№ 27
гр. Сливен, 23.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора В. Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно
частно наказателно дело № 20252200600032 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура-Сливен, редовно призована, се явява прокурор
В. К..
Жалбоподателят – обв. А. Д. М., редовно призован, се явява лично и със
служебния си защитник адв. К. Г. от АК-Сливен.
Обвиняемият З. О. С., редовно призован, се явява лично и със
служебния си защитник адв. Й. Д. от АК Сливен.
Обвиняемият К. М. И., редовно призован, се явява лично и с адв. И. Т. от
АК Сливен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. М.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. С.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. И.: Да се даде ход на делото.
С оглед становището на страните, съдът счита, че няма законови пречки
1
за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по частен протест на прокурор от РП
Сливен срещу Определение № 43 от 16.01.2025 г. по ЧНД № 59/2025 г. на
Районен съд – Сливен, с което е взета мярка за неотклонение „Подписка“ по
отношение на обвиняемите З. О. С. и К. М. И. по ДП № 1863/2024 г. по описа
на РУ на МВР Сливен, вх. № 6673/2024 г. на РП Сливен.
Иска се от съда да отмени първоинстанционния съдебен акт в
посочената част и вместо това да вземе мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по отношение на обвиняемите С. и И., а по отношение на обв. А.
М. да се потвърди мярката „Задържане под стража“.
Производството е образувано и по частна жалба на адв. К. Г. от АК –
Сливен, в качеството на служебен защитник на А. Д. М. срещу Определение
№ 43 от 16.01.2025 г. по ЧНД № 59/2025 г. на Районен съд – Сливен, с което по
отношение на обв. А. Д. М. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Иска се от съда да отмени определението в тази част и вместо това да
вземе по-лека мярка за неотклонение по отношение на обв. А. Д. М., а именно
„Домашен арест“.
Съдът разясни на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
Адв. Г.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Адв. Д.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Адв. Т.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Обв. А. М.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Обв. З. С.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Обв. К. И.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
2
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста. Представям и моля да приемете
препис от постановление от 22.01.25г. на РП Сливен, с което от страна на
наблюдаващия прокурор, на основание чл. 196 ал.1 т.2 от НПК са дадени
указания за изготвяне на оценителна експертиза за нанесените щети по
транспортните съоръжения и за докладвано му постановление за привличане
на обвиняемите и за друго извършено престъпление, Т. по чл. 216 от НК,
съгласно трайната съдебна практика. Представям и моля да приемете заверено
копие от протокол за разпит на свидетел - свидетелят Енчо Петров Петров,
който е управител на Пътнически превози. Същият е разпитан на 20.01.25г.,
след като делото е внесено в РС Сливен относно нанесените вреди и
възникналата опасност за спирането на тролейбусния транспорт в гр. Сливен
за дълъг период от време.
Адв. Г.: Поддържам жалбата. Да се приемат представените писмени
доказателства.
Адв. Д.: Оспорваме протеста. Съгласни сме с определението на
Районния съд. Не възразявам да се приемат писмените доказателства.
Адв. Т.: Оспорваме протеста. Съгласни сме с определението на Районния
съд. Не се противопоставям да бъдат приети представените доказателства, но
считам, че към настоящия момент не са относими към това производство.
ОБВ. М.: Да се приемат представените доказателства.
ОБВ. С.: Да се приемат представените доказателства.
ОБВ. И.: Да се приемат представените доказателства.
СТРАНИТЕ: Няма да представяме други доказателства.
Съдът намира, че следва да приобщи представените в днешното съдебно
заседание постановление от 22.01.25 г. и протокол за разпит на свидетел от
20.01.25 г., както и приложените по досъдебното производство
3
доказателствени материали, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото материалите,
съдържащи се в ЧНД № 59/25 г. на РС Сливен, включително и тези,
съдържащи се в приложеното към него ДП № 1863/2024 г. по описа на РУ на
МВР - Сливен, вх. № 6673/2024 г. по описа на РП-Сливен, както и
постановление от 22.01.25 г., и протокол за разпит на свидетел от 20.01.25 г.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам протеста на РП
Сливен, с който е направено искане да се отмени определението на РС Сливен
в частта му, с което по отношение на обвиняемите З. С. и К. И. е взета мярка
за неотклонение „Подписка“, като вместо нея да им бъде взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, като прецизирам отправеното искане,
а именно вместо отмяна да се направи изменение на атакувания съдебен акт. В
останалата част на определението, с което по отношение на обв. А. М. е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считам същото за правилно и
законосъобразно произнасяне, поради което намирам депозираната жалба за
неоснователна. По настоящото досъдебно производство и тримата обвиняеми
са привлечени за извършена кражба на меден проводник, собственост на
„Пътнически превози“ ЕООД, като престъпната деятелност е извършена от
тях в условията на продължавано престъпление, осъществено с три деяния, в
кратък период от време, в един месец, в различно съучастие помежду им, като
общата стойност на отнетото имущество възлиза на 61 676 лв. С
представените в днешното съдебно заседание показания на управителя на
„Пътнически превози“ ЕООД се установява, че се касае за щета, надвишаваща
4
този размер, като освен стойността на отнетото имущество на „Пътнически
превози“ ЕООД са нанесени щети в размер на около 100 000 лв., които касаят
увреждането на контактната мрежа, която захранва тролейбусния транспорт.
Изрично в тези показания се сочи, че ако не бъдат преустановени кражбите на
тази подземна инфраструктура, която захранва тролейбусния транспорт на гр.
Сливен, градът ще бъде без тролейбусен транспорт за много дълъг период от
време. Всички тези обстоятелства следва да бъдат отчетени при оценка на
тежестта на извършаната престъпна дейност. Считам, че при постановяване на
съдебния си акт, първоинстанционният съд не е оценил правилно и игнорирал
изяснените с доказателствената съвкупност по делото обстоятелства, които
касаят обществената опасност на обв. З. С. и обв. К. И.. Не са отчетени
техните минали осъждания, въпреки че няма категоричен извод в тази насока,
вероятно, че се касае за наличие на фактически основания за приемане на
съдебна реабилитация по отношение на двамата обвиняеми. По никакъв начин
не са отчетени тези осъждания като лоши характеристични данни. Напълно е
игнорирано, че и двамата обвиняеми са били системни извършители на
престъпление кражба. Обв. З. С. е търпял ефективно наказание Лишаване от
свобода, и то за престъпление, квалифицирано като опА. рецидив на кражба.
Обв. К. И. също е търпял ефективно наказание Лишаване от свобода за
престъпление, което е било извършено в изпитателния срок на основна
присъда. Неговото наказание е изтърпяно на 10.02.2017 г., след което има
осъждане и за престъпление по чл. 354а ал.5 от НК, но не са събрани
доказателства да е платена наложената глоба. Дори и да се приеме, че двамата
обвиняеми са реабилитирани, считам, че относно вземането на мярката за
неотклонение и оценка наличието на фактическите предпоставки за наличието
на реална опасност същите да извършат престъпление, следва да бъдат
съобразени тези техни лоши характеристични данни. По безспорен начин по
делото е установено, че се касае за повишена степен на обществена опасност
на извършеното деяние, тъй като същото е усложнена престъпна дейност,
извършени са три деяния, в различно съучастие между обвиняемите, висока е
стойността на нанесената щета. Дадени са изрични указания да бъдат
ангажирани доказателства и за приличане на обвиняемите и за друго
извършено от тях престъпление в идеална съвкупност, касаещо накърняване
целостта на съоръжението на транспортната инфраструктура. В този смисъл е
и решението на ВКС, а именно Решение № 426/22.10.2009 г. на ВКС по НД №
5
441/2009г. на трето наказателно отделение - при увреждането на пътна
инфраструктура във връзка с отнемане на имущество и на прилежащи към нея
части се счита, че макар и пряко да не се цели като резултат увреждането на
съответното съоръжение, доколкото извършителите на деянието се
примиряват с неговото настъпване, се касае за осъществен състав на
престъпление по чл. 216 от НК при евентуален умисъл. Тази съдебна практика
ще бъде съобразена от колегите в РП Сливен и ще бъде ангажирана
наказателната отговорност на обвиняемите и за друго престъпление,
извършено като идеална съвкупност с престъплението кражба. Изяснените
фактически обстоятелства по делото накърняват сериозно обществения
интерес. Видно от показанията, които цитирах, на управителя на „Пътнически
превози“ ЕООД, налице е риск след блокиране на тролейбусния транспорт в
града. Налице е престъпна упоритост, проявена от тримата обвиняеми.
Същите са извършили посегателство на едно и също място по отношение на
едни и същи вещи, а именно меден кабел, който осигурява съоръженията на
тролейбусния транспорт в Сливен.
Поради гореизложеното считам, че в случая са налице всички
предпоставки на чл. 63 ал.1 от НПК по отношение не само на обв. А. М., който
е извършил деянието при условията на опА. рецидив, за него е налице
предвидената презумпция за наличие на такава реална опасност да извърши
друго престъпление и да се укрие. Тази реална опасност считам, че от
доказателствата по делото се установява по отношение и на другите двама
обвиняеми. По тези съображения, моля да измените атакувания съдебен акт и
вместо мярка за неотклонение „Подписка“ да вземете мярка „Задържане под
стража“ по отношение на обв. З. С. и на обв. К. И., като потвърдите
определението в частта му, с която е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по отношение на обв. А. М..
АДВ. Г.: Уважаеми въззивни съдии, моля да постановите определение, с
което спрямо подзащитния ми А. М. да бъде взета по-лека мярка за
неотклонение, а именно „Домашен арест“. Смисълът на вземането на мерки за
неотклонение се състои в това да бъдат постигнати целите, предвидени в чл.
57 от НПК. Считам, че в настоящия случай определената от РС Сливен мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ се явява неоснователно тежка, тъй
като целите предвидени в НПК могат да бъдат постигнати и чрез по-лека
мярка. Бидейки под „Домашен арест“, подзащитният ми ще носи електронна
6
гривна и ще бъде под постоянно наблюдение на компетентните органи, а по
този начин ще бъде елиминирана и всякаква възможност той да се укрие или
да извърши ново престъпление. Обръщам внимание и на факта, че А. М. е
баща на седем деца, които се нуждаят от неговите грижи. В случай, че мярката
бъде изменена в „Домашен арест“, той ще може да стои у дома с децата, а
майката спокойно да работи и да осигурява прехраната на домакинството.
Също така, държа да отбележа, че А. М. страда от язва на стомаха, а поради
стреса, който е преживял във връзка със задържането му под стража,
заболяването му се е обострило и към момента му причинява стомашни болки
и дискомфорт. Това е още едно сериозно основание съдът да вземе по-лека
мярка по отношение на моя подзащитен, за да може същият да се лекува. В
този смисъл, Ви моля да постановите определение, с което да измените
мярката за неотклонение на А. М. от „Задържане под стража“ в по-леката
мярка „Домашен арест“.
АДВ. Д.: Уважаеми съдии, аз считам, че по отношение на подзащитния
ми З. С. не са налице предпоставки, които задължават непременно да му бъде
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Въпреки лошите му
характеристични данни в миналото, в смисъл предходни осъждания, същият
след 2010 г. не е осъждан и към настоящия момент дефакто той е
реабилитиран. Същият има постоянен адрес в гр. Сливен и има непълнолетно
дете на 11 годишна възраст, за което той се грижи, поради което считам, че е
редно да оставите взетата мярка за неотклонение, а именно „Подписка“ по
отношение на него и да не възприемате искането от страна на ОП Сливен за
измяна на тази мярка в най-тежката – „Задържане под стража“.
АДВ. Т.: Уважаеми окръжни съдии, аз считам, че определението на РС
Сливен е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моля да го
потвърдите по отношение на моя подзащитен К. И., с което е взета мярка за
неотклонение „Подписка“. Моля да не уважавате протеста на РП Сливен, тъй
като е неоснователен. Съдът в определението си е обсъдил всички събрани до
момента писмени доказателства. Стигнал е до извода, че е налице обосновано
предположение обвиняемите да са извършили това престъпление. Съвсем
правилно съдът е приел, че не е налице втората кумулативна предпоставка,
визирана в чл.63 ал.1, а именно, че не съществува реална опасност
обвиняемите да се укрият или да извършат друго престъпление. Такива
доказателства, както сочи в определението си Районния съд не са събрани по
7
делото. По отношение на подзащитния ми К. И., той има постоянен адрес и
въпреки предишните си осъждания и висящо дело, което има в РС Бургас, той
винаги се е явявал в съдебно заседание, пред разследващите органи. Освен
това, той има семейство, с дете на един месец, поради което считам, че взетата
мярка за неотклонение „Подписка“ се явява съвсем адекватна, както по
отношение на обществената опасност на деянието, така пи по отношение на
обществената опасност на дееца. Освен това, тепърва ще се установява дали
всички тези кабели - 560 метра са отнети от подсъдимите и моят подзащитен,
както и другите подсъдими, заявяват, че тези кабели не са били действащи в
противоречие с показанията на разпитания свидетел, но това е вече предмет
на едно бъдещо разследване. Считам, че мярката за неотклонение не следва да
има санкционен характер и не следва задължително да е „Задържане под
стража“, а мярката за неотклонение следва да обезпечава нормалното
развитие на досъдебното производство. Няма данни в тази насока моят
подзащитен някога да е осуетявал разследване или да не се е явявал тогава,
когато са го викали. В този смисъл, моля да потвърдите определението на РС
Сливен по отношение на моя подзащитен.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемите.
Обв. А. М.: Поддържам думите на адвоката си.
Обв. З. С.: Аз съм казал и пак потвърждавам сто процента, че никога
повече няма да правя бели. Ако правя бели, искам тук, казвам пред всички, да
ми дадат десет години затвор.
Обв. К. И.: Съжалявам за извършеното и се придържам към казаното от
моя адвокат.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемите.
Обв. А. М.: Искам по-лека мярка – „Домашен арест“.
Обв. З. С.: Искам да се потвърди определението на Районния съд.
Обв. К. И.: Да се потвърди мярката, която е взел Районния съд.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
8
След тайно съвещание, съдът ОБЯВИ определението си.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9