Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
4 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.250 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК. Постъпила е молба от ищцата за допълване на постановеното въззивно решение. Съдът по реда на чл.250, ал.2 от ГПК е съобщил на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Ответникът не заема становище по направеното искане. Съдът като взе предвид направеното искане и постановеното въззивно решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По процесуалната допустимост на искането. Молбата за допълване на постановеното въззивно решение е процесуално допустима. Подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.250, ал.1 от ГПК. По основателността на искането. Постановеното решение е непълно по смисъла на чл.250, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК. До този извод съдът стига като взе предвид следното: Първоинстанционният съд е постановил решение, с което са уважени изцяло предявените обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите – чл.344, ал.1, т.1 от КТ; както и обусловените – чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, като последният е уважен частично, и е отхвърлен за разликата от присъдения размер до предявения размер; осъден ответникът да заплати следващите се ДТ, както и направените разноски от ищеца. Постъпила е въззивна жалба от ответника, чрез процесуалния представител, против решението в частта, в която са уважени исковите претенции с правно основание: обуславящите - чл.344, ал.1, т.1 от КТ и обусловените - чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок от ищцата чрез процесуалния й представител. С отговора на въззивната жалба е обжалвано първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като е направено искане да бъде уважена претенцията в предявения й размер и период. С постановеното въззивно решение въззивният съд не се е произнесъл - не е формирал воля в мотивите на решението и не се е произнесъл и с диспозитив, относно правилността на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Съдът като взе предвид изложените по-горе констатации, прави следните правни изводи: Налице е хипотезата, визирана в чл.250, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК. Поради което следва да бъде допълнено постановеното въззивно решение, като съдът се произнесе в мотиви и с диспозитив относно правилността на решението в обжалваната му отхвърлителна част. Претенцията с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ е основателна и доказана В ПРЕДЯВЕНИЯ СИ РАЗМЕР-т.е. и по отношение на отхвърлената от първоинстанционния съд част. За този извод съдът е мотивиран от следното: Налице са /установени по делото/ всички изискуеми се предпоставки, визирани в чл.225/, ал.1 от КТ, за възникване задължението на ответника /работодател/ да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа за срок от шест месеца: незаконност на уволнението; оставане без работа, поради незаконното уволнение /прекратяване на трудовата дейност при ответника/ и вреда /неполучаване на трудово възнаграждение/. С оглед уважаване на исковете по т.1 на чл.344, ал.1 от КТ - незаконност на уволнението и неговата отмяна, възникват права по т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Настъпилата вреда е установена от съдържанието на трудовата книжка на ищцата. Размерът на дължимото обезщетение следва да се изчисли на база брутното трудово възнаграждение за един месец, получено през месеца предхождащ уволнението /установено от заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционото производство съдебно-икономическа експертиза/ за период от присъдения с първоинстанционното решение /28.10.2010 година/ до изтичане на шест месеца от прекратяване на трудовото правоотношение /11.12.2010 година/ в размер на 1 120,89 лв. /разликата между õължимия размер за шест месеца и присъдения от първоинстанционния съд/. В.ГР.Д.№1270/2010 г. ВТОС Пълният размер на дължимото обезщетение следва да бъде присъден с оглед правомощията на въззивния съд, като съд по същество на спора, и на основание разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. По изложените съображения исковата претенция за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е основателна и доказана в предявения си размер и следва да бъде уважена в този размер, като въззивната инстанция присъди разликата между дължимия размер за шест месеца и присъдения от първоинстанционния съд. С оглед фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, изложени по-горе, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е порочно /неправилно/. Жалбата е основателна и решението на районния съд следва да бъде отменено в обжалваната част, вместо което уважена исковата претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ в предявения си размер, като въззивната инстанция присъди разликата между дължимия размер за шест месеца и присъдения от първоинстанционния съд. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК окръжният съд Р Е Ш И : ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ №440 от 28.12.2010 година, постановено по ГР.Д.№1270 по описа за 2010 година на Великотърновски окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №950 от 10.11.2010 година, постановено по ГР.Д.№2808 по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, в частта, в която е отхвърлена предявената на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ от С. Н. Б., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”О.” №4, .8, А.30, п р о т и в Н. В. У. „В. Л.”, ЕИК-*********, с адрес гр. В. Т., бул.”Б.” №76, искова претенция за разликата над 3 362,91 лв. до пълния предявен размер от 4 483,80 лв. за периода от 28.10.2010 година до 11.12.2010 година, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ Н. В. У. „В. Л.”, ЕИК-*********, с адрес гр. В. Т., бул.”Б.” №76, да заплати на С. Н. Б., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул.”О.” №4, .8, А.30, сумата 1 120,89 лв. /хиляда сто и двадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконно уволнение, за срок считано от 28.10.2010 година до 11.12.2010 година. ОСЪЖДА Н. В. У. „В. Л.”, ЕИК-*********, с адрес гр. В. Т., бул.”Б.” №76, да заплати ДТ върху уважената във въззивната инстанция част от исковата претенция в размер на 44,84 лв. /четиридесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/. НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ Е НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ от РЕШЕНИЕ №440 от 28.12.2010 година, постановено по ГР.Д.№1270 по описа за 2010 година на Великотърновски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ___________ЧЛЕНОВЕ: 1._________________ 2._________________ |