№ 10028
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Гражданско дело №
20241110158432 по описа за 2024 година
Предявен е „...........“ ЕООД, ЕИК ********* против „А...........“ ЕАД, ЕИК ............
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
10,80лв. с ДДС представляваща получена от ответника без основание сума по Договор №
*********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер **********, част от сумата, за която е издадена
фактура № ********** , с период на фактуриране 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г., ведно със
законна лихва , от датата на завеждане на исковата молба в съда /03.10.2024 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „...........“ ЕООД твърди, че е потребител на мобилни съобщителни
електронни услуги, съгласно Договор №********* , с Приложение от 3.12.2021 г., сключен
между него и ответното дружество „А...........” ЕАД. Поддържа, че ответникът фактурирал
сбор от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива, както и
фактурирал в повече за един и същ таксуван период, при явно несъответствие между
предоставената услуга и действително платената такава. Твърди, че ответникът е издал
фактура №********** с период на фактуриране от 28.12.2021 г. до 27.01.2022 г. ,за мобилна
услуга № ********** с тарифен план А1 М клас S ,с договорена МАТ 6,51лв. без ДДС ,с
включена отстъпка ; пакет мобилен интернет 10 GB на максимална скорост с МАТ 15 лв. без
ДДС ; потребление извън МАТ 0,15ст.,без ДДС. Сочи ,че периода на потребление по фактура
№********** попадал в приложното поле на Приложение № 1 към договор № ********* от
03.12.2021год. Счита ,че ответника без основание му е начислил месечна абонаментна такса
за Пакет мобилен интернет 10 GB на максимална скорост на стойност 15лв. ,без ДДС ,при
договорена такава от 6лв. ,без ДДС. В тази връзка сочи ,че са заплатени в повече ,без
основание 9лв. без ДДС или 10,80лв.,с ДДС, която сума за ответното дружество не е имало
1
основание да я получава и задържа.
Ищецът, моли, за постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде
осъдено да му заплати сумата от 10,80лв. с ДДС представляваща получена от ответника без
основание сума по Договор № *********, ведно с приложения към него, за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **********, част
от сумата, за която е издадена фактура № ********** , с период на фактуриране 28.12.2021 г.
– 27.01.2022 г., ведно със законна лихва , от датата на завеждане на исковата молба в съда
/03.10.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск по
подробно изложени съображения. Не се оспорват и изрично се признават : наличие на
договорни отношения между „А...........“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и
„...........“ ЕООД, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги,
предмет на Договор № *********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни
електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********** ; издаването на
фактура № ********** , с период на фактуриране 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г., във връзка с
ползваните от клиента по Договор № *********, ведно с приложения към него, за ползване
на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **********
;както и плащането на начислените суми по фактура № ********** , включително и сумата
от 10,80лв. с ДДС, която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство
иск. Оспорва се твърдението на ищеца, че не е имало основание за начисляването,
получаването и задържането на процесната сума 10,80лв. с ДДС, във връзка с
предоставените и ползвани от ответника мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер ********** през периода,за който е издадена процесната фактура.
В тази връзка се поддържа, че действително между „А ...........“ ЕАД и „...........“ ЕООД е
сключено представеното от ищеца Приложение № 1 от 03.12.2021 г. Твърди се обаче ,че в
процесната фактура било отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите ,като
предходните били уговорени съгласно Приложение № 1 активиране и условия за ползване на
тарифни планове за мобилна телефонна услуга А1 клас М от 14.10.2019год. и Приложение
№ 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към
тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019год. Поддържа се също ,че
сумата по фактурата не се следвала на ищеца ,предвид ,че била платена от трето лице
,ползващо услугата,на което евентуално следвало да се възстанови неправомерно
начисленото . Моли, за постановите решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника - че е налице валидно
правно основание за получаването й, съответно задържане на полученото.
2
С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, по арг. на противното от предвиденото в чл. 153
ГПК, наличие на договорни отношения между „А...........“ ЕАД, в качеството му на мобилен
оператор и „...........“ ЕООД, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни
услуги, предмет на Договор № *********, ведно с приложения към него, за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********** ;
издаването на фактура № ********** , с период на фактуриране 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г.,
във връзка с ползваните от клиента по Договор № *********, ведно с приложения към него,
за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер
********** ;както и плащането на начислените суми по фактура № ********** ,
включително и сумата от 10,80лв. с ДДС, която е предмет на предявения за разглеждане в
настоящото производство иск.
Видно от Приложение № 1 към договор № ********* от 03.12.2021год. , цената на
МАТ, ищецът е избрал пакет А1 М клас S план ,по който се дължи месечна абонаментна
такса в размер на 9лева,с отстъпка и допълнителни пъкети 6,51лв. .
Съответно месечната абонаментна такса за мобилен интернет 10 GB е 9,00лв. ,с
включена отстъпка 6,51лв.
От Приложение А към Фактура № ********** , е видно, че със същата за периода
на фактуриране 28.11.2021г. – 27.12.2021г. за мобилната услуга с номер ********** е
начислена месечна такса А1 М клас S план , съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021г.,а за
периода 28.01.2022год. – 27.02.2022год. месечната такса за пакета мобилен интернет 10 GB е
начислена на 15лв.
Видно от представеното Приложение № 1 от 03.12.2021 г., условията му влизат в сила
незабавно, като в случай, че абонатът не е подписал изявлението, находящо се в края на
договора, услугите по приложението се активират след изтичане на 7-дневен срок .
Доколкото липсва подпис на абоната в тази част на договора, съдът намира, че услугите по
същия са били активирани не от датата на неговото сключване, а след изтичане на 7 дни. В
конкретния случай обаче, доколкото ответникът твърди неизгодния за него факт, че
изменението на договора е реално приложено, респективно таксувано, считано от 20.12.2021
г., съдът намира, че това е и датата, от която мобилният оператор има право да претендира
заплащане на цената на предоставените услуги съгласно предоговорените условия.
Предвид изложеното съдът приема ,че ответника не е имал основание да начисли
месечна такса за пакета мобилен интернет 10 GB в размер 15лв.,а не такава с отстъпка от
6,00лева ,предвид че за същата мобилна услуга е начислил месечна такса А1 М клас S план
, съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021г. и то с предвидената отстъпка.Недоказано се
явява възражението му ,че за пакета мобилен интернет следва да се прилагат условията по
предходния план по приложение № 1 от 14.10.2019год.,тъй като в настоящото производство
не е представено приложение №2 от 03.12.2021год. към договора ,от което да е видно ,че
действително страните са предоговорили условията за GSM номер ********** - извършена
e промяна на тарифния план на A1 M клас S,като не е запазен допълнителният пакет Add-on
mobile internet 10 GB at maximum speed promo и съответно за него не са променени цените
на предоставената услуга.
Още повече ,че в приложение № 1 от 03.12.2021год. е предвидено ,че в случай ,че за
тарифния план ,,към който се активира даден Плюс пакет е предвидена отстъпка от МАТ
,същата отстъпка се прилага и върху МАТ на съответния Плюс пакет.
Следователно след като е начислил месечна такса за мобилен интернет 10 GB в
размер 15лв.,а не такава с отстъпка от 6,00лева ,ответника не е имал основание да задържи
разликата от 9,00лв. или 10,80лв. с ДДС.
3
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че
плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника
фактура на дружество - ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в
договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за
спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на „...........“ ЕООД
към ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против
волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника,
какъвто не е настоящият случай. В случая се касае за изпълнение на парично задължение и
то може да се направи от всеки. Третото лице може да действа от името на длъжника и да
изпълнява като негов представил. Възможно е да изпълнява и от свое име. Ирелавантни за
правния спор са отношенията между ищеца и това трето лице, може да са свързани с
дарение, заем и др., т.е. след изпълнението може дори да не възникне право на регрес.
Не се представени доказателства, че ответникът е върнал сумата, която е признал, че
дължи, т.е. че е погасил задължението си, произтичащо от неоснователно обогатяване, чрез
валиден правен способ.
С оглед на всичко изложено, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът.
Ищецът е сторил следните разноски: 50 лева - държавна такса и 150,00 лева -
адвокатско възнаграждение.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство пред Софийски районен съд разноски в общ размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А...........” ЕАД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „......................., да заплати на „...........“ ЕООД, ЕИК: ............ със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, бл. № 22, вх. 2, ап. 8, на правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , сумата от 10,80лв. с ДДС представляваща получена от ответника
без основание сума по Договор № *********, ведно с приложения към него, за ползване на
мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер **********, част
от сумата, за която е издадена фактура № ********** , с период на фактуриране 28.12.2021 г.
– 27.01.2022 г., ведно със законна лихва , от 03.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и на правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200 лева, представляваща
разноски, сторени в производството пред Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4