Решение по дело №119/2018 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 април 2018 г.
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20187260700119
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 340

гр. Хасково, 26.04.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на тридесети март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                       СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

При участието на секретаря Йорданка Попова, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №119 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.115 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.

Образувано е по жалба от Н.Л.Т. *** против Заповед № ЧР-з-23 от 17.01.2018г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с която на основание чл.111, във връзка с чл.110, ал.1, т.7, б.“г“, предл. второ от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ е прекратено служебното правоотношение на младши агент II степен Н.Т.,*** при ДАНС, поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения – отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация рег. № Л-64/16.08.2017г., потвърдено с решение на ДКСИ рег. №82- II-17/17.10.2017г.

Жалбоподателя счита оспорената заповед за немотивирана, тъй като в същата не се сочело на какво основание е отнето разрешението му за достъп до класифицирана информация. Също така в заповедта не било отбелязано, че е налице висящо дело пред ВАС, а именно адм. дело № С-74/2017г., с предмет обжалване отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация. В тази връзка намира заповедта и за преждевременно издадена, доколкото липсвало влязло в сила решение на съда, с което да е потвърдено отнемането на разрешението. Наред с това сочи, че не му е предлагана друга подходяща работа съгласно чл.110, ал.3 от ЗДАНС, каквато имал право по закон да извършва, като вместо това служебното му правоотношение било прекратено. Самото отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация също било немотивирано, доколкото в него се цитирали само законовите разпоредби, но липсвало текстово изписване на същите. В съдебно заседание оспорващия се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, в хода по същество излага допълнителни съображения относно незаконосъобразността на оспорения акт, с оглед на което се моли за неговата отмяна и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Ответникът – Председател на Държавна агенция „ Национална сигурност“ гр. София, чрез процесуалния си представител Ж. В. – държавен служител с юридическо образование в ДАНС, в съдебно заседание и в представените по делото писмени бележки, оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства и след преценка на становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Към датата на прекратяване на служебното правоотношение Н.Л.Т. е заемал длъжността - експерт в Териториална дирекция „Национална сигурност“ при ДАНС, с ранг младши агент II степен. Същият е назначен на цитираната длъжност със Заповед № RB202001-001-03/ЧР-2-з-3/05.01.2010г. на Председателя на ДАНС.

Съгласно длъжностна характеристика рег. № RB 202001-001-03/ЧР-6-67, утвърдена от Председателя на ДАНС на 25.01.2017г. за заемане на длъжността „главен експерт/експерт“ към ТДНС при ДАНС е поставено изискването лицето да има издадено разрешение за достъп до класифицирана информация до съответното ниво на класификация, съгласно списъка по чл.37 от ЗЗКИ. С посочената длъжностна характеристика жалбоподателя е запознат на 10.02.2017г.

На 16.08.2017г. е издадено отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация №64, като на основание посочените в акта законови разпоредби от ЗЗКИ, Председателя на ДАНС е отнел разрешение № Л-7747 от 17.07.2015г., с което на жалбоподателя Т. му е бил разрешен достъп до класифицирана информация до ниво на класификация „Строго секретно“. Същото е обжалвано от Т. пред Държавната комисия по сигурността на информацията, която с Решение №82-II-17 от 17.10.2017г. е отхвърлила жалбата му против оспорения акт. За това решение ответника е уведомен с писмо вх. № РД-4890/23.10.2017г.

Не се спори между страните, че издадения от ДКСИ акт е оспорен от Т. пред Върховен административен съд, където е образувано адм. дело № С-74/2017г., което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

С Предложение рег. № ХС-31-60/10.01.2018г. Директорът на ТДНС-Хасково на основание чл.133 от ППЗДАНС е предложил на Председателя на ДАНС да бъде прекратено служебното правоотношение с Н.Т. поради отнемане на разрешението му за достъп до класифицирана информация. Така направеното предложение е утвърдено от Председателя на ДАНС.

С оспорената в настоящото производство Заповед № ЧР-з-23/17.01.2018г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, на основание чл.110, ал.1, т.7, б.“г“, предл. второ от ЗДАНС – наличие на обективна невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си поради отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя.

Административният орган е мотивирал акта с отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация рег. № Л-64/16.08.2017г., потвърдено с решение на ДКСИ рег.№ 82-II-17 от 17.10.2017г., което е довело до невъзможност от страна на Т. за изпълнение на задълженията по конкретната длъжност.

По делото е приложен и списък с рег. № RB 2001-001-03-1-6-7902/18.08.2016г., утвърден от Председателя на ДАНС, с който са определени длъжностите в Държавна агенция „Национална сигурност“, със заложено в длъжностните характеристики ниво на класификация за достъп до класифицирана информация, съгласно чл.37 от ЗЗКИ.

В изброените длъжности фигурира длъжността на жалбоподателя, с ниво на достъп до класифицирана информация "строго секретно".

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на оспорване административен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, съдебният контрол за законосъобразност на административния акт включва проверка за компетентност на органа, спазване на административно производствените правила и изискванията за форма на акта, съответствие с приложимия материален закон и с целта на закона. Съгласно чл.110, ал.4 от ЗДАНС редът за прекратяване на служебното правоотношение се определя с правилника за прилагане на закона. В чл.125, ал.1 и ал.2 от ППЗДАНС е посочено, че председателят на агенцията прекратява служебното правоотношение на държавните служители в агенцията, с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа наименованието на органа, който я издава; правните и фактическите основания за освобождаването; разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнение; срок и орган, пред който може да се обжалва заповедта. В случая е безспорно, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган – председателят на агенцията, в предвидените в чл. 125, ал.1 и ал.2 от ППЗДАНС форма и съдържание.

Настоящият състав на съда обаче намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1, т.7, б.“г“, предложение второ от ЗДАНС, посочена като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, служебното правоотношение на държавния служител в Държавна агенция "Национална сигурност" се прекратява при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация. Настоящият състав на съда приема, че за да са налице материалноправните предпоставки на разпоредбата, следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълнение на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им.

В случая безспорно липсва обстоятелство, което обективно да препятства изпълнение на служебните задължения от страна на Т. в резултат на несъответствието му със специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Фактът, че органът по назначаването е определил списък на длъжностите в Държавна агенция „Национална сигурност“, за които се изисква достъп до класифицирана информация съгласно възможността, която му предоставя разпоредбата на чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗЗКИ, между които попада и заеманата от жалбоподателя длъжност, категорично не дерогира императивното правило на чл.5, ал.1 от Наредба № І-3 от 13.11.2015 г. за специфичните изисквания, условията и реда за постъпване на държавна служба в Държавна агенция "Национална сигурност". Тоест, в случая изцяло по инициатива/воля на ответника в длъжностната характеристика на Т. е поставено такова изискване, което очевидно не е нормативно определено. Отделно от изложеното за доказване предпоставката „отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация“, което представлява юридическо събитие, съда счита, че същата следва да се счита за безспорен факт едва след влизане в сила на акта, с който е отнето разрешението. В настоящия случай към дата на издаване на оспорената заповед Решение №82-II-17 от 17.10.2017г. на Държавната комисия по сигурността на информацията, с която е отхвърлена жалбата на Т. срещу издаденото от Държавна агенция „Национална сигурност“ Отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация №Л-64 от 16.08.2017г., до ниво на класификация „строго секретно“ не е влязло в законно сила. В тази връзка от доказателствата по делото се установява, че посоченото по-горе решение е обжалвано от Т. пред Върховен административен съд където е образувано адм. дело №С-74/2017г. и същото не е приключило с влязъл в сила акт, въз основа на който да може да се заключи, че за жалбоподателя е налице, в действителност обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения поради отнетото му разрешение за достъп до класифицирана информация. Доказването, че по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките същия да бъде лишен от достъп до класифицирана информация следва да е безспорно и категорично, в противен случай би следвало да се приеме, че органът не е действал по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

На следващо място съдът намира, че отнетия достъп до класифицирана информация на жалбоподателя, не е довело до обективна невъзможност същия да не може да изпълнява възложените му служебни задължения, а има за последица само невъзможността на жалбоподателя да работи със секретни материали с ниво „строго секретно“. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че от датата на която е било отнето разрешението му за достъп до класифицирана информация – 16.08.2017г. до датата на прекратяване на служебното му правоотношение – 17.01.2018г. жалбоподателя е продължавал да изпълнява служебните си задължения въпреки, че е бил лишен от съответния достъп до класифицирана информация. В тази връзка и предвид продължителния период, в който жалбоподателя е работил без съответния достъп съдът намира, че необосновано органа твърди, че е разгледана и приложена по отношение на Т. възможността предвидена в разпоредбата на чл.133, ал.3 от ППЗДАНС. Съгласно цитираната разпоредба служебното правоотношение по чл. 110, ал. 1, т. 7, букви "г" и "д" във връзка с чл. 50, ал. 3, т. 1 ЗДАНС се прекратява само ако служителят откаже да заеме друга предложена му подходяща длъжност в рамките на притежавания ранг и степен или ако няма подходяща незаета длъжност. В хипотезата на отнето разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво „строго секретно“ и при изрично разпределена от съда доказателствена тежест на основание чл.163, ал.3 във вр. с чл.170, ал.1 от АПК, в тежест на ответника по делото е да докаже с относимите доказателства, че в структурата на ДАНС няма подходяща незаета длъжност, за да се приеме, че при прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител е изпълнено условието на чл.133, ал.3 от ППЗДАНС. В тази връзка от Заповед № ЧР-з-189 от 27.04.2016 г. за утвърждаване на класификатор на длъжностите в Държавна агенция „Национална сигурност“ / справка Апис / се установява, че в Агенцията съществуват и други длъжности, но от ответника не бяха представени доказателства, дали от тези длъжности има свободни, които могат да бъдат предложени на жалбоподателя и съответно изисква ли се за същите достъп до класифицирана информация. Установява се също така, че част от длъжностите не са включени и са извън единствено представения по делото от ответника списък на длъжностите в ДАНС, със заложено в длъжностните характеристики ниво на класификация за достъп до класифицирана информация, съгласно чл.37 от ЗЗКИ.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, но при неправилно тълкуване и приложение материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на спора ще следва ответника, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да заплати на жалбоподателя сторените разноски, които са в общ размер на 360.00 лева от които 350.00 лв. - адвокатско възнаграждение, видно от приложения договор за правна защита и 10.00 лева – заплатена държавна такса.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково, IV-състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Н.Л.Т. *** Заповед № ЧР-з-23 от 17.01.2018г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с която на основание чл.111, във връзка с чл.110, ал.1, т.7, б.“г“, предл. второ от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ е прекратено служебното му правоотношение.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Национална сигурност“ гр. С., да заплати на Н.Л.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 360.00 /триста и шестдесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщенията до страните, че е постановено.

 

 

                                                       СЪДИЯ: