
44 |
02.01.2018 |
88.68 |
39.7 |
48.98 |
|
|
|
45 |
02.02.2018 |
|
|
|
|
|
|
46 |
02.03.2018 |
|
|
|
|
|
|
47 |
02.04.2018 |
|
|
|
|
|
|
48 |
02.05.2018 |
|
|
|
|
|
Въз основа на горните твърдения,ответната страна навежда и възражения
относно дължимостта на сумите от ищцата, но в случай че съдът приеме същите за
неоснователни, ответната страна прави възражение за изтекла погасителна
давност досежно всички суми , платени от ищцата за възнаградителна лихва
преди 13.07.2015 г. След тази дата,сумите, заплатени за
възнаградителна лихва били в размер на 3 886,31 лева, като в този случай
моли ответникът ако ВРС приеме осъдителния иск за основателен, да го отхвърли
над този размер.
Изразено и следното становище по основателността на иска и в частност по
действителността на договора за кредит. С оглед на това, че всички възражения
на ищцата били свързани с представено от нея копие на стандартен европейски
формуляр, ответникът намира тези възражения за неотносими към договора. За
пълнота на изложението, ответникът изразява следното становище: Необходимото
съдържание за действителността на процесния ДПК № ********** съгласно
разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК, в редакцията им към датата на
сключване на процесния договор, се съдържало в процесния договор за
потребителски кредит, поради което същият възразява ответната страна, че е
действителен. ДПК не противоречал на закона, не противоречал и на добрите
нрави. Съдържанието на договора било изцяло съобразено с действащото към датата
му на сключване законодателство, както и с обществените условия, обуславящи и
рамкиращи добрите нрави към датата на сключване на процесния договор за кредит.
Твърденията за неравноправност на клаузи от договора също според ответника били
изцяло неоснователни. Клаузите в процесния договор за кредит нямали
неравноправен характер по смисъла на чл.143
от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и не били нищожни на основание
чл.146, ал.1 от ЗЗП, нито на друго от посочените в исковата
молба основания за нищожност. Следвало и да се държи сметка за разпоредбата
на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, съгласно
която преценяването на неравноправната
клауза в договора не включвало определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и
услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, поради което параметрите
на кредита за ответника не биха могли да се подлагат на преценка за
неравноправност съгласно правилото на чл. 145. ал. 2 от ЗЗП. Сочи се, че разпоредбата
на чл.143 от ЗЗП предвижда, че цитат: „Неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“. Правилото на чл.
143 от ЗЗП налагало извода, обобщава ответника, че законодателят предвидил
няколко критерия, чрез които можело да се установи неравноправният характер на
съответните договорни клаузи: 1. клауза, сключена във вреда на потребителя, т.
е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2. клауза, която не
съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3. клауза, която води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя. В разпоредбата се съдържал неизчерпателен списък с примери
за неравноправни клаузи. Съдържанието на нито една от посочените точки не
можело автоматично да докаже неравноправния характер на определена спорна
клауза, а съдът следвало да прецени твърденията за неравноправен характер
на посочената клауза, с оглед обстоятелствата по делото. Сочи се още в отговора
на искова молба, че законът за защита на потребителите транспонира Директива 93/13/ЕИО за неравноправните
клаузи в потребителските договори. Определението за неравноправна клауза се
съдържало в чл.3, ал.1 от същата и налагало
да са обхванати следните кумулативни изисквания: клаузата да не е
индивидуално уговорена;да води до значително и неоправдано неравновесие в
правата и задълженията на страните по договора;неравновесието да е от такова
естество, че да може да ощети потребителя. Понятието „във вреда на
потребителя“ трябвало да се прецени, като се направи анализ на националните
правни норми, приложими при липсата на уговорка между страните. Именно
вследствие на такъв сравнителен анализ съдът можел да установи дали
евентуално и в каква степен по силата на договора потребителят бил поставен в
по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално
право. За тази цел се явявало релевантно да се разгледа и правното
положение на потребителя с оглед на предвидените в националната правна уредба
средства за предотвратяване на прилагането на неравноправните клаузи.
Ирелевантна, подчертава ответника в отговора на искова молба, била потребността
от защита на конкретния потребител. Изходната точка следвало да бъде типичните
интереси на страните, сключващи договори за потребителски кредит. В случай на
отклонение от нормативната уредбата било необходимо да се отговори на въпроса: доколко
това отклонение е оправдано и дали спецификите на конкретния отрасъл не налагат
това отклонение. Следвало и да се отговори и на въпроса: дали, като
постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, търговецът може основателно
да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при
индивидуални преговори. Освен това съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП при
преценката за неравноправност на дадена договорна клауза трябвало да се
отчита характерът на стоките или услугите, за които бил сключен договорът, и да
се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента
на самото сключване. От това следвало, обобщава ответната страна, че в този
контекст трябвало да се преценят и последиците, които посочената клауза можело
да има в рамките на приложимото към договора право, което налагало анализ на
националната правна система. Освен това законодателят изрично посочил, че преценяването
на неравноправната клауза в договора не включвало определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
поради което параметрите на кредита не можело да се подлагат на преценка за
неравноправност съгласно правилото на чл. 145. ал. 2 от ЗЗП.
В подкрепа на
становището си ответникът представя и моли да бъдат приети като доказателства
по делото приложените с отговора на искова молба заверени за вярност с
оригинала копия на: Договор
за потребителски кредит № ********** и ОУ; Извлечение по сметка, като
желае ВРС да постанови Решение с което да отхвърли изцяло предявените от
ищцата Д.Д.Б. искови претенции като неоснователни и недоказани. Обективирано е
искане в полза на ответната страна да бъдат присъдени направените съдебни и
деловодни разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 (триста) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ.
В открито съдебно заседание от 26.03.2021 г. ищцата представлявана от адвокат
А.В. от АК Русе поддържа иска, моли за пълното му уважаване и присъждане на
съдебно-деловодните разноски .
В същото
съдебно заседание ответната страна, редовно уведомена ,не изплаща представител
,не депозира и становище .
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по
делото, и съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният
от ищцата иск,след всички уточнения визирани и по-горе е само един а именно иск
с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД
ведно със акцесорното искане за присъждане и на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 27.05.2020 г., до датата на плащането, на осн.
чл.55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Твърдението на ищцата след всички
уточнения е че сумата от 9 033,92лв
/девет хиляди тридесет и три лева и 92ст/лв., недължимо платена при начална липса на основание (от
16.11.2015г. до месец май 2020 г.) като се позовава на възражения за
недействителност на отделно договорни клаузи от ДПК . Така предявеният
осъдителен иск е процесуално допустим, заведен
от страна която твърди, че по силата на недействителни клаузи от ДПК сключен с
ответника е „надплатила „ сумата от общо 9 033,92 лв., поради което и се
иска осъждане на ответното дружество да възстанови тази сума ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на иска и до окончателното
изплащане на вземането. Поради допустимостта на иска, съдът дължи
произнасяне по спора по същество с крайния си акт .
С предявеният иск ищецът претендира връщането на нещо, което е дал
на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на
ответника е да докаже, на какво основание е получил даването.Първата хипотеза
на чл. 55 ЗЗД е налице когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието,
на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си, че това основание
е нищожно – и в двата случая даденото е
без основание / така Решение № 239/ 16.07.2013 г. на ВКС по гр.дело №
1050/2012 г. на ІV Г.О. ГК,
докладчик съдията Марио Първанов /.
Настоящият съдебен състав намира на база ангажираните от двете страни писмени доказателства (представените
от ищцата заверени за вярност с оригинала копия на : 3 бр. разписки за
получаване на парични средства от дати 24.01., 08.06.2015 г. и 19.01.2016 г.; 3
бр. разписки за получаване на парични средства от дати 24.04.2014 г.,
11.11.2014 г. и 11.12.2014 г.; 3 бр. разписки за получаване на парични средства
от дати 09.14., 03.2015 г. и с № 0140699; разписка № 04000253536091/28.06.2014
г.; разписка № 0500009888258734/02.11.2019 г.; разписка №
05000701723370/22.02.2018 г.; разписка № 0500008887126124/13.04.2019 г.;
разписка № 05000753483363/22.06.2018 г.; разписка № 05000767918666/26.07.2018
г.; разписка № 05000689722725/26.01.2018 г.; разписка №
05000714795300/23.03.2018 г.; разписка № 05000806434890/24.10.2018 г.; разписка
№ 05000820674929/25.11.2018 г.; разписка № 04000792603869/22.09.2014 г. и
разписка № 05000792603993/22.09.2018 г.; разписка № 0500009717504522/30.09.2019
г.; разписка № 0500010570427884/05.03.2020 г.; разписка №
0500010221991361/03.01.2020 г.; разписка № 05000661839135/22.11.2017 г.; разписка
№ 05000648885649/20.10.2017 г.; разписка № 05000672101694/16.12.2017 г.;
разписка № 05000409209714/27.01.2016 г.; разписка № 05000741485617/24.05.2018
г.; разписка № 05000464440098/16.07.2016 г.; разписка №
04000728792124/25.04.2018 г. и разписка № 05000728790412/25.04.2018 г. и заверено копие на стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити) ( представените от ответника заверени за
вярност с оригинала копия на договор за потребителски кредит №
**********/22.04.2014 г.; Общи условия на „П.К.Б.” ЕООД към договор за
потребителски кредит – версия 12.11.2013 г.; извлечение по сметка към договор
за потребитески кредит № 5006399867 от дата
20.08.2020 г.; ) за установено от фактическа страна следното:
Установява
се от събраните по делото доказателства, че между страните „П.К.Б.“ ЕООД в
качеството на кредитодател и ищцата Д.Д.Б., в качеството й на потребител по
смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП, е сключен договор за потребителски кредит №
********** от 20.04.2014 г.(л.55-ти). Параметрите
на договора за потребителски кредит са вписани в раздел VI от ДПК а
именно : сума по кредита 3100, срок
на кредита 48, размер на вноска
195,91, общо задължение 9403,68 , ГПР 99,40 , ГЛП 71,04, лихвен процент на ден
0,20, дата на погасяване 2 ден от месеца.
Към ДПК са били приложими общи условия на кредитодателя, версия 12.11.2013 г.,
прeдставени като заверено за вярност
с оригинала копие от ответника видимо неподписани от кредитополучателя ( л. 56 – ти от делото). Установява
се от приобщеното на л.57 – ми и представено от ответното дружество извлечение
по сметка към ДПК № **********, че първото плащане по договора ищцата е
извършила на 24.04.2014 г. а последното на 05.03.2020г. От цитираното
извлечение от сметка (неоспорено
от ищцата) се установява, че общата платена
сума по ДПК към 20.08.2020 г. /респ. 5.3.2020 г., когато е било последното
погашение извършено от ищцата / е в размер на 8610,91 лева, а остатъчното задължение
към 20.08.2020 г. е 1896,08 лв.
Съдът
приема,че процесния договор за кредит е бланков такъв и единствените параметри,
които кредитодателят е допуснал да бъдат индивидуализирани от искащия заема са
вписаните в самия договор.
Договорът
е сключен при общи условия версия 12.11.2013 г. (приложени на л.56 -ти ). Към
договора ответната страна не е представила: декларация за съгласие за обработка
на лични данни, погасителен план , стандартен европейски формуляр .
Приобщеният
по делото и представен от ищцата в заверено за вярност с оригинала копие на
Стандартен европейски формуляр (л.40 ) не съдържа подписи нито на кредитодател нито на кредитополучател и
единствено вида на кредита „Фаворит „, и вписаното ръкописно „ 3100 лв. и 4
години „ могат да бъдат индиция затова, че вероятно точно този Стандартен
европейски формуляр е бил част от договора .Този вероятен извод обаче се
разколебава от вписаното в т. 6 , срокът за който кредиторът е обвързан от преддоговорната информация е изписан от
16.04.2014 г. до 30.04.2014 г., но самият договор е сключен на дата различна и
от двете посочени - 20.04.2014 г.
От
останалите приобщени по делото писмени доказателства, представени с исковата
молба заверени за вярност с оригинала копия на разписки, се извежда единствения
извод, че ищцата е извършвала плащания по кредита. Съдът на база тези писмени
данни не може да прецени какви точно са били поетите от ищцата задължения за
главница, възнаградителна лихва и други акцесорни плащания, т.к. по делото
липсва погасителен план. Погасителен план по делото не е представен – нито от
страна на ищцата нито от страна на ответното дружество .
При тези
обективни данни, съдът намира за необходимо да подчертае от фактическа страна,
че със Заповед № 675 от 08.08.2013 г., издадена от Председателя на Комисията за
защита на потребителите на осн чл. 68л, ал.1 във вр.
с чл. 68в, чл. 68г, ал.4 и чл. 68е, ал.2, предл.3-то от
Закона за защита на потребителите, е било забранено на ответника
да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика, изразяваща се в
непредоставяне своевременно на информация за крайната цена на кредитния продукт
/общото задължение се съобщава в последствие, годишния процент на разходите и
на различна стойност от първоначално отбелязване в договора за револвиращ заем,
погасителния план заедно с Общите условия се предоставени също впоследствие/, и
освен това непредставяне на информация, необходима на потребителя за сравняване
на различни предложения за потребителски кредити и вземания на информирано
решение за сключване на договор за кредит. Този факт е станал служебно известен
на настоящия състав, т.к. с окончателно Решение № 5365 от
13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6571/2014 г., VII о., е било оставено в сила
решение № 1989 от 27.03.2014 г. по
адм. дело № 9251/2013 г. на Административен съд София-град, с което
е била отхвърлена жалбата на ответника срещу горецитираната Заповед ( Решение № 5356/ 13.05.2015 г.е общодостъпно
на сайта на ВАС http://www.sac.government.bg/court22.nsf/($All)/$searchform?SearchView).
Между
страните реално липсва спор а и се установява и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема като пълно и компетентно
изготвено, че:
Предоставеният
заем от ответника на ищцата на 20.04.2014
г.е 3 100 лв., със срок за връщане от 48 месеца. Размерът на месечната
погасителна вноска е вписан само в ДПК като 195,91 лв., при което общото задължение е 9403,68лв. Посочени в договора са : годишен процент на разходите
99,40 %, годишния лихвен процент 71,04 % и дневния лихвен процент – 0,20 %.
Установява
се на база заключението на в.л.Ел.Т.,че ищцата е за периода от 22.04.2014 г. до 05.03.2020 г. е
изплатила общо на ответното дружество по процесния ДПК сумата от 8 610,91 лв., като дори и вещото
лице в т.3 от заключението си сочи, че по „погасителен план „ . в Приложение 1
към ССчЕ определя, че лихвата се е начислявала върху оставащата главница х ГЛП
71,04 %, разделена на 12 м. за всеки месец, като по този начин сборът се
получава от всяка определена главница и лихва за всеки отделен месец и така до края на периода, като месечната
вноска се равнява на 195, 91 лв.
Установява
се на база заключението на в.л. по ССчЕ в т.4 , че при прилагане на чл.12.1 и
чл.12.4 от ОУ на ответника съгласно които допълнително се начисляват лихви за
забава, при ГЛП 71,04 % макар и ищцата да е платила сумата от общо 8 610,91 лв. по процесния
договор, остава да дължи на ответника
сумата от още 890,87 лв. представляваща сбор от главница 787,59 лв. и
договорни лихви 103,28 лв.
Ако обаче
се съобрази факта установен и от в.л. в т.2 , че законния лихвен процент на БНБ
годишно от 2014 г. до сега за
начислявани законни (мораторни
лихви ) е 10 % , то тогава вещото лице
сочи , че задълженията на ищцата при ГЛП 10% а не 71,94 % биха били вписаните в
табличен вид в т.4 : за периода от 22.4.2014 г. до 2.5.2018 г. ищцата би
погасила цялата главница от 3100 лв., като общо дължимата лихва би била 976,08
лв. При този вариант, вещото лице дава заключение ,че ищцата би дължала
главница от 3100 лв. , и лихва в общ размер 976,08 лв. Съобразно това
обстоятелство и след приспадане на дължимата главница от 3100 лв. и лихвата от
976,08 лв., в.л. Ел.Т. пресмята,че ищцата е надплатила сума в общ размер на 4 534,83 лв.
При тези
обективни данни по делото съдът и от фактическа и от правна страна, съобразява
относимите към предметните предели на спора и действали по време правни
норми а именно :
Съгласно
чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е
ГПР и ГЛП.
По
процесния договор ГПР е в размер на 99,40 % а ГЛП 71,04 %.
При преценка
действителността на тези договорни клаузи не могат да бъдат приложени
критериите на чл.19,ал.4 от ЗПК, тъй като те са въведени след сключване на
процесния договор.
Към
датата на сключването на ДПК – 22.04.214 г. следва да се съобрази разпоредбата
на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при
несъобразяване е в чл. 26,ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите,
които накърняват добрите нрави. Съгласно трайната съдебна практика „добри
нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща
правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на
обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и
събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали
поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява
„добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.
С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали договора е нищожен
поради накърняване на добрите нрави.
Такива
могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелствуване на друг. Ако уговорените престации са за предоставена
услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен принципът на
добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации.
В случая
по процесния договор за потребителски кредит на ищцата е предоставена в заем
сума от 3 100 лв., при уговорен ГЛП в размер на 71,04 и ГПР в размер на 99,40
%.
Лихвата
по ДПК по правната си същност е възнаградителна – за ползване на дадената
парична сума.
Към
датата на сключване на процесния договор обективен критерии за преценка дали с
клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са
създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се
съобрази размера на законната лихва
към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за
възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни
казуси за договори, сключени преди
изменението на ЗПК от 2014г. се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна
лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава дори при необезпечени кредити (така : Решение
№ 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. ГК и др). В
случая това съотношение не е налице. Договорената между страните годишна лихва
в размер 71,04 % надхвърля
значително размера на законната такава за периода /10 % съгласно ССчЕ,
съобразено с данните на БНБ /, поради
което уговорката противоречи на добрите нрави и поради това противоречие се
явява нищожна. Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от почти 100 % а именно 99,40 %, също
обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния договор за
потребителски кредит нарушават принципа на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на ответника.
Ответникът
не е съблюдавал принципите на добросъвестност и справедливост по чл.9 от ЗЗД и
чл.143 и сл. от ЗЗП, при определяне на лихвен процент на възнаградителната
лихва и ГПР в размер, който да налага връщане на повече от пъти по-голяма сума
от отпуснатия кредит– при заем от 3 100
лв., е договорен в края на срока на договора от 4г. /48 месеца / ищцата да
върне сумата от 9 403,68 лв.
Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не
установяват обстоятелства,които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по
процесния договор в такъв висок размер, довел до
нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и
недоказаността на значителни разходи или риск, поет от
заемодателя за срока на договора,които да оправдават договарянето на такива
високи проценти.
Трайната съдебна
практика и нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД
обосновават извода , че нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени
по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две
хипотези – нищожните клаузи на
процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за
потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи, като
се изходи и от характера на този договор,който е възмезден и включването на
клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като
изрично изискване в чл.11,ал.1,т.9 и 10
от ЗПК.Предвид на това в случая не е
приложима нормата на чл.26,ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе
клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.
Въпреки
изложеното по-горе, в който смисъл са и твърденията по същество на ищцата,макар
и действително не много ясно заявени, в случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение.Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между
изчерпателно изброените са и тези по чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК – за
определяне на възнаградителна лихва и на
ГПР. Предвид на това и след като клаузите в процесния договор,като нищожни
не пораждат правно действие, то договора на основание чл.22 ЗПК във вр. с
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 във вр. с
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД се явява недействителен.Ето защо и по
същество на спора съдът следва да съобрази и нормата на чл.23 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК : „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“ С оглед
нищожността на договора, платените от ищцата суми на ответника са платени при начална липса на основание.
Следователно на осн. чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД ответникът дължи връщане на
това, което ищцата му е престирала при такава начална липса на основание.
В исковата си молба ищцата е поискала връщане на сумата от точно 9 033,92 лв., която представлява
разлика между реално получения заем от 3 100 лв. и извършените плащания,
като пресмятането на тази сума ищцата е направила водейки се от представения
Стандартен европейски формуляр, в който е вписана общата сума за връщане
12 133,92 лв. Така претенцията на ищцата от 9 033,92лв. е разликата
от 12 133,92 лв. минус 3 100 лв., като са наведени твърдения, че в
продължение на 72 месеца плащала на ответника по 200 лева и така била платила
общо 14 000 лв., като иска връщане от ответника на надвзетата сума от
9 033,92 лв., като получена без основание.
В случая според заключението на в.л.Ел.Т. ищцата е платила точно 8 610,91 лв. представляваща сбора от
главница ,договорни лихви , лихви върху просрочени главници и лихви върху
просрочени вноски.
Приемайки,че в случая е налице хипотезата на чл.23 ЗПК ищцата е следвало
да върне по ДПК СУМАТА от 3100 лв. – чистата стойност на кредита.Пресметнато
от съда разликата от извършените
погашения по кредита от ищцата от общо
8 610,91 лв. с дължимата чиста стойност по кредита от 3100 лв., съдът
приема, че сумата която подлежи на връщане на осн. чл.55 ,ал.1 пр.1 –во ЗЗД е точно 5 510,91 лв., като до този
размер иска следва да бъде уважен ведно с акцесорното искане за присъждане на
законна лихва върху сумата от 5 510,91 лв.Исковата претенция на ищцата за
разликата от 5 510,91 лв. до пълния размер от 9 033,92 лв. следва да
бъде отхвърлена като недоказана и по основание и по размер ведно с акцесорното
искане за законна лихва върху тази разлика .
На следващо място съдът дължи произнасяне и по релевираното в
срока по чл.131 ГПК възражение за погасяване на част от вземанията по давност (стр.3-та от отговора на искова молба – възражение за изтекла давност досежно всички суми
,платени от ищцата за възнаградителни лихви преди 13.07.2015 г.) .Съгласно т.7 от ППВС №1/28.05.1979 г., погасителната давност в
хипотезата на начална липса на основание започва да тече от получаването на престацията. Към 27.05.2020 г., датата на която дата е предявена исковата молба във
ВРС (л.3)погасителната давност е изтекла досежно сумите, платени от ищцата
преди 27.05.2015 г. В случая не се прилага
кратката погасителна давност, регламентирана в чл.111 от ЗЗД, тъй като
задължението за връщане на сума, получена без основание не е периодично
задължение, дори и в случаите, в които престацията по нищожния договор е
извършена на части.Видно от Справката към ССчЕ изготвена от в.л.Ел.Т. ищцата е
извършвала плащания 24.04.2014 г. до 05.03.2020 г.– колона погасявания. Видно от
стр.2–ра от Справката, след 27.05.2015 г. ищцата е продължила да извършва
плащания отнесени от дружеството ответник за погасяване и на главница и на
договорна лихва и законна лихва и за просрочени задължения –за главница, за
договорни лихви . При извода на съда ,че спрямо процесния ДПК е приложима
нормата на чл.23 ЗПК, то и възражението на ответника за погасяване по давност на
задължението за връщане на сумата се явява неоснователно и недоказано.
Сумата от общо 5 510,91 лв. следва да бъде върната на ищцата
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, така,
както е поискала ищцата, тъй като вземането за неоснователно обогатяване става изискуемо
от датата на поканата, в случая датата на предявяване на иска .
С оглед
така изведените изводи за частична основателност и доказаност на иска до
размера от 5 510,91 лв.и неоснователност и недоказаност до пълния предявен
размер от 9 033,92 лева, съдът
следва съгласно чл. 81 и чл. 78 ГПК да се произнесе по въпроса за отговорността
за разноските .
На първо
място съдът пресмята ,че в процентно съотношение уважената част на иска възлиза
на 0,61 %, респ. отхвърлената 0,39 % .
Двете
страни по спора претендират разноски, като такива се дължат на ищцата съгласно
чл. 78, ал.1 ГПК съразмерно на уважената част на иска и на ответната страна на
осн. чл.78, ал.3 ГПК .
Установява
се от материалите по делото,че ищцата е сторила следните съдебно – деловодни
разноски : 50,00 лв.за платена д.т., 311,36 лв. за доплатена д.т.,160,00 лв.
депозит за ССчЕ.
Приложения
на л. 5 – ти Договор за правна защита и съдействие и пълномощно не съдържа дори
договорено адвокатско възнаграждение, като по делото липсват други
доказателства от които съдът да може да изведе извод какъв е бил договорения и
/или платения адвокатски хонорар.
Ето защо
съдът пресмята сбора на реално извършените и доказани съдебно деловодни
разноски сторени от ищцата като общо 521,36 лв.Съразмерно на уважената част на
иска на ищцата се дължи сумата от общо 318,03 лева.
Ответната
страна претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.,определяемо
по реда на НЗПП и на осн.чл.78, ал. 8 ГПК . Размерът на юрисконсултско възнаграждение
посочен от ответната страна съответства на характера и вида на осъщественото
процесуално представителство, поради което и съдът определя този размер като
база на която следва да изчисли съответната част от дължимите се съдебно
деловодни разноски в полза на ответника.Съгласно чл. 78, ал.8 ГПК съдът
пресмята дължимото се юрисконсултско възнаграждение в размер на 117 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Д.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от адвокат от АК Русе – А.В.,
със съдебен адрес:*** 510,91 лв.( пет хиляди петстотин и десет лева и
деветдесет и една стотинки ) - недължимо платена при начална липса на основание (от
16.11.2015г. до месец май 2020 г.) на основаниe, ведно
със законната лихва върху сумата от 5 510,91
лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 27.05.2020 г., до
датата на плащането, като отхвърля иска
за разликата от 5 510,91 лв. до
претендирания пълен размер от 9 033,92 лева (девет хиляди тридесет и три лева и деветдесет и две стотинки ) ведно с акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху
тази разлика, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 27.05.2020
г.и до окончателното плащане, като
неоснователен и недоказан в тези части,на
осн. чл.55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Д.Д.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана
от адвокат от АК Русе – А.В., със съдебен адрес:***,СУМАТА
в общ размер на 318,03 лева (триста и
осемнадесет лева и три стотинки )- сторените от ищцата пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция съразмерно на уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА ищцата Д.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ответното дружество „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА от общо 117,00 лв.(сто
и седемнадесет лева ) – съдебно деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, съразмерно на
отхвърлената част на иска и на основание чл. 78, ал. 8 и ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок
пред Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните,чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :