№ 1204
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. Г.
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110208417 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) /в редакцията преди
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани с ДВ. бр. 109 от
22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /.
Образувано е по жалба на ЕТ "С.K.K.K" против наказателно
постановление /НП/ № 521159-F535512/ 30.06.2020 г., издадено от началник
отдел "Оперативни дейности" - София в Централно управление на
Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева, на основание чл.185,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от Министерство на финансите /Наредба
№ Н-18/, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/.
В жалба се релевират доводи за това, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и неоснователно. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, представляван от процесуален
представител, поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Претендира
1
сторени разноски. Прилага писмени бележки в подкрепа на тезата си.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител,
който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Моли съда за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 15.01.2020 г. в 15:00 ч. от ЦУ на НАП е извършена проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС - фризьорски салон,
находящ се в гр. София, бул. "Скобелев" № 63, стопанисван от ЕТ "С.K." с
ЕИК (........). Установено е, че дневният оборот от монтирано и въведено в
експлоятация фискално устройство модел „TREMOL“ ZM-KL с ИН на ФУ №
ZK 043746 и ИН на ФП № 50157821, регистрирано с потвърждение в НАП №
3965116 от 03.10.2018 г., съгласно междинен дневен финансов Х отчет №
001865 от 15.01.2020 г., е в размер на 201.00 лв. Същевременно била
констатирана фактическа наличност в касата на обекта в размер от 220.00 лв.
Наличието на положителна разлика между фактическата наличност в касата и
тази, разчетена от фискалното устройство, в размер на 19.00 лв., била
разгледана като въвеждане на пари в касата, която промяна не е отразена във
фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута.
Затова проверяващите заключили, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или
„служебно изведени“ суми.
В тази връзка на 27.01.2020 г. на "С.K.K.K" ЕТ е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F535512 за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.4
от ЗДДС. Същият е предявен за запознаване на упълномощено лице и е
подписан без възражения.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 521159-F535512/
30.06.2020 г. от началник отдел "Оперативни дейности" - София в Централно
управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на
2
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева, на
основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерство на
финансите /Наредба № Н-18/, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства – показанията на свидетеля ЕЛ. АЛ. ЯМ., протокол
за извършена проверка, копие от заповеди за компетентност, копие от опис на
паричните средства в момента на започване на проверката, копия от страници
на финансови отчети.
Съдът възприе показанията на свидетеля ЕЛ. АЛ. ЯМ. като
последователни и логични, без противоречия, като същите потвърждават по
същество констатациите по АУАН. Съдът цени писмените доказателства по
делото като относими, те са събрани и приобщени по предвидения в закона
ред, и не съдържат противоречия.
От представените заповеди се извлича информация за компетентността
на актосъставителя и административнонаказващия орган /АНО/ за съставяне
на АУАН, респективно – издаване на НП.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на
съда в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, министърът на
финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-
3
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Административно-наказателната отговорност на
търговеца е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., която норма въвежда задължение за лицата,
извън случаите на продажби/сторно операции, да регистрират всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.
Дружеството-жалбоподател е търговец по смисъла на чл.1, ал.1 ТЗ, в
известност относно функциите и начина на работа на фискални устройства и
необходимостта да организира дейността така, че да спазва законовите
изисквания.
Доколкото разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства предвижда извън случаите на продажби всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми, сочената разпоредба е част от
установения в страната ред за регистрация и отчетност, задължителни за
лицата, ползващи фискални устройства. Правната норма цели създаване на
условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със
съответното фискално устройство суми от продажби, и от служебно
извършени въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. В
настоящия случай нито в АУАН, нито в НП се сочи, процесното ФУ да е
разполагало с функциите "служебно въведени" и „служебно изведени" суми;
нещо повече – липсва каквото и да било отразяване относно обстоятелството,
какво именно нарушение е извършил жалбоподателят: промяна на касовата
наличност чрез въвеждане на начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата. Административното обвинение не може да почива на
предположения и да се извежда по пътя на субективната мисловна дейност,
то следва да е доказано категорично. Отделно от това, в АУАН и НП е
посочено кога е извършена проверката, не и кога е извършено твърдяното
4
нарушение, като не са посочени и други обстоятелства, конкретизиращи
същото във връзка с посоченото по-горе. Липсват задължителни реквизити и
е нарушено правото на жалбоподателя да разбере, какво нарушение му се
вменява, пречка е за организиране на адекватната му защита и представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съдът намира и че не е изследвано приложение на чл. 28 от ЗАНН за
това, че деянието представлява "маловажен случай". Следва да се отбележи,
че приложението на тази законова разпоредба не е изключено и при
формалните административни нарушени, каквото е процесното, като
преценката е не с оглед на наличие или липса на вредни последици, а на
степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В случая се касае за деяние с изключително нисък интензитет по
отношение застрашаване на обществените отношения, регламентирани с
разпоредбите на Наредба № Н-18. Преценката дали конкретното нарушение
разкрива признаците на маловажен случай не е извършена от АНО, който
единствено се е задоволил лаконично да отбележи липса на предпоставки за
това, без да изследва чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 28 от ЗАНН /като маловажен
случай може да се квалифицира този, при който извършеното нарушение, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид/. В конкретния случай според настоящия съдебен състав АНО
не е изпълнил задължението си по отношение на чл.28 от ЗАНН. При
извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН, и когато деянието представлява "маловажен"
случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от
ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, АНО всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност на
случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
5
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и
решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на
делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че
преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая
по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол, в този смисъл е ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на
ОСНК на ВКС.
По изложените съображения наказателното постановление следва да се
отмени.
С оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане
на разноски по делото следва да бъде уважена като основателна, респективно
тази на въззиваемата страна – да бъде отхвърлена като неоснователна. По
делото се претендира заплащане на разноски за правна защита и съдействие в
размер на 500.00 лв. Представен е ДПЗС от 29.04.2021 г. за договорено
адвокатско възнаграждение в този размер и копие от разплащателна сметка за
извършено плащане, затова следва да се присъди възнаграждение в размер на
500.00 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Софийски
Районен Съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 521159-F535512/ 30.06.2020 г.,
издадено от началник отдел "Оперативни дейности" - София в Централно
управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева, на
основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министерство на
финансите /Наредба № Н-18/, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на въззиваемата страна за за
6
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА НАП да заплати на ЕТ "С.K.K.K" разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 500. 00 /петстотин/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7