Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана
Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 7963
по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 76548/24.04.2020 г. по гр. д. № 64699/2017 г. по описа на Софийски
районен съд /СРС/, 59
състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД против Т.И. Б.-В., ЕГН ********** за сумата в размер на
1 262,26 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на иска – 14.09.2017 г. до изплащане на вземането, за сумата от 313,60 лв. –
законна лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 11.09.2017 г., за сумата от
49,06 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска – 14.09.2017
г. до окончателното плащане и за сумата от 12,90 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. – 11.09.2017
г., като неоснователни и недоказани.
Решението е
постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната
на ищеца.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Т.Ж., с
оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Неправилно съдът е приел, че ответникът няма качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/
и чл. 153 ЗЕ. Сочи се, в отговора на исковата молба ответницата не е оспорила
правото си на собственост върху имота, а и по делото е приет нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 142, рег. № 1777 по н. д. № 152/2001 г., в
който изрично е посочено, че наследодателят на ответницата е бил собственик на
топлоснабдения имот. Без значение за качеството „потребител“ е дали лицето е
обитавало процесния имот и дали е консумирало топлинна енергия в имота лично, а
откриването на партидата има само вътрешно – счетоводно значение. Предвид
изложеното се моли за отмяна на решението и за уважаване на исковете.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
от ответницата Т.И. Б.-В., чрез назначения ѝ по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адвокат Д.А., с доводи за неоснователност на жалбата и
искане същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че приетият нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека не установява, че ответницата е била
собственик на имота през процесния период, като на ищеца е дадена възможност по
реда на чл. 192, ал. 1 ГПК да ангажира доказателства за титуляра на правото на
собственост, от която възможност ищецът не се е възползвал. В отговора на
исковата молба е оспорено ответницата да е носител на правото на собственост
върху имота, поради което при липса на други доказателства не е доказано, че
именно тя, респективно нейният наследодател, притежава качеството „потребител“
на топлинна енергия през исковия период. Предвид изложеното се моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД не взема
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен
състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми. По
правилността на решението в обжалваната част въззивният съд приема следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ,
вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД –
за осъждане на наследниците на Х.Г.Л.ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД
следните суми за топлоснабден имот: гр. София, община Изгрев, ж. к. „******, с
аб. № 037991: сумата от 1262,26 лв. – главница за топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., отразена в Обща фактура № ********** от 31.07.2014
г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. и Обща фактура №
********** от 31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.
и 313,60 лв. – законна лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 11.09.2017
г., както и сума за дялово разпределение – 49,06 лв. – главница за периода
06.2014 г. – 05.2015 г. и 12,90 лв. – лихва, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Видно от справка
от Национална база данни „Население“ Х.Г.Л.ЕГН **********, е починал на
29.06.2011 г., като е оставил за наследник сестра - Е.Г.Л., починала на 30.05.2014
г. Видно от справка от Национална база данни „Население“ Е.Г.Л., ЕГН **********,
е оставила за наследник по закон дъщеря – Т.И. Б.-В., ЕГН **********.
С определение №
380587 от 10.04.2018 г. по гр. д. № 64699/2017 г. по описа на СРС, районният
съдия е конституирал като ответник по делото на основание чл. 227 ГПК Т.И. Б.-В..
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т.И. Б.-В., чрез
назначения ѝ по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Д.А.,
с който се оспорват исковете по основание и размер. Твърди се, че ответницата няма
качеството „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, няма данни, че
през исковия период Х.Г.Л.респективно неговите наследници са били собственици
на процесното жилище. За процесния период ответницата не е ползвала топлинна
енергия, начислените сметки са завишени и не отразяват реално потребление, с
което са нарушени Регламент 2006/2004/ЕО на Европейския парламент и Директива
93/13/ЕИО. Приложените към исковата молба писмени доказателства са частни
удостоверителни документи без обвързваща съда материална доказателствена сила,
оспорват се счетоводните записвания на ищеца, който е бил длъжен да преустанови
изпълнението на услугите при неплащане на две фактури. Незаконосъобразно са
начислени и лихвите за забава.
По делото е приет Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 142, том I, рег. № 1777, дело № 152/2001 г. на
нотариус Ч.Б., рег. № 077 в регистъра на Нотариалната камара, видно от който на
24.08.2001 г. „Общинска банка“ АД е предоставила на Б.Н.В.кредит за закупуване
на жилище в размер на 17 000 лв., като за обезпечаване на кредита, заедно с
лихвите и всички разноски по неговото събиране Х.Г.Л.ЕГН ********** –
собственик и трето задължено лице, е учредил в полза на банката договорна
ипотека върху апартамент № 51, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. ******,
в сградата на етажна собственост „Орбита“, със застроена площ от 58.44 кв. м.,
заедно с избено помещение № 51 със застроена площ от 4.09 кв. м. и съответните
идеални части от общите части и от правото на строеж върху мястотя. Нотариалният
акт носи подписи за страните по него и не е оспорен в хода на делото.
По делото е
приет Договор № 3414/09.09.2002 г., сключен между „Т.с.“ ЕООД като изпълнител и
Етажната собственост с адрес: гр. София, ул. „******като възложител, за
извършване услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия от страна на
изпълнителя – доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и
индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на
обща и индивидуални сметки, срещу заплащане от страна на възложителя на
съответно възнаграждение.
По делото е
приет Протокол от 10.08.2002 г. от общо събрание на етажните собственици от ул.
******, в който е удостоверено взетото решение за сключване на договор с „Т.с.“
ЕООД за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия
(„топлинно счетоводство“), като са избрани и лица, които да представляват
етажните собственици при сключване на договора с „Т.с.“ ЕООД. Неразделна част
от Протокола е и Списък на етажните собственици на ул. ******, в който списък
фигурира Х.Г.Л.– за апартамент № 51, ет. 10 и абонатен № 37991, от който е
положен подпис, неоспорен по делото от страна на ответника.
За
да се уважи главният иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответницата
(като правоприемник на Х.Г.Л.) топлинна енергия срещу задължение на ответницата да заплаща стойността
ѝ, както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно
с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007
г., отм.), поради което за ответницата е възникнало задължение за
плащане на стойността на доставената топлинна енергия, че спрямо имота е
предоставяна услуга дялово разпределение на топлинна енергия,
чиято стойност възлиза на исковата сума. По отношение на акцесорните искове за
заплащане на обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът следва да
установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума. Ответницата следва да докаже своите възражения, наведени в отговора на
исковата молба.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм.).
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139
– чл. 148 ЗЕ и в действалата в процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.,
отм.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Първият спорен по делото въпрос с оглед оплакванията във
въззивната жалба е имала ли е качеството потребител/клиент на топлинна енергия
ответницата към процесния период и по отношение на процесния имот. В тази връзка въззивният съд приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови
нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012
г., се въвежда понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на
топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже
с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този
смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на
ВКС).
В
мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на
ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде
всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В конкретния случай
противно на приетото от районния съд въззивният съд намира, че независимо, че
ищецът не е представил молба по чл. 192 ГПК, въз основа на която да бъде
изискан нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на Х.Л.върху имота
от Агенция по
вписванията, за което му е била дадена възможност, по делото са налице други
доказателства, удостоверяващи този факт. От представения и приет по делото
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 24.08.2001 г. се
установява, че наследодателят на ответницата – Х.Г.Л.е бил собственик на процесния
недвижим имот – апартамент № 51, находящ се в гр. София, община Изгрев, ул. „******към датата на
учредяване на ипотеката. Доказателства, които да разколебават този извод не са
ангажирани по делото. Нотариалният
акт за учредяване на договорна ипотека от 24.08.2001 г. представлява официален документ,
чиято доказателствена сила не е оборена от ответницата в хода на исковото
производство с допустимите в закона доказателствени средства. На следващо място
по делото е приет като доказателство списък на етажните собственици в жилищната
сграда, в която се намира процесният топлоснабден имот, в който
фигурира името на наследодателя на ответницата – Х.Г.Л.от който е положен
подпис, което
представлява косвено доказателство, че последният, респективно след смъртта
му неговите наследници са собственици на процесния имот, включително
през исковия период. По делото не се установяват обстоятелства, след сключване на
нотариалния акт, които да са довели до изгубване на правото на собственост на
наследодателя на ответницата след 2001 г. (а доказателствената тежест за тези
твърдения е била на ответницата), поради което въззивният съд приема и че през исковия
период Х.Л., респективно след неговата смърт – сестра му Е.Г.Л., а след това –
ответницата (чл. 8 ЗН), са били собственици на процесния топлоснабден имот,
съответно потребители на топлинна енергия по смисъла на горепосочената законова
уредба. В случая единствен правнорелевантен факт за възникване на доворното
правоотношение между страните е фактът кой е собственикът, респективно носителят на ограничено
вещно право на ползване върху имота за исковия период от време. Както се посочи
по - горе от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се доказва, че титуляр на правото на
собственост върху процесния имот през исковия период е ответницата – Т.И. Б.-В.
- на основание настъпило наследствено правоприемство, поради което тя се явява потребител на топлинна
енергия за битови
нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от
ищеца топлинна енергия в процесния имот за исковия период. При
тези аргументи е налице основание в закона за ангажиране на отговорността на ответницата.
Договорът с
топлофикационното дружество възниква по силата на закона, при наличие на качеството собственик на ответницата, а общите
условия уреждат съдържанието на това правоотношение, без да е необходимо
изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите (клиентите), които не са
съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответницата не твърди и не се установява да е упражнила това
право (респективно нейният
наследодател) срещу Общите условия на „Т.С.“
ЕАД от 2014 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че наследодателят на ответницата, съответно ответницата
са ги приели.
По делото
не е спорно, че през процесния период имотът е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост (в която се намира) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. След като по делото е установено принципното
съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните
в процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна
енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, то този факт е
достатъчен за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в
жилището на ответницата е от значение единствено към доказването на размера на
иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК.
За
установяване количеството и стойността на доставената до имота в процесния
период топлинна енергия в хода на първоинстанционното производство са приети
заключения на съдебно – техническа (СТЕ) и съдебно – счетоводна експертизи
(ССчЕ), които по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд кредитира като пълни и
обосновани. От СТЕ се установява, че
измерването на потребеното количество ТЕ в ЕС с адрес: гр. София, община
Изгрев, ж. к. „******“ се извършва от общ топломер в абонатната станция, за
който е извършвана метрологична проверка на всеки 2 години. Сградата, в която
се намира процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м.
05.2013 г. - м. 04.2015 г., „Т.С.“ ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общия
топломер в етажната собственост, който е преминавал периодичен метрологичен
контрол съгласно изискванията. При проверка и замяна на топломера е изчислена
„служебна енергия“ за м. 06.2015 г. в размер на 7466 кВтч. Ежемесечно за
абонатната станция са отчислявани „технологичнитеа разходи“ или „загуби в АС“,
които са за сметка на „Т.С.“ ЕАД. През процесния период е отчитан общ водомер в
абонатната станция. Разпределената енергия, заплащана от потребителя,
съответства на отчетената в АС от общия топломер след намаляване с
технологичните разходи. Дяловото разпределение на ТЕ за ЕС през процесния
период е извършвано от „Т.с.“ ЕООД. Изчислява се ТЕ за сградна инсталация,
както и за горещо водоснабдяване съгласно чл. 69, ал. 2, 3 и 4 от Наредба №
16-334 за топлоснабдяването от 04.2007 г. От представените от ФДР 2 броя
изравнителни сметки и 6 броя протоколи за главен отчет е видно, че не е
осигурен достъп до имота, за да бъдат отчетени данните от уредите за дялово
разпределение, поради което разпределението на топлинната енергия е извършено
по изчислителен път съгласно Приложение към чл. 61, ал. 1 – Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сграда – етажна собственост. Начислява се
енергия за сградна инсталация. Дяловото разпределение е извършено в
съответствие с нормативната уредба. За конкретния имот сградна инсталация се
разпределя според пълния отопляем обем на имота – 140 куб. м. и този на
сградата – 18846 куб. м. Размерът на сумите, общо и по компоненти за периода м.
05.2013 г. – м. 04.2015 г. за абонатен № 037991, начислени във фактурите е
1 219,67 лв. (1 195,24 лв. – сума за отопление, включително за
сградна инсталация, 24,40 лв. – сума за БГВ), която сума не включва просрочени
суми от периоди преди процесния. Изравняването е извършено от ФДР съгласно
действащите през периода цени на топлинна енергия и възлиза общо на -95,09 лв.
за получаване от абоната (-44,75 лв. за периода 05.2013 г. – 04.2014 г. и
-50,34 лв. – за периода 05.2014 г. – 04.2015 г.). Сумата за топлинна енергия за
процесния имот е определена съгласно изизскванията на действащата Наредба №
16-334/04.2007 г. за топлоснабдяването, ЗЕ, Методика за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост и актуални цени на топлинната
енергия за периода.
От съдебно
– счетоводната експертиза се установява, че няма данни за извършени от
ответника плащания на топлинна енергия на суми, касаещи процесния период.
Изравнителните сметки, изготвени от „Т.с.“ ЕООД за процесния имот с аб. №
037991 за процесния период от м. 05.2014 г. до 30.04.2015 г. са на стойност
50,39 лв. за получаване – изравняването е извършено съгласно действащите през
периода цени на топлинна енергия. Размерът на дължимите прогнозни суми за
топлинна енергия за процесния период е общо 740,04 лв., представляваща сума за
топлинна енергия за отопление в размер на 728,81 лв. и сума за БГВ в размер на
11,23 лв., съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния
период. Размерът на лихвите за забава върху всяко периодично вземане, от датата
на изискуемост – първия ден след срока за плащане – 08.08.2014 г. до дата
11.09.2017 г. е в общ размер на 326,50 лв.
При тези данни въззивният съд
приема, че за исковия период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия
в имота на ответницата, която до приключване на устните състезания не е
ангажирала доказателства, че е заплатила стойността на доставената в имота топлинна енергия,
в т. ч. и цена на услугата дялово разпределение. Следва да се посочи, че е без
значение кой фактически е ползвал топлинната енергия, доставена до имота, не се
установява, тя да е завишена, установено е, че технологичните разходи са
приспаднати от количеството топлинна енергия, влязло в абонатната станция и са
за сметка на ищеца, от СТЕ се установява също, че изчисленията на ТЕ са в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, поради
което въззивният съд намира за неоснователни оплакванията на ответницата в
отговора на исковата молба. Представените от ищеца писмени доказателства са
частни такива, без обвързваща съда материална доказателствена сила, но по
делото е изслушано и прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните, изготвено
и по документи, представени от топлофикационния район и третото лице – помагач,
поради което съдът приема, че заключението вярно и точно отразява доставката и
цената на топлинната енергия през процесния период. Не се установява и нарушение
на европейското законодателство, поради което ответницата дължи заплащането на
цената на доставената до имота топлинна енергия.
В случая
въззивният съд приема, че исковият период е 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.
съобразно произнасянето от първоинстанционния съд и при липсата на подадена от
ищеца „Т.С.“ ЕАД молба за допълване на съдебното решение по реда на чл. 250 ГПК. За посочения период съобразно заключението на СТЕ и ССчЕ и след собствени
изчисления по реда на чл. 162 ГПК въззивният съд приема, че дължимата от
ответницата сума за топлинна енергия възлиза на 692,19 лв. (728,81 лв. за
отопление на имот, 13,72 лв. за БГВ и -50,34 лв. – изравняване за периода
05.2014 г. – 04.2015 г.), поради което искът за главница за топлинна енергия е
основателен за посочения размер от 692,19 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 14.09.2017 г. до окончателното плащане,
а за разликата до 1 262,26 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на
иска за присъждане на главница за извършена услуга дялово разпределение:
районният съд е отхвърлил иска за периода м. 05.2014 г. – 30.04.2015 г., като
не се е произнесъл за м. 05.2015 г., поради което при липса на искане за
допълване на решението, въззивният съд следва да се произнесе по
основателността на претенцията за периода с начална дата съобразно заявеното от
ищеца и крайна дата - 30.04.2015 г. По
делото безспорно се установи, че услугата дялово разпределение на топлинна
енергия е извършвана, поради което искът е основателен за сумата от 22,44 лв.
(за м. 06.2014 г.), а за разликата до пълния предявен размер от 49,06 лв. подлежи
на отхвърляне като неоснователен.
По предявената претенция за лихви, съдът намира
следното:
Основателността на акцесорните искове
предполага наличие на главни задължения и забава
в погасяването на същите. По отношение на задълженията за процесния период са
приложими одобрените с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в
сила от 12.03.2014 г., Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, в сила от
12.03.2014 г., купувачът е длъжен да заплаща стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен
срок от датата на публикуването й на
интернет страницата на продавача. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално потребено количество топлинна енергия,
определено на база на изравнителните сметки (чл. 33, ал. 4 ОУ). Съгласно
чл. 33, ал. 5 от цитираните Общи условия, при забава
в плащането на задълженията по чл. 33, ал. 2 ОУ, потребителят дължи обезщетение
в размер на законната лихва. Ищецът обаче
не твърди и не представя доказателства за
публикуването на общата фактура за отчетния период на интернет страницата си (например
съставени от нотариус констативни протоколи, удостоверяващи явяването на
последния и извършените действия по публикуване
на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигурен интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството,
осъществен чрез официалната уебстраница на ищеца), съставляващо
своеобразно уведомление до длъжника за
възникване на задълженията и необходимо с оглед поставяне на началото на
течението на предвидения срок за
настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът приема, че без
доказателства с изложеното съдържание забава
за длъжника в плащането на установената
главница за топлинна енергия до датата на
депозиране на исковата молба в съда, не е налице.
По отношение
на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща предявяване на
исковете, поради което акцесорната претенция в тази част също е неоснователна.
Ето защо исковете за мораторна лихва следва да се отхвърлят изцяло
като неоснователни.
По горните аргументи въззивният
съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен искът за стойност на доставена топлинна енергия в
размер на 692,19 лв. за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. и искът да бъде уважен за посочената
сума и период, както и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на цена
на услуга дялово разпределение в размер на 22,44 лв. за периода 01.06.2014 г.
- 30.04.2015 г. и искът да бъде
уважен в посочената част, съответно решението следва да бъде потвърдено в
останалата обжалвана част – с която е отхвърлен искът по чл. 150 ЗЕ за
разликата над 692,19 лв. до 1262,26 лв., искът за услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за разликата над 22,44 лв. до 49,06 лв., както и в частта, с
която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД както следва:
за сумата от 313,60 лв. за периода 15.09.2014 г. – 11.09.2017 г. – законна
лихва върху главницата за топлинна енергия и за сумата от 12,90 лв. за периода
15.09.2014 г. – 11.09.2017 г. – законна лихва върху главницата за услуга дялово
разпределение.
По разноските:
При този изход на спора, първоинстанционното решение следва
да бъде ревизирано и в частта за разноските. Ищецът претендира разноски както
следва: 200,49 лв. – държавна такса, 344,65 лв. – депозит за особен
представител на ответника, 800 лв. – депозити за вещи лица и 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП
и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност
на делото пред първата инстанция), или общо 1495,14 лв., от които ответницата
следва да бъде осъдена да му заплати 652,37 лв., съразмерно с уважената част от
исковите претенции.
По разноските пред въззивния съд:
От въззивника се претендират разноски за
заплатена държавна такса – 100,25 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв. (определено на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК,
вр. с чл. 37 ЗПП
и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност
на делото пред въззивната инстанция и съобразявайки извършената от
юрисконсулта на въззивника дейност в настоящата инстанция) и 344 лв. – депозит
за особен представител на ответника. В полза на „Т.С.“ ЕАД следва да се присъди
сумата от общо 237,47 лв., съобразно уважената част от въззивната жалба. От
ответника не се претендират разноски и такива не се присъждат.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 76548/24.04.2020 г. по гр. д. № 64699/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, 59 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, вр.
с чл. 153 ЗЕ против Т.И. Б.-В., ЕГН ********** за сумата в размер на 692,19 лв.
– главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска – 14.09.2017 г. до
изплащане на вземането, както и за сумата от 22,44 лв. – главница за дялово
разпределение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на иска – 14.09.2017 г. до окончателното плащане,
като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Т.И. Б.-В., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 153 ЗЕ сумата от
692,19 лв. – представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. до имот – апартамент № 51, находящ се в гр.
София, община Изгрев, ул. „******“ № ******, с абонатен № 037991, ведно със
законната лихва от датата на подаване на иска – 14.09.2017 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 22,44 лв. – главница за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска –
14.09.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т.И. Б.-В., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 652,37 лв. (шестстотин петдесет
и два лева и тридесет и седем стотинки) – разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Т.И. Б.-В., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 237,47
лв. (двеста тридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) – разноски за
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76548/24.04.2020 г. по гр. д. № 64699/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, 59 състав, в останалата обжалвана част.
Решението е
постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице – помагач на страната
на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.