№ 278
гр. Плевен, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Н.
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н. Гражданско дело №
20224430103172 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от И. К. И., ЕГН ***, с
адрес: ****, със съдебен адрес: ****, чрез адвокат В. Т. В. - Адвокатска колегия ***, против
„****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ***, ****,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от **** и ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, в която се твърди
следното : на 27.12.2019 г. между „****, ЕИК ****, в качеството си на заемодател и И. К.
И., ЕГН ***, в качеството си на заемател е сключен Договор за паричен заем № 3723434. По
процесния договор за паричен заем на заемателя е предоставена в заем сума от 1000 лв., при
ГЛП в размер на 35 % и ГПР в размер на 41,71 %. Срокът за връщане на кредита е 30
седмици по 15 седмични вноски, всяка в размер на 74,07лв. Лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора - 0,10 %. В чл.2, т. 8 е посочен Годишен процент на
разходите по заема: 41,71 %. Посочено е, че ГПР е изчислен по формулата и съгласно
изискванията, съдържащи се в чл. 19 от Закона за потребителския кредит и Приложение №1
към него. Посочено е също, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните
допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по
договора.
1
Като се вземат предвид горепосочените допускания общата сума, дължима от
заемателя е 1111,05лв. В чл.4 от Договор за паричен заем №3723434 е въведено задължение
за заемателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да представи на
заемодателя едно от следните обезпечения : две физически лица - поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер на над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ****; да няма неплатени осигуровки
за платените две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции
или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не
по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство;. Банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 /1111,05 лв./ със срок на валидност - 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията-по договора; одобрено от Заемателя
дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
На същата дата, 27.12.2019 г. между: ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ***, чрез „****, ЕИК ****,. със седалище и адрес на управление: ***, в
качеството му на поръчител и И. К. И., ЕГН ***, в качеството си на потребител е сключен
договор за предоставяне на поръчителство № 3723434, в който е посочено, че **** е
финансова институция, вписана в регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен
предмет на дейност, предоставяне на гаранционни сделки, потребителят е одобрен за
получаване и е сключил Договор за паричен заем № 3723434 с „****, ЕИК **** и е отправил
искане към ****, ЕИК ****, последното да поръчителства за изпълнение .на задълженията
та потребителя към „**** по горепосочения договор за паричен заем. Съгласно този договор
за предоставяне на4 поръчителство потребителят възлага, а поръчителят се задължава да
сключи договор за поръчителство с „****, по силата на който да отговаря солидарно с
потребителя пред „**** за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията по договора. Според чл. 2 от процесния договор за предоставяне на
поръчителство, същият влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задълженията си
по чл.4, т.1 или чл.4, т.2 от договора за паричен заем в указания срок да представи
обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство за поемане на
задължението да отговаря солидарно с потребителя пред „**** за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията по договора, потребителят дължи на
поръчителя възнаграждение в размер на 523,95лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 34,93 лв. като вноските са дължими на падежа на погасителните вноски
по договора за паричен заем, сключен с „****.
Според чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство „**** е овластено
да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
2
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и всички други вземания по
този до договор.
В погасителния план към договор за паричен заем № 3723434/27.12.2019 г. са
посочени падежни дати на 15 /петнадесет/ двуседмични вноски, размер на вноска по кредит
- 74,07 лв., главница, лихва, размер на възнаграждението за поръчителство — 34,93 лв. и
общ размер на вноска — 109 лв.
От направена в справка в публичен търговски регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, се установява, че едноличен
собственик на капитала на ****, ЕИК **** е ***, ЕИК ****, като и двете дружества са
регистрирани на един и същ адрес.
Излага се, че сключеният договор за паричен заем не отговаря на специалните
изисквания на ЗПК за действителността на договора. В случая посоченият размер на ГПР не
отговаря на действителния. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В ал. 2 е предвидено, че ГПР се изчислява по формула съгласно
приложение №1, а в ал.4 е определен максимума на ГПР - петкратния размер на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на
Министерския съвет на Република България. Клаузи в договора, надвишаващи определения
размер се считат за нищожни. В текста на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено, че ДПК трябва
да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит. В текста на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е посочено, че видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора. От посочените правни норми може да се направи общия
извод, че не е достатъчно в ДПК да бъде посочен общия размер на ГПР в процентно
съотношение от общия размер на предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на
ГПР в договора да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР,
така както те са описани в текста на чл.19, ал. 1 от ЗПК и Приложение № 1 към закона.
Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК трябва да е посочена и общата
стойност на разходите, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР. При
положение, че в процесния ДПК, ГПР е посочен само. общо, като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, без да бъдат посочени отделните разходи по вид и
без да се посочи общата стойност на разходите, които потребителят ще дължи в края на
срока на договора, не може да се приеме, че са спазени изискванията на закона. В случая,
така посоченият годишен процент на разходите не надхвърля 5 пъти размера на законната
лихва за забава (при допустима норма 50%, ГПР е определен на 41,71%), но само това не е
достатъчно, за да се приеме, че уговорката не противоречи на закона. Следва да се приеме,
че уговорката относно ГПР е недействителна до степен на нищожност, поради противоречие
със закона, на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 от
3
ЗПК и чл.10а, ал. 4 от ЗПК.
Счита, че действително приложеният в заемното правоотношение ГПР е различен от
посочения в договора такъв от 41,71 %, с което като потребителя е бил въведен в
заблуждение, довело до неравноправност на уговорката за ГПР, следователно до нищожност
на последната, което влече нищожност на цялата кредитна сделка поради липса на
задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за дружеството поръчител е разход по
кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите по арг. от §, т. 1 ДР ЗПК и съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.
От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в чл. 2, т. 7 от договора за паричен заем е посочена обща сума,
дължима от потребителя по кредита от 1111,05 лв., без в нея да е включено
възнаграждението, което ищцата се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е
прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се
изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за паричен заем, кредиторът
е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил
коректна информация относно общия размер на заема на заемателя.
По този начин потребителката е лишена от възможността разбере икономическите
последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези
условия.
Твърди се, че е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между
две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл.19 ал.1 от ЗПК в
размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към който те
несъмнено се отнасят. Поради гореизложеното се налага извод, че на, кредитора е било
известно задължението на ищцата да заплаща услугата по предоставеното поръчителство,
тъй като както се посочи това е определено като условие за отпускане и усвояване на
кредита. Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи то е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК и договорът за паричен заем от 27.12.2019 г. е недействителен на осн. чл.22 ЗПК.
Клаузата от договора, с която е уговорен размера на възнаградителната лихва е
нищожна, тъй като е договорена в противоречие с добрите нрави, поради което съдът е
сезиран с искане да прогласи нищожността й.
Счита за нищожна клаузата за договорената възнаградителната лихва от 35%
/договорната лихва/ по процесния Договор за паричен заем, която противоречи на добрите
нрави и поради това е нищожна.
Законът не регламентира максимум на възнаградителна лихва, но този максимум се
налага от добрите нрави, а критерий е законната лихва, чиито размери съгласно чл. 86, ал. 2
от ЗЗД се определят от МС. С Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС е определил
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
4
основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. В настоящият случай, договорът е сключен на
27.12.2019г., като към този момент ОЛП, определен от БНБ е 0%. Увеличен с 10 пункта,
означава, че ГЛП е 10%, а трикратнйят размер е 30%.
Съдебната практика (Р. № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г на И-ро гр. отд. на
ВКС; Р. № 378/18.05.2006 г. по гр. д'. № 315/2005 г. на II-ро гр. отд. на ВКС; Определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на IV-TO гр. отд. на ВКС) трайно приема, че когато
е уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща три пъти размера на законната лихва, т.е.
над 30 % към момента на сключване на договора е налице неравноправие, съотв.
неоснователно обогатяване, при необезпечени заеми, а при обезпечени - двукратния размер.
В настоящия случай е очевидно, че уговорената между страните възнаградителната лихва от
35% надвишава максимално допустимият в практиката на съда трикратен размер, при
необезпечени договори за потребителски кредит и двукратния размер при обезпечени
договори за кредит. В случая уговореният ГЛП размер на 35 %, което надхвърля
допустимия размер. Тази лихва противоречи на добрите нрави, по конкретно на
общоприетите принципи за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения и еквивалентност на насрещните престации. Тази клауза се явява
противоречаща на добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД
и не обвързва заемателя.
Заявява се, че при установена нищожност на клаузата от процесния договор за
паричен заем относно процента на възнаградителната лихва не би могла да се замести по
право от повелителни норми на закона, както и договорът не би могъл да бъде сключен без
тази недействителна част, по смисъла на чл.26 ал.4 от ЗЗД. Само това основание е
достатъчно да се прогласи нищожността на целия договор, поради се прави искане за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем №3723434 от 27.12.2019 г.
По отношение на втория ответник се иска прогласяване на нищожността на
сключения с ****, договор за предоставяне на поръчителство № 3723434 от 27.12.2019 г. по
следните съображения: за сключването му е поставеното от „**** условие, предвидено в чл.
4, т. 3 от договора за паричен заем. При обезпечаването на заема с поръчителство обаче
длъжникът е ограничен от изискванията на чл. 4 на Договора за паричен заем.
Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по
отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този
на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните.
От анализа на клаузите на сключените между страните договори се налага изводът, че
потребителят не е имал право на свободен избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне, особено като се има предвид, краткият срок за представяне на
обезпеченията - 3 дни от датата на сключване на договора за паричен заем и че едноличен
собственик на капитала на дружеството-поръчител е кредиторът на длъжника по договора за
паричен заем, поради което юридическото лице-поръчител /което е предварително одобрено
от кредитора/ се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие на
5
правата на потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, като
лишава длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне.
Уговорката за предоставяне на обезпечение по чл.4 т.1 и т.2 от договора за паричен
заем са поставени по такъв начин пред заемателя, че е невъзможно тяхното изпълнение в
предвидените срокове.
Самият кредитор, ясно е показал, че изискването по чл.4 т.3 от договора за паричен
заем е уговорено при неравноправни условия, като още в погасителния план залага и
месечните суми, които следва да се дължат както по заема, така и по сключения договор за
предоставяне на поръчителство. Определение на понятието неравноправна клауза се
съдържа в чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Това е клауза, която не отговаря на изискването за
добросъвестност, създава значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, и е във вреда на потребителя.
Съдебната практика на ВКС (Р. № 452/25.06.2010 г. по гр. д.№ 4277/2008 г. на IV-то
гр. отд. на ВКС; Р. № 153/24.07.2015 г. по гр. д.№ 3014/2014 г. на Ш-то ГР- 0ТД- на ВКС)
еднозначно приема, че договорът ще противоречи на добрите нрави, когато е нарушен
принципа за еквивалентност на насрещните престации. В конкретния казус при отпуснат
кредит в размер на 1000 лв., възнаграждението за предоставяне на поръчителство в размер
523,95 лв. очевидно е над 50% от отпуснатата сума и противоречи на добрите нрави поради
нарушаване на принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения.
По изложените съображения счита, че сключеният Договор за предоставяне на
поръчителство № 3723434 от 27.12.2019 г. между И. К. И. и втория ответник „***, е
сключен в противоречие с добрите нрави и е нищожен.
С уведомление/покана за доброволно изпълнение, изх. № 3723434 от 06.01.2021г. от
****, ЕИК **** чрез ***, ЕИК ***, ищцата е уведомена, че цялото й задължение по договор
за паричен заем № 3723434 от 27.12.2019 г., сключен между ***, ЕИК **** и нея, е платено
на кредитодателя от ****, ЕИК **** съгласно условията на подписания договор за
предоставяне на поръчителство и въз основа на отправено от страна на ***, ЕИК **** към
****, искане за заплащане на задълженията по договора за паричен заем, за което
последното е поръчителствало.
Във връзка с горепосоченото и на основание сключен договор за покупко- продажба
на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 от 04.01.2021 г. между ***, ЕИК ***
/цесионер/ и ****, ЕИК **** /цедент/ е уведомена, че в качеството й на длъжник по
задължение, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство №
3723434, сключен между ****, в качеството му на продавач е прехвърлено на ***, ЕИК
20252734 и новият й кредитор е ***.
Уведомена била, че към 06.01.2021 г. е в забава като длъжник с плащанията на
задълженията по договор за предоставяне на поръчителство № 3723434 във връзка с договор
за паричен заем № 3723434, и дължи на *** сумата от 424,21 лв. главница, 40,04 лв. лихва,
6
189,28 лв. възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, 45 лв. разходи или общо
задължение към момента на издаване на покана за доброволно изпълнение, изх. № 3723434
от 06.01.2021 г., в размер на 698,53 лв.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК на ***, ЕИК *** в Районен съд гр. Плевен е образувано ч. гр. дело №
6350/2021 г. по описа на същия съд и е издадена Заповед за изпълнение № 3663/08.10.2021
г., с която е разпоредено длъжникът И. К. И., ЕГН ***, с адрес: ***, да заплати на кредитора
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от **** сумата от
424,21 лв. главница, 20,21 лв. договорна лихва за периода 10.01.2020 г. до 24.07.2020 г.,
189,28 лв. възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, 45 лв. разходи и такси за
извън съдебно събиране, 49,01 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от
25.07.2020 г. до 24.09.2021 г. и законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, като са присъдени и деловодни разноски в общ
размер ва 75 лв. /25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
В Заповед за изпълнение № 3663/08.10.2021 г. е посочено, че вземането произтича от
следните обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за паричен заем № 3723434 от
27.12.2019 г., сключен между „**** и длъжника. На 27.12.2019 г. между длъжника и *** е
сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който потребителят
възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с ***, по силата на
който да отговаря солидарно с потребителя пред *** за изпълнението на всички задължения
на потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем № 3723434 от 27.12.2019 г.,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора. На 02.03.2020
г. е сключен рамков договор и Приложение № 1 от 04.01.2021 г. между *** и ****, по
силата на който вземането е прехвърлено изцяло.
В законоустановения срок срещу заповедта ищцата депозирала възражение по чл.414
от ГПК, с което оспорила изцяло вземането на заявителя ***, ЕИК ***.
С вляло в сила определение № 3861/15.12.2021 г., постановено по ч. гр. дело №
6350/2021 г. по описа на Районен съд гр. Плевен на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК Заповед
№ 3663/08.10.2021 г. е обезсилена, поради непредявен в срок иск от страна на заявителя.
Към настоящия момент представители на ***, ЕИК ***, чрез провеждани телефонни
обаждания настояват, че ищцата дължи и следва да заплати на ***, ЕИК ***, сумата 424,21
лв. главница, 20,21 лв. договорна лихва за периода 10.01.2020 г. до 24.07.2020 г., 189,28 лв.
възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, 45 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране, 49,01 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от
25.07.2020 г. до 24.09.2021 г. и законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2021 г.
до окончателното изплащане на на вземането, и деловодни разноски в общ размер на 75 лв.
/25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
В качеството си на заемател заявява, че е заплатила на заемодателя ***, ЕИК ****,
сумата от 1000 лв., като с плащането на сумата в общ размер на 1000 лв. е погасена изцяло
7
главницата на отпуснатия заем, тъй като според чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата
стойност на кредита, поради което и не дължи претендираните суми на ***.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което :
- да прогласи сключения договор за паричен заем № 3723434 от 27.12.2019 г. между
***, ЕИК ****, от една страна и И. К. И., ЕГН ***, в качеството на заемател, от друга
страна, за недействителен и да обяви нищожността му поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
- да обяви нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №3723434 от
27.12.2019
г., сключен между ****, ЕИК ****, в качеството му на поръчител и И. К. И., ЕГН *** в
качеството на потребител, поради противоречие с добрите нрави.
Прави се искане при уважаване на исковите претенции за обявяване на нищожността
на договор на паричен заем № 3723434 от 27.12.2019 г. и Договор за предоставяне на
поръчителство № 3723434 от 27.12.2019 год. съдът да признае за установено по отношение
на ***, ЕИК ***, че И. К. И., ЕГН *** не дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 424,21 лв. главница, 20,21 лв. договорна лихва за периода
10.01.2020 г. до 24.07.2020 г., 189,28 лв. възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/, 45 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране, 49,01 лв. мораторна
лихва върху главницата за периода от 25.07.2020 г. до 24.09.2021 г. и законната лихва върху
главницата, считано от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
деловодни разноски в общ размер на 75 лв. /25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение/, сторени по ч. гр. дело № 6350/2021 г. по описа на Районен съд гр. Плевен.
В срок е депозиран писмен отговор от ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ****, чрез юркс. Й. В. М., съдебен адрес за получаване
на книжа: ***, в който се твърди следното, като се оспорва предявения иск: договор за
паричен заем и Договор за предоставяне на поръчителство, са напълно самостоятелни и
независими един от друг договори. Договорът за паричен заем е сключен между **** в
качеството си на Заемодател и И. К. И. в качеството й на Заемател, а Договор за
предоставяне на поръчителство е сключен между И. К. И., в качеството си на потребител и
**** в качеството на поръчител. Отношенията между поръчител и потребител, заемодател и
заемател, както и поръчител и заемодател са напълно самостоятелни отношения, които не
следва да се смесват.
Договор за паричен заем № 3723434, сключен между ****, в качеството му на
Заемодателя и И. К. И., в качеството й на Заемател, е изцяло съобразен с изисквания на
императивната норма на чл.11 т.10 3ПК.
Разпоредбата на чл.11 т.10 ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият
алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз,
в това число и в България, има нормативно предвидени две математически формули за
8
изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение №1 към ЗПК/, които единствено може да се
прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа
формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си
горните две формули.
Нормата на чл.11 т.10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит
изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено
да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се
използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.
Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива
2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити, така и в издадения в нейното изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Тези допускания се делят на две групи. Първата група са базови
допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а“ и „б“ Приложение № 1
към ЗПК и допълнителни допускания /чл. 19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - „в“, „г“,
„д“, „е“, „ж“, „з“, „и“, „к“, „л“, „м“ към ЗПК/. Първата група допускания биха имали
значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят
определени видове креди, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с
неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква „ж“ на Приложение № 1 към
чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и
посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага се правят
допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне
един знак след десетичната запетая /т.2 б. „г“ от Приложение № 1 към ЗПК/, което е
детайлно разяснено в решение на СЕС С- 290/2019г. В настоящия случай е приложимо
единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на Приложение №1, а именно да се
допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и заемодателят и
заемателят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по
договора, което е посочено в чл.2 т.8 от Договор за паричен заем № 3723434. Второто базово
допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният
процент е фиксиран видно и от чл.2, т. 6 от Договора и подобни допускания са
неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези
на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящия не е. Смисълът на
закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще
върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено в чл. 2, т. 8. С
оглед на изложеното счита, че е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Няма нарушения и в разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, както е видно и от Договора,
а именно чл. 2, т. 8 посочване, че ГПР е в размер на 41.71 %.
На следващо място следва да се има предвид, че Договор за паричен заем №3723434 е
изцяло самостоятелен договор, сключен между заемодател и заемател, в който Заемодателят
е изпълнил изискванията на Закон за потребителския кредит. Разпоредбата на чл.19 ал.1 от
ЗПК посочва, че в Годишният процент на разходите по кредита се изразяват общите разходи
9
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Няма как да се включи като разход, дължимото възнаграждение за поръчител,
определено в отделен и самостоятелен договор, в който Заемодателят не участва, както е в
настоящия случай сключения. Договор за предоставяне на поръчителство № 3723434.
Отношенията в него между потребител и поръчител са напълно самостоятелни и валидни
договорни отношения, на които Заемодателят не влияе. Страните по Договор за
предоставяне на поръчителство № 3723434, сами определят параметрите и обхвата на
същия, като няма как да се обвърже Заемодателя по Договора за паричен заем № 3723434 да
включи едно напълно самостоятелно договорно отношение, по което не е взел участие, като
свой разход било то пряк или косвен при изчисляване ГПР. Никъде в Договора за заем,
Заемодателят **** не е задължил, заемателя да предостави точно посоченото обезпечение в
т. 3 на чл. 4, а му е предоставил пълната свобода сам да определи начина на обезпечаване на
договора посочен в чл. 4.
Посочва се, че с подписването на Договор за предоставяне на поръчителство
№3723434, същият не влиза в сила, а е уговорено, че същият влиза в сила, в случай че
заемателят не изпълни задълженията по сключения Договор за паричен заем в указания срок
да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
Отделно от това заемателят е било информиран и в предоставения му погасителен план по
Договор за паричен заем, че възнаграждението за поръчителство ще се дължи в случай на
непредставено на едно от другите две обезпечения.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че клаузата от процесния договор за заем, с
която се определя размера на възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
Всеизвестен е законоустановеният принцип за свобода на договаряне между страните,
свързан с автономията на волята на гражданскоправните субекти, страните са свободни сами
да определят съдържанието на сключения от тях договор. В съответствие с този принцип
страните двустранно са уговорили размера на дължимата по процесния договор
възнаградителна лихва в чл. 2, т. 6 от същия. Трайна е съдебната практика, съгласно която
сумите, дължими за лихви и таксата за управление, представляват цената на заетите парични
средства. Цена, която се заплаща от ползвателя на средствата в полза на кредитора - така
Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр.д. №4452 / 2014 г. на ВКС ЕК, III ЕО. В този смисъл, по
своята същност договорната лихва съставлява цена на предоставената от заемодателя услуга
- предоставената в заем сума. За ищеца в настоящото производство е била налице изрична,
детайлна и изчерпателна информация относно начина на определяне на лихвения процент,
вида и размера на задължението за погасяване на вноските, както и падежът на всяка вноска,
изрично посочени в процесния договор, поради което не е налице нарушение на добрите за
добрите нрави.
Противоречие е добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
10
установените нравствено етични правила на морала. Добрите нрави не са писани и
конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието нарушаване законодателят е
придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона, затова
вложеният в това понятие смисъл, следва да се тълкува, че в посочената категория попадат
само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и
ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни
- такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските
и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни норми, а целта е
предотвратяване на несправедливо облагодетелстване /сочи се съдебна практика/ приема, че
накърняването им се преценява за всеки конкретен случай въз основа на данните по делото.
При тези изяснения на понятието добри нрави и при данните и фактите по делото, а
именно обстоятелството, че по процесния кредит е уговорени фиксиран лихвен процент, за
който ясно, точно и подробно е разписано в сключения договор за заем как е формулиран, то
не може да се приеме за основателен изложеният в исковата молба довод, че клаузата, с
която е уговорена възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави.
В практиката си ВКС поддържа, че наличието на уговорена лихва за забава, която
надвишава „трикратния размер“ на законната лихва представлява противоречие на добрите
нрави. В настоящия случай тази практика е не относима, тъй като уговорената между
сраните лихва е възнаградителна. Дори да приемем, че е относима, следва да се има предвид,
че размерът на законната лихва върху сумата от 1 000.00 лв. за периода от отпускане на
кредита 27.12.2019 г. до крайния срок за неговото издължаване 24.07.2020 г. е в размер на
58.62 лв., а трикратния размер на законната лихва в случая възлиза на 175.86 лв. Видно от
съдържанието на процесния договор за заем всички разходи по кредита, заедно с главницата
и лихвите по него са в размер на 111.05 лв. От това ясно личи, че уговорената лихва не
надвишава трикратния размер на законната лихва по заемното правоотношение.
Твърденията за недействителност на договора за поръчителство са неоснователни.
**** е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите
институции по чл.За ЗКИ, е основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни
сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец, Дружеството **** следва да
получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка
(поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на
Потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем. С оглед на изложеното следва
да се преценяват приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно
тези на Търговския закон.
Насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора
за паричен заем, сключен е ****, с което да избегне неблагоприятни последици (търсене на
обезщетение за неизпълнение на задълженията по чл.4 от Договора за паричен заем или
разваляне на договора поради неизпълнението) е потърсила услугите на Дружеството гарант
да поръчителства за изпълнение на задълженията му по Договор за паричен заем.
11
Именно изпълнението на договорното задължение на Заемателя за обезпечаване на
вземанията по Договора за паричен заем е породило сключването на Договора за
предоставяне на поръчителство, а Дружеството **** е сключило Договора поради
възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. С оглед на това считаме
за неоснователно твърдението, че Договорът между ищцовата страна и **** е бил лишен от
правно основание.
Твърдението, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в
противоречие на добрите нрави са неоснователни и поради това, че в българското
действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно
договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и
договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности,
включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй
като те съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за
свободна инициатива. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си
убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са критерии там, където
обществените отношения не са уредени с императивни правни норми. В този смисъл
процесния договор се явява действителен (така Решение № 271416 от 17.11.2017 г.
постановено по гр.д. № 2891/2016 г., / ГО, 32-ри състав, СРС. потвърдено с Решение от
17.01.2019 г., постановено по в. гр. д. № 3825/2018 г., ГО, III възз. състав, СГС).
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Понятието „добри нрави", по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща
правна категория, приложима към конкретни граждански и търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и
на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави
ищецът следва да докаже в какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да
наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Каквато
и да било обосновка в тази насока липсва в исковата молба, която прави претенциите за
нищожност голословни и недоказани. Доколкото понятието за добри нрави е субективно и
относително, то подлежи на изследване и доказване от страната, която желае да се позове на
него, в случая - от ищеца. Такива доказателства не са ангажирани.
Заявява се, че престациите не са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за
12
предоставяне на поръчителство фирмата гарант е поела задължение, което е изпълнила
сключвайки Рамковия договор за поръчителство. Дружеството гарант /****/ се е задължило
да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя (и то за размер
на дълга, който е много над уговореното възнаграждение по Договора), същото не получава
нещо в повече, от това което предоставя, а дори напротив. Длъжникът, срещу
възнаграждение в неголям размер, получава сигурност, че ако не изпълни в срок
задълженията към Заемателя, последният ще ангажира отговорността на Поръчителя. От
своя страна поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на
главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на което
престациите може да бъдат разглеждани като нееквивалентни, но не в полза на ищцовата
страна, а в полза на Поръчителя ****, чиято отговорност е била в настоящия случай
ангажирана в размер на 509.25 лева.
С предоставеното поръчителство, **** ЕООД е извършило възмездна услуга в полза
на Заемодателя. Видно е и от Договора за паричен заем и по- точно от чл.4 от същия,
Заемодателят не е поставил изискване към Заемателят да обезпечи вземането по договора
единствено чрез сключване на договор с дружество-гарант, каквито твърдения са наведени в
исковата молба. Дори напротив, действайки добросъвестно и отчитайки индивидуалните
предпочитания и възможности на всеки заемател, заемодателят му е предоставил
възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора, а ако
прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на заемателя би била реализирана по
общия ред.
Излага се, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен само и
единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че дружеството
гарант, ще получи уговореното възнаграждение. ****, изпълнявайки гаранционни сделки по
занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Не следва да се забравя, че
предоставянето на гаранционни сделки е от основният предмет на дружеството, поради
което не може същото да си позволи да ги извършваме безвъзмездно. Никой търговец не
може да предоставя стока или услуга без да очаква приход, защото търговската дейност по
дефиниция се извършва, за да получи търговеца печалба.
В случая не следва да се смесват възникналите правоотношения и дори Съдът да
приеме, че Договорът за заем е нищожен, то ****, изпълнявайки задължението си по
Договора за предоставяне на поръчителство № 3723434 с г-жа И. с предоставяне на
поръчителство, предоставено на *** (което обстоятелство не се оспорва) и в по-късен етап
заплащайки задължението на длъжника както споменахме и по-горе, на Дружеството гарант
се дължи възнаграждение в пълен размер определен в чл. 3, ал. 1 от Договора за
предоставяне на поръчителство.
В правната теория няма спор относно това, че промените в съдържанието на
правоотношението между кредитора и длъжника са непротивопоставими на поръчителя, тъй
като отговорността му е функция на отговорността на длъжника, но такава каквато е към
момента на сключването на договора за поръчителство (арг. и от чл. 20а, ал. 2 ЗЗД). Така и
13
Решение № 225 от 03.08.2016 г. по т. д. № 3696 / 2014 г. на ВКС, 1-во ТО.
Заявява се несъгласие с въведените доводи в исковата молба, че ****, като
собственик на капитала на ****, цели да заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като
в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на Заемодателя. Всяко едно от двете търговски дружества са
напълно самостоятелни субекти на правото и те се разпростират единствено и само в
обхвата на своята дейност, вписана в Търговския регистър. Никъде в Договора за паричен
заем, заемодателят не ограничава правата на своя клиент/заемател, а му предоставя
желаното от него обезпечение, което е изцяло в рамките на закона.
Ответната страна не е съгласна с доводите, въведени от процесуалния представител
на ищеца, че търсените суми включват и разноски в размер на 75.00 лева.
Имало е образувано заповедно производство, което в последствие е било прекратено
и издадената заповед за изпълнение обезсилена. След обезсилване на заповедта за
изпълнение, процесуално представляваното от мен дружество е предприело действия по
отписване на заплатената от нас държава такса в размер на 25.00 лева и начисленото
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева присъдени съгласно заповедта.
Доводите, въведени от ищеца, че ответникът продължава да търси доброволно от
него сумите, претендирани за главница, договорна лихва, възнаграждение по гаранционна
сделка /поръчителство/, разходи и такси за извънсъдебно събиране, лихва за забава и
дължимите се разноски по вече обезсилена заповед за изпълнение са неоснователни и
недоказани. Прекратяването на частно гражданското дело не прегражда пътя на страните да
решат спора доброволно, поради което са и направени съответните покани по телефона за
заплащане сумите за главница, договорна лихва, възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/, разходи и такси за извънсъдебно събиране и лихва за забава, но не и за
дължими се разноски, които са отписани от системата на ответника на 05.01.2022г.
Поканата за доброволно плащане, от своя страна няма принудително и задълженото
действие и едно евентуално плащане зависи изцяло от волята на страните.
В случай, че ищецът е счел, че не дължи търсените суми, законодателят е
предоставил възможност за предявяване на отрицателно установителен иск, с който да се
установи дължимостта или недължимостта на претендираното задължение.
Съдът е сезиран с искане да отхвърли исковете изцяло като неоснователни и
недоказани.
Претендират се разноски.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Постъпил е отговор от ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***.
представлявано от *** чрез процесуален представител старши юрисконсулт Д. Н., съдебен
адрес за получаване на книжа: ***, в който се твърди следното : относно твърдението, че
посоченият в договора лихвен процент противоречи на добрите нрави и внася
14
неравноправие между правата и задълженията на потребителя, се излага, че уговореният
лихвен процент не представлява и не се свежда единствено до възнаграждение за ползване
на главницата до нейното връщане, а е цена на услугата по предоставяне на паричния заем.
Заемът е предоставен от финансова институция по чл.3 ал.2 от Закона за кредитните
институции, която отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, т.е. възможностите й в тази насока
са по-ограничени в сравнение с банките. Достъпът на ищеца до паричния ресурс - предмет
на договора е бърз. лесен и необезпечен. Обективните ползи за заемателя от този начин на
предоставяне на кредит имат своята цена в гражданския оборот, която е фиксирана в
договора и ищеца се е съгласила да я заплати при сключването му. Поради това тази цена не
може да бъде приравнена на възнаградителна лихва и не следва да бъде обсъждано
съответствието на размера й с добрите нрави. Към момента на сключване на договора за
кредит в действащото законодателство е нямало ограничение на максималния размер на
цената на услугата - предоставяне за ползване на паричен заем. От друга страна, законната
лихва за забава по никакъв начин не ограничава правото на страните да уговорят цена на
услуга (ползване на паричен заем) в различен размер. Задължението по чл.86 ал. 1 от ЗЗД не
е наречено от законодателя е термина ..лихва", а е определено като обезщетение за вреди от
неточното /забавено/ изпълнение или от пълното неизпълнение на главното задължение. За
разлика от лихвата, това вземане няма възнаградителен характер и не се дължи на
договорно. а на законно основание. Поради това следва да се приеме, че няма пречка
страните да уговарят договорна лихва над размера на законната такава - свободата на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗЗД. Размерът на договорната
лихва се определя по взаимно съгласие на страните като част от договорната свобода, е
която същите разполагат. В случая страните свободно са уговорили съдържанието на
договора за кредит, включително и размера на лихвите. Законната лихва има за цел да
регулира лихвата при забава за изпълнение на едно задължение. Тя не е цена за услуга, а
санкция за неизпълнение. Поради тази причина законната лихва и нейния държавно
определен размер не е показател, на база на който може да се определи дали една цена за
услуга - предоставяне на заем - отговаря на ..добрите нрави". Договорната лихва по своята
същност представлява ..цена" за ползване на парични средства за определен период от
време. Тази ..цена" се формира от няколко фактора - разходи на търговеца за предоставяне
на услугата заем. конкуренция на пазара, ниво на обслужване, риск от неизпълнение от
страна на Кредитополучателя. „Добрите нрави" не регулират цените на стоките и услугите.
Нарушение на добрите нрави би имало при заблуждение относно цената на определена
стока, но когато една цена е ясно и коректно посочена, когато една услуга не е задължителна
за ползване и потребителят сам при свободно формирана воля решава дали иска да я ползва
или не при посочената цена, тогава противоречие с „добрите нрави” не може да има. На
пазара на малките, необезпечени заеми, какъвто е заемът по настоящото дело. пазарните
нива на лихвата са по - високи от нивата на банковите кредити.
Ищецът е уведомен за размера на възнаградителната лихва, който ясно е записан в
договора, и той се е съгласил с него. Няма основание да се счете, че е налице неравноправие
15
и нарушаване на добрите нрави, при положение, че няма предвидено нормативно
ограничение за размер на възнаградителната лихва. Такова има единствено за годишния
процент на разходите, а видно от посоченото в Договор за паричен заем, ГПР не надхвърля
размера предвиден в чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК. Доколкото при формиране на ГПР се взема
предвид размера на договорната лихва и тук ГПР не надвишава допустимия размер, то не
може да се приеме, че клаузата в договора, определяща възнаградителната лихва е
неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Считамепосочената практика в подкрепа
на аргументите на ищеца за неактуална. Не считам, че договорът нарушава изискванията на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, липсват нарочни оплаквания защо ищецът счита, че не са спазени
изискванията на разпоредбата.
Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България - основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта /Постановление №426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения/, с оглед на което няма нарушение на
чл.19 от ЗПК, а видно от текста на договора в него са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение №1 начин, с оглед на което е спазена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
ГПР представлява възнаграждението на кредитора под формата на договорна лихва и
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно чл.19 ал.2 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение
№ 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания. Възнаграждението на Дружеството за поръчителството не е част от заемното
правоотношение по Договора за заем. Същото е дължимо не към Заемодателя, а за
предоставена услуга от **** ЕООД, която е уговорено да възникне задължение по нея, само
при неизпълнение от страна на заемателя на задължението му да представи едно от другите
две обезпечения по договора за заем.
По процесния договор за паричен заем ГПР е фиксиран. Посочена е и общата сума за
плащане по договора. Механизмът за пресмятане на ГПР е по формула, съдържаща се в
Приложение №1 към ЗПК, като няма законово изискване механизмът да бъде посочен и в
договора за паричен заем. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. че при посочване на
годишния процент на разходите (ГПР) следва да се посочат допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, следва да се тълкува в смисъл
посочване на онези допускания, които биха довели до промяна в ГПР. В конкретния случай
договорът за кредит не съдържа възможности за промяна в ГПР като резултат от липса на
конкретни уговорки или предвидени различни варианти за определяне на лихвата в различни
периоди от действие на договора, ГПР е изчислен на база първоначално уговорения размер
на лихвата. Т.е. в договора не е уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не
са предвидени и уговорени допълнителни допускания.
16
Не би следвало да се кредитират твърденията, че е налице нарушение поради
невключването на възнаграждение за поръчителство, дължимо по Договора за предоставяне
на поръчителство в годишния процент на разходите на Договор за паричен заем. С
подписването на договора за предоставяне на поръчителство **** ЕООД се е задължил,
срещу възнаграждение, да сключи със Заемодателя договор за поръчителство, по силата на
който да отговаря солидарно с нея пред Дружеството, за изпълнението на всички нейни
задължения, възникнали съгласно Договора за паричен заем. В Договора за предоставяне на
поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, само и единствено в случай че
заемателят не изпълни задълженията по сключения Договор за паричен заем в указания 3-
дневен срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова
гаранция.
Както ясно е посочено в чл.4 ал.1 от Договора за заем, заемателят е разполагал със
срок до три дни след подписване на договора да предостави едно от трите обезпечения. Не
следва да се тълкува, че срокът за предоставяне на обезпечението е само 3 дни, тъй като той
започва много преди подписване на договора. Заемателят е разполагал с достатъчно време
преди да вземе решение да потърси паричен заем; да избере институция, от която може да го
получи; да се запознае с условията на финансовата услуга и да сключи договор за кредит.
Договорът за предоставяне на поръчителство е едно второ, акцесорно облигационно
правоотношение и не би могло дължимата по него такса за възнаграждение на поръчителя
да бъде включена в годишния процент на разходите по Договора за паричен заем.
Задължението по договора за предоставяне на поръчителство не е обвързано с
договора за паричен заем. Това възнаграждение към **** ЕООД не представлява пряк
разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на
поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не.
Нещо повече, чл.11 ал.1 т.10 предвижда, че ГПР се изчислява към момента на
сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора няма как да е известно дали
заемателят ще предостави обезпечение, кое точно, какъв разход ще направи за него или ще
избере да не предоставя обезпечение. Ето защо несъществуващи към деня на сключване на
договора разходи и възнаграждение няма как да бъде включена в ГПР. Ако някакви
хипотетични разходи, изначално бива включвана в ГПР. то този показател не би бил верен
по отношение на заематели, които са изпълнили задължението си за предоставяне на
обезпечение, чрез предоставяне на поръчители, на които не са дължат възнаграждения или
да се обхванат възнагражденията на всяка банка в страната, която предоставя услугата по
издаване на банкова гаранция. Договорът в чл.2 т.8 изрично посочва какви допускания са
взети предвид при изчисляване на ГПР, с оглед на което е налице пълна прозрачност по
отношение на въпросния коефициент.
Освен това, възнаграждението е уговорено като дължимо само при настъпване на
визираното условие т.е. е дължимо само ако потребителят прибегне до тази възможност -
обезпечаване на вземането чрез поръчител, който предоставя гаранционни сделки, а не е
дължимо предварително, за да е известно към момента на сключване на договора за заем.
17
На практика, ако бъде споделена логиката на ищеца, в ГПР следва да се включи
възнаграждение за услуга, която е предоставена по волята на потребителя.
Знаейки какви са изискванията на дружеството, клиентът може още със сключването
на договора за заем да предостави обезпечение, може да го направи и в тридневен срок след
това, т.е. потребителят, преди да е обвързан от договор, има цялата необходима
информация, за да вземе решение дали да сключи договор за кредит при тези условия или
не. съответно дали разполага с възможност да осигури необходимото обезпечение, както и
кое от трите алтернативни обезпечения да предостави. Съответно има достатъчно време още
със сключването на договора да предостави обезпечение, а ако прецени, че не може да
осигури такова, изобщо да не пристъпва към подписване на договора или да се откаже от
него в законоустановения 14-дневен срок. Както е видно от приложеният към исковата
молба Стандартен европейски формуляр, в него фигурират съществените условия по
кредита, включително размер на лихвения процент, ГПР и изискването за предоставяне на
обезпечение. В този смисъл невярно е твърдението в исковата молба, че длъжникът не бил
информиран за икономическите последици от поемането на задължението.
Заемодателят в настоящият случай е поел риск да отпусне необезпечен и само
евентуално обезпечаем кредит, поради това няма как към деня на сключване на договора да
включи в ГПР разходи за предоставяне на обезпечение, тъй като не е ясно дали ще има
обезпечение. Освен изложеното, включването на задължението за заплащане на
хипотетично възнаграждение и бъдещи несигурни разходи в калкулацията на ГПР не само
не би дало на потребителя реална информация за кредита, но би го объркало и заблудило,
тъй като, в случай че за него не се породи задължение по Договора за предоставяне на
поръчителство, то изчисления въз основа на нея размер на ГПР би бил нереален и не
отговарящ на действителните условия по кредита.
Процесният договор за кредит е съобразен и с императивната норма на чл.11 т.10
ЗПК. На първо място чл.11 т.10 ЗПК не изисква да се посочи в договора математическия
алгоритъм, по който се изчислява ГПР, т.к. в рамките на Европейския съюз, в това число и в
България, има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР
/т. 1 и т. 2 от Приложение №1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за
изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за
изчислението на ГПР. нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две
формули.
Нормата на чл.11 т.10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит
изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено
да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се
използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.
Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива
2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски
кредити, така и в издадения в нейното изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение
18
№1 към чл.19 ал.2 ЗПК. Тези допускания се делят на две групи. Първата група са базови
допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а" и ,.б" Приложение № 1
към ЗПК и допълнителни допускания /чл. 19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - „в", „г",
,.д", ,.е", „ж", „з", ,.и", „к", ,.л", „м" към ЗПК/. Първата група допускания биха имали
значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят
определени видове креди, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с
неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква „ж" на Приложение № 1 към
чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и
посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага се правят
допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне
един знак след десетичната запетая /т. 2 б. „г" от Приложение № 1 към ЗПК/, което е
детайлно разяснено в решение на СЕС С- 290/2019г. В настоящия случай е приложимо
единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на Приложение №1, а именно да се
допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и
потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по
договора, което е посочено в чл.2 т.8 от договора. Второто базово допускане касае уговорени
променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и
подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими,
защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто
настоящия не е. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с
размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в
случая е изпълнено. С оглед на изложеното считаме, че е спазено изискването на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК.
Твърденията за недействителност на договора за поръчителство са неоснователни.
**** ЕООД е търговско дружество, вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ
за финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни
сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец Дружеството следва да получава
съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство),
с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на Потребителя, възникнали
съгласно Договора за паричен заем. С оглед на изложеното следва да се преценяват
приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на Търговския
закон.
Насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора
за паричен заем, сключен с ***, с което да избегне неблагоприятни последици (търсене на
обезщетение за неизпълнение на задълженията по чл.4 от Договора за заем или разваляне на
договора поради неизпълнението) е потърсила услугите на Дружеството да поръчителства за
изпълнение на задълженията й по Договора за заем.
Именно изпълнението на договорното задължение на Заемателя за обезпечаване на
вземанията по Договора за заем е породило сключването на Договора за предоставяне на
поръчителство, а Дружеството е сключило Договора поради възможността да получи
19
възнаграждение за предоставената услуга. С оглед на това счита за неоснователно
твърдението, че Договорът между ищцовата страна и **** ЕООД бил е лишен от правно
основание.
Твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на добрите
нрави е неоснователно и поради това, че в българското действащо право, в отношенията
между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД).
Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае,
с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по
негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно
договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т.
нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. Добрите
нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това,
че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с
тях. Добрите нрави са критерии там. където обществените отношения не са уредени с
императивни правни норми. В този смисъл процесният договор се явява действителен (сочи
се съдебна практика).
Посочва се, че престациите не са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за
предоставяне на поръчителство **** поема задължение, което изпълнява, сключвайки
Рамковия договор за поръчителство. Дружеството ****/, задължавайки се да отговаря
солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя (и то за размер на дълга,
който е много над уговореното възнаграждение по Договора), не получава нещо в повече, от
това което предоставя, а дори напротив. Длъжникът, срещу възнаграждение в неголям
размер, получава сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията към нас. ще ангажираме
отговорността на Поръчителя. От своя страна поръчителството се простира върху всички
последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по
събиране на вземането, с оглед на което престациите може да бъдат разглеждани като
нееквивалентни, но не в полза на ищцовата страна, а в полза на Поръчителя, чиято
отговорност може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото
възнаграждение. Възнаграждението на Поръчителя е определено след извършена преценка
на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би
сключила договора.
Съгласно Договор за предоставяне на поръчителство, от Кредитора на Поръчителят
не се дължат никакви възнаграждения. С предоставеното поръчителство **** ЕООД
извършва възмездна услуга в полза на Заемодателя. Съгласно чл.4 от Договор за паричен
заем. Заемодателят не е поставил изискване към Заемателят да обезпечи вземането по
договора единствено чрез сключване на договор с дружество-поръчител, каквито твърдения
са наведени в исковата молба. Дори напротив, действайки добросъвестно и отчитайки
индивидуалните предпочитания и възможности на всеки заемател, е предоставена
възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора, а ако
прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на заемателя би била реализирана по
20
общия ред.
Поръчителят е сключил договора за предоставяне на поръчителство само и
единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получи
уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие,
няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Не следва да се забравя, че предоставянето
на гаранционни сделки е основният предмет на дейност на ответното дружество, поради
което то не може да си позволи да го извършва безвъзмездно. Никой търговец не може да
предоставя стока или услуга без да очаква приход, защото търговската дейност по
дефиниция се извършва, за да получи търговеца печалба.
В действителност отговорността на поръчителя има акцесорен характер, както
посочва и ищеца. т. е. тя се обуславя от съществуване на задължението и обема на
отговорността на главния длъжник, но също е и относително самостоятелна, тъй като
поръчителството може да бъде дадено при по-леки условия.
Отново смесвайки възникналите правоотношения, ищецът неправилно счита, че по
Договора, сключен с **** ЕООД не се дължи уговореното възнаграждение. Дори съдът да
приеме, че Договорът за заем е нищожен, то **** ЕООД, изпълнявайки задължението си по
договора със заемателя, има право да получи възнаграждение в пълния уговорен размер.
В правната теория няма спор относно това, че промените в съдържанието на
правоотношението между кредитора и длъжника са непротивопоставими на поръчителя, тъй
като отговорността му е функция на отговорността на длъжника, но такава каквато е към
момента на сключването на договора за поръчителство (арг. и от чл. 20а, ал. 2 ЗЗД). Така и
Решение № 225 от 03.08.2016 г. по т. д. № 3696 / 2014 г. на ВКС, 1-во ТО.
Прави се искане за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Депозиран е писмен отговор и от ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от ***, чрез процесуален представител ст. юрк. М. К.,
съдебен адрес за получаване на книжа: ****, в който се твърди следното : неоснователни са
твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Ответникът е
вписано дружество като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите
институции по чл.За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни
сделки по занятие, в качеството си на търговец. Дружеството следва да получава съответно
възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел
гарантиране изпълнението на всички парични задължения на Потребителя, възникнали
съгласно Договор за паричен заем. С оглед на изложеното следва да се преценяват
приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на Търговския
закон.
Насрещната страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора
за паричен заем, сключен с ***, с което да избегне неблагоприятни последици (търсене на
21
обезщетение за неизпълнение на задълженията по чл.4 от Договора за паричен заем или
разваляне на договора поради неизпълнението) е потърсила услугите на Дружеството да
издадена гаранция за плащане за изпълнение на задълженията му по Договор за паричен
заем.
Именно изпълнението на договорното задължение на Заемателя за обезпечаване на
вземанията по Договора за паричен заем е породило сключването на Договора за
предоставяне на гаранция, а Дружеството е сключило Договора поради възможността да
получи възнаграждение за предоставената услуга. С оглед на това считаме за неоснователно
твърдението, че Договорът между ищцовата страна и **** ЕООД е бил лишен от правно
основание.
Твърдението, че Договорът за предоставяне на гаранция е сключен в противоречие на
добрите нрави са неоснователни и поради това. че в българското действащо право, в
отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл.9 от
ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако
желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на
създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието
свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват
кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива.
Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. Добрите нрави са критерии там, където обществените отношения не са
уредени с императивни правни норми. В този смисъл процесния договор се явява
действителен (така Решение № 271416 от 17.11.2017 г. постановено по гр. д. № 2891 /2016 г„
/ ГО, 32-ри състав, СРС. потвърдено с Решение от 17.01.2019 г., постановено по в. гр. д. №
3825/2018 г.. ГО. Ill възз. състав. СГС).
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Понятието ..добри нрави", по смисъла на чл.26 ал.1. пр.3 ЗЗД. е обща
правна категория, приложима към конкретни граждански и търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и
на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави
ищецът следва да докаже в какво точно се изразява противоречието в процесния случай и да
наведе твърдения и доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Каквато
и да било обосновка в тази насока липсва в исковата молба, която прави претенциите за
нищожност голословни и недоказани. Доколкото понятието за добри нрави е субективно и
22
относително, то подлежи на изследване и доказване от страната, която желае да се позове на
него, в случая - от ищеца. Такива доказателства не са ангажирани.
Престациите не са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за предоставяне на
гаранция сме поели задължение, което изпълняваме съгласно поетия ангажимент.
Дружеството, задължавайки се да отговаря солидарно е цялото си имущество за
задълженията на заемателя (и то за размер на дълга, който е много над уговореното
възнаграждение по Договора), не получава нещо в повече, от това което предоставя, а дори
напротив. Длъжникът, срещу възнаграждение в неголям размер, получава сигурност, че ако
не изпълни в срок задълженията към Заемателя, последният ще ангажира отговорността на
Гаранта. От своя страна гаранцията се простира върху всички последици от неизпълнението
на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на
което престациите може да бъдат разглеждани като нееквивалентни, но не в полза на
ищцовата страна, а в полза на Гаранта, чиято отговорност може да бъде ангажирана в
размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение. Дължимото ни се
възнаграждението по Договор за предоставяне на гаранция е определено след извършена
преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя
изобщо не би сключила договора.
С предоставената гаранция **** ЕООД извършва възмездна услуга в полза на
Заемодателя. Видно е и от Договора за паричен заем и по-точно от чл.4 от същия,
Заемодателят не е поставил изискване към Заемателят да обезпечи вземането по договора
единствено чрез сключване на договор с дружество-гарант, каквито твърдения са наведени в
исковата молба. Дори напротив, действайки добросъвестно и отчитайки индивидуалните
предпочитания и възможности на всеки заемател, заемодателят му е предоставил
възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора, а ако
прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на заемателя би била реализирана по
общия ред.
Следва да се има предвид, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен само
и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получи
уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие,
няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Предоставянето на гаранционни сделки е от
основния предмет на дружеството, поради което не може да ги извършва безвъзмездно.
Никой търговец не може да предоставя стока или услуга без да очаква приход, защото
търговската дейност по дефиниция се извършва, за да получи търговеца печалба.
По отношение на твърдението за нищожност на Договора за предоставяне на
гаранция на основание чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП като сключен при неспазване на нормите на
чл.19 ал.4 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК, се излага следното :
В исковата молба ищецът претендира нищожност на Договора за предоставяне на
гаранция, сключен между дружеството и ищеца, освен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, и на
основание чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП като сключен при неспазване на нормите на ЗПК. Следва да
се има предвид, че в исковата молба не е наведена никаква конкретна обосновка в тази
23
връзка и твърденията на ищеца се явяват напълно голословни и неподкрепени от аргументи
или доказателствен материал.
Искането на ищеца за обявяване на нищожност на Договора за предоставяне на
гаранция на основание чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП във връзка с неспазване на чл.11 и чл.19 ал.4
ЗПК е напълно неотносимо към процесния договор, поради факта, че разпоредбата на чл.11
ЗПК и последиците от неприлагането й са относими единствено и само за договори за
потребителски кредит, какъвто процесният договор категорично не е.
В чл.1-4 от Закона за потребителския кредит ясно са посочени за кои лица се прилага
цитираният закон и по отношение на какви договори за кредит. В тази връзка следва още
веднъж да се уточни, че договорът за предоставяне на гаранция не се регулира от ЗПК, а от
ТЗ и в тази връзка всякакви твърдения за нищожност на основание ЗПК са напълно
ирелевантни.
Прави се искане за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
В о.с.з. ищцата се представлява от адв.В.В., която поддържа исковете и навежда
доводи в о.с.з. и в представена по делото писмена защита.
Ответниците, редовно призовани, не се представляват в о.с.з. Правят писмени
изявления ,приложени по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са допустими, а по същество изцяло основателни и доказани и
следва да бъдат уважени
По делото не се спори, а това се установява и от приетите и неоспорени от
ответниците писмени доказателства, че между *** и ищцата е сключен договор за паричен
заем № 3723434 на 27.12.2019гтод., по силата на който последната, като заемател, е
получила сумата от 1000лв при посочените в договора и описани подробно от ищцата в
обстоятелствената част на исковата молба параметри.Установява се, че на 27.12.2019год. е
подписан договор за предоставяне на поръчителство между **** и ищцата, по силата на
който потребителят /ищцата/ възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с ***, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред *** за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали от договора за паричен
заем, посочен по-горе – задължение за връщане на заемната сума, за плащане на
възнаградителна лихва, на законна лихва за забава. В чл.3 ал.1 е уговорено, че потребителят
дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 523,95лв., платимо разсрочена на вноски
– всяка по 34,93лв. Не е спорно, че вторият ответник е прехвърлил вземането си спрямо
ищцата на третия ответник, по силата на договор за цесия от 02.03.2020год. Не е спорно, а
това се установява и от приетото като доказателство ч.гр.д. № 6350/2021год. по описа на
ПлРС, че на 07.10.2021год. делото е образувано, като е издадена Заповед за изпълнение
24
3663/08.10.2021, с която е разпоредено длъжникът И. К. И. да заплати на кредитора ***, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, сумата от 424,21 лева главница, 20,21
лева договорна лихва за периода 10.01.2020г. – 24.07.2020г., 189,28 лева възнаграждение по
гаранционна сделка (поръчителство), 45 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране,
49,01лева мораторна лихва за периода 25.07.2020 – 24.09.2021, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.10.2021г. до изплащане на вземането, както и деловодни
разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24.01.2017г. В заповедта
е отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по
Договор за паричен заем №3723434/27.12.2019г. между **** и длъжника. На 27.12.2019г.
между длъжника и **** е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на
който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне
на поръчителство с ****, по силата на който отговаря солидарно с потребителя пред **** за
изпълнението на всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно договор за
паричен заем №3723434/27.12.2019г, както и за всички последици от неизпълнението му. На
02.0302020г е сключен Рамков договор за цесия и Приложение №1 от 04.01.2021г. между
заявителя ****, по силата на който вземането е прехвърлено изцяло. Не е спорно , че
издадената заповед за изпълнение е обезсилена от заповедния съд с Определение №
3861/15.12.2021год.
Съдът споделя изцяло наведените от ищцовата страна доводи относно нищожността
на договора за заем и договора за поръчителство, обосноваващи основателността на
предявените искове.
Процесният договор за заем, сключен между ищцата и **** е потребителски, поради
което отонсими към същия са разпоредбите на Закона за потребителския кредит/ЗПК/.
Съгласно чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл.10 ал.1 ЗПК.
Преценката относно действителността на процесните договори за потребителски
кредит и за предоставяне на гаранция следва да се извърши в съответствие с общите
правила на ЗЗД и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени
договорите. Следва да се зачете автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, включващо възможността да уговорят такси и неустойки, но
съобразена с разпоредбата на чл.9 ЗЗД: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителни норми на закона и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме,
25
че процесните договори отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК. Съгласно
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора за заем е посочен процент на ГПР 41,71%. Този размер не надвишава максималния
по чл.19 ал.4 ЗПК. В случая обаче този размер обаче не отразява действителният такъв, т.к.
не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с ****, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. По силата на §1 т.1 от ДР на ЗПК
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От
служебно извършена справка в Търговския регистър се установява/ а това изрично се
навежда като доводи и от страна на ищцата/, че **** е едноличен собственик на капитала
на ****, като двете дружества са с един адрес на управление. Съгласно чл.3 ал.3 от договора
за предоставяне на поръчителство, **** е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Клаузите
относно обезпечението на кредита не обосновават извод за доброволност при избора на
обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за
отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с
посочено от кредитора юридическо лице - гарант. В конкретния случай договорът за
гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
26
гаранции. В частност общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в
погасителния план – неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които
изрично е посочено и задължението за предоставяне на гаранция /седмичният размер на
вноската е начислен като сбор от части от главница и договорна лихва, както и сумата от
34,93лв. – ежеседмично дължимо възнаграждение за предоставяне на гаранция). Плащането
на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР – 41,71%, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този
начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19 ал.1 ЗПК. При
отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход
действителният ГПР би бил значително завишен - над 150 %, съгласно заключението на ВЛ
Т.И. – л.83 от делото. Възнаграждението за гаранционна сделка се основава на
неравноправни клаузи. В случая уговорката за гаранционната сделка е с размер – 523,95лв.,
който е повече от половината от размера на предоставения кредит. Доколкото обаче
задълженията са разделени в два отделни договора, които подписва длъжникът, това не му
позволява, в качеството на потребител, да прецени икономическите последици от
сключването на договора – налице е неравноправност на клаузата за възнаграждение за
поръчител, съгласно чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП.
Същевременно съдът намира за неравноправна, на основание чл.143 ал.2 т.20 от
ЗЗП, уговорката в чл.4 от Договора за кредит – задължение на кредитополучателя да
осигури обезпечение до 3 дни след сключването на договора, като може да направи избор
между три вида обезпечения, първите две от които /двама поръчители с конкретни
характеристики и банкова гаранция/, са трудно осъществими и то в посочения кратък срок, а
третото е с ограничение – одобрен от заемодателя поръчител. Така уговорено това
задължение всъщност дава единствената реална възможност за сключване на договор с
определено от заемодателя лице, което от своя страна да определи допълнително
възнаграждение, което да се заплаща не отделно, а с вноските по договора за кредит. Тази
допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на
добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за недействителност на
клаузата по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД/. Въпреки, че всеки един от представените договори - този
за кредит и този за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение /без друга
възможна алтернатива/ чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с
одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за гаранция
в деня, в който е сключен самият договор за кредит, както и с изричната уговорка за
изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция, ведно с основното
задължение по кредита. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение
на гаранта за обезпечаване вземанията на **** по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита
27
Като взе предвид изложеното, разпоредбите на закона и преценката на
доказателствата съдът приема, че процесният договор за заем е сключен при неспазване на
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, което на основание чл.22 от ЗПК го прави
недействителен поради заобикаляне на закона.
Според Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело №1/2009 г.,
ОСТК добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Когато се преценява дали една
сделка противоречи на добрите нрави съдът не може да се ограничи само до нейното
формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали
последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски
норми за справедливост и добросъвестност - така Решение №1291 от 03.02.2009 г. по гр.д. №
5477/ 2007 г., ВКС, V г. о. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства,
преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при
което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има
основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите
нрави. От приетия по делото заверен препис на Договор за предоставяне на поръчителство
се установява, че страните по делото са се съгласили **** да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с ****, по силата на който да отговаря солидарно с ищцата
пред **** за изпълнението на всички нейни задължения, възникнали съгласно договора за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора
за паричен заем, срещу възнаграждение в размер 523,95лв., платимо на разсрочени вноски ,
и дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем,
сключен с ****. Съгласно чл.3 ал. 3 от договора за поръчителство **** е овластено да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение по
договора. Не е спорно, а това е отразено и в самия договор за поръчителство, че същият е
сключен във връзка с договор за потребителски кредит, сключен между ищцата и ****. От
представения по делото Договор за паричен заем се установява, че **** се е задължило да
предостави на ищцата сумата 1000,00 лв., която е поела задължение за връщането й в срока.
Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения. От
доказателствата по делото се установява, че договорът за поръчителство е сключен от
ищцата с ответника **** в изпълнение на задължението си по чл.4 от договора за
потребителски кредит, сключен с ****. При действието на чл.138 от ЗЗД поръчителят се
задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Поръчителството е безвъзмездна сделка, т.е. поръчителят не получава възнаграждение и
28
само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на
такова. Както беше отразено по-горе в мотивите, установява се, че едноличен собственик на
капитала на дружеството **** е **** - кредитор на длъжника. След като кредиторът е
едноличен собственик на капитала на дружеството- поръчител, то очевидно с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с ****,
доколкото, плащайки задължението на потребителя фактически кредиторът плаща
вземането си сам на себе си. Този извод се подкрепя и от факта, че претендираното
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е
свързан с падеж на главните задължения към кредитора ****. Т.е. със сключването на
договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем,
допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19 ал.4 от ЗПК. В договора за заем ГПР
е уговорен, като при включване на възнаграждението, предвидено по договора за
предоставяне на поръчителство, действителният ГПР значително надвишава този размер.
Потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва
да прави по обслужване на заема. Като резултат, сключвайки договора за поръчителство,
ищецът се е задължил да заплати още едно възнагражадение в полза на кредитора си ****,
който е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител ****, а последният
всъщност не е поел задължение по договора, тъй като реално обезпечава задължението сам
пред себе си. Следователно последиците на сделката са несъвместими с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на
имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се
обогатява, заобикаляйки императивни разпоредби на закона, поради което съдът приема, че
сключеният договор за поръчителство накърнява добрите нрави и следва да се прогласи
неговата нищожност на това основание, при все, че двата договора / за заем и за
поръчителство/ са взаимосвързани и последиците от недействителността на договора за
потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
поръчителство.
С оглед уважаването на исковете за прогласяване нищожност на посочените по-горе
два договора, то основателен се явява и предявеният установителен иск на основание чл.124
от ГПК спрямо третия ответник. От приетото заключение на ВЛ Т.И. се установява, че
заплатената от ищцата сума по договора за заем е в размер 1001,30лв. /при предоставен заем
в размер 1000лв./ и с оглед прогласяването недействителността на двата договора същата
дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита –
чл.23 от ЗПК. Следва да се посочи, че съдът приема за основателна изцяло претенцията по
предявения установителен иск срещу третия ответник, независимо от обстоятелството, че
издадената заповед за изпълнение по посоченото по-горе дело е обезсилена. С оглед
дадените показания на разпитания по делото свидетел съдът приема ,че т.к. за този ответник
е налице все още възможност да търси заплащане и на тези суми, то в тази част
претенцията се явява също основателна.
29
Трите иска са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
По отношение разноските по делото: при този изход на процеса, в полза на ищцата
следва да се присъдят направените по делото разноски в цялост, а именно – 1400лв.
Представен е списък на разноските, приложен на л.93 от делото. Направеното възражение от
ответниците в процеса за прекомерност на заплатения от ищцата хонорар за един адвокат
съдът приема за неоснователно. В случая е необходимо да се отбележи, че от една страна
Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения регламентира именно
минимума такъв. От друга страна, ищцата е предявила три обективно съединени иска,
срещу различни ответници, с изтъкнати доводи по отношение всяка една от исковите
претенции. Пълномощникът на ищцата е от ***, което предполага и направени разходи за
път, които не се претендират отделно и съответно може да се приеме, че са включени в така
уговорения хонорар. Адв.В. се е явила в проведеното о.с.з., представила е писмени бележка,
в които подробна е изразила становището си по съществото на спора. Следва разноските за
адвокатски хонорар, държавна такса и ВЛ да се поделят поравно от ответниците, а именно
– по 300лв., което разгледано в тази връзка не надвишава размера на адвокатския хонорар,
регламентиран в наредбата. Следователно всеки ответник следва да заплати на ищцата
разноски – по 466,67лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.22 от ЗПК сключения между И. К. И.,
ЕГН ***, с адрес: ***, със съдебен адрес: ****, чрез адвокат В. Т. В. - Адвокатска колегия
*** и „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, договор за паричен заем
№ 3723434 от 27.12.2019год., поради неспазване изискванията на чл.11 ал. 1 т.10; чл.19 ал.4
от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.1-во и 2-ро от ЗЗД - заобикаляне на закона и противоречие с добрите
нрави.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.22 от ЗПК сключения между И. К. И.,
ЕГН ***, с адрес: ***, със съдебен адрес: ****, чрез адвокат В. Т. В. - Адвокатска колегия
*** и ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, договор за предоставяне
на поръчителство № 3723434 от 27.12.2019год., поради неспазване на чл.26, ал.1, 2-ро от
ЗЗД - противоречие с добрите нрави.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.23 вр.
чл.22 от ЗПК, че И. К. И., ЕГН ***, с адрес: ***, със съдебен адрес: ****, чрез адвокат В. Т.
В. - Адвокатска колегия *** НЕ ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумите, както следва : 424,21лв. - главница, 20,21лв. - договорна лихва за
периода 10.01.2020 г. до 24.07.2020 г., 189,28лв. - възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/, 45лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране, 49,01лв. - мораторна
лихва върху главницата за периода от 25.07.2020 г. до 24.09.2021 г. и законната лихва върху
главницата, считано от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
30
деловодни разноски в общ размер на 7 лв. /25 лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение/, направени по ч. гр. дело №6350/2021 г. по описа на Районен съд гр.
Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** и ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на И. К. И., ЕГН ***, с
адрес: ***, със съдебен адрес: ****, чрез адвокат В. Т. В. - Адвокатска колегия *** разноски
по делото, както следва – всеки ответник по 466,67лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
31