МОТИВИ към ПРИСЪДА № 201
от 12.12.2017г. по НОХД № 1327/2017г. по описа на КРС
Внесен е от РП-Кърджали обвинителен акт срещу
Д.Ю.С. *** за престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а“ и
„б“ от НК, а именно за това, че в периода от 20.12.2015г. до 23.12.2015г. в гр.Кърджали, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В.П.А. ***,
че ще му достави електродомакинска техника и с това му причинил имотна вреда в
размер на 5 850 евро, като деянието представлява опасен рецидив.
С Присъда № 104/21.06.2017г., постановена по НОХД № 1558/2016г. по
описа на РС-Кърджали, подсъдимият Д.Ю.С. е признат за виновен в това, че в периода от 20.12.2015г. до
22.12.2015г. в гр.Кърджали, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал
заблуждение у В.П.А. ***, че ще му достави електродомакинска техника и с това
му причинил имотна вреда в размер на 5 850 евро, като деянието представлява
опасен рецидив, и на основание чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и
„б“ от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 години и 6
месеца при „строг“ режим на изтърпяване, като е признат за невинен по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление измама в периода от
22.12.2015г. до 23.12.2015г., както и за това, че възбудил заблуждение у В. П.А. за измама, представляващо престъпление
по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК. С присъдата С.
е осъден и да заплати по сметка на ОД МВР-Кърджали направените разноски по
делото в размер на 35 лв. По повод последвало обжалване, с Решение №
88/10.11.2017г. по ВНОХД № 165/2017г. по описа на ОС-Кърджали, е отменена постановената
от РС-Кърджали по НОХД № 1558/2016г. присъда в осъдителната й част,
като делото е върнато на РС-Кърджали за ново разглеждане от друг състав на
същия съд в отменената част. Оправдателната част на присъдата е влязла в сила,
тъй като не е била обжалвана и протестирана.
Настоящото производство е второ по ред пред РС-Кърджали, образувано
след постановяване на отменителното Решение № 88/10.11.2017г. по ВНОХД № 165/2017г. по описа на
ОС-Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия и намира същото за
доказано по безспорен и категоричен начин. От гласните доказателства по делото
се установявало, че през инкриминирания период подсъдимият въвел в заблуждение
пострадалия В.А., че ще му достави електродомакинска техника и го мотивирал да
се разпореди със сума в размер на 5 850 евро. Деянието следвало да се
квалифицира като опасен рецидив с оглед предходните осъждания на подсъдимия. С
действията си С. осъществил състава на предявеното му обвинение и от обективна
и от субективна страна. Прокурорът предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ над средния предвиден размер, а именно 9
години, при „строг“ режим на изтърпяване, предвид осъжданията му и негативните
характеристични данни. Това наказание пледира да се намали с 1/3 по реда на
чл.58а от НК, както и в тежест на подсъдимия да се възложат разноските по
делото.
Частният обвинител В.П.А. заявява, че
поддържа това, което казал представителят на държавното обвинение.
Защитникът на подсъдимия - адв.Б., не оспорва
изложената в обивинителния акт фактическа обстановка. Моли при определяне на
наказанието спрямо подсъдимия, съдът да вземе предвид неговото процесуално
поведение, самопризнанието и съжалението за извършеното. Освен това, трябвало
да се отчете и тежкото здравословно състояние на С., за което имало приложени
медицински документи. С оглед на данните по делото, на подсъдимия можело да се
определи наказание към средния размер, което да бъде редуцирано съгласно
разпоредбата на чл.58а от НК.
Защитникът на подсъдимия - адв.К., се
солидаризира със становището и изтъкнатите доводи от адв.Б.. Допълва още, че в
случая били налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства като
здравословното състояние на подсъдимия, процесуалното му поведение и възстановяването
на причинената от престъплението вреда. Затова следвало да се приложи нормата
на чл.55 от НК, като на подсъдимия бъде определено наказание под минималния
размер от 3 години. Защитникът счита, че наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 2 години щяло да изпълни своята поправителна и превъзпитателна функция.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава
за виновен по повдигнатото обвинение. Твърди, че страдал от тежка коварна
болест диабет и безброй други заболявания, както и че съжалявал за извършеното.
Моли за присъда, която да е под минимума.
Съдът като взе предвид всички доказателства
събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Ю.С. е роден на ***г***,
български гражданин, женен е, с основно образование, не работи, осъждан, с ЕГН **********.
Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.
Подсъдимият Д.С. бил многократно осъждан за осъществени престъпни посегателства, в т.ч. и трикратно
за престъпление по чл.209 и сл. от НК (измама). Това обаче не било известно на
пострадалия В.А., който през лятото на 2015г. правел ремонт на апартамента си и
имал нужда от ново обзавеждане с електродомакинска техника (телевизори,
климатици, печка, абсорбатор, хладилник и др). От свой познат - св.С.Ч., който
също не бил наясно със съдебното минало на подсъдимия, пострадалият разбрал, че
Д.С., по прякор „К.“, можел да го снабди с електродомакинска техника „на
половин цена“. Поради горното си убеждение, на 19.12.2015г. св.В.А. заедно със
св.Н.В., който знаел къде живее подсъдимият, отишли до дома на последния - къща
в гр.Кърджали, ***. В къщата била само съпругата на С. - Н.Х.С., поради което
те по телефона се уговорили с подсъдимия да се срещнат на другия ден с него в
дома му. На следващия ден - 20.12.2015г., Д.С. си бил вкъщи и там се срещнал
със свидетелите В.А. и Н.В.. Св.А. подробно му обяснил от каква техника имал
нужда, а именно телевизори, климатици, печка, абсорбатор, хладилник, като се
уговорили, че марките и моделите на различните домакински електроуреди ще бъдат
уточнени след като двамата (св.А. и подсъдимия С.) отидат до магазините
„Техномаркет“ и „Технополис“. Там А. щял да покаже марките и моделите на
исканите от него електроуреди. Въпреки, че нямал такава възможност - не се
занимавал по занятие (като търговец), или по договор, дистрибуция и пр. с внос
и доставка на електродомакински уреди (още по малко „на половин цена“), нито
пък имал намерение да изпълни такава доставка, подсъдимият обещал и поел
ангажимент да достави посочените от В.А. електроуреди до няколко дни, с което
създал у този свидетел невярната представа, че ще реализира поетият ангажимент.
Д.С. поискал предварително за „доставката“ сумата от 850 евро. Пострадалият А.,
вярвайки на поетия от подсъдимия ангажимент, взел посочената сума и се върнал в
дома на С., където му предал пред св.В. въпросните 850 евро. Разбрали се с подсъдимия
на другия ден - 21.12.2015г., да отидат до магазините „Техномаркет“ и
„Технополис“, за да му покаже точно каква техника искал. На следващия ден - 21.12.2015г.,
св.А. и Д.С. обиколили магазините „Технополис“ и „Техномаркет“ и в тях А.
подробно посочил на подсъдимия марките и моделите на уредите, от които имал
нужда. С. дори си ги записвал на лист - вградена печка с котлон и абсорбатор
марка „Горение“, хладилници, пералня, марка „Бош“, общо 4 телевизора - 50-инчови,
марка „Самсунг“ и „Ел Джи“, мобилен телефон „Айфон 6“ и 3 климатика. Тогава подсъдимият
казал на св.В.А., че трябва за „доставката“ да даде предварително още 2 000
евро. А. отново намерил (събрал) и дал 2 000 евро на Д.С., който му заявил,
че на следващия ден (22.12.2015г.) ще му достави исканите и посочени като марки
и модели електроуреди. Предаването на тези 2 000 евро станало пред св.А.О. - племенник
на св.А.. Св.О. също поискал „такава доставка“ на електроуреди и същия ден по
телефона св.А. разговарял с подсъдимия за доставка на още електроуреди. На
22.12.2015г. не се състояла никаква доставка на електроуреди от страна на С.. На
23.12.2015г. той доставил до дома на св.А. ***, печка с котлон, придружена с
фактура и касова бележка за 806 лв. Тогава В.А. дал на подсъдимия още 3 000
евро за допълнително поръчаните му електроуреди, предназначени за св.А.О.. Вечерта
на 23.12.2015г. С. се обадил на св.А. и му казал, че бил объркал печката и поискал
да му я върне. А. превозил печката зад магазин „Техномаркет“ в гр.Кърджали,
където я предал на подсъдимия, а той му обещал, че на другата сутрин ще му
достави всички поръчани уреди. На следващата сутрин, когато св.А. се обадил на С.,
той му поискал още 1 000 евро, като вече не уточнил за какво. В.А. казал на подсъдимия
С., че се отказва от всички горепосочени уговорки с него и поискал да му върне
парите. Оттогава и до внасяне на обвинителния акт в съда, Д.С. нито върнал
парите на св.А., нито пък му доставил каквото и да било от поръчаните от него
електродомакински уреди.
Извършената по делото на досъдебното производство експертиза посочила,
че равностойността на 5 850 евро възлиза на 11 441.61 лв.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва от показанията на свидетелите В.А., Н.В., А.О., Г.П., З. П. и С.Ч., разпитани на досъдебното производство; Протокол за
разпознаване на лица от 25.05.2016г., ведно с фотоалбум; заключение по
изготвена на досъдебното производство стоково-оценителна
експертиза; Характеристична справка на подсъдимия; Справка за
съдимост на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подсъдимия;
Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице на Агенция по
вписванията; материали по НОХД № 1558/2016г. по описа на КРС; ВНОХД №
165/2017г. по описа на ОС-Кърджали; ВНЧД № 163/2017г. по описа на ОС-Кърджали; ВНЧД № 135/2017г.
по описа на ОС-Кърджали; копие от
Експертно решение № 1832 от 02.06.2015г.; както и другите приети в хода на
досъдебното и съдебното производство по делото писмени доказателства.
Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда
по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
На подсъдимия Д.С. е повдигнато обвинение за
престъпление квалифицирана измама по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.
„а“ и „б“ от НК. Непосредствен обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с нормалното упражняване
на правото на собственост. Специфичното за измамата е, че засяга правото на
разпореждане с имущество въз основа на съзнателно взето решение. Субект
може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние има две
форми - възбуждане или поддържане на заблуждение у
измаменото лице. Възбуждането в заблуждение е въздействие върху съзнанието на
измамения, което формира у него неправилни представи за определени факти
от действителността, които могат да се отнасят до всички обстоятелства,
свързани с основанието или условията, при което се осъществява имущественото
разпореждане. При поддържането на заблуждение деецът проявява активност с цел
утвърждаване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението.
Престъплението е резултатно, увреждащо такова, а
резултатът му е налице с причиняването на имотна вреда на измамения или на
другиго. Следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между
настъпването на имотната вреда и извършения акт на фактическо или юридическо
разпореждане от страна на лицето, върху което е било оказано въздействие от
дееца. Характерно за измамата от субективна страна е наличието на пряк умисъл и
користна цел у дееца - да набави за себе си или за другиго имотна облага. Освен
това, квалифицираният състав по чл.211 от НК, каквото е процесното обвинение,
изисква измамата да представлява опасен рецидив.
Съдът прие, че по делото се
съдържат достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован
извод, че подсъдимия Д.Ю.С. е
осъществил състав на престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.
„а“ и „б“ от НК, като в периода от 20.12.2015г. до 21.12.2015г. в
гр.Кърджали, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал заблуждение у В.П.А.
***, че ще му достави електродомакинска техника и с това му причинил имотна
вреда в размер на 2 850 евро, като деянието представлява опасен рецидив. С
активните си действия подсъдимият е затвърдил неверните представи у пострадалия
А. и е допринесъл за формираното у него заблуждение, че ще му достави исканите електроуреди,
което обаче не е сторил. При разговорите между Д.С. и св.В.А. били уточнени
конкретните параметри, начинът и срока на доставката, цената за нея.
Подсъдимият обещал, при условията, които уговорили с пострадалия, да реализира
доставката на електродомакинска техника, като в действителност нямал никакво
намерение да изпълни поетият ангажимент. През инкриминирания период той
целенасочено поддържал заблуждението у св.А., като дори го водил в големи
търговски вериги като „Техномаркет“ и
„Технополис“, където пострадалия посочвал какви уреди му били необходими, а С.
съответно си ги записвал на лист и обещавал да ги достави на следващия ден. Св.А.
се доверил на подсъдимия и след като
бил мотивиран от неправилните си представи за описаните обстоятелства, се
разпоредил със свое имущество - сумата от общо 2 850 евро, от които 850 евро предал на дееца на 20.12.2015г., а
2 000 евро му заплатил на 21.12.2015г. От обективна страна е установено
още, че е настъпила вреда за св.А., тъй като той е бил ощетен със сумата в посочения размер. Налице
е и причинна връзка между извършеното деяние и престъпния резултат. Именно
заради измамливото поведение на подсъдимия, В.А. е предприел имуществено
разпореждане, като е предал на дееца горепосочената сума. От субективна
страна деянието е осъществено с пряк умисъл - подсъдимият е пълнолетно,
вменяемо лице, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и
неговите последици, и е искал настъпването им. С действията си С. е
обективирал и специалната користна цел, която е другия субективен елемент от
престъпния състав - дееца да набави за себе си имотна облага. Въпреки, че
получаването на облагата не е елемент от състава, а такъв е само наличието на
специалната цел за това, по делото е установено, че и целения резултат
обективно е настъпил, като подсъдимия значително се е облагодетелствал
получавайки сумата от 2 850 евро - имотна облага в размер равен на
причинената на пострадалия А. вреда.
Престъплението
представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б.”а” от НК, тъй като Д.С. е извършил процесното деяние, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК. Това е осъждането му с присъди по НОХД № 658/2003г. по описа на РС-Кърджали
и НОХД № 395/2004г. по описа на РС-Кърджали, за които му е било определено едно
общо наказание от 9 години „лишаване от свобода”, изтърпяно ефективно.
Налице е и опасен рецидив по чл.29, ал.1 б.”б” от НК, тъй като към
инкриминирания период деецът е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като по отношение на двете осъждания не е бил приложен чл.66 от НК.
Едното от тези осъждания е по цитираните две дела, за които му е било
определено едно общо наказание. Другото относимо осъждане е с влезли в сила
актове по НОХД № 324/2012г. по описа на РС-Кърджали, НОХД № 600/2012г. по описа
на РС-Хасково и НОХД № 1073/2013г. по описа на РС-Кърджали, за които му е било
определено едно общо наказание от 2 години „лишаване от свобода”, увеличено на
основание чл.24 от НК с 6 месеца и изтърпяно ефективно. Към инкриминирания
период срока по чл.30 от НК не е бил изтекъл.
Подсъдимият Д.С.
бе оправдан за това на 22.12.2015г. да е извършил престъпление измама по
отношение на В.П.А. *** и с това да му е причинил имотна вреда в
размер на 3 000 евро. Това се налага, тъй като е налице влязъл в сила акт
- Присъда № 104/21.06.2017г., постановена по НОХД № 1558/2016г. по описа на
РС-Кърджали, с който подсъдимия вече е признат за невинен по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление измама в периода от
22.12.2015г. до 23.12.2015г., както и за това, че възбудил заблуждение у В.П.А.
за измама, представляващо престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29,
ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК. От приетата по-горе и призната от подсъдимия
фактическа обстановка се установява, че пострадалия А. се е разпоредил със
сумата от 3 000 евро на 23.12.2015г., но за извършено на тази дата
престъпление измама е налице влязла в сила оправдателна присъда.
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия Д.Ю.С. за извършеното
престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а“ и „б“ от НК съдът
се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието,
съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както и
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по
чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна
присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен
посочените разпоредби, настоящата инстанция взе предвид: степента на обществена
опасност на деянието - завишена, заради високия размер на причинената вреда;
степента на обществена опасност на дееца - изключително висока, с оглед
обремененото му съдебно минало; подбудите за извършване на деянието - стремежа
за облагодетелстване по неправомерен начин; смекчаващите отговорността
обстоятелства - недоброто здравословно състояние на С., който страда от
инсулинозависим захарен диабет; отегчаващите отговорността обстоятелства - негативните
характеристични данни на подсъдимия, множеството му предходни осъждания за
престъпления от общ характер, извън обуславящите квалификацията на процесното
деяние, и ефективно изтърпените наказания „лишаване от свобода“, сочещи за
проява на престъпна упоритост и липса на поправяне и превъзпитание. Тъй като С. се
съгласи съдебното производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие, направеното от него самопризнание не може да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР №1/06.04.2009г. по
т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/. Проведеното съдебно производство имплицитно включва
признанието на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
отказ на подсъдимия от събиране на други доказателства за тях, което му
осигурява и предвидената в чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а от НК привилегия.
Освен това, самопризнанието на дееца е направено само в рамките на
реализираната процедура по гл.27 от НПК /съкратено съдебно следствие/, не е проява
на негово процесуално поведение още в хода на разследването и до предаването му
на съд, поради което не
може да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. В настоящия случай съдът прие, че наказанието
следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК.
Предвиденото в чл.211 вр.
чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а“ и „б“ от НК наказание е „лишаване от свобода” от три до десет
години. С оглед обуславящите отговорността обстоятелства и най-вече заради
здравословното състояние на подсъдимия, настоящият състав реши, че наказанието трябва
да бъде индивидуализирано около средният размер - 6 години „лишаване от
свобода”, което да се намали с 1/3. Ето защо, на дееца бе наложено наказание от
4 години „лишаване от свобода”. На основание чл.57, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗИНЗС Д.С. следва да изтърпи наказанието „лишаване от
свобода” при първоначален
„строг“ режим. Така определеното наказание се явява справедливо, съобразено със
степента на обществена опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, и би постигнало целите на генералната и
специалната превенция.
На основание чл.59, ал.1 от НК от
наказанието „лишаване от свобода” бе приспаднато времето, през което подсъдимия Д.Ю.С. е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража”, взета с определение от 21.06.2017г. по
НОХД № 1558/2016г. по описа на РС-Кърджали.
В чл.211 от НК е предвидена възможност за
съда да постанови „конфискация“ до една втора от имуществото на
виновния. Настоящият състав не наложи това наказание, поради
имотното състояние на подсъдимия, който притежава в съсобственост със съпругата
си само един недвижими имот, при това с насочено по отношение на същия
принудително изпълнение. Ето защо, налагането на това наказание наред с
лишаването от свобода не би допринесло за поправянето на подсъдимия, а би се
явило ненужно тежка репресия.
С
оглед изхода на делото - осъдителна присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият Д.С. да заплати сумата от 35 лв., представляваща
направени по делото на досъдебното производство разноски, по сметка на органа,
който ги е направил, а именно ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: