Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 31.03.2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 4239 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 51,
ал. 1 и ал. 3 от ЗМТА.
Ищецът „А.М.ГМБХ” е предявявил иск срещу
ответника „Д.Х.” АД за признаване и допускане на изпълнението на Арбитражно
решение от 07.04.2015г. по арбитражно дело № SCH- 5365 на Международен
арбитражен център - Виена при Австрийската търговска камара.
Съгласно
арбитражното решение, „Д.Х.” АД следва да заплати сумата от 21 850.37 евро,
равняващи се на 42 735.61 лева по фиксинга на БНБ. Сумата представлява
извършените съдебни и други разноски, свързани с производството и следва да
бъде заплатена от „Д.Х.” АД в срок до 14 дни от датата на постановяване на
арбитражното решение.
Във връзка
с Договор за задължително посредничество при купуването на акции №
SOF-001/15.10.2007r. между „А.М.ГМБХ” и ответника „Д.Х.” АД е възникнал спор,
който е бил отнесен за разрешаване, съгласно предвидената в чл. 25 от Договора
арбитражна клауза, пред Арбитражния съд при Австрийската търговска камара.
На
08.01.2014г. е бил предявен иск от „Д.Х.” АД срещу ищеца за заплащане на сумата от 35 000
/тридесет и пет хиляди/ евро, заедно е лихвата върху сумата от 35 000 /тридесет
и пет хиляди/ евро, считано от 27.07.2010г. до плащането й, ведно е всички
разходи, разноски и такси, свързани е арбитража.
С
постановеното на 07.04.2015г. окончателно арбитражно решение по арбитражно дело
№ SCH-5365 на Международен арбитражен център - Виена при Австрийската търговска
камара, предявените от „Д.Х.” АД искове са били отхвърлени, а ответното
дружество е било осъдено да заплати на „А.М.ГМБХ” сумата от 21 850.37 евро
/двадесет и една хиляди осемстотин и петдесет евро и тридесет и седем
евроцента/, представляваща съдебни разходи, в срок до 14 дни от датата на
постановяване на арбитражното решение. Арбитражното решение е било връчено на
ответната страна „Д.Х.” АД на 10.04.2015г. Ответното дружество не е
изпълнило задължението.
Счита, че Арбитражното
решение попада в обхвата на Конвенция за признаване и изпълнение на
чуждестранни арбитражни решения - постановено е от постоянен арбитраж, на
територията на държава, различна от държавата, в която се иска признаване и
изпълнение, налице са и предпоставките на чл.ІІІ от Конвенцията.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че
решението противоречи на обществения ред, тъй като решението е постановено без
страните да твърдят виновно изпълнение от страна на А.М.ГМБХ на договора като
за оборване на тезата за неизпълнение на договора от страна на „Д.Х.“ АД
ответникът е изложил твърдения и представил доказателства, с които е установил
по безспорен начин, че е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по
договора. Счита, че изпълнителят е бил изправна страна по договора, налице е
неправилно тълкуване от разпоредби от договора и е постановено при нарушаване
на правото, че никой не може да използва собствено си противоправно поведение.
Счита, че е налице процесуална пречка за даване ход на делото, тъй като било
инициирано искане производство пред Върховния съд на Република Австрия за
отмяна на решението, чието допускане на изпълнение се иска.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно наличието на
твърдяните от ищеца фактически обстоятелства, както следва:
С
постановеното на 07.04.2015г. окончателно арбитражно решение по арбитражно дело
№ SCH-5365 на Международен арбитражен център - Виена при Австрийската търговска
камара, предявените от „Д.Х.” АД искове са били отхвърлени, а ответното
дружество е било осъдено да заплати на „А.М.ГМБХ” сумата от 21 850.37 евро
/двадесет и една хиляди осемстотин и петдесет евро и тридесет и седем
евроцента/, представляваща съдебни разходи, в срок до 14 дни от датата на
постановяване на арбитражното решение, както и относно
върчавенато му на ответната страна „Д.Х.” АД на 10.04.2015г.
Процесуалния ред предвиден в
чл.51, ал.3 ЗМТА нормира, че исковете
за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните
арбитражни съдилища се предявяват, ако друго не е предвидено в международен
договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за
разглеждането им се прилагат съответно чл. 118 - 122 от Кодекса на
международното частно право, с изключение на правото на длъжника да предяви
възражение за погасяване на вземането.
Съгласно
чл.ІV от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни
арбитражни решения (Нюйоркска конвенция), за да
получи признаване и изпълнение страната,
която иска признаването и изпълнението, трябва да представи едновременно с
молбата: надлежно заверен оригинал на арбитражното решение или надлежно заверен
негов препис; оригинала на съглашението, посочено в член II,
или надлежно заверен препис на същото. Ако арбитражното решение или
съглашението не са съставени на официалния език на държавата, в която това
решение се предявява за признаване и изпълнение, страната, която моли за
признаване и изпълнение на решението, трябва да представи превод на тези
документи на този език.
На първо
място спорът се фокусира относно това дали представения по делото екземпляр на арбитражното решение съответства
на законовите изисквания, т.е. налице ли е
тази процесуална предпоставка за упражняването на право на иск.
Ищецът е представил решението на арбитражния съд, като е
твърдял, че той представлява оригинал.
Ответникът е оспорил това обстоятелство, възразявайки, че се
касае за ксерокопие.
Във връзка с горното, по делото е била изслушана СГЕ
единична и тройна, като вещите лица и по двете експертизи са дали идентични
заключения - на изследвания документ, озаглавен на английски „FINAL AWARD case
N SCH - 5365“, подписите на стр.44 и на последна страница не са
отпечатани, а са изпълнени на ръка. Подписите на стр.44 са изпълнени с
гел-химикална паста(на гелна основа), а на последната страница са изпълнени с
обикновена химикална паста(на гликолова основа). Съдът кредитира заключението
като компетентно изготвено.
По своя характер решението на арбитражния съд е частен
документ ( в такъв смисъл както практиката - Опр.№ 734 от 28.12.2015 г. по
ч.гр.д.№ 2415/2015 г., ІІ ТО, така теорията Ж.Сталев „Българско гражданско
процесуално право“).
Като такъв то не попада в приложното
поле на чл.1 от Конвенцията за
премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични
актове(Конвенцията), не подлежи на
легализация(арг. чл.2 на Конвенцията) и към него е неприложим режима на
Договора за правна помощ между НРБ и Р
Австрия (чл.25), относими към официалните документи. Следователно ако
представеното решение е в оригинал е достатъчно да се представи заверен превод.
В случай,
че се касае за препис от този частен документ, ако
удостоверителното изявление относно това
обстоятелство представлява официален документ(например извършено е от нотариус),
по отношение на него може да се извърши легализация
– удостоверяване на истинността на подписа и качеството, в което е действало лицето направило
удостоверителното изявление, пред дипломатическите и консулски служители на
държавата, на чиято територия ще се представи документа. В случай на съществуване на договор за правна помощ(ДПП) той ще изключи
този правен ред, а при липса на ДПП приложение могат да намерят правилата на Конвенцията, в случай на наличието на предпоставките за действието й (както
в настоящия случай - посредством Апостил е удостоверено, че изявлението относно това
кое лице се е явило и какво е изявление е направило, изхожда от конкретно посочено лице, което изпълнява
функция на нотариус).
Представеният
екземпляр съдържа саморъчен подпис на
арбитъра, установено от заключението на експертизата.
В придружителното
писмо се сочи, че се касае за копие, но което е било подписано от едноличния
арбитър и носещо подписа на генералния секретар, както и печата
на Международния арбитражен център – Виена.
Документът носи саморъчния подпис на арбитъра – негов автор.
Следователно се явява оригинален
документ.
По делото е представен и договора между страните, съдържащ
арбитражната клауза(чл.22).
И двата документа са придружени с превод извършен от заклет
преводач, чиито подпис е бил удостоверен посредством заверка от МВнР.
Следователно
Представено
е й удостоверение от Международния арбитражен център – Виена, установяващо, че на 16.04.2014 г.
Съветът на международния арбитражен център при VIAC е назначил маг. Роман Прекоп за едноличен арбитър по арбитражното дело.
Влизането в сила на арбитражното решение е било удостоверено
в съответствие с нормите на чл.606, ал.6
от Австрийския ГПК, съгласно представеното извлечение от този нормативен акт.
Горното мотивира съда да приеме, че изискванията на чл.ІV
от Нюйоркска конвенция са спазени и
искът е допустим.
При определяне на предмета на делото следва да се съобрази, че производството
за екзекватура, т.е. по признаване и допускане изпълнението на чуждестранни
арбитражни решения, е уредено в ГПК като особено исково производство, по което
със сила на пресъдено нещо се решава спорът дали чуждестранното решение следва
да бъде зачетено - признато и изпълнено. Чрез производството за екзекватура при
определени условия може да бъде зачетена у нас силата на пресъдено нещо и
конститутивното действие на чуждестранно съдебно или арбитражно решение, както
и да му се придаде качеството на изпълнително основание. Предмет на
производството за екзекватура е правото на молителя да бъде зачетено
чуждестранното решение. Това ще рече, че той упражнява свое процесуално
потестативно право, чиято цел е да се даде правна важимост на чуждестранното
решение, посредством решението на компетентния български съд.
Целта на производството за
екзекватура е да се разреши спор за наличието или отсъствието на потестативното
право за зачитане на правните последици на чуждестранното решение. Действащата
нормативна уредба у нас определя параметрите на производството за екзекватура, като съдът при разглеждане на делото
не влиза в обсъждане на съществото на спора, който е разрешен от чуждестранния
съд, но само проверява дали представеното решение не съдържа постановления,
противни на законите на Република България или на добрите нрави. От посочената
разпоредба следва, че в производството за екзекватура съдът не може да
проверява правилността на чуждестранното решение, като съответно пререшава
спора, който вече е разрешен от чуждия правораздавателен орган (РЕШЕНИЕ № 630 ОТ 28.07.2004 Г. ПО
ГР. Д. № 1832/2003 Г., ТК, II Т. О. НА ВКС).
Принципите приложими при прилагане на Конвенвцията, изведени в
теорията и практиката, се свеждат до:
- Недопускане
на преразглеждане на делото по същество
- Изчерпателност на основанията за отказ
- Доказателствената тежест за доказването на наличието на някое от изчерпателно
посочените основания за отказ от признаване и допускане изпълнението на
чуждестранното арбитражно решение лежи върху ответника
- Тясна интерпретация на основанията за отказ.
- Принцип за ограничената дискреционна власт за изпълнение при наличие
на основания за отказ, съгласно който
принцип дори и при наличието на основание за отказ от екзекватура, съдът
може да допусне признаването и изпълнението на решението, в случай, че се
касае за маловажно нарушение или за нарушение, възражението за което не е
повдигнато от ответника пред арбитража
- Принцип за добрата воля, съгласно който, възражения, свързани с твърдяно
от ответника нарушение на нормите и процедурите, което може да бъде
основание за отказ от признаването и допускането на чуждестранно съдебно
решение, не могат да бъдат излагани за пръв път пред съда по екзекватура,
в случай, че ответникът е знаел за това нарушение.
Ответникът твърди, че арбитражното
решение противоречи на обществения ред на РБ, тъй като искът му е бил
отхвърлен с възприемането на теза, на която нито една от страните не се е
позовала в производството и при липса на всякакво разграничаване на институтите
на субективната и обективна отговорност. Бил е нарушен принципа на състезателност
и равенство на страните, тъй като съгласно договора ищецът е поел задължение да
намери купувач на минимум 60 % от притежаваните от ответника акции в трето лице,
срещу заплащане на възнаграждение. Ответникът е трябвало да заплати и е
заплатил авансово определена сума. В договора страните са предвидили, че в
случай, че във фиксирания в договора срок не бъде сключен договор с трето
лице-купувач на акциите и липсата на подписан договор не се дължи на виновно
неизпълнение на страните , ищецът се
задължава да върне 50 % от авансовата сума. Искът за връщане на сумата не е бил основан на виновно поведение на ищеца,
което да е довело до неподписване на договор за транслиране на права върху
акциите, а върху непостигането на неговата цел. Ответникът е поддържал, че е изпълнил
точно задълженията си по договора. Спорът се е фокусирал върху това дали
предмета на задължението е бил постигането на обективен успех или неуспех, т.е.
дали е договорен конкретен резултат, за да се изключи задължението за връщане
на съответната част от авансовата сума. Арбитърът е отхвърлил предявения иск,
като се е мотивирал с възприета теза, на която нито една от страните не се е
позовала. Приел е, че тъй като клаузата на чл.21 от Дог. предвижда, че част от
заплатеното авансово възнаграждение подлежи на връщане, когато в предвидения
срок не е сключен договор за продажба на акции без за това да е налице вина на
страните, а било налице виновно неизпълнение от страна на ищеца, то той не
дължи връщане на претендираната сума, а защитата е следвало да се осъществи при
твърдение на други факти.
Видно от мотивите на решението, приемайки, че искът е бил основан на
вземане възникнало при наличие на фактическите обстоятелства по чл.21 от Дог.,
констатирайки липса на тяхното съществуване, арбитърът е отхвърлил иска. Той е обсъждал доводите на страните във
връзка с възникнал спор относно
наличието на точно изпълнение. Приел е, че ответникът(ищец в настоящото
производство) не е изпълнил задължението си, явяващо се правоизключващ
възникването на спорното право на ищеца(ответник по настоящото дело) факт да
претендира връщане на половината от дадения аванс.Мотивирал е извода си с това,
че фактическия състав на чл.21 от Дог.
предпоставя липсата на резултат по договора - ако окончателен договор между
ищеца и трето лице - купувач не бъде подписан, което да не е по вина на никоя
от страните. Тъй като в случая изпълнителят по договора не е изпълнил задълженията
си точно, правото по чл.21 от Дог. не съществува.
Съдът намира, че решението не противоречи на правния ред на РБ. Както бе
посочено по-горе, съдът не може да пререшава правния спор между страните. С
решението е било отречено съществуването на
вземане. Дали от очертания от ищеца фактически състав произтичат
твърдяните от него права, както и
правните последици от недоказването на правно релевантен факт, съответно
установяване наличието на правоизключващо обстоятелство, са въпроси по същество
на спора и се отнасят към правилността на арбитражния акт.
Съгласно мотивите на решението, арбитърът е
обсъждал изпълнението на чл.13 от
Договора - "освен RWA никое от лицата, на които ответникът е направил
предложение, не са били нито готови, нито желаещи или способни да направят
мащабна инвестиция в България", поради въведен довод от ищеца в
арбитражното производство, по повод на който е възникнал спор относно това
обстоятелство. При установяване наличието или липсата на релевантен за правото
спорен факт и правните последици от него, дори той да е бил въведен не с
исковата молба, а като защитно средство срещу твърденията на ответника, не е
налице излизане извън предмета на делото.
Макар в решението да не е изрично посочено,
че спорът е решен въз основа на нормите на българското материално право,
съгласно мотивите арбитъра не е приложил правни правила, които да не са в съответствие
с него: разгледал е претенция основана на договор, възникваща при наличие на
определени факти, които не са били установени, довели до отхвърляне на иска.
Горното мотивира съда да приеме, че възражението
на ответника основано на чл.V, ал.2, б."б" от Конвенцията е
неоснователно, като арбитражното решение в частта за разноските следва да се
признае и допусне до изпълнение.
Макар предмет на делото е решението само в
частта му за разноските, преценката за
предпоставките на Конвецията се извършва на целия акт, тъй като разноските са негово следствие.
В тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски - 6 016,65лв., както следва: 3 540лв. и 1
271,30лв. адв. възнаграждение по двата договора за правна помощ; 50лв. ДТ; 5лв.
за съд.удостоверение; 1 200,30лв. разноски за превод и легализация на
документи.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ДО
ИЗПЪЛНИЕ
Арбитражно решение от
07.04.2015г. по арбитражно дело № SCH- 5365 на Международен арбитражен център -
Виена при Австрийската търговска камара, с което „Д.Х.” АД,
***, р-н ***, ж.к. "***", бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, чрез адв.Й.,*** е бил
осъден да заплати на „А.М.ГМБХ”, вписан в ТР на Република Австрия, ф.№242236f Република
А., гр.********* ***, ул.**********, №33, чрез адв. Й.,*** сумата от
21 850.37 евро /двадесет и една хиляди осемстотин и петдесет евро и тридесет и седем
евроцента/, представляваща съдебни разходи.
ОСЪЖДА „Д.Х.” АД, ***, р-н ******, ж.к.
"*****", бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, чрез адв.Й.,***, да заплати на „А.М.ГМБХ”,
вписано в ТР на Република Австрия, ф.№242236f,
Република Австрия, гр.******** ***, ул.*******, №**, чрез адв. Й.,*** сумата 6
016,65лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: