РЕШЕНИЕ №260054
гр.
Кюстендил, 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При
участието на секретаря В. Бараклийска, като разгледа докладваното от младши
съдия Василев в. гр. д. №534/2020 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №261932/21.09.2020 г. от „*********“
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „П.В.“ **,
бизнес център *****„ет. **, чрез пълномощника З.Д. – прокурист, упълномощена от
Я. О.и Б.Р., чрез юк. К. Т., адрес за кореспонденция: гр. С. п.к. ***** бул. „П.В.“
**, Бизнес център „*****“, ет.**, против решение №260012 от 17.08.2020г.,
постановено по гр. д. №2506/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел
за установено, че Л. Н. не дължи на „*********“ ЕАД, ЕИК:*********, сумите по
изпълнителен лист, издаден по вътрешно арбитражно дело №3137/2010г. на арбитъра
при СГС Г., по което е издаден изп. лист от 16.05.2013 г., както и сумите по
образуваното въз основа на него изп.д. №334/2019г. по описа на ЧСИ Е. Х.,
поради погасяване на вземането по давност.
Жалбоподателят счита, че решението за неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Неправилността на решението произтича от неприлагането на
разрешенията, дадени в Постановление №3 от 18.IX.1980г. по гр.д. №3/1980г. на Пленум
на ВС, съгласно което давност не тече по отношение на вземане, за което е
образувано изпълнително производство, през неговото времетраене и петгодишната
давност не била изтекла и това постановление следвало да се съобрази за периода
от 08.07.2013г., когато е образувано изп. д. №1177/2013г. по описа на ЧСИ Р.
Апостолова до 26.06.2015г., когато е постановено ТР №2/2013г. по ТД №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС. Съдът следвало да приложи тълкувателната практика действала до
ТР №2/2013г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. С последното се отменяло като
загубило сила ППВС №3/18.11.1980г. постановено по чл.58, т.1 от ЗУС (отм.). за
действието на тълкувателните актове липсвало законодателна уредба и поради това
следвало да се приложи съдебната практика като източник на правото. Цитират се
мотиви от решение на ВКС, съгласно които ако преди постановяване на ново ТР са
се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателното ППВС или ТР, което е било
действащо към момента на настъпване на последиците. В мотивите на ТР №2/2013г.
по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС било отбелязано, че отмяната на ППВС
№3/18.11.1980г. пораждало действие от датата на обявяване на ТР и то по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. Да се
приемело, че погасителна давност тече преди ТР №2/2013г. по ТД №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, означавало, че по време на действието на ППВС №3/18.11.1980 г.
същото да не се прилагало. Жалбоподателят цитира във въззивната си жалба
съдебната практика в потвърждение на развитите съображения. Коментира, че
изразеното съобразяване на посочените тълкувателни актове съответствало и на
практиката на Европейския съд по правата на човека по прилагането на чл.6, пар.
1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи / КЗПЧОС/.
Сочат се и решение от 19.02.2013г. по дело Петко Петков срещу България и
решение от 10.01.2019г. по дело Вълкова срещу България. Според посоченото в тях
при наличие на аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС и
придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се
придавало обратно действие на новия тълкувателен акт означавало да се наруши
правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл.6, пар.1 КЗПЧОС. Въз
основа на това, жалбоподателят сочи, че от образуване на изпълнителното дело
№1177/2013г. по описа на ЧСИ Апостолова до 26.06.2015г. намирало приложение
ППВС №3/18.11.1980г. и погасителната давност не течала, независимо дали има или
няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започвало да
тече погасителна давност била датата 26.06.2015г. – постановяване на ТР №2/2013г.
по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. прави се извод, че вземането, с оглед на
изложеното се погасявало по давност на 26.06.2020г., а с оглед на настоящия
случай поради образуването на изп. д. №334/2019г. на 15.05.2019г. по описа на
ЧСИ Х., то следвало изводът, че погасителната давност течала от датата на
образуване на последното изп.дело – 15.05.2019 г. На база изложеното се твърди,
че погасителната давност не била изтекла. Иска се отмяна на атакуваното решение
на КРС и постановяване на друг съдебен акт, с който бъде отхвърлен искът на Н.
срещу „*********“ ЕАД, ЕИК:*********. Претендират се разноски, направени в хода
на първоинстанционното производство – юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв., както разноски за въззивната инстанция – внесената държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., за което към въззивната
жалба се прилага списък на разноските.
В съдебно заседание страните, редовно
призовани, явява се процесуалният представител на въззиваемата – адв. В. П.. Тя
иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и отговора на въззивната жалба след
проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно
от изпълнителен лист от 16.05.2013 г. по
т.д. №2176/2013 г. по описа на СГС Л.Н. е осъдена да плати на „******“ ЕООД
сума в размер на 6713, 81 лв., ведно със законна лихва от 29.11.2010 г. до
окончателно погасяване на задължението, 90 лв. разноски по арбитражно
производство, 50 лв. държавна такса и 518, 55 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. С този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20138480401177
по описа на ЧСИ Р.А.. Изпратена е покана до длъжника за доброволно
изпълнение - л. 92 от първоинстанционното
дело. Впоследствие е наложен запор до банкови сметки на Л.Н.. С договор за
прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.08.2018 г. и приложение №1а/04.09.2018г.
„*********“ ЕООД, като цедент, е прехвърлило свои вземания на цесионера „*********“
ЕАД. Видно от извлечение на л. 25 и
копие от договора за револвиращ кредит на л. 34-35, сред прехвърлените взеамния
е и това срещу Л.Н.. Последната на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е уведомена
на 21.11.2018 г., че задължението й по договор за заем №**********, сключен на
09.08.2008 г. между нея и „*********“ ЕООД е прехвърлено на „*********“ ЕАД и
следва да извършва плащанията си към последното дружество – виж л. 31 и л. 32
от първоинстанционното дело – уведомление и известие за доставяне. Въз основа
на молба, входирана на 26.09.2018 г. до ЧСИ Р. Апостолова и копие от договора
за прехвърляне на вземания от 08.08.2018г.,
съдебният изпълнител с протокол от 25.09.2018 г. по цитираното
изпълнително дело е конституирал като взискател „*********“ ЕАД на мястото на „*********“
ЕООД. Изпълнително дело №1177/2013 г. е било прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, а изпълнителният лист
с протокол от 26.11.2018 г. е бил върнат на „*********“ ЕАД. Последното
с молба вх. №6525/2019 г. е и приложен цитирания по-горе изпълнителен лист и
договора за цесия поискало от ЧСИ Е.Х. образуване на изпълнително дело.
Образувано било изпълнително дело №20197430400334 с длъжник Н..
От правна страна
съдът установи следното:
Жалбата
и отговорът по нея са подадени в срок, от надлежни страни, процесуално
допустими са, заплатена е дължимата държавна такса, поради което съдът пристъпи
към разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Въззивната
жалба е основателна и атакуваното решение ще бъде отменено по следните
съображения:
Изпълнително
дело №20138480401177 по описа на Р. Апостолова е образувано през 07.2013 г. Към
този момент до 26.06.2015 г., когато е прието ТР №2 от 26.06.2015г. по ТД
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е било задължително разрешението, дадено с
Постановление №3 от 18.11.1980г. по гр.д. №3/1980г. на пленума на ВС. С
последното е постановено, че погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Вярно
е, че с приемането на ТР №2 от
26.06.2015 г. по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то Постановление №3 от
18.11.1980 г. по гр.д. №3/1980 г. на пленума на ВС е обявено за загубила сила, но последното е
загубило сила занапред. Тълкувателното решение няма ретроактивно действие, т.е.
за минал период, а дава задължително тълкуване от постановяване си занапред. Това
се установява и от Решение №170/17.09.2018г. по дело №2382/2017г. на
ВКС, ГК, IV г.о., в което е разяснено, че последващите тълкувателни решения
нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този
случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две
части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората
се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда
действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този
момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано
от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след
приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент.
В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти,
които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно
действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 от ЗНА. Без да се
изброяват съдебни решения в подкрепа на тези изводи, само ще се посочи, че е
налице константна практика в този смисъл. На база на това, от образуване на
изп. д. №20138480401177 по описа на Р. Апостолова през 07.2013 г. до 25.06.2015
г. /денят, предхождащ ТР №2 по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС/ погасителна
давност не е текла, с оглед задължителното тълкуване, дадено с Постановление №3
от 18.11.1980 г. по гр.д. №3/1980 г. на пленума на ВС, а от 26.06.2015 г.,
когато е постановено ТР №2 по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е започнала да тече
погасителна давност съобразно това дали да са направени или предприети валидни
изпълнителни действия – т.10 от цитираното ТР. Заедно с това следва да се има
предвид, че по вземането по изпълнителен лист от 16.05.2013 г. по т. д.
№2176/2013 г. по описа на СГС на 15.05.2019 г. /виж л.53 и л.66 от делото/ е
образувано изпълнително дело №334/2019 г. по молба на въззивника с длъжник Н..
Налага се изводът, че от 26.06.2015 г. е започнала да тече нова давност –
петгодишна, която е била прекъсната на 04.06.2019г., когато е първото принудително
действие спрямо длъжницата Н. – запорно
съобщение с поканата за доброволно изпълнение – л.76 от делото на КРС, а не от 15.05.2019
г., когато е образувано второто изпълнително дело. Съгласно чл.117 от ЗЗД от
прекъсването на давността е започнала да тече нова давност. Поради това
погасителната давност по вземането на „*********“ ЕАД срещу Н. по горецитирания
изпълнителен лист, ако не се констатират други принудителни изпълнителни
действия, следва да изтече на 03.06.2024 г. В този смисъл вземането не е
погасено по давност.
Ето
защо, настоящият съдебен състав ще отмени решение №260012 от 17.08.2020 г., постановено по гр.
д. №2506/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като неправилно
и ще отхвърли иска на Н..
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78 от ГПК съдът следва да присъди разноски на
въззивника, доколкото е направено такова искане и е представен списък за
разноски. Представени са доказателства относно платена държавна такса за въззивното
производство в размер на 204, 65 лв., а на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ е поискано заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Същата норма визира
възнаграждение в границите между 100 лв. и 300 лв. за инстанция. С оглед
ниската фактическа и правна сложност на делото и доколкото въззивната жалба по
съдържание почти напълно възпроизвежда писмения отговор по исковата молба в
първата инстанция, то съдът ще определи общо за юрисконсултско възнаграждение
сума в размер на 250 лв., от които 150 лв. за представителството пред районния
съд и 100 лв. за представителството пред КОС. По тези съображения въззиваемата
ще бъде осъдена да плати на въззивника обща сума в размер на 454, 65 лв.
По
обжалваемостта:
С
оглед общия размер на претенцията – над 5000 лв., то настоящото дело не попада
в ограниченията, визирани в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, поради което
решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен
съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260012 от 17.08.2020 г.,
постановено по гр. д. №2506/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като
вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.В.Н., ЕГН:**********, адрес: ***, за признаване за установено по
отношение на „*********“ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.В.“ **, бизнес център „******“,
ет. ** че не дължи сумите по изпълнителен лист от 16.05.2013г., издаден по т.д.
№2176/2013г. по описа на СГС, въз основа на решение по вътрешно арбитражно дело
№3137/2010г. по описа на арбитър Бисерка Газдова, както и сумите по
изпълнително дело №334/2019г. по описа на ЧСИ Е.Х. с рег. №**** с район на
действие КОС, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Л.В.Н., ЕГН:**********, адрес: ***,
да плати на „*********“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр. С. бул. „П.В.“ **, бизнес център „******“, ет. **, сума в размер на 454, 65 лв.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.