Определение по дело №14018/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34152
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20221110114018
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34152
гр. София, 14.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110114018 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Д. Д. П., ЕГН **********, с
която ищецът моли ответницата да бъде осъдена, в качеството й на собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 4“, бл. 459, вх. Б, ет. 1, ап. 24, с
присъединен абонатен № 169631, да заплати сумата в общ размер на 2043,91 лв., от която
сума:
сумата от 1681 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 17.03.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 340,49 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от
15.09.2019 г. до 22.02.2022 г.,
сумата от 18,40 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
17.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 4,02 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за
периода от 30.03.2019 г. до 22.02.2022 г.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабден имот
Апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 4“, бл. 459, вх. Б, ет. 1, с
присъединен абонатен № 169631, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно
са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение
за изплащане на месечните задължения в определения за това срок, считано от датата на
1
публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава
се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се
намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Д. Д. П., ЕГН **********, депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва същия като недопустим, тъй като на 24.06.2020 г.
ответницата е предявила отрицателен установителен иск срещу ищеца за недължимост на
суми за ТЕ и ДР за период, включващ процесния, по отношение на исковия топлоснабден
имот. Посочва се, че към настоящия момент има по образуваното дело има постановено
решение, което не е влязло в сила, с оглед което производството е висящо. Моли да бъде
прекратено настоящото производство поради наличието на по-ранно образувано
производство между същите страни, за един и същи топлоснабден имот и период. В
условията на евентуалност оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Прави
възражение за настъпила погасителна давност за всички суми, станали изискуеми преди
17.03.2019 г. Оспорва ответницата да е собственик или вещен ползвател на процесния имот,
респективно да е обвързана от общите условия на дружеството ищец. Оспорва се наличието
на облигационна връзка между страните по делото. Поддържа, че вземанията за дялово
разпределение се дължат на дружеството- топлинен счетоводител, а не на ищеца. Прави
възражение за погасителна давност относно главниците за ДР за периода 01.02.2019 г. до
31.03.2019 г. С оглед недължимостта на главните претенции ответницата оспорва да дължи
и вземанията за лихва поради техния акцесорен характер. Също така оспорва да дължи
обезщетение за забава, тъй като ищецът не е доказал публикуването на процесните фактури
на сайта на дружеството. Оспорва наличието на облигационна връзка между ответницата и
„Техем Сървисис“ ЕООД, като посочва, че в договора между СЕС и ФДР липсва подпис на
ответницата, а и срокът на същия бил изтекъл.
Във връзка релевираното от ответника възражение за недопустимост на предявените
искове е направена справка за страни, предмет на делото, етап на производството и са
изискани преписи от исковата молба и постановения краен съдебен акт по образуваното по-
рано гр. д. № 397/2020 г. по описа на РС- Сливница, 3-ти състав, по искова молба на Д. Д. П.
срещу „Топлофикация София“ ЕАД. От извършената справка съдът установи, че по гр. д. №
397/2020 г. по описа на РС- Сливница, 3-ти състав, е предявен отрицателен установителен
иск за недължимост на вземания за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2020 г. и
съответно за мораторна лихва върху начислените главници за посочения период за
топлоснабден имот Апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 4“, бл. 459, вх.
Б, ет. 1, с присъединен абонатен № 169631. На ищеца в настоящото производство е
изпратен препис от отговор на исковата молба заедно с приложенията към него за становище
в едноседмичен срок по възражението за недопустимост, но по делото не е депозирано
такова.
С оглед изложеното съдът констатира абсолютна процесуална пречка за разглеждане
на делото, доколкото между страните има по-рано заведено висящо производство за период,
включващ процесния, касаещо един и същи топлоснабден имот, по което е постановен
съдебен акт и към настоящия момент същият не е влязъл в сила, а евентуалното му
уважаване ще обвърже ищеца по настоящия иск от силата на пресъдено нещо относно
недължимостта на процесните вземания.
При тези данни съдът намира, че са налице две производства с еднакъв предмет и
страни, поради което производството по настоящото дело, като по-късно заведено, следва да
се прекрати на основание чл. 126, ал. 1 ГПК като процесуално недопустимо.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14018 по описа на за 2022 г. на СРС, 164-
и състав, образувано по искова молба вх.№ 51796/17.03.2022 г., подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Д. Д. П., ЕГН **********.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3