РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Пловдив, 09.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди двадесет и третата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Владимир
Вълев, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 3136 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния
си представител главен юрисконсулт П., обжалва Решение № 1861 от 30.09.2022 г.,
постановено по АНД № 5117/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 1 н.с. С
обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 641505-F638789 от 15.06.2022
г., с което на Х.Ж.Х. с ЕГН ********** *** е било наложено административно
наказание глоба от 956,67 лева на основание чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за
нарушение по чл.180, ал.2, вр. с чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 и
чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на съдебното решение, както и
да се потвърди отмененото с него наказателно постановление, като се излагат
конкретни съображения по същество във връзка с наведените доводи за
незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение. Моли се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От ответника в производството Х.Х., чрез
упълномощената ѝ адв. Ч.- В., е депозирана молба с искане за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение с приложени към нея подробни
писмени бележки по съществото на делото.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив Вълев
изразява становище за основателност на касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания,
съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов
срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, е достигнал до краен извод за
незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. За да постанови
този резултат съдът е приел, че в случая е налице допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по чл.40, ал.2 от ЗАНН, предвид начина на
връчване на покана за съставяне на АУАН на ответника. Освен това, районният съд
е обосновал в решението си и пропускане на давностния срок по чл.34 от ЗАНН за
съставянето на АУАН, като се е позовал на данните от протокола от извършената
на ответника проверка от органите по приходите. Като допълнително основание за
отмяна на наказателното постановление съдът е посочил и намерената от него
непропорционалност на наложената с наказателното постановление санкция.
Настоящата съдебна инстанция намира изводът на
районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление и в тази
връзка необходимостта от неговата отмяна за правилен.
Напълно законосъобразна е оценката на районния съд,
която се отнася до въпросите по чл.40, ал.2 от ЗАНН, касаещи възможността за
съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя. В тази връзка и правилно е
отчетено, че връчването на покана на ответника по касация не е съобразено с
изискванията за връчване на призовки и съобщения в административнонаказателното
производство. Действително, както е посочено и в касационната жалба, в
конкретния случай, видно от приложените по административната преписка доказателства,
изпратената по електронен път на Х. покана за съставяне на АУАН е отворена от
нея, сиреч, съдържанието на същата би следвало да е станало достояние на
адресата ѝ. Независимо от това обаче, в случая се установява нарушение от
страна на приходната администрация на изрична разпоредба, която указва, че по
реда и в сроковете, посочени в Глава шеста от ДОПК се връчват всички подлежащи на връчване
актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните
изпълнители, с изключение на
актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната
отговорност, за които се прилага Законът за
административните нарушения и наказания /чл.33 от ДОПК/. Съгласно чл.84 от ЗАНН
за връчването на призовки и съобщения се прилагат субсидиарно разпоредбите на
НПК, а както правилно е констатирал и районният съд в решението си,
разпоредбите на чл.178 от НПК, които са приложими, изискват предварително съгласие
на адресатите за връчването на призовки и съобщения по електронен път, каквото
не се констатира от доказателствата да е давала ответницата по касация Х.. След
като ДОПК изрично изключва възможността за прилагане на способите за връчване
на съобщения, предвидени там, които се отнасят до производства по ЗАНН и като
липсва изрично предвиденото в НПК съгласие на Х. за уведомяването ѝ по
електронен път, то независимо от факта, че практически Х. може да се счита за
уведомена за факта и датата на съставянето на АУАН, начинът, по който е
поканена е в нарушение на законовите изисквания, поради което и това връчване
не може да се счете за валидно направено за нуждите на разпоредбата на чл.40,
ал.2 от ЗАНН.
Законосъобразен е и изводът на районния
съд касателно пропускането на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН за съставянето
на АУАН. Законът в
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН борави с понятието „откриване на нарушителя“.
Нарушението, съответно неговият нарушител се считат за открити тогава, когато
има необходимите и достатъчни данни за извършването му и за самоличността на
нарушителя т.е., когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на
поведение /действие или бездействие/ на конкретно лице, което поведение от
обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалификация
на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и
правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка
досежно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране
на административно - наказателната отговорност и съответно на нейното
съдържание, които действия са последващи откриването на нарушението и
нарушителя и представляват част от дейността по установяването на
административните нарушения и налагането на административни наказания, а
установяването на нарушението, без съмнение, става със съставянето на АУАН. В
конкретния случай, както правилно е отразено в обжалваното съдебно решение,
нарушението, предмет на административнонаказателното производство, както и извършителя
му са станали известни на приходната администрация преди датата на съставяне на
протокола от проверка, за което се съди именно от подробните констатации,
залегнали в него, които са основани на представени и събрани по-рано от
извършващия проверката документи. При налични доказателства относно конкретно
нарушение, осъществено от установен конкретен субект на административната
отговорност, съставянето на акта е следвало да бъде сторено в предвидения в
чл.34, ал.1 от ЗАНН срок – тримесечен от откриването на нарушителя, независимо
от това кога компетентният орган решава да оформи констатациите си, направени
във връзка с налични при него писмени доказателства, в завършващ проверката му
протокол.
Предвид изложеното и действително са били
налице основания за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, като в тази насока при липса на законосъобразно проведено
административнонаказателно производство, без значение е обсъждането на въпроса
дали наложеното административно наказание е било пропорционално или не.
С оглед на изложеното по-горе относно
законосъобразната преценка на районния съд, както и при извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, при която не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, настоящата инстанция намира, че следва да остави в
сила същото като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
При този
изход на делото не следва да се уважава искането на касационния жалбоподател за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От страна на ответника пък искане
за присъждане на разноски не е било направено.
Воден
от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1861/30.09.2022 г.,
постановено по АНД № 5117/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 1 н.с.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.