Р Е
Ш Е Н
И Е
№127
24.02.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 129 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с
чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на П. И. Д., с ЛНЧ **********,
гражданин на И.., с посочен по делото адрес РПЦ - Х., против Решение №УПХ - 28/18.01.2021г.
на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е
отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила.
Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон. Материалната
незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за
нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа,
били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган бил игнорирал
факта, че причината оспорващият да напусне страната си била наличието на
заплаха за живота и сигурността му, породени от опасения от преследване заради
изповядваната религия. Твърди, че ако бъде върнат обратно в И.., щял да бъде
изложен на опасност от сериозни посегателства, поради преследването спрямо ***ите, ***и, какъвто бил той, от страна на ДАЕШ. Сочи, че според чл.4, ал.2 от
Квалификационната директива фактът, че молител вече бил преследван или вече
понесъл тежко посегателство или бил обект на директни заплахи за подобно
преследване или подобно посегателство, бил сериозен признак за основателни
опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежко
посегателство, освен ако съществували достатъчни основания да се смята, че
такова преследване или тежко посегателство нямало да се повтори. Така например,
през февруари 2015г. в Европейския парламент бил внесен проект за обща резолюция,
като в процеса на приемане на буква „Е“ от нея се подчертавало, че Европейският
съюз остро осъжда системните и повсеместни нарушения и злоупотреби с правата на
човека, извършени от Ислямска държава в И.. и Сирия, включително убийството на
заложници и насилието срещу религиозни и етнически малцинства и уязвими групи.
Подчертавало се, че повсеместните или систематични нападения, насочени срещу
цивилни лица поради тяхната етническа, политическа или религиозна принадлежност,
убеждения или пол можело да представляват престъпление срещу човечеството. Решително
се осъждали всички форми на преследване, дискриминация и нетърпимост, основани
на религиозна принадлежност или убеждения, както и проявите на насилие спрямо всички
религиозни общности. Подчертавало се отново, че правото на свобода на мисълта,
съвестта и религията било основно право на човека. Прието било, че
престъпленията, извършени срещу християнски малцинства, като асирийци, сирийски
християни и халдейци, както и ***и, язиди и шиитски мюсюлмани,
представляват окончателен натиск от страна на „Ислямска държава“ за цялостно
религиозно прочистване в региона. Жалбоподателят сочи още, че изложил подробно
своята история пред административния орган, който правилно я възприел, но
неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут. В решението не се съдържал нито един аргумент за това, дали
молбата за закрила била явно неоснователна или не. Обсъдени били въпросите,
свързани с обстановката в И.., с положението на различните етнически групи там
и обстоятелства, свързани със заплахите, на които молителят бил обект, но всичко
това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по
общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по
същество. Аргументацията в оспореното решение не съответствала на изложената от
него фактическа обстановка. Въпреки изложеното от молителя, административният
орган постановил отказ. Интервюиращият
орган не изложил никакви аргументи защо приемал, че търсещият закрила се
позовава на обстоятелства извън предмета на закона. Сочи също, че ВКБООН и
отделните държави гарантирали, че правителствените институции, правните съветници и служителите, които участвали в процеса на
определяне на бежанския статут били добре запознати с насоките за работа със
случаи на заплахи и преследване, на които и оспорващият бил обект в И... Поради
това, органите трябвало да съзнават тежкото положение на хора като оспорващия,
намиращи се в безизходица, притиснати от събитията в страната им по произход.
Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено
процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за
правните изводи на административния орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства. В този смисъл
решението представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и
правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно
незаконосъобразно, до степен, че граничило с нищожност на административния акт.
Нарушението на материалния закон се аргументира още с това, че подадената от
жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице
основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Видно било от мотивите на решението, че
административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в И..,
без да търси и събере информация от утвърдени международни източници, като се
задоволил единствено с това декларативно да обяви, че оспорващият не бил
преследван по смисъла на ЗУБ и, че могъл ефективно да се защити в страната си
по произход. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на
производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал
да изложи своите опасения относно обстановката в И.., както и относно факта, че
положението се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде
разгледана молбата му. Органът обаче приел, че жалбоподателят не бил обект на
репресии и нямало риск за живота и сигурността му в И... Същевременно не били
изложени никакви аргументи защо било прието, че оспорващият се позовавал на
обстоятелства извън предмета на закона или че не посочвал причини за
основателно опасение от преследване. Жалбоподателят не посочил по време на
провежданото с него интервю икономически съображения за напускане на страната
си, както приел административният орган. Заявената от него причина за напускане
била свързана с липсата на сигурност и перспектива за един млад човек. Бил в
опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ.
Заявява, че ако бил останал още в И.., може би вече щял да бъде убит или
пострадал. Тези факти говорили за формално отношение към него и към
представената бежанска история. Оспорващият сочи, че
заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде
върнат обратно в И.., щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства
и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже,
че изпитвал опасения за живота си в И.. и това била причината да напусне
страната. Счита, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и
нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“
от Директива 2004/83/ЕО. Поради това неправилно тълкуване на приложената
материална норма, административният орган стигнал до погрешен извод и
постановил административния си акт в нарушение на чл.15, буква „в“ от Директива
2004/83/ЕО.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна
на атакуваното решение, като се иска връщане на преписката на административния
орган с указания за разглеждане на молбата за закрила по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган към ДАБ при МС (Г.М.),
чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба УРИ 105450-3872/21.12.2020г. на Дирекция
„Миграция“, СДВНЧ - Любимец, регистрирана в ДАБ с рег.№УП 16529/29.12.2020г.,
гражданин на И.., с посочени имена Б. И. А., е поискал закрила в Република
България. Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх.№1822/29.12.2020г. на
РПЦ – Харманли с посочени в нея имена П. И. Д.. Чужденецът е бил регистриран
чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП 16529/29.12.2020г. като П. И. Д.,
гражданство - И.., етническа принадлежност - ***, роден на ***г. в И.., гр.***,
с постоянен адрес ***, с начално образование, религия - ***, ***, без документи
за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№УП 16523/29.12.2020г.
по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената П. И. Д. от И.., роден на ***г. в И.., гр.***.
Видно от Решение за настаняване №1456/23.12.2020г. с рег.№УП 16529/29.12.2020г.,
чужденецът е бил настанен в РПЦ - Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с
Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за
процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България, както и със списък на
организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни
в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящия
жалбоподател, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в
ДАБ с рег.№УП 16529/29.12.2020г. На 29.12.2020г. към търсещия закрила е била
отправена писмена покана за провеждане на интервю на 13.01.2021г.
С Писмо с рег.№УП 16529/30.12.2020г. на ДАБ,
Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност”
писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.
На 13.01.2021г. било проведено интервю с П. И. Д.,
като част от административната процедура по предоставяне на международна
закрила, видно от Протокол за проведено интервю рег.№УП 16529/13.01.2021г., с
което му е предоставено правото да изложи своята бежанска
история. В хода на интервюто чужденецът посочил, че напуснал И.. на 29.10.2020г.,
легално с кола, и отишъл в Турция. Оттам, преди около два месеца, с брат си и
родителите им преминали в България, укрити в камион. Напуснал И.., защото през
2014г. били нападнати от групировката ДАЕШ. Те извършвали бомбардировки, при
които къщата им била разрушена. Избягали веднага щом чули, че наближават.
Отишли в планината, където той останал един ден, а родителите му седмица. След
това заминал за И..ски ***истан, където 20 дни живял
в срутена постройка. После 3 години били в бежански лагер в гр.С., ***истан. Там нямало работа и училище, затова отишли в лагер
на ***ите в Ш., където условията не били никак добри
и не им помагали. Търсещият закрила посочил, че не му било оказвано насилие. Не
бил арестуван или осъждан, не участвал в политическа или религиозна
организация. Нямал проблеми заради етническата или религиозната си
принадлежност. Посочил, че не би се върнал в И.., защото там нямал нищо вече. Заявил,
че подал молба в България, защото искал да получи закрила и да стигне до
Германия.
По делото са представени протоколи от проведени
интервюта с близките роднини на жалбоподателя – майка, баща и брат, които
изложили идентични с процесната бежански истории.
С Решение №УПХ-28/18.01.2020г. Интервюиращ орган при
ДАБ (Г.М.) отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на П. И. Д.,
на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗУБ.
В решението си органът е посочил, изложените от
молителя обстоятелства не са правнозначими за
предоставянето на закрила. Той не заявил спрямо него да била осъществена
репресия или преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение
или принадлежност към определена социална група, партии, организации и
недържавни субекти, на които държавата не можела или не желае да предостави
закрила срещу преследване. Не били налице и предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут. Изложената фактическа обстановка не давала основание да се смята,
че молителят бил принуден да напусне И.., поради реална опасност от смъртно
наказание или екзекуция. Спрямо него не било повдигнато обвинение, не бил
арестуван или осъждан, официалната власт нямала негативно отношение спрямо
него. Релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ кандидатът не
правил. Административният орган разгледал обширно и възможността за прилагане
на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че няма основания за това в
случая. В акта е посочено и, че за кандидата не са налице и предпоставки за
предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
На 21.01.2021г., срещу подпис, решението е връчено на
жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който
владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е
подадена чрез административния орган на 25.01.2021г. Същата е процесуално
допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при
спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от
ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал
по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:
Решението е обективирано в
писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, председателят на
ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи
органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е
представена Заповед №РД 05-767/09.12.2020г. на председателя на ДАБ, с която Г.
М.М., младши експерт в РПЦ - Харманли, е определена
за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ,
производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1 в срок
до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да
приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като
явно неоснователна. Към датата на издаване на процесното
решение – 18.01.2021г., предвидения срок за произнасяне на интервюиращия орган
в условията на ускорено производство е бил спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното
решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Установява
се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия
орган в РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е
отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на
преводач, на разбираем за него език. Оспореният административен акт отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно
мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В
случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила. Такова становище не е представено по
делото. Следва обаче да се отбележи, че липсата на подобно становище не
обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда
на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай, съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.10, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която
се е позовал интервюиращият орган, „молбата на чужденец за предоставяне на
международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице
условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и
чужденецът: т.1, се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 –
не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“. Член 8,
ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва
да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с
оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за
напускане на страната си по произход – И.., някоя измежду изброените в чл.8,
ал.1 от ЗУБ. От обективираните в протокола
обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската
история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не
се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ
преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното
интервю чужденецът е посочил като основни мотиви за исканата закрила опасенията
за сигурността си. Къщата им била разрушена при извършени бомбардировки от ДАЕШ
през 2014г. Поради това, заедно със семейството си решил да напусне И.., като
крайната точка на пътуването била Германия. Посочил, че не би се върнал в И..,
защото там нямал вече нищо. Правилно интервюиращият орган е приел, че тези
причини не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Спрямо чужденеца не е било
оказвано насилие, нито пък член на семейството му е получавал лични заплахи.
Изложените от кандидата причини за напускане на И.. правилно са преценени като неотносими към приложното поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Изводът на административния орган за липсата на материалноправните
предпоставки за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и
законосъобразен. Изразеното и реализирано желание за напускане на страната по
произход не следва да се приема като причина, която би могла да се определи
като една от тези, визирани в чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата на личния
избор и не може да се приеме като основание за предоставяне на международна
закрила. В хода на интервюто П. И. Д. заявил, че не е членувал в политически
партии или организации, не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано
насилие, не е бил заплашван. Всичко това води на извода за наличието на
причини, различни от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателят е напуснал И...
Няма обективирани данни същият да е член на
семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или предоставен
хуманитарен статут в България, нито са заявени други причини от хуманитарен
характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8,
ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Правилна е и преценката на органа за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В
случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход
той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно
наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма
хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да
получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно
е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17
февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по
тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на
Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и
правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство
като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна
закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с
член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15,
буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да
се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота
или личността на молителя за субсидиарна закрила не е
подчинено на условието последният да представи доказателство, че той
представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение
елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с
молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на
държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горните обстоятелства
не са налице по отношение на оспорващия.
Административният орган е извършил преценката си за
страната по произход след анализ на информацията, обективирана
в Справка с вх.№МД-674/10.12.2020г., изготвена от Дирекция „Международна
дейност“ към ДАБ, относно Република И... От същата става ясно, че ситуацията в
тази страна не е такава, която да обосновава предоставяне на международна
закрила на гражданите ѝ. От данните в справката и от приобщения доказателствен материал може да се направи извода, че дори
и да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателят би могъл да води
нормален живот. Ситуацията в тази страна не достига границите на въоръжен
конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки заплахи поради такъв
конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ.
Настоящият съдебен състав намира извършената преценка
на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна, предвид
оценката, че в конкретния случай няма обоснован страх от преследване и
индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена
дадена молба за закрила, безогледното насилие в И.. следва да е изключително,
каквото не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката
там. Изложените данни в Справка с вх.№МД-674/10.12.2020г., изготвена от
Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, не сочат да е налице крайно тежка обстановка
в И... Не се установява наличие на сериозни политически и социални сътресения,
макар и тези фактори да не рефлектират пряко върху преценката за наличието или
липсата на основания за предоставяне на международна закрила, предвид
приоритетното изследване на личната бежанска история
на търсещото зарила лице.
Като цяло, от анализа на представената по делото
официална справка на ДАБ, както и от информацията, налична в общодостъпни
източници, не се установява ситуацията в И.. да е усложнена до степен, че да са
налице основания за предоставяне на международна закрила на граждани на тази
страна.
Предвид
гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият съответства с
целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, поради което
следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба отхвърлена като
неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. И. Д., гражданин на И..,
против Решение №УПХ-28/18.01.2021г. на Интервюиращ орган Г.М. към Държавната
агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: